Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1152 / 11.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 3177
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
Д.А.Д. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С. е оспорил заповед №
3474/15.11.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, с която му е наредено да премахне незаконен строеж:
“Навес“, находящ се в УПИ VIII-367, кв.48
(бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53), по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ
с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас, административен адрес:
гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5. Предоставен е срок за
доброволно премахване на строежа.
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен.
Жалбоподателят посочва, че процесния навес с оглед начина му на изпълнение няма
характеристиките на строеж, а представлява преместваем обект, който може да
бъде демонтиран. Твърди, че даже и процесния навес да бъде квалифициран като
строеж то не е извършена преценка дали навеса представлява търпим строеж. Иска
съдът да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв.С. поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалваният
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
при Община Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Т.
оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира разноски.
ФАКТИТЕ:
На 25.04.2018г. до
директора на дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ при Община Бургас е подадена жалба с
вх.№ 94-01-14030/25.04.2018г. за проверка законността на постройки находящи се
по северната граница в УПИ VІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“,
гр.Бургас (л.8).
На 25.02.2019г.
служители от Община Бургас извършили проверка на строеж: „Навес“, находящ се в
УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53) по плана на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас;
администартивен адрес в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5,
за която съставили констативен протокол № Д-7 (л.13). При проверката е
установено, че строежът представлява навес с приблизителни размери 2,20 м/4,65 м
и средна височина 1,90 м. Посочено е, че същият е изграден от дървена
конструкция, като от северната страна е изпълнена дъсчена стена с частично
метално покритие, а на изток ползва стена на съществуващ в имота гараж. Описано
е, че покривът е от дървена конструкция, покрит с метални листове, без
поставени улуци. Сочи се, че е изграден като допълващо застрояване в УПИ
VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. Отбелязано е, че по
данни на извършителя навеса е изграден в периода 1977г. – 1980г., без
строителна документация. Отразено е, че строежът е напълно завършен и се ползва
за съхранение на дърва за огрев. Установено е, че в техническия архив на
Дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ не са открити строителни книжа, както и декларация
за съгласие за извършеното строителство по имотна граница с УПИ VІІ-370, кв.48
по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. Според констативният протокол
строежът е VІ категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №
1/30.07.2003г. на МРРБ за номеклатурата на видовите строежи. Като собственик на
имота е посочен жалбоподателят Д.А.Д., съгласно нотариален акт № 191 от
03.08.1966г. (л.11-12). Същият е посочен и като изпълнител на строежа. Като
нарушена разпоредба се сочи чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
На 16.07.2019г. с
писмо с регистрационен номер 94-01-14030(4)/12.07.2019г. жалбоподателят е
уведомен, че във връзка с констатираните обстоятелства при извършената проверка
и на основание чл.26, ал.1 от АПК, в отдел „Контрол на строителството и
въвеждане в експлоатация“ при община Бургас е започнато административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строеж: „Навес“,
находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас
(л.14-15).
На 24.07.2019г. на
основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен констативен акт № Д-4 от главен
специалист БКСВЕ в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“
при Община Бургас за строеж: „Навес“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш
УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53) по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ с
идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас; административен адрес в
гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5 (л.17-18). В този констативен акт се съдържат същите
констатации, които вече са били отразени в констативен протокол № Д-7 (л.13). Отбелязано
е, че по данни на извършителя навеса е изграден в периода 1977г. – 1980г., без
строителна документация. Отразено е, че строежът е напълно завършен и се ползва
за съхранение на дърва за огрев. Установено е, че в техническия архив на
Дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ не са открити строителни книжа, както и декларация
за съгласие за извършеното строителство по имотна граница с УПИ VІІ-370, кв.48
по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. На скица в констативният акт е
отбелязано местоположението на стената според административният орган. Като
нарушена разпоредба се сочи чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е
изготвен в отсъствието на Д.А.Д., което удостоверено с подписа на свидетеля при
съставянето на акта. Констативният акт е получен от жалбоподателя на
12.09.2019г. (л.20).
С акт от 19.09.2019г.
за приключило обявяване на констативен акт № Д-4/24.07.2019г. на Община Бургас
е констатирано, че в законоустановения 7 дневен срок не са постъпили възражения
(л.21).
Въз основа на
констативния акт, кметът на Община Бургас издал обжалваната заповед № 3474/15.11.2019г., с която на основание
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил жалбоподателя Д.А.Д. да премахне изпълнения
незаконен строеж. Административният орган изцяло е възприел мотивите изложени в
констативен протокол № Д-7 (л.13) и констативен акт № Д-4/24.07.2019г.
Заповедта е съобщена на адресата на 05.12.2019г. (л.23).
