Р Е Ш Е Н И Е
№260265
гр. Перник, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01518 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В.М.Б. срещу “ЧЕЗ Електро България” АД, с която иска да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 881,68 лева, представляваща задължения по изпратено уведомително писмо и фактура № **********/13.10.2014 г., издадена по повод съставен констативен протокол от 09.04.2014 г.
В исковата молба се посочва, че страни се намирали в договорни отношения по продажба на ел. енергия по кл. № ************. Твърди, че ищецът получил фактура № **********/13.10.2014 г., издадена по повод съставен констативен протокол от 09.04.2014 г., с която била начислена сумата от 735,16 лева. Във връзка с това ищецът предявил иск, за което било образувано гр. д. № 61094/2014 г. на Районен съд - София, но същото било прекратено и архивирано. Пояснява, че получил уведомително от ответника, с което го уведомили за просрочени задължения в размер на 881,68 лева, но не е посочен техния вид и период. Изразява доводи, че посочените задължения са по повод горепосочената фактура. Счита, че процесното вземане е погасено по давност и в условията на евентуалност се твърди, че са платени.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който излага доводи за неоснователност на исковата претенция, за което излага подробни доводи. Пояснява, че е дължимо задължението в общ размер на 881,68 лева, което представлявало сбор от дължима главница в размер на 735,16 лева по фактура № **********/13.10.2014 г., издадена по повод съставен констативен протокол от 09.04.2014 г., а останалата разлика (146,52 лева) представлявала начислена неустойка за забава върху тази фактура.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните
не спорят, че се намират в договорни отношения по повод доставката на ел.
емнергия до имот с адрес гр. Перник, ул. „Зюмбюл” № 6, с клиентски № ************.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е издало фактура № **********/13.10.2014 г. по повод съставен констативен протокол от 09.04.2014 г., с която е извършена едностранна корекция на консумирана ел. енергия, при което е начислена сумата в размер на 735,16 лева.
Не се спори още, че ответното
дружество изпратило уведомление (без дата и намиращо се на л. 6 от делото) до
ищеца за заплащане на сумата в общ размер на 881,68 лева, представляваща сбор
от дължима главница в размер на 735,16 лева по фактурата и сумата от 146,52
лева - неустойка за забава върху тази фактура (без посочване на период).
По делото са приложени общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, като в чл. 35 се съдържа клауза, според която потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължима сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден. С оглед общите условия и останалите писмени доказателства се достига до извод, че се претендира вземане за неустойка в размер на аконната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Установява се още, че ищецът е предявил същите искове срещу ответното дружество, за което е образувано гр. д. № 61094/2014 г. на Районен съд – София. Същото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизпълнение на дадени от съда указния.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът поради погасяване по давност не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа енергия (при едностранна извършена корекция на количеството консумирана ел. енергия) и неустойка за забава.
Предявяването на исковите претенции не е обвързано със срок, а правният
интерес за ищцовата страна е обусловен от това, че ответното дружество
претендира заплащането на процесните суми, за което е изпратил уведомилтелно
писмо. Нещо повече, процесуалният
представител на ответното дружество оспорва основателността на исковете,
което води до категоричен извод за наличието на правен спор между страните,
свързан със дължимостта, респ. заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на тези вземания.
Не е налице сила на пресъдено нещо между страните по делото, тъй като се установява, че по гр. д. № 61094/2014 г. на Районен съд – София не е налице произнасяне по същество на исковете, а е прекратено делото.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В този смисъл вземането за главница за стойността на доставена електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. Този извод не се променя от обстоятелството, че вземането е резултат на едностранна извършена корекция на количеството консумирана ел. енергия, тъй като вземането отново касае стойността на ел. енергия, но изчислена по различен ред. Видно от фактурата вземането за главница следва да за заплати до 27.10.2014 г., поради което падежът настъпва на 28.10.2014 г., а тригодишният давностен срок изтича на 28.10.2017 г. Исковата молба е подадена на 05.03.2020 г., което след изтичане на давностния срок. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 735,16 лева, за което е издадена фактура № **********/13.10.2014 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Лихвата, респективно неустойката са допълнителни вземания по своя характер, поради което не могат да съществуват без главното вземане. Същите са акцесорни и предполагат наличието на главно задължение. По силата на чл. 119 ЗЗД акцесорното вземане следва съдбата на главното вземане. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 146,52 лева - неустойка за забава.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да й се заплатят
направените разноски по делото, които са в размер на 50 лева – за държавна
такса.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.М.Б.,*** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, поради погасяването по давност сумата в общ размер на 881,68 лева, представляваща задължения по изпратено уведомително писмо , която е сбор от следните вземания: сумата от 735,16 лева – главница за едностранно начислена стойност на ел. енергия до имот с адрес гр. Перник, ул. „Зюмбюл” № 6, с клиентски № ************, за което е издадена фактура № **********/13.10.2014 г. по повод съставен констативен протокол от 09.04.2014 г. и сумата от 146,52 лева - неустойка за забава на вземането по посочената фактура.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Б.,*** сумата в размер на 50 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.