Решение по дело №1320/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        1749                     14.12.2020г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1320 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по жалба от „СУПЕР-ГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“ и гр.Бургас, ул.“Македония“ № 18, представлявано от управителя И.С.А., против Ревизионен акт  № Р-02000219003806-091-001/19.02.2020г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 90/14.05.2020г. на И.С.А. - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта с която са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 22 955.42 лева и лихва за забава в размер на 7 984.02 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и корпоративен данък  в размер на 11 477.71 лева и лихва за забава в размер на 3 363.87 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

С жалбата се иска отмяната на оспорения ревизионен акт в обжалваната част като недоказан, необоснован и незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващата страна „СУПЕР-ГАЗ“ ООД се представлява от адв. П., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения. Претендира за присъждане на направените по делото разноските за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева и 400 лева депозит за възнаграждение на вещо лице. Представя допълнително писмени бележки с аргументи и доводи за незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.

Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно и своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1903 лева. Не представя допълнително становище в указания от съда срок.

         Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219003806-020-001/20.06.2019г., изменяна със Заповеди Р-02000219003806-020-002/19.08.2019г., Р-02000219003806-020-003/18.09.2019г. и Р-02000219003806-020- 004/18.10.2019г.

Ревизията е извършена по отношение на „СУПЕР-ГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“ и гр.Бургас, ул.“Македония“ № 18, представлявано от управителя И.С.А. и е с обхват задължения за корпоративен данък от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. и ДДС от 01.05.2016г. до 31.05.2019г. През ревизираните периоди дейността е търговия на едро и дребно с горива. Търговията на дребно се осъществява в собствена газостанция/бензиностанция, която се намира в гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, ул.„Арбанаси“ № 59. В обекта има регистрирана ЕСФП с нивомерна система  от 23.03.2012г.

         С оглед установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, като в процеса на административното производство са извършени насрещни проверки на доставчика и са изискани доказателства от ревизираното лице. Въз основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000219003806-092-001/19.12.2019г., който връчен по електронен път на задълженото лице „СУПЕР-ГАЗ“ ООД на 06.01.2020г.

На основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-02000219003806-091-001/19.02.2020г., с който с оспорената в настоящото производство част са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 35 456.36 лева и лихва за забава в размер на 10 621.05 лева за ревизирания период 01.05.2016г. до 31.05.2019г. и корпоративен данък  в размер на 11 735.63 лева и лихва за забава в размер на 3 436.09 лева за ревизирания период 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Ревизионният акт бил връчен по електронен път на „СУПЕР-ГАЗ“ ООД на 24.02.2020г.

  Недоволен от така издадения ревизионен акт жалбоподателят го оспорил частично по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас с жалба вх.№ 04-С-Ж-58/130.03.2020г., чрез ТД на НАП Бургас с жалба вх.№ ИТ-00-2109/09.03.2020г., по отношение на част от определените му с РА данъчни задължения, както следва: ДДС в размер на 22 955.42 лева и лихва за забава в размер на 7 984.02 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и корпоративен данък  в размер на 11 477.71 лева и лихва за забава в размер на 3 363.87 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

         С Решение № 90/14.05.2020г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП И.С.А. е потвърдила в обжалваната му част Ревизионен акт  № Р-02000219003806-091-001/19.02.2020г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, като законосъобразен.

         Решението е било връчено на дружеството по електронен път на 17.06.2020г.

С жалба вх.№ 04-С-Ж-58#2/30.06.2020г. подадена чрез решаващия орган до Административен съд – Бургас, жалбоподателят оспорил ревизионния акт в потвърдената му от решаващия орган част, на основание на която е образувано настоящото административно дело.

За да постанови оспорения административен акт органът по приходите е приел за установено следното:

Според отразеното в констативната част на РД през ревизирания период „СУПЕР-ГАЗ“ ООД е извършвало като основна дейност търговия на едро и дребно с горива. Търговията на дребно се осъществява в собствена газостанция/бензиностанция, която се намира в гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, ул.„Арбанаси“ № 59.