По делото са
представени извадка от геодезически и регулационен план на кв.“Долно Езерово“,
одобрен със заповед № 546/24.02.1996г. (л.25 и л.60); заповед № 546 от
24.02.1966г. на Бургаски окръжен народен съвет, с която на основание § 60 от
ППЗПИНМ е одобрен идейнозастроителния план, общия регулационен план и
напречните профили на село Долно Езерово (л.26); извадка от кадастрален и
регулационен план на кв.“Долно Езерово“, одобрен със заповед №
1194/20.09.1990г. (л.27 и л.61); извадка от застроителен план на кв.“Долно
Езерово“, одобрен със заповед № 1194/20.09.1990г. (л.62) и заповед № 1194 от
20.09.1990г. на Общински народен съвет – Бургас, с която на основание чл.75 от
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство е
одобрен кадастралния, застроителния и регулационен план на с.Долно Езерово
(л.28).
По делото са
представени декларация от А.Д.М.от 23.02.1968г., с която лицето декларира, че е
получило сумата от 630 лв., представляваща стойността от оценителния протокол
на комисията по повод отчужденото му дворно място, представляващо парцел ХІІ в
кв.58 по плана на с. Долно Езерово от лицето Г.С., на който се отстъпва право
на строеж. Представено е и копие от разписен лист, в който срещу името на А.Д.М.са
записани парцел VІІ и парцел ХІІІ. Освен това е записано, че парцел VІІ се
заменя с парцел ХІІ съгласно протокол №5/27.03.1968г. В същия разписен лист
фигурира и жалбоподателя, срещу чието име е записан парцел VІІІ и текстът
„съгласно нотариален акт № 191 от 1966г.“.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесния
навес е с височини - от западната страна - откъм сграда 04 - 1,96 м и от север (при границата със
северния имот) -1,66 м; при източния край на навеса (допрян на сграда 02)
височината от север (до границата със северния имот) е 2,00 м (, а от юг - 1,70
м.
От
вещото лице е изготвена комбинирана скица (приложение № 3 към експертизата –
л.70) където с червени линии и числа е посочена уличната регулация по сега
действащия ПУП-ПР, със сини линии и надписи е посочена дворищната регулация по
сега действащия ПУП-ПР и с черни линии е посочен плана от 1990г. кадастрален
план. С тези цветове са изчертани VІІI-367 в квартал 48 по действащия план на
сега квартал Долно Езерово на гр.Бургас и съседни на него урегулирани поземлени
имоти, съответно прилежащата улица и загатнати имотите от изток на тази улица
(ул."Неофит Бозвели“).
Вещото
лице сочи, че върху тази основа е пренесен със зелена плътна линия бивш имот с
планоснимачен № 160 от отменен регулационен план от 1966г. на бившето село
Долно Езерово и на образуваните от този имот два парцела:
-бивш
парцел VIІІ-160 в бивш квартал 53, който е идентичен със сега действащия
VIII-367 в квартал 48 по действащия ПУП-ПР, съответно отговарящ и на ПИ с
идентификатор 07079.824.212 по кадастралната карта на гр. Бургас;
-бивш
парцел VIІ-160 в бивш квартал 53, който е идентичен със сега действащия VII-370
в квартал 48 по действащия ПУП-ПР, съответно отговарящ и на ПИ с идентификатор
07079.824.211 по кадастралната карта на гр.Бургас.
Вещото
лице счита, че УПИ VIII-367 в квартал 48 по ПУП-ПР сравнен по контур и граници,
е еднакъв с ПИ с идентификатор 07079.824.212.
При
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че с плана от 1990г. имот с
планоснимачен номер 160 е предвиден за два парцела и е отбелязан на приложение
№ 3 от експертизата със зелен контур. Обясни, че планът от 1966г. планира имота
да се раздели, като има граница между двата имота, която към момента на огледа
е от навеси, един гараж, навес пред него откъм улицата, процесният навес и
назад материална ограда. Вещото лице пояснява, че след приемане на плана през
1966г. не е имало граница, тогава се е планирала. Този извод вещото лице прави,
съдейки от чертежа на плана, защото ако имало такава граница, която да е
материализирана е следвало да бъде изчертана в плана с черна линия. Посочва, че
на схемата на л.60 с черно ясно са очертани имотите, които фактически в момента
са действали, а с молив са проект на регулационните граници на създадените в
този имот два парцела и съответните части, които се вижда, че отиват в улицата
и отдясно на улицата също има част от имота.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.Б.Д., на 80
години, познава жалбоподателя от дете и живее на двеста-триста метра от имота.
В показанията си свидетелят посочи, че някъде две – три години преди 1980г. е
изграден навеса. Тогава около него не е имало ограда, каквото сега съществува.
