№ 1598
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100514165 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15044/15.09.2023 г., постановено по гр.д. № 21076/2023 г. на
Софийски районен съд, 27 състав, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС, предявен от М. С. Г. и К. П. Н. срещу етажните собственици в Етажна
собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****, за отмяна на решения, взети
на проведено на 23.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици на Етажна
собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил М. С. Г. и К. П. Н. да заплатят на
останалите етажните собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес в гр.
София, ул. „****, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците М. С. Г. и К. П. Н..
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че на
проведеното на 23.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици не са взети
никакви решения, поради което няма и решения, които да бъдат отменени. Твърди се,
че е видно от протокола за проведено общо събрание, че са взети решения, които
противоречат на закона. Твърди се, че са взети решения за назначаване на
професионален домоуправител и за извършване на основни ремонти с мнозинство от
58 % ид.ч. от общите части вместо с изискваните по закон 67 % ид.ч. от всички общи
части. Сочи се, че са взети решения по въпроси, които не са включени в поканата за
свикване на общото събрание, като такова е решението за определянето на дължимите
1
месечни вноски за 2023 г. Поддържа се, че съдът не е разгледал твърденията на
ищците за нищожността на решенията на общото събрание от 23.03.2023 г. за начина
на определяне на дължимите месечни такси. Твърди се, че от представения по делото
протокол е видно, че е гласуван нов размер на месечните такси за 2023 г. Твърди се, че
общото събрание в нарушение на нормите на ЗУЕС е взело решение за разпределяне
на разходите за портиер на база брой на апартаментите, а не на база на броя на
живущите. Твърди се, че незаконосъобразно са определени таксите за живущите лица,
както и за кучета. Поддържа се, че СРС не е обсъдил оплакванията, свързани с това
общото събрание да взима решения за деактивиране на чиповете на етажни
собственици, които не са съгласни със събираните такси. Твърди се, че макар това
решение да не е от 2023 г., то е било потвърдено и прецизирано на общото събрание,
чиито решения се атакуват. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното
първоинстанционно решение и уважаване на претенциите. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемите – етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр.
София, ул. „****, оспорват жалбата. Поддържат, че първоинстанционното решение е
правилно, а въззивната жалба – неоснователна. Твърдят, че СРС е изложил подробни
мотиви, след като е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
като е достигнал до правилни изводи. Поддържат, че СРС правилно е приел, че могат
да се отменят само позитивни решения на общото събрание, че решение за
ограничаване на достъп до асансьор и за определяне на месечни такси не е взимано на
проведеното на 23.03.2023 г. общо събрание. Сочат, че е взето решение за сключване
на договор с професионален домоуправител, но такъв не е избран, така че това е само
едно предварително решение. Поддържат, че е предварително и решението относно
извършването на необходим ремонт на общите части, тъй като е взето решение само за
събиране на оферти. Твърдят, че няма взимано решение за определяне на дължими
месечни такси, като това, че част от етажните собственици са подписали проект за
такова решение, не може да обоснове извод, че такова решение е взето. Предвид
изложеното молят да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС за
отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици. За уважаване на
такъв иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
следните обстоятелства: 1/ че има качеството етажен собственик в посочената в
исковата молба сграда в режим на етажна собственост; 2/ че е взето решение от
общото събрание на етажните собственици със съдържанието, изложено в исковата
2
молба; 3/ че искът е предявен в 30-дневния срок от оповестяване на протокола с
взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е пълно и
главно да докажат, че решението е взето в съответствие с изискванията на закона.
За да се произнесе по доводите за неправилност, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представените по делото нотариални актове се
установява, че ищците К. П. Н. и М. С. Г. имат качеството етажни собственици в
сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****.
По делото е представен Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици на 23.03.2023 г. В протокола е удостоверено, че събранието е проведено
при представени 58,33 % ид.ч. от общите части на сградата.