В хода на ревизията са извършени редица процесуални действия с цел изясняване на факти и обстоятелства за данъчното облагане на ревизираното лице, които са подробно описани в ревизионния доклад /РД/, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА.

От съдържанието на РД се установява, че при извършената ревизия органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество през м.08.2016г. е бракувало 57 000 л бензин А-95Н, с основание изтичане срока на годност и промяна на физико-химичните свойства. Решението за брак на посоченото количество гориво е взето с протокол от Общо събрание на съдружниците в дружеството от 23.05.2016г. В протокола е посочено, че доставките са осъществени през 2010г. и началото на 2011г. и горивото се бракува поради изтичане срока на годност /9-12 месеца/ и промяна на физико-химичните свойства, поради което същото е негодно за продажба и съдържа опасни за околната среда вещества. Определен е срок за извършване на процедурата по бракуване до 31.12.2016г., като отговорен за изпълнението е определен управителя – И.С.А..

За бракуването на горивото е съставен протокол за брак на материални запаси № 1 от 01.08.2016г., който е подписан от членовете на комисията, които са назначени в дружеството на длъжност: управител, счетоводител и касиер. На 02.08.2016г. е издадена Заповед № 3, с която се нарежда да се бракуват 57 000 л бензин А-95Н, намиращи се в кв.”Долно Езерово” и да се предприемат съответните действия за извозването му като отпадък на определеното за целта място.

С ИПДПОЗЛ от 22.10.2019г. ревизиращия орган е изискал от „СУПЕР-ГАЗ“ ООД писмени обяснения и доказателства относно отчитането и обстоятелствата наложили бракуването на горивото.  В отговор били представени писмени обяснения от управителя на дружеството, от които се установява, че бракуваният бензин А-95Н 57 000 л на стойност 114 777.08 лв. представлява доставено количество бензин по фактури, издадени от „Мин ойл“ ООД през 2010г. и 2011г. Посочено е, че през този период съгласно действащото законодателство и изискванията, горивата не са отчитани през нивомерна система и ЕСФП. Пояснено е, че бензинът е бил предназначен за продажба, но поради стечение на обстоятелствата, които не се посочват, не е бил продаден. Уточнено е, че до 31.12.2012г. бензинът е отчитан по сметка 304/2 Стоки - бензин, а от 01.01.2013г. част от наличното количество 57 000 л по фактури от „Мин ойл“ ООД е прехвърлено в сметка 309 Стоки. Посочено е, че съгласно счетоводната политика на фирмата, стоките се отчитат по тяхната средно претеглена стойност и за периода 2010-2012г. покупната цена на бензина се увеличила средно с по 0.30-0.35 лв. на литър. Поради тази причина при прехвърлянето на горивото се е увеличила неговата левова равностойност, като по фактури тя е 96 116.78 лв., а по счетоводни данни 114 777.08 лв. За бракувания бензин правото на ползване на данъчен кредит при закупуването му е упражнено преди повече от 5 години през 2010г. и 2011г.  Пояснено е, че  гориво е съхранявано в базата в кв.”Долно Езерово” в големи резервоари до момента на неговото бракуване и извозване като отпадък през м.08.2016г. Според писмените обяснения негодността на горивото е установена от управителя на дружеството в началото на 2016г. Сочи се, че според стандартите и начина на съхранение срокът е 3 години. Заявено е, че първоначално е било взето решение горивото да се предаде в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за преработка, но след проведени разговори и консултации се е оказало нерентабилно. Доказателства за водена кореспонденция в тази връзка не са представени.  Посочено е, че през 2016г. гориво от 57 000 л е бракувано като опасен отпадък по съответния ред, за което са издадени документи.

Представени са копия на фактурите издадени от „Мин ойл“ ООД, от които е видно, че за периода 20.01.2010г. до 28.05.2011г. са издадени 32 броя фактури за 57 000 л бензин А-95Н, като средно фактурите са за количество 1000-2000 л. Упражнено е право на приспадане на данъчен кредит по тях  в общ размер на 19 223.36 лв.