Свидетелят я описа като ограда с мрежа и колове.
Обжалваната
заповед е съобщена на жалбоподателя лично чрез пощенски оператор на 05.12.2019
г. (л.23). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на
18.12.2019г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ или на части от тях.
В
процесния случай заповедта е издадена от инж.Ч.К., зам.кмет „СИРР” при Община
Бургас, която е упълномощено длъжностно лице от кмета на общината със заповед №
3379/08.11.2019г. – т.22.
Въз
основа на тези доказателства следва да се направи извод, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия към този
момент.
Заповедта
съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й.
Административният
орган се е позовал на разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, приемайки, че
процесният строеж е незаконен. Според тази разпоредба строеж или част от него е
незаконен когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
В
конкретния случай страните не спорят, че за строежа действително липсва
разрешение за строеж, както и изготвен инвестиционен проект. Жалбоподателят,
обаче, твърди, че обектът „навес“, възприет от административния орган като
строеж, всъщност е преместваем обект по смисъла на чл.56 и сл. от ЗУТ. В
условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че дори да се приеме, че
обектът е строеж, то той е търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и не
подлежи на премахване.
По
делото страните не спорят, че строежът е изграден в периода 1977-1980г. без
строителна документация. От експертизата се установи, че процесният строеж
вярно е описан от административния орган с височина най-много 1,90 м и размери
2,30м/4,65м. С експертното заключение се потвърди и обстоятелството, че
строежът представлява навес. Не е спорно, че неговата конструкция е дървена.
Северната му стена е изградена от дъски и метални покрития. На изток е
използвана стената на съществуващия гараж.
Според
чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят: 1.преместваеми
увеселителни обекти; 2.преместваеми обекти за административни, търговски и
други обслужващи дейности; 3.преместваеми обекти за временно обитаване при
бедствия. Тази редакция на разпоредбата е обнародвана в Държавен вестник бр.25
от 2019г. Според предходната редакция, действала до този момент, върху
поземлените имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони,
кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други
елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки,
осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и
др.).
В
т.80 от §5 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „преместваем
обект“. Според нея това е обект, който няма характеристиките на строеж и може
след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Съдът
счита, че цитираните норми трябва да се тълкуват в съвкупност при преценката на
това що е преместваем обект по смисъла на чл.56 и сл. от ЗУТ, тоест преместваем
обект е не само обектът, чието описание е дадено в т.80 на §5 от ДРН на ЗУТ, но
този обект следва да има и функциите, описани в чл.56, ал.1 от ЗУТ. В процесния
случай не е спорно, че навесът служи за съхраняване на дърва за огрев, тоест
той се ползва за личните нужди на неговия собственик, които не са свързани с
извършване на търговска или друга обслужваща дейност. Обратно, обектът има
всички характеристики на второстепенна постройка по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ (леки постройки за отоплителни материали и инвентар). Затова съдът счита,
че процесният обект е строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, а не
преместваем обект, независимо че с оглед на конструкцията му той може да бъде
разглобен, тъй като се състои основно от дървени и метални елементи. Това е
така, защото предназначението на обекта също следва да се отчита при
квалифицирането му като строеж или съответно преместваем обект.
Другото
възражение на жалбоподателя е, че строежът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от
ДР на ЗУТ. Според тази разпоредба строежи изградени до 07.04.1987г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.
От
представените по делото извадки от геодезически и регулационен план на кв.
„Долно Езерово“, одобрен със заповед № 546/24.02.1966г. и кадастрален и регулационен план на кв. „Долно Езерово“,
одобрен със заповед № 1194/20.09.1990г. (л.60 и л.61), както и от заключението
по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че до 1966г. имотът,
в който попада процесния навес е бил дворно място с площ над 2000 кв.м,
образуващо парцел ІV-84 в кв.69 по плана на населеното място- н.а. №67/1962г.
(л.88). С плана от 1966г. този поземлен имот е разделен на два имота, съответно
VІІ-160 и VІІІ-160 в кв.53, като се е предвиждало част от имотите да попаднат в
предстоящо провеждане на улична регулация. От изчертаните схеми се вижда, че
уличната регулация преминава през източната част на двата имота. От разпита на
вещото лице се установи, че това разделение фактическо не е било осъществено и
между посочените по-горе два имота (VІІ-160 и VІІІ-160 в кв.53) не е имало
граница, която да е приложена на място, нещо повече, видно и от извадката на
плана от 1966г., представена от ответника, границата, която трябва да разполови
имота и вследствие на нея да се образуват двата парцела VІІ-160 и VІІІ-160 е
добавена в плана само с молив, а не е изчертана с обичайните средства. В този
случай, за да се направи извод, че предвиденото разделение на имота с плана от
1966г. се е реализирало, ответникът следваше да докаже, че към този момент е
изградена и уличната инфраструктура и извършено отчуждаването на частта от
имота, която се пада от източната страна на новопредвидената улица, тъй като по
отношение на така предвидената регулация планът би влязъл в сила след като се
изплатят обезщетения (Към
момента на приемане на план от 1966 г. и предвиждане на уличната регулация е
действал Закона
за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ, обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949,
отменен отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.)
По този закон улично-регулационният план няма отчуждително действие. Съгласно чл.36
от ЗПИНМ
отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния
план, могат да се извършват само по реда на този закон. Недвижимите имоти на
частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика съгласно правилника за приложение на този закон.).
Както
беше казано по-горе, планът от 1966г. не е бил приложен фактически, тъй като
между установените с него два парцела не е имало материализирана граница. Освен
това тази граница не е била нанесена дори на плана – факт, който се установява
от заключението на вещото лице, от приложените към заключението схеми, от
разпита на вещото лице в съдебно заседание и от извадката на плана, представена
от ответника по делото. Липсата на доказателства за извършено отчуждаване обосновано
води до извода, че планът не е бил приложен що се касае до обособяването на два
парцела, отчуждаването на части от имота за улична регулация, както и
отчуждаването на остатъка от имота, който се намира от източната страна на
предвидената улица.
Ответникът
представи доказателства, въз основа на които твърди, че се установява
извършеното отчуждаване и платеното обезщетение. По делото са представени
декларация от А.Д.М.от 23.02.1968г., с която лицето декларира, че е получило
сумата от 630 лв., представляваща стойността от оценителния протокол на
комисията по повод отчужденото му дворно място, представляващо парцел ХІІ в
кв.58 по плана на с. Долно Езерово от лицето Г.С., на който се отстъпва право
на строеж. Представено е и копие от разписен лист, в който срещу името на А.Д.М.са
записани парцел VІІ и парцел ХІІІ. Освен това е записано, че парцел VІІ се
заменя с парцел ХІІ съгласно протокол №5/27.03.1968г. В същия разписен лист
фигурира и жалбоподателя, срещу чието име е записан парцел VІІІ и текстът
„съгласно нотариален акт № 191 от 1966г.“. Всички изводи, които ответникът е
изградил, твърдейки, че планът е приложен, тъй като е извършено обезщетяването,
почиват на представените доказателства, които касаят А.Д.М., но не касаят
процесния жалбоподател и имота, в който е изграден строежът, предмет на
обжалваната заповед. Страните не спорят, че А.М.е баща на жалбоподателя, но
дарението, което този баща е осъществил на сина си, се е случило през 1966г., а
доказателствата, установяващи платено обезщетение за отчуждаване сочат за
действия, осъществили се през 1968г., когато процесният жалбоподател вече е бил
собственик на дарения имот. Освен това в разписния лист и в декларацията се
говори за парцел ХІІ в кв.58, а според плана от 1966г. имотът се разделя на два
парцела – VІІ-160 и VІІІ-160 в кв.53. От представената извадка на плана се
вижда, че кв.58 се пада от другата страна на съществуваща към 1966г. улица
(която е различна от уличната регулация, предвидена със същия план). Това
означава, че документите не касаят имота, в който е изграден процесният строеж.
От всичко изложено до тук следва да се направи извод, че към моментът, когато
навесът е бил изграден (1977г.-1980г.) планът от 1966г. в частта, в която е
предвидено разделянето на имота, съществувал преди този план на два парцела, не
е бил приложен и не са съществували материализирани на място граници. Такива не
са съществували и в самия план. Това обосновано води до извода, че изграденият
тогава навес не се е намирал на границата със съседен от север имот, а по
средата на съществуващ имот и не е имало основание той действително да бъде
съобразяван с отстояния, тъй като местоположението му към този момент
осигурявало достатъчно нормативно изискуемо отстояние. Отделно от въпроса,
свързан с отстоянията, височината на строежа съответства на изискуемата за
допустима височина за постройка на допълващото застрояване съобразно чл.46,
ал.2 ЗУТ. Затова възражението на жалбоподателя, че строежът е търпим е основателно.
Това от своя страна води до извода, че обжалваната заповед е материално
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Разноски
следва да се присъдят в полза на жалбоподателят в размер на 910 лв., съгласно
представен списък на разноските.
Мотивиран
от горното, съдът Административен съд Бургас, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.А.Д. ***, заповед №
3474/15.11.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА Община
Бургас да заплати на Д.А.Д. ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С. направените по делото разноски в размер на
910 лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: