РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500325 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 ГПК и чл.258 ГПК и
сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ТАГ СЪРВИСИС“ЕООД с ЕИК-*********
подадена от пълномощника адв.Сребрева против съдебно решение № 2686 от
12.12.2024г.,постановено по гр.д.№4362/2024г.по описа на БРС,с което съдът е осъдил
въззивното дружество да заплати на С. В. К. с ЕГН-********** с адрес *** сумата от 933
лв.,представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положения от
ищеца К. труд през м.май 2024г.съгласно сключен между страните трудов договор №1 от
22.11.2017г.и допълнително споразумение №7-1 от 29.12.2023г.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане,както и разноски по делото.
С подадената въззивна жалба ответникът е оспорил решението като неправилно и
необосновано.Счита,че съдът неправилно е приел,че ищецът е бил в трудовоправни
отношения с дружеството,тъй като твърденията на ищеца в тази насока са останали
недоказани от събраните по делото доказателства. Посочва,че от приетата по делото справка
от персоналния регистър на НОИ е било установено,че ищецът през процесния период е
полагал труд и е бил осигуряван от друго дружество. Отправеното до БОС искане е за
отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.
С представения писмен отговор въззиваемият К. е оспорил въззивната жалба,като е
изразил становище за нейната неоснователност.Посочва,че по делото са събрани безспорни
писмени доказателства,в това число и справка от НОИ,от които е установено,че ищецът е
полагал труд по сключен с ответното дружество трудов договор от 2017г. Намира,че
1
районният съд е разпределил правилно доказателствената тежест,а въззивникът не е провел
насрещно доказване,че е заплатил дължимото трудово възнаграждение в съответствие с
чл.270 ал.3 КТ.Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно
и обосновано,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият К. се представлява от адв.Киров, който оспорва
въззивната жалба,не сочи нови доказателства,претендира разноски съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства,по
съществото на спора и основателността на въззивната жалба, съдът намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.128 ал.1 т.2 КТ.
С обжалваното решение БРС е уважил предявеният иск,като е приел, че събраните по
делото доказателства установяват наличието на валидно трудово правоотношение между
страните, полагането на труд от ищеца в процесния период, както и уговорен размер на
трудовото възнаграждение - 933 лв. Съдът е приел за недоказано възражението на
ответника, че е изплатил на ищеца трудовото възнаграждение за м. май 2024 г. ,дължимо му
за положения от него труд през този месец. Въззивният съд счита, че БРС е изяснил спора от
фактическа страна, като споделя изложените от районния съд мотиви и правните му изводи,
поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение и в отговор на наведените във въззивната жалба възражения, следва да
се добави следното: Неоснователно е твърдението на въззивника за неправилност на
обжалваното решение, поради допуснати от районния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Действително съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК,
нито е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба
писмени доказателства, но това не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна,
нито до неправилен краен извод по съществото на спора, тъй като по делото са налице и
други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че през процесния период
страните са били в трудово възражението по силата на сключения между тях трудов договор
от 22.11.2017 г., а именно справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, показанията
на разпитания по делото свидетел, както и изготвената от БРС служебна справка за трудови
договори на ищеца. Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано
реалното полагане на труд от ищеца през процесния период, тъй като това се установява от
събраните по делото свидетелски показания. Същевременно въззивното дружество,което е
ответник в първоинстанционното производство не е доказало твърдението си, че
претендираното трудово възнаграждение за м.май 2024 г. е било платено на ищеца в брой
(по делото не са представени никакви доказателства в тази насока), поради което изводът на
районния съд и в тази насока е правилен. Неоснователно е и възражението на въззивника, че
неправилно на ищеца е присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение.
Действително от полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение работодателят
следва да извърши удръжки за данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за
правилността на съдебното решение е достатъчно в него изрично да е посочено дали на
работника се присъжда брутно или нетно възнаграждение, както е сторено в настоящия
случай, а след това при изпълнение на решението работодателят (в случай на доброволно
изпълнение) или съдебният изпълнител (при принудително изпълнение) следва да приспадне
от присъденото брутно възнаграждение дължимите суми за ДОД и за осигурителни вноски и
да изплати на работника нетния размер на трудовото възнаграждение.
По изложените съображения и при споделяне на изложените в решението на БРС
мотиви, БОС намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение за
2
правилно,законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивното дружество следва да
заплати на въззиваемия сумата от 500 лв, представляваща направените от него разноски във
въззивната инстанция - платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на това възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатският хонорар на процесуалния
представител на въззиваемия не надвишава значително минималния размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не са налице
основания за неговото намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2686 от 12.12.2024г.,постановено по
гр.д.№4362/2024г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ТАГ Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С. В. К. с ЕГН-
********** с адрес ***, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500 лв
(петстотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3