Определение по дело №366/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64

 

гр. Шумен, 22.01.2020г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две  хиляди  и  двадесета  година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

       ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова

                                                                    2.С. С.

 

като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.ч.гр.д. №366  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. №4059/31.07.2019г. подадена от С.П.Д. , ЕГН **********  срещу  Определение  №1286/23.4.2019г. , постановено по гр.д.№1468/2017г. по описа на ШРС, в частта, в която  жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на Национално Бюро за правна помощ сума в размер на 182,75лв., представляваща част от  изплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по гр.д.№ 1418/2017г. на ШРС. В частната жалба се твърди, че неправилно съдът е присъдил посочената сума. Молбата на жалбоподателката за допускане на правна помощ било мотивирано от факта, че не разполага със средства за да заплати адвокатска помощ , поради горното моли да бъде отменен актът, с който е осъдена да заплати посочената по-горе сума .

В срока по чл.276 от ГПК от насрещните страни не е постъпил отговор.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна , поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№ №1468 /2017г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на С.П.Д. (жалбоподател в настоящото производство)  срещу М.Б.К., ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН********** , като е заявена претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД и  цена от 1 000 лева. С Определение №1278/01.06.2017г. районният съд е уважил молбата на ищцата за допускане на правна помощ и на  основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП) и чл. 95, ал. 2 от ГПК е предоставил на ищцата правна помощ под формата на процесуално представителство по делото.  Делото е приключило с Решение №621/22.06.2018г. ,  потвърдено по възз.гр.д.№314/2018г. по описа на ШОС, с което предявеният иск е уважен частично , до размера от 269 лева.

Предвид постъпило от НБПП искане до РС – Шумен  за присъждане на разноски по делото, решаващият състав е постановил обжалваното определение след като е приел, че ищцата следва да заплати на НБПП сумата 182,75 лв., представляваща изплатеното възнаграждение на адвоката по допуснатата правна помощ , съразмерно на отхвърлената част от иска .

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 от ЗПрП правната помощ във вида на процесуално представителство обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП  предвижда, че съдът е органът, който предоставя правната помощ в хипотезата на ал. 2, след като съобрази съответните обстоятелства, посочени в законовия текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП действително не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е уредено, че тя се финансира от държавата, и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП – правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на физически лица и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП предвижда изключение от този принцип, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените в закона случаи. Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1-во и 2-ро от ГПК две хипотези обаче не представляват такива случаи. Посоченият извод следва от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1-во от ГПК е установено, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния процесуален представител. Тогава въз основа на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на назначения служебен адвокат е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, възлагайки я в тежест на изгубилата спора страна. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която обаче не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави нито страна в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Чл. 78 от ГПК урежда именно отговорността за разноски, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която отговорност е поставена основно в зависимост от изхода по материалноправния спор между тях. По тези съображения хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1-во, което урежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 от ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а именно изхода на спора. Посочената разпоредба акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото – а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен адвокат. Следователно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а от ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 от ГПК – при лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП – хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е била предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл. 22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е когато претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин обаче нито ЗПрП, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК обвързват с изхода на делото възстановяването  на средствата от страна на лицето, на което тя вече е предоставена. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о.; Определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о., ; Определение № 131 от 24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2016 г., II г. о. и други, която се споделя и от настоящия състав.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ Определение  №1286/23.4.2019г.   , постановено по гр.д.№1468/2017г. по описа на ШРС  , в ЧАСТТА , в която С.П.Д. , ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на Национално Бюро за правна помощ сума в размер на 182,75лв., представляваща част от  изплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по гр.д.№ 1418/2017г. на ШРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ  за присъждане на разноските в размер на 182,75 лева , за предоставената на осн. чл. 26 ЗПрП на С.П.Д. , ЕГН **********   правна помощ по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.