Съгласно представения протокол присъстващите етажни собственици са взети
следните решения:
- По т. 1 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части са приети отчетът и ревизията на касовата книга;
- По т. 2 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части са освободени от длъжност и от отговорност М.З., А.И. и В.И. като членове на
управителния съвет на етажна собственост „Д.М.”;
- По т. 3 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части е взето решение „да се съберат три оферти за професионална фирма за
етажната собственост”. В протокола е вписано, че „до избиране на фирма вноските
се събират по текущото разпределение”;
- По т. 4 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части е прието решение да не се избира контролен съвет или контрольор;
- По т. 5 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части е прието решение фирма да осъществява функциите на касиер за срок от една
година, а до избор на такава фирма Жива Фикова да изпълнява функциите на касиер;
- По т. 6 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи
части е взето решение, че няма конкретен срок поради материалната сума за ремонта.
Парите ще се събират след получаване на оферти;
- По т. 7 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи
части е взето решение събраните суми от паркомясто да се разпределят за ремонт на
общите части;
- По т. 8 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части е прието решение да се упълномощи управителният съвет по своя преценка да
предприема необходимите действия, вкл. да упълномощава адвокати, за събиране на
задължения към етажната собственост по съдебен или извънсъдебен ред, за изготвяне
на документи, протоколи и покани по ЗУЕС, както и за консултации по въпроси,
свързани с управлението на етажната собственост;
- По т. 9 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи
части е прието решение да се използва външна помощ (от адвокати) за изготвяне на
необходимите документи на етажна собственост „Д.М.” № 15;
- По т. 10 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи
части са приети прецизирани правила за прилагане на вътрешния ред;
- По т. 11 от дневния ред (други) се установява от протокола, че е прочетено
становището на ищцата (настояща въззивница) М. Г. относно събираните месечни
3
такси. След това позиция е изложил ищецът (настоящ въззивник) К. Н., като е
коментирано и предложение за смяна на формулата за разпределение на вноските.
Поради необходимостта от задълбочен анализ решението е оставено за следващо
събрание на етажните собственици.
От протокола се установява, че в общото събрание са участвали собствениците
на ап. **, ап. ****. По делото не се оспорва, че тези лица имат качеството етажни
собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„****.
В протокола са отразени притежаваните идеални части от общите части от всеки
от присъствалите етажни собственици на общото събрание, като сборът на
представените идеални части от общите части на гореизброените апартаменти е равен
на 58,33 %.
В протокола са вписани изказвания от провеждани обсъждания.
По делото е представена прецизирана процедура „Спиране на чип за достъп до
асансьор” при нередовен платец или при настъпване на други непредвидени
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от
правна страна следното:
С иска по чл. 40 ЗУЕС всеки етажен собственик може да оспори решения, взети
от общото събрание на етажните собственици в нарушение на законовите изисквания.
Отмяна на решението може да бъде поискана в кратък преклузивен срок – 30 дена от
оповестяване на взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Този кратък
преклузивен срок е съобразен от страна на законодателя както с обстоятелството, че
решенията засягат широк кръг от лица, така и с обстоятелството, че съгласно чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определен срок. В тази
връзка в Решение № 50195/22.12.2022 г. по гр.д. № 1431/2022 г. на IV Г.О. на ВКС дори
е разяснено, че „извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена
възможността етажният собственик да се позовава на нищожност“ на решенията
на общото събрание на етажните собственици.
Посоченият преклузивен срок по чл. 40 ЗУЕС означава също така, че ищецът
може да навежда нови основания за нищожност/незаконосъобразност на атакуваните
решения на общото събрание на етажните собственици само до изтичането на 30-
дневния срок от оповестяването на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Ако в този
срок ищецът допълни пред съда допуснатите нарушения при взимане на решението от
общото събрание, то по този начин би се стигнало до изменение на иска чрез добавяне
на ново основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Абсолютно недопустимо е обаче
след изтичането на преклузивния срок да се релевират нови основания за порочност на
оспорените решения на общото събрание на етажните собственици, вкл. и чрез
поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. По реда на
чл. 143, ал. 1 ГПК ищецът етажен собственик може да доуточни исковата си молба, но
само в пределите на заявените вече в исковата молба пороци на взетите решения.
В този смисъл и в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г. на I Г.О. на ВКС
е прието, че производството по чл. 40 ЗУЕС „е исково, т.е. съдът дължи произнасяне
само по заявените в исковата молба основания. Ако определени пороци на
решението на общото събрание не са въведени в спорния предмет по предвидения в
ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си извод за
законосъобразност на оспореното решения върху тях”. Тоест съдът не следи
служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание
на етажните собственици.
4
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че подлежат на разглеждане само
онези основания за незаконосъобразност на оспорените решения на етажните
собственици, които са били своевременно заявени в исковата молба на ищците
(настоящи въззивници) К. П. Н. и М. С. Г..
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на въззивниците, че СРС
погрешно е отхвърлил исковете, без да вземе предвид, че не са спазени изискванията
на чл. 17, ал. 2, т. 5 и т. 7 ЗУЕС и са взети решения от общото събрание на етажните
собственици за назначаване на професионален домоуправител и за извършване на
основен ремонт с мнозинство от 58 % ид.ч. от общите части вместо с изискваните по
закон 67 % ид.ч. от общите части. В първоначално предявената на 24.04.2023 г. искова
молба няма наведени оплаквания от страна на ищците (настоящи въззивници), че при
провеждане на общото събрание на 23.03.2023 г. не са спазени изискванията на ЗУЕС
за квалифицирано мнозинство. Такива оплаквания са въведени за първи път едва с
уточнителната молба от 23.05.2023 г. Тези нови твърдения са въведени от страна на
ищците, въпреки че от СРС не са давани указания в тази насока. Съдът е указал на
ищците единствено да уточнят кои лица твърдят, че не са присъствали на общото
събрание, но са подписали протокола. Тоест оплакванията за неспазване на
квалифицираните мнозинства по чл. 17, ал. 2, т. 5 и т. 7 ЗУЕС са заявени в настоящото
производството след изтичане на 30-дневния срок по чл. 40 ЗУЕС и в този смисъл
същите се явяват преклудирани.
Независимо от горното следва да се посочи, че дори и уточнителната молба от
23.05.2023 г. да е постъпила в 30-дневен срок от разгласяването по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС на протокола от общото събрание, проведено на 23.03.2023 г., то оплакванията
на въззивниците отново биха били несподелими. Това се дължи на обстоятелството, че
от протокола за проведеното общо събрание е видно, че няма избран конкретен
професионален управител-търговец. Общото събрание не е възложило на никого
осъществяването на функциите на управител на етажната собственост. Взето е
решение единствено да се съберат оферти за дружества, осъществяващи
професионално дейността на управители. Тоест действително се касае за една
предварителна дейност, както твърдят и въззиваемите. Едва при гласуване на
отделните оферти и избиране на някоя от тях ще трябва да се спазят изискванията за
квалифицирано мнозинство съгласно чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС.
От протокола за проведено общо събрание е видно и че няма взето решение за
извършване на основен ремонт на общите части на сградата. Общото събрание
единодушно (вкл. с гласа на ищеца К. Н.) е приело, че няма да се поставят конкретни
срокове за извършване на ремонт на течове в сградата в режим на етажна собственост.
Прието е, че пари ще се събират едва след получаване на оферти. Тоест отново се
касае за предварително решение. След получаване на оферти етажните собственици
при спазване изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС следва да вземат решение за
избор на конкретна фирма, която да извърши съответния ремонт. Към настоящия
момент обаче няма взето решение по същество за извършване на ремонтни дейности.
Несъстоятелно е и оплакването, че на общото събрание на 23.03.2023 г. е
гласуван нов размер на месечните такси, дължими от етажните собственици за 2023 г.
Съгласно Решение № 12/19.02.2015 г. по гр.д. № 5368/2014 г. на I Г.О. на ВКС
протоколът от общото събрание на етажните собственици, „ако е съставен по
надлежния ред, е доказателство за отразените в него обстоятелство, както и
форма за валидност на приетите решения ”. В Решение № 133/31.03.2015 г. по гр.д.
№ 632/2014 г. на II Г.О. на ВКС е разяснено, че „Правилата за съставянето на
протокол за проведено Общо събрание (ОС) на собствениците в етажната
собственост (ЕС) са регламентирани в чл.16, ал. 4 – ал. 6 ЗУЕС”.
5
В настоящия случай се установява, че изготвеният протокол от проведено общо
събрание отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 4 – ал. 6 ЗУЕС в редакцията,
действала към датата на общото събрание на 23.03.2023 г. В този смисъл в протокола
са вписани дата и място на провеждане на общото събрание, дневният ред, явилите се
лица и идеалните части, които те представляват, номерата на представените
самостоятелни обекти, начинът, по който са гласували етажните собственици,
удостоверено с техен подпис. В протокола са описани отправяните предложения и
приетите решения. Протоколът е подписан от председателя и протоколчика на общото
събрание. По делото нито се твърди, нито се доказва, че протоколът и неговата
достоверност са били оспорвани по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС от някой от етажните
собственици. Поради това въззивният съд приема, че представеният по делото
протокол е форма за валидност на взетите решения. Тоест решения, които не са
вписани в протокола, не следва да се разглеждат като взети на проведеното на
23.03.2023 г. общо събрание.
От процесния протокол се установява, че няма провеждано гласуване относно
размерите на дължимите месечни такси от етажните собственици за 2023 г. По т. 11 от
дневния ред (разни) са обсъждани единствено позициите на отделните етажни
собственици относно начина на определяне на таксите, но общото събрание е приело,
че решението по този въпрос следва да се отложи за следващо общо събрание след
провеждане на задълбочен анализ.
Действително в решението по т. 3 от дневния ред е вписано, след като е прието,
че следва да се съберат три оферти за професионални домоуправители, че месечните
вноски продължават да се събират по текущото разпределение. С това решение обаче
не са определени конкретни размери на дължимите такси от етажните собственици за
2023 г. След като продължават да се събират по стария ред, то те вече са били
определени в предходно общо събрание на етажните собственици. Всъщност и самите
ищци са посочили в исковата си молба, че от много години таксите са несправедливо
определени. Следователно ищците е следвало по реда на чл. 40 ЗУЕС да атакуват в
законоустановените преклузивни срокове предходно взиманите решения на общото
събрание на етажните собственици, чрез които са били определени размерите на
дължимите вноски. Недопустимо е в настоящото производство да се извършва
проверка на стари решения, които не са предмет на настоящия иск по чл. 40, ал.
1 ЗУЕС.
Следва да се подчертае, че по същество продължаването на това да се събират
месечни вноски съгласно текущото разпределение между етажните собственици не
поражда нови задължения за последните. И да не беше вписвано в протокола, че
таксите ще се събират съобразно старото решение на общото събрание, това следва от
правилата на формалната логика, защото няма приета промяна в начина на определяне
на дължимите такси, а етажните собственици са длъжни да заплащат за поддръжката
на общите части на сградата. Следователно СРС правилно е констатирал, че по
същество на 23.03.2023 г. няма взимани от общото събрание на етажните собственици
решения за определяне на размера на месечните такси за поддръжка на общите части,
които решения да се провери в настоящото производство дали са взети в съответствие
с правилата на ЗУЕС.
Несъстоятелно е твърдението на въззивниците, че СРС не е обсъдил
оплакванията, че общото събрание на етажните собственици е взело решение за
деактивиране на чиповете за асансьор на етажните собственици, които не са съгласни с
незаконното събиране на месечни такси. Първоинстанционният съд е обсъдил тези
оплаквания от исковата молба, но е счел, че на 23.03.2023 г. не са взимани решения за
деактивиране на чипове, чрез което общото събрание на етажните собственици да е
6
излязло извън компетентността си. Това съждение на първата инстанция е правилно.
Самите ищци (настоящи въззивници) признават неблагоприятния за тях факт, че
решението за деактивиране на чиповете не е от 2023 г. В исковата си молба ищците са
посочили, че още през 2020 г. и 2021 г. са били деактивирани чиповете им за асансьор.
От представения по делото от ищците (настоящи въззивници) препис от прецизирана
процедура „Спиране на чип за достъп на асансьор”, приета на 23.03.2023 г., се
установява също, че мярката за ограничаване на достъп до асансьор се „използва от
много години”. Тоест решението, въз основа на което е извършено деактивирането на
чиповете за асансьор на ищците (настоящи въззивници), предхожда взимането на
решенията на общото събрание на етажните собственици от 23.03.2023 г. Това
предхождащо решение обаче не е предмет на настоящото производство по чл. 40
ЗУЕС, в което се атакуват единствено решенията, взимани от етажните собственици на
23.03.2023 г. Поради това предходното решение на общото събрание, с което е
въведена процедурата за ограничаване на достъпа до асансьор, не може да обуслови
уважаването на предявения в настоящото производство иск за отмяна на решения на
етажните собственици от 23.03.2023 г.
Следва да се посочи също така, че от преписа на прецизираната процедура
„Спиране на чип за достъп на асансьор”, приета на 23.03.2023 г., е видно, че
прецизирането от 23.03.2023 г. касае възможност за промяна на наложените
ограничения в достъпа/използването на асансьора в сградата в режим на етажна
собственост при определени обстоятелства. В исковата молба обаче не са наведени
никакви твърдения за наличие на нарушение на правилата на ЗУЕС в частта на
горепосочените правила, с която се създава възможност за възстановяване на достъпа
до асансьор. Тоест няма наведени надлежни оплаквания срещу решението от
23.03.2023 г. на етажните собственици за прецизиране на вътрешните правила на
етажната собственост чрез създаване на възможност за възстановяване на достъпа до
асансьор, във връзка с които оплаквания да се извърши контрол за законосъобразност
на решението в настоящото производство. Само за пълнота на мотивите следва да се
посочи, че аргумент в посока на извода, че на общото събрание на 23.03.2023 г. е взето
решение само за прецизиране на правилата чрез създаване на възможност за
възстановяване на достъпа до асансьор, се извежда и от обстоятелството, че
приемането на прецизираната процедура е било подкрепено и от ищеца (настоящ
въззивник) К. Н., видно от приложения по делото протокол от проведено общо
събрание. По делото няма данни и доказателства в тази протоколът да е бил оспорван
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Други възражения срещу първоинстанционното решение не са формулирани във
въззивната жалба. Поради това и ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не
следва да извършва по-нататъшна проверка по първоинстанционното решение, с което
е отхвърлен искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за оспорване на останалите решения, взети на
общо събрание на етажните собственици на 23.03.2023 г. Това следва от разясненията,
дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Предвид изложеното дотук въззивният съд намира, че претенциите по чл. 40, ал.
1 ЗУЕС са неоснователни. Доколкото е налице съвпадение в крайните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите – етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****. Същите до края на
устните състезания пред СГС са претендирали 300,00 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
7
удостоверено, че сумата от 300,00 лева е заплатена в брой на адв. К. М.. В тази част
договорът за правна помощ има характер на разписка съгласно Тълкувателно решение
от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно претендираните от въззиваемите разноски са реално сторени и
подлежат на присъждане в цялост предвид неоснователността на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 15044/15.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 21076/2023 г. на Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „****, ет. ****, и
К. П. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „****, ет .**, да заплатят на
основание чл. 273 вр. 78, ал. 3 ГПК на етажните собственици на сграда, находяща се на
адрес в гр. София, ул. „****, сумата от 300,00 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8