№ 6714
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110105963
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „ОЗК-З“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество
„Каско“ заплатил на застрахования сума в размер на 1 364.71 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на автобус марка „МАН“, модел „Лайънс Сити“
с рег. № ********, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 12.04.2019г., в гр.
София. Автобусът изпълнявал маршрут по линия на градския транспорт и при
излизане от автобусна спирка на бул. „Ситняково“ № 48, настъпило съприкосновение
между дясната му странична част и задна лява част на неправилно паркиран в района
на автобусната спирка л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****. Намира, че
вина за ПТП има и водачът на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното
дружество. Ищецът поканил ответника да заплати сумата 682.35 лева, представляваща
½ от 1 364.71 лева и 15 лева ликвидационни разноски, но ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената
от ищеца регресна претенция. Ищецът претендира сумата 548.76 лева (изменение на
размера на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 20.05.2022г.) –
частичен иск от общ размер от 697.35 лева, ведно със законни лихви от депозирането
на исковата молба на 08.02.2022г. до окончателното погасяване, както и обезщетение
за забава в изплащането на главницата за периода 30.12.2019г. до 07.02.2022г., вкл., в
размер на сумата 117.56 лева (изменение на размера на претенцията по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК в о.с.з. на 20.05.2022г.) – частичен от общ размер 149.36 лева. Претендира
разноски.
1
Ответникът „Д.З.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Не оспорва, че към датата на ПТП бил застраховател на гражданската
отговорност за л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****. Твърди, че изключителната
вина за настъпването на ПТП за настъпването на ПТП била поведението на водача на
автобус марка „МАН“, модел „Лайънс Сити“ с рег. № ********. Не се установявала
пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. № ***** и вредите по автобуса – паркираният автомобил се
явявал препятствие на пътя по смисъла на параграф 6, т. 37 ДР на ЗДвП, а не участник
в движението, водачът на автобуса имал добра видимост, но не упражнил достатъчен
контрол и не осигурил достатъчно странично разстояние, въпреки обективната
възможност да стори това. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и
ПТП. Оспорва и размера на претенцията, в т.ч. надписани били ремонтни дейности,
часова ставка, боя, части. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № 0020195201800121 от 19.10.2018г. се установява, че ищецът и „Столичен
Автотранспорт“ ЕАД, сключили договор за имуществена застраховка „Каско“ за
автобус марка „Ман“, с рег.№ ******** с период на покритие на застраховката от
20.10.2018г. до 19.10.2019г.
Страните по делото не спорят и от писмените доказателства по делото –
двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2019г., уведомление за щета на
МПС, депозирано от „Столичен Автотранспорт“ ЕАД пред ищеца ЗАД „ОЗК-З“ АД,
описи техническа експертиза по щета № 0020-195-0186/2019г., искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 16.04.2019г., депозирано пред „Д.З.“ АД за
вреди по л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****, опис заключение за вреди
на МПС по щета № *********/16.04.2019г., анкетна карта по същата щета и др., и
гласните такива, събрани посредством разпитите на св. Н. и З., по делото се установява,
че в срока на застрахователното покритие, на 12.04.2019г., в гр. София, около 14.50
часа, застрахованият автобус марка „Ман“, с рег.№ ********, с водач св. З., изпълнявал
маршрут по линия № 305 за обществен превоз на пътници, с посока към
телевизионната кула. Св. З. спрял автобуса в специалното уширение на автобусна
спирка „Оборище“ на бул. „Ситняково“. При излизането от спирката настъпило
съприкосновение между задната дясна част на управляваният от св. З. съчленен
автобус и задната лява част на намиращия се в покой /в спряло състояние/,
непосредствено пред уширението на спирката, л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. №
*****, с водач св. Н.. След ПТП участниците съставили представения по делото
2
двустранен констативен протокол, в който св. З. признал вината си за настъпването на
ПТП. И двамата водачи в свидетелските си показания заявяват, че са подписали
двустранния констативен протокол.
Разпитан св. Н. излага, че по време на работа управлявал служебния си л.а.
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****. На бул. „Ситняково“ подминал автобусната
спирка, в която се намирал спрелият автобус, след което непосредствено се пристроил
в най-дясната лента. Трябвало да завие на светофара надясно и да влезе в паркинга на
МОЛ „Сердика“. Пътното платно се състояло от три ленти за движение – две за
направо и най-дясната – за завой надясно. Било следобедно време. Трафикът бил
натоварен, имало много коли, които чакали смяната на сигнала на светофара. Лентата
за надясно, в която св. Н. се пристроил, била оформила най-дълга колона. В двете
ленти за направо също имало много чакащи автомобили, но малко по-напред.
Свидетелят Н. чул стържещ звук, усетил преместването на автомобила и разбрал, че
настъпило съприкосновение с потеглящия от спирката автобус. Автомобилите от
колоната тъкмо потеглили. Свидетелят преместил автомобила малко напред и слязъл.
Увредите по управлявания от него л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***** били в
задния ляв стоп и заден ляв калник. Свидетелят Н. излага, че няма причина водачът на
автобуса да не го забележи, тъй като видимостта му била пряка. Намира, че водачът на
автобуса можел да излезе от спирката без да настъпи ПТП. На място двамата водачи
нямали спор относно вината – водачът на автобуса признал, че бил виновен за
настъпването на ПТП. Попълнили двустранен констативен протокол.
При разпита си св. З. излага, че бил водач на съчленен автобус по линия № 305
на Столичния градски транспорт. На бул. „Ситняково, на спирка „Оборище“ спрял за
слизане и качване на пътници. След спирката имало три ленти за движение. Средна и
лява лента били за направо и в тях имало засилен трафик. В дясната лента след
спирката имало колона от неправилно спрели автомобили, последният от които л.а.
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****. След спирката бил пешеходният вход на МОЛ
„Сердика“ и по наблюденията на св. З. там редовно, въпреки забранителния знак,
неправилно спирали автомобили. Свидетелят З. намира, че автомобилите в дясната
лента не изчаквали смяна на сигнала на светофара, тъй като следващият светофар се
намирал едва на кръстовището с ул. „Калиманци“, което било по-далеч от мястото на
настъпването на ПТП. Св. З. смята, че л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****, бил
в колоната от неправилно спрели автомобили, тъй като добре го възприел докато
пътниците слизали и се качвали в автобуса – стоял си там и нямало никакво движение
от него. Св. З. подал ляв пътепоказател и предприел излизане от спирката. Излага, че
можел да излезе и без да настъпи съприкосновение със спрелия л.а. „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № *****, но понеже тръгнал трафикът от светофара преди спирката и в
средната лента с голяма скорост приближавали автомобили, св. З. завил леко надясно,
за да не предизвика ПТП с идващите зад него в средната лента автомобили и така
3
настъпило съприкосновението между най-задната дясна част на автобуса и задната
лява част на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****. Свидетелят З. признава
вината си за настъпването на ПТП.
Настоящият съдебен състав при преценката им по реда на чл. 172 ГПК напълно
кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели, като намира, че всеки от
свидетелите излага фактите и събитията по начина, по който непосредствено ги
възприел. Показанията са детайлни, логични и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства, в т.ч. съдържанието на подписания и от двамата водачи ДКП и
заключение на САТЕ. Вещото лице, изготвило САТЕ, съобразно специалните си
знания е направило категоричен извод, че водачът на автобус марка „Ман“, с рег.№
******** – св. З., е имал възможност да предотврати удара, ако е осигурил безопасна
странична дистанция при заобикалянето на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № *****.
Ищецът основава исковете си на твърдение за съпричиняване на ПТП от страна
на св. Н., тъй като той неправилно паркирал л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.
№ ***** в района на автобусната спирка. Относно същото твърдение са събрани две
противоречиви групи свидетелски показания, като показанията на св. Н., че изчаквал
смяната на сигнала на светофара в колона от автомобили в лентата за завой надясно, не
се опровергават с категоричност от останалите събрани по делото доказателства. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че позоваващият се на съпричиняването
ищец не е провел дължимото пълно и главно доказване и следва да понесе
неблагоприятните последици на недоказването.
Отделно от горното съдът отбелязва, че съобразно мотивите по т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Ето защо дори и съдът да приеме за
доказано противоправно и виновно поведение от страна на св. Н., необходимо е пряко
и непосредствено поведението му да е довело до настъпилите вреди и да ги е
обусловило. В случая и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, и от
неоспореното заключение на САТЕ категорично се установява, че водачът на съчленен
автобус – св. З. имал възможността да излезе безпрепятствено от спирката без да
настъпи съприкосновение между управлявания от него автобус и намиращия се в
покой лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *****. Ето защо по делото не се
установява, че поведението на св. Н. е обусловило настъпилите вреди. Напротив -
единствено поведението на св. З. причинило вредите на управлявания от него автобус,
тъй като той имал възможността да излезе от спирката без да настъпи ПТП, но не се
съобразил с положението на лекия автомобил и поради това настъпило
4
съприкосновение между двете МПС.
По изложените мотиви искът по чл. 411 КЗ се явява неоснователен и следва
изцяло да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав отбелязва, че по
делото са събрани изходящи от ищеца писмени доказателства – уведомление за
прихващане изх. № А135-7056/13.12.2019г., списък и платежно нареждане, от които се
установява, че след като се запознал с преписката, ищецът зачитайки изцяло вина на
водача З., не се позовал на съпричиняване за процесното ПТП и удовлетворил в пълния
предявен от ответника размер от 857 лева, регресната му претенция по щета №
********* за настъпилите от същото ПТП вреди на лек автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № *****.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличието на главен дълг, предвид на което
акцесорната претенция за обезщетение за забава също следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
и доказва разноски в размер на сумата 430 лева, от които 300 лева – за експертиза, 30
лева са свидетел и 100 лева – юросконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени 430 лева – разноски, сторени пред СРС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК *********, срещу „Д.З.“ АД,
ЕИК *********, частични искове с правно основание чл. 411 КЗ, за сумата 548.76 лева
от общ размер от 697.35 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на
автобус марка „Ман“, с рег.№ ********, настъпили в резултат на реализирано на
12.04.2019г. ПТП в гр. София, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 117.56 лева от общ
размер 149.36 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за
периода от 30.12.2019г. до 07.02.2022г., вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК *********, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 430 лева – разноски по делото,
сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6