С протокол сер. АА № 1306150/22.11.2019г.  на ТД на НАП Бургас е приобщен протокол за извършена насрещна проверка от 19.09.2016г. на „Мин ойл“ ООД. При проверката е констатирано, че с ИПДПОЗЛ от 31.08.2016г. от дружеството  са изискани: приемно-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, сертификати и други документи, които придружават издадените 8 броя фактури от 20.01.2011г. до 28.05.2011г., по които получател е „СУПЕР-ГАЗ“ ООД.

В отговор дружеството е посочило, че не съхранява горива в собствени бази, транспортът е за сметка на клиента на „Мин ойл“ ООД и плащанията са по банков път. Представени са фактури издадени от доставчика на „Мин ойл“ ООД, разплащателни документи и справки, като не са представени декларации за съответствие към всяка една фактура, както и изисканите придружителни документи.

С ИПДПОЗЛ от 19.11.2019г. от „СУПЕР-ГАЗ“ ООД са изискани допълнително документи за собственост на резервоарите, където е съхранявано горивото и  сертификати за калибрирането им, документи за качеството на закупения бензин, който е  предмет на брак, както и документи за взети проби от специализирана лаборатория, с които се удостоверява, че бензина е с изменени физико-химични качества и е негоден за продажба. Изискани са и доказателства за компетентността на лицата подписали протокола за брак.

В отговор от дружеството са предоставени писмени обяснения, които отново са неподписани. В тях е посочено, че до 2016г. когато е бракуван бензина, същият е съхраняван в два резервоара по 25 куб.м, които се намират в гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, ул.„Арбанаси“ № 59. Резервоарите не са заведени в инвентарната книга на дружеството. Същите са придобити съгласно договор за продажба на търговско предприятие от 23.06.2005г., с който се прехвърля правото на собственост от ЕТ „Супергаз - Иван Стоянов“ на „СУПЕР ГАЗ“ ООД.

Ревизията е установила, че такива резервоари не са прехвърляни от едноличния търговец на ревизираното дружество и  ЕТ „Супергаз - Иван Стоянов“ не е притежавал резервоари с подобна вместимост. В хода на ревизията са представени само 3 броя свидетелства за калибриране със заявител „Супер-газ" ООД – бензиностанция в гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”.

Ревизираното дружество не е представило  изисканите документи за качеството на закупения бензин и документи за взети проби от специализирана лаборатория при неговото бракуване, с които да се удостоверява, че бензинът е негоден за продажба както и доказателства за компетентността на лицата подписали протокола за брак.

Извършена е насрещна проверка на „ЕПП ойл“ ЕООД,  която е обективирана в протокол от 18.11.2019г. на ТД на НАП Бургас. При проверката е констатирано, че дружеството съгласно идентификационните документи и кантарни бележки е приело за съхранение и третиране 57 000 литра отпадъчен бензин /48.750т/ с код на отпадъка 13 07 02 от „СУПЕР-ГАЗ" ООД на 03.08.2016г. и 04.08.2016г. Транспортът е извършен от „Партнерс" ООД. Проверяваното дружество е представило заверени копия на следните документи: разрешително за третиране на опасни отпадъци, издадено от  МИОСВ – РИОСВ гр. Бургас с № 02ДО-483-00/12.10.2015г., сключен договор със „СУПЕР-ГАЗ" ООД от 01.08.2016г., фактура № **********/04.08.2016г., издадена от „ЕПП ойл“ ЕООД /доставчик/ към „СУПЕР-ГАЗ" ООД /получател/ с основание изземване на отпадъчен бензин 57 000 л, на стойност 2500.00 лв., идентификационни документи, кантарни бележки № 6251 от 03.08.2016г. и № 6252 от 04.08.2016г., оборотна ведомост за 2016г. и хронологична ведомост по партиди с/ка 411 на „СУПЕР-ГАЗ“ ООД.

При прегледа на събраните доказателства ревизиращият екип е установил несъответствие в срока на годност на горивото посочени в протокола от 23.05.2016г. на Общото събрание на „Супер-газ" ООД, където е определен срок на годност 9-12 месеца на бензина и представените писмените обяснения във връзка с ИПДПОЗЛ от 22.10.2019г. с посочен срок 3 години. В случая има две противоречиви твърдения, като нито едно от тях не се основава на нормативен документ или фирмен стандарт. Заедно с това липсват и документи от специализирана лаборатория или компетентен орган, с които да се установи, че бензина е с променени физико-химичните свойства и е негоден за продажба. Лицата участващи в комисията, които са подписали протокола за брак не са представили доказателства, че притежават необходимата компетентност, за да могат да определят качеството на горивото. Липсват доказателства, че количеството гориво от „Мин ойл“ ООД е събирано в контейнери по 25 куб.м, за да се продава  на едро, както и че такива контейнери са притежавани от дружеството. Същевременно е установено, че количества  гориво от „Мин ойл" ООД през 2010г. и 2011г. са  доставяни регулярно по 1000 - 2000 л, което е обичайно за извършваната дейност - търговия на горива от бензиностанция. В хода на ревизията не са представени документи за аналитично водене на горивото по доставчици, в случая „Мин ойл“ ООД, за да се проследи изписването или съхранението точно на това гориво, поради което според ОП не се доказва, че бракувания бензин е точно закупения и доставен периодично от „Мин ойл“ ООД по фактури от 2010 - 2011г.

От представените счетоводни разпечатки е видно, че бракуваният бензин е осчетоводен по дебита на сметка 609 Други разходи и кредит сметка 309 Стоки.  Предвид, че счетоводният разход на отписания като  брак гориво не е нормативно обоснован и не са налице изключенията посочени в чл.28, ал.3 от ЗКПО, ревизиращият екип на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО е увеличил счетоводния финансов резултат за 2016г. със сумата от 114 777.08 лв. Вследствие, на което е определен допълнителен корпоративен данък за 2016г. – 11 477.71 лв. и е начислена лихва за просрочие на основание чл.175 от ДОПК – 3 363.87 лв.

Ревизията е установила, че за бракувания бензин А-95Н задълженото лице е ползвало пълен данъчен кредит по ЗДДС. Установено е също, че върху стойността на бракуваната стока в размер на 114 777.08 лв., задълженото лице не е извършило корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС. Проверяваното лице не е представило доказателства, че е изпълнено някое от условията на чл.80 от ЗДДС, които ограничават  извършването на корекция. С оглед, на което органите по приходите относно бракувания бензин А-95Н, за който е ползван пълен данъчен кредит са начислили ДДС в размер на 22 955.42 лв. за данъчен период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. на основание чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, ведно с лихви в размер на 7 984.02 лв.

В рамките на съдебното производство по делото е възложена съдебно-техническа експертиза, заключението на която беше изготвена от Д.В.Л. и същото е прието по делото.

В заключението е посочено, че сроковете за съхранение на течните горива в петролни бази са регламентирани от устройствените актове на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, а именно: Закон за държавните резерви и военновременните запаси и Закон за запасите от нефт и нефтопродукти; Наредби, Вътрешни правила, Методики и Инструкции към тях.

Вещото лице е посочило, че действащи са български стандарт БДС 11035-81-Нефт и нефтопродукти. Опаковка, маркировка, съхранение и транспорт и технически регламент СД CEN/TR 15367-2:2013, но същите регламентират изискванията относно опаковка, маркировка, съхранение и транспорт на нефтопродукти, но не посочват срокове за съхранение на бензини.

Според отговорът на първия въпрос процесният бензин A 95Н е закупен в периода от 20.01.2010г. до 28.05.2011г. от „Мин Ойл” ООД и е съхраняван в базата на „СУПЕР-ГАЗ” ООД над 5 години, като при дългосрочното му съхранение част от основните физико-химичните свойства на горивото (външен вид, дестилационния характеристики, плътност, парен натиск, утайки и фактически смоли, водоразтворими киселини и основи) са се променили, което се е отразило върху стабилността му и е влошило експлоатационните му свойства. Поради това според вещото лице не е възможно същото да се използва по предназначение след 2016г.

На втория въпрос вещото лице Л. е отговорила, че иззетото от „СУПЕР-ГАЗ” ООД количество - 57 хил. литра, отпадъчен бензин А-95Н е приет за временно съхранение на производствената площадка на „ЕПП ОЙЛ” ЕООД в гр. Карнобат; подложен (в смес с подобни видове отпадъци, съдържащи светли нефтопродукти) на допълнително третиране с цел обезводняване и предаден за оползотворяване на „Полихим СС” ЕООД.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването – ревизираното дружество.

Разгледана по същество същата се преценя като основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Ревизионен акт  № Р-02000219003806-091-001/19.02.2020г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 90/14.05.2020г. на И.С.А. - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта с която са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 22 955.42 лева и лихва за забава в размер на 7 984.02 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и корпоративен данък  в размер на 11 477.71 лева и лихва за забава в размер на 3 363.87 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

Ревизионния акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 02000219003806-020-001/20.06.2019г., изменяна със Заповеди Р-02000219003806-020-002/19.08.2019г., Р-02000219003806-020-003/18.09.2019г. и Р-02000219003806-020- 004/18.10.2019г.

Ревизионният акт е издаден в рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.

Същевременно съдът намира, че ревизионният акт е издаден в несъответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:

Съгласно разпоредбата на  чл.28, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, като в ал.3 на чл.28 от с.з законодателят е въвел и съответните изключения, при чието наличие тези разходи ще бъдат данъчно признати, а именно: 1.  непреодолима сила; 2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; 4. липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

Аналогично и в нормите на чл.79 и чл. 80, ал.1 и ал.2 от ЗДДС са уредени случаите, кога по отношение на брак на стоки, дадено лице е задължено да направи корекция на ползвания данъчен кредит и кога това не е необходимо. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДДС определя, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Нормата на  чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС разпорежда, че корекции по чл.79 от ЗДДС не се извършва в случаи на липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.

Следователно, за да бъде признат за данъчни цели разхода от липса или брак на стоки, следва да е доказано наличието на някое от посочените изключения, като  доказването, че установените брак и фири са резултат от промяна на физико-химичните свойства на стоките в нормални размери, трябва да бъде надлежно извършено със съответните документи.

В конкретния случай в ревизионното производство и по делото не е спорно, че процесното количество 57 000 л бензин А-95Н е закупен в периода от 20.01.2010г. до 28.05.2011г. от „Мин Ойл” ООД, което се установява от издадените от дружеството 32 броя фактури.

Основните съображения на органа по приходите за издаване на оспорения ревизионен акт са следните: 1. за извършените доставките на горивото от „Мин ойл“ ООД са представени само копия от фактурите, но не и декларации за съответствие, независимо, че такива са изискани в хода на ревизията; 2. твърденията на ревизираното дружество, че процесното гориво е следвало да бъде бракувано поради изтичане срока на годност и промяна на физико-химичните свойства не са подкрепени с документи от компетентни органи или лаборатории, а лицата /управител, счетоводител и касиер/ участващи в комисията, които са подписали протокола за брак, не притежават необходимата компетентност да преценят това обстоятелство 3. липсват убедителни доказателства за начина на съхраняване на процесното гориво в периода 2010г. – 2016г. 4. липса на логични обяснения защо горивото не е продадено в посочения период и т.н.

Съдът счита, че липсата на декларации за съответствие, представени от доставчика на процесното гориво „Мин ойл“ ООД не може да се счита като доказателство, от което може да се направи извод за това дали към 2016г. горивото е било негодно за употреба, поради което обстоятелството дали такива декларации са налични или не е без значение за решаване на основния спор по делото.  

Настоящият съдебен състав намира, че от установените факти в проведеното ревизионно производство и в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че процесното гориво 57 000 л бензин А-95Н е закупено в периода от 20.01.2010г. до 28.05.2011г. от „Мин Ойл” ООД. Представени са доказателства, че същото е съхранявано от ревизираното дружество в 2 бр. резервоари по 25 куб.м. Действително по делото не са представени доказателства, че твърдяната промяна на физико-химичните свойства на процесното гориво е установена от компетентни органи или лаборатории, но този извод следва от заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява категорично, че  процесният бензин A 95Н, който е съхраняван в базата на „СУПЕР-ГАЗ” ООД над 5 години, при дългосрочното му съхранение част от основните му физико-химичните свойства (външен вид, дестилационния характеристики, плътност, парен натиск, утайки и фактически смоли, водоразтворими киселини и основи) са се променили, което се е отразило върху стабилността му и е влошило експлоатационните му свойства. Поради това според вещото лице не е възможно същото да се използва по предназначение след 2016г.

    Органите по приходите не оспорват факта, че ревизираното дружество е предало на 57 хил. литра, отпадъчен бензин А-95Н на „ЕПП ОЙЛ”. Това обстоятелство е установено и от вещото лице, след посещение и проверка на място. В заключението му е посочено, че 57 хил. литра, отпадъчен бензин А-95Н е приет за временно съхранение на производствената площадка на „ЕПП ОЙЛ” ЕООД в гр.Карнобат; подложен (в смес с подобни видове отпадъци, съдържащи светли нефтопродукти) на допълнително третиране с цел обезводняване и предаден за оползотворяване на „Полихим СС” ЕООД.

     В заключението си вещото лице Л. е описала много подробно движението, съхранението и третирането на процесното бракувано гориво, а именно: „Приетият на 03-04.08.2016г. от „СУПЕР-ГАЗ” ООД отпаден бензин в количество 57 хил. л. е съхраняван в съответни резервоари за приемни отпадъци на площадката на „ЕПП ОЙЛ” ЕООД в гр. Карнобат, Промишлена зона в смес с други видове отпадъци, съдържащи светли нефтопродукти. За конкретния случай, отпадни нефтопродукти с код 13 07 02* в „ЕПП ОЙЛ” ЕООД са приети през м. февруари 2016г. от „СГМ ДИНИК” ООД и от „Ромпетрол България” ЕАД. Съдържащите отпадни нефтопродукти смеси са подложени на допълнително третиране, включващо подгряване и обезводняване на отпадъка до съдържание на вода от 0,1%; при наличие на завишено водно съдържание, е възможно добавяне на деемулгатор за ускоряване отделянето на вода от обработения отпадък. След отстояване за определен период, третираният отпадък се прехвърля в инсталация, където се извършва допълнително обезводняване при температура до 150 °С. Обезводненият отпадък - краен продукт с код 13 05 06*се съхранява в съответни резервоари и се предава на лицензирани фирми, притежаващи Разрешително за оползотворяване или обезвреждане на съответните отпадъци. „ЕПП ОЙЛ” ЕООД има   сключени   договори с няколко фирми за оползотворяване/обезвреждане на отпадъци („Полихим СС” ЕООД, гр.Луковит; „Инвест стил” ЕООД, гр.Троян; „Лубрика” ООД). В конкретния случай, отпадъчният бензин А-95 Н получен от „СУПЕР-ГАЗ” ООД, след съответното третиране е предаван с няколкократни доставки на „Полихим СС” ЕООД, гр.Луковит за оползотворяване в периода до м. май 2017г. Налични са всички необходими записи за проследяване на процеса по третиране и предаване на процесния бензин - записи в отчетните книги за количествата третирани отпадъци и получени след това продукти (по кодове); за количествата предадени отпадъци по дати, код, на кое юридическо лице (наличен запис на КР, което то притежава); идентификационните документи за вида и кода на предавания отпадъчен продукт и др.”

В този смисъл, с оглед изложените по-горе съображения и предвид приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ, следва да се приеме, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, жалбата срещу него е основателна и същият трябва да бъде отменен.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на дружеството-жалбоподател следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 1 400.00 лв, съобразно материалния интерес, както и 50.00 лева за внесена държавна такса и 400.00 лв за изплатено възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт  № Р-02000219003806-091-001/19.02.2020г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.В.А.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 90/14.05.2020г. на И.С.А. - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта с която са определени допълнителни данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 22 955.42 лева и лихва за забава в размер на 7 984.02 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и корпоративен данък  в размер на 11 477.71 лева и лихва за забава в размер на 3 363.87 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „СУПЕР-ГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“ и гр.Бургас, ул.“Македония“ № 18, представлявано от управителя И.С.А. направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатени възнаграждения за адвокат и вещи лица общо в размер на 1 850.00 лв /хиляда осемстотин и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: