Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 гр. Елин Пелин, 17.01.2022 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Елинпелински районен съд, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 965 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното :

С исковата молба се твърди, че на 23.10.2017г. между „С. К.“ООД и ответника  е сключен Договор за паричен заем № 149627, с който заемодателят  се е задължил да предостави на заематела парична сума в размер на 900.00 лева.

Твърди се, че с полагане на подпис под съдържанието на договора заемателят е удостоверил , че е получил  заемната сума в брой.

Твърди се, че страните  по договора са постигнали съгласие договорната лихва  да бъде в размер на  67.14 лева, като  общата стойност по заема е в размер на 967.14 лева  да бъде изплащана на 18  равни погасителни вноски, всяка в размер  от по 53.73 лева, като първата вноска платима  на 30.10.2017год., а последна – на 26.02.2018 година.

Твърди се, че съгласно Общите условия, при забавяне на плащане на погасителна вноска, заемателят  дължи обезщетение в размер на  законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на забавата до окончателно изплащане на дължимите суми по договора.

Твърди се още, че  на 25.03.2019г.  е подписано Приложение №1 към Договор  за цесия от 25.03.2019г. между „С. К.“ООД и ищеца по настоящото производство..,  при което вземанията на цедента  срещу  ответника по настоящото дело  прехвърлени изцяло с всички  привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва се, че Общите условия  уреждат възможността кредитора да  прехвърли вземането си  в полза на трети лица, а длъжникът и ответник в настоящия процес уведомен   за станалата продажба на вземането от името на цедента, чрез  цесионера - „АСВ“ЕАД . В последна връзка се сочи в исковата молба, че ищецът е изпратил  нарочно писмо  от 20.03.2019г. до ответника, с което го уведомява за извършената цесия, но писмото  било върнато с отбелязване, че „ не е потърсено“, поради което изпратено второ уведомително писмо  от 13.11.2020 година.

Твърди се, че ищецът е инициирал заповедно производство, по което издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на която длъжникът и ответник в настоящия процес е възразил, предпоставка за образуване на производството по чл.422 ГПК, респ. настоящото такова.

Иска се съдът  да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи  на ищеца : 801.31 лева - главница отнасяща се за  периода 13.11.17г. до 26.02.2018г.; договорна лихва в размер на 18.06.лв. за периода 20.08.18г. до 08.04.2019г.; мораторна лихва за периода 13.11.2017г. до 17.02.2020г. в размер на 286.82 лв., както и  законна лихва върху главницата , считано от 17.02.20г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноските по заповедното производство, както и направени разноски в производството по чл.422 ГПК.

 

 

    В срока по чл.131 ответникът, чрез особения представител адв.Н.Н. е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни, като се излагат  подробни съображения в отговора на исковата молба от 25.06.2021г.

    От приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза  от 02.09.2021г., изготвена от в.л. А.Б. е видно, че след  запознаване с доказателствата по делото и справка в счетоводството  при  ищеца  се установява, че ответникът е получил изцяло и в брой  заемната сума, а след 25.03.2019г. , респ. след датата на цесията няма  извършени плащания  по процесния договор за кредит. Остатъка от задълженията  на ответника  по процесния договор са: 801.31 лева- главница; 18.06. лева- договорна лихва; 254.01 лева - лихва за забавено плащане  върху главницата за периода от 13.11.2017г. до 17.02.2020г..

 Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че за „С. к. “ООД-София е съществувало вземане  към ответника  за посочените  суми. Безспорно се установява, че между „С. к.“ ООД-София и ответника  е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем  от 23.10.2017г.. Ответникът е получил  заемната сума по договора и за него е възникнало насрещно задължение да върне заетата сума  при условията на подписания договор № 149627/23.10.17г. и  Общите условия, но не е сторил това.

От друга страна „Сити кеш “ООД-София е прехвърлило на „АСВ“ЕАД-София вземанията си произхождащи   от договори за потребителски кредити с Договор за продажба  и прехвърляне на вземания  от 25.03.2019 година. Цедентът е потвърдил писмено станалото  прехвърляне, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица, в случая спрямо длъжника и ответник в настоящия процес от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. В тази връзка приложеното по делото   известие за доставка за първото  уведомително писмо / от 29.03.2019г./ за извършено прехвърляне на  вземания  съдържа отбелязване, че „Пратката не е потърсена от  получателя“. Относно второто уведомително писмо от 13.11.2020г. не се съдържат в кориците на делото данни за  връчването му на длъжника.  Следователно не са представени по делото доказателства / което е в тежест на ищеца / цесията да е надлежно съобщена на ответника съгласно  цитираната разпоредба, от което следва, че същата не е породила действия спрямо този длъжник. От друга страна и цесионерът / ищец в настоящия процес / не е изпълнил задължението си по  чл.4.5 от  Договора за цесия  от  25.03.2019 година за връчване на писмено уведомление до длъжника за сключения договор за цесия, въпреки и издаденото от цедента  нарочно / на основание чл.4.5 от  Договора за цесия  от  25.03.2019 година / Пълномощно от 25.03.2019г.. В този смисъл  съдът приема , че не се потвърждава  от събраните доказателства изнесеното с исковата молба  и с молбата  на ищеца по същество на спора твърдение  за надлежно  съобщаване на цесията  от  25.03.2019г. на ответника Ив. Б.. За пълнота, с оглед становището на ищце по същество на делото, че надлежно е съобщена цесия чрез прилагане към исковата молба  на уведомление на цедента до дължника, следва да се отбележи, че тази хипотеза е неотносима към процесния случаите,  до колкото исковата молба и  придружаващите я писмени доказателства, в т.ч. уведомления за цесия са връчени на назначен / на основание чл.47, ал.6 ГПК / на ответника особен представител . Следователно  не е налице реално уведомяване на ответника, като се държи сметка, че  надлежното съобщаване на цесията има материалноправно действие спрямо длъжника. В този смисъл прехвърлянето на вземанията с Договор за цесия  от 25.03.2019год. не е породило действие за длъжника, поради което и произтичащите от  договора за  паричен заем плащания са недължими, а предявените искове, като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.

        Водим от горното, съдът

 

                                                               Р  Е  Ш  И :

  

ОТХВЪРЛЯ  предявените  от „АСВ“ ЕАД-София, с ЕИК ……..срещу  И.Г.Б. ***, с ЕГН  **********, искове за установяване по отношение на ответника И.Г.Б. ***  по Договор за паричен заем № 149627/23.10.2017г.: 801.31 лева - главница отнасяща се за  периода 13.11.17г. до 26.02.2018г.; договорна лихва в размер на 18.06.лв. за периода 20.08.18г. до 08.04.2019г.; мораторна лихва за периода 13.11.2017г. до 17.02.2020г. в размер на 286.82 лв., както и  законна лихва върху главницата, считано от 17.02.20г. до окончателното й изплащане, а така и разноските по заповедно производство- ч.гр.д. № 181/2020г. по описа на РС Елин Пелин, както и направени разноски в производството по настоящото дело.

  

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

                                                                                      

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: