ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. Перник, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“, чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба, подадена
ОТ: ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ПЕРНИК, с адрес: гр.Перник,
ул. „Радомир“ №1,
СРЕЩУ: Определение №2774/08.03.2022 г., постановено по
гр.д. №1113 / 2022 г. по описа на РС - Перник
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
определение. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че делото му е местно
неподсъдно поради обстоятелството, че със съдебно решение е определено местоживеене на
децата в гр. *** и именно то, а не фактическото им такова следва да се има предвид при
определяне подсъдността. Излага доводи, че „настоящ адрес на детето“ съгласно § 1, т.15 от
ДР на ЗЗДет е посочено, че адресът на който детето пребивава следва са се счита за настоящ
адрес. Според изложеното в жалбата, специалната подсъдност по чл. 28, ал. 1 от Закона за
закрила на детето, съгласно която компетентен да разгледа делото е районният съд по
настоящия адрес на детето, следва да се тълкува като за настоящ адрес се приеме
фактическото местопребиваване на детето към момента на предявяването на исковете, тъй
като основната цел на производството е закрилата интересите на детето. Изразено е
становище и за неправилност изводите на съда относно обстоятелството, че детето е
настанено в *** към момента на сезиранe на съда, не означава, че това е мястото, на което
пребивава детето. Жалбоподателят излага доводи, че с заповед от *** на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. *** малолетният П.Д.П. е настанен в ***, като
местоживеенето на детето е определено в ***, с настоящ адрес в гр. ***, т.е. детето
пребивава на територията на гр. ***, което е факт за определяне на местната компетентност
по чл. 28, ал.1 от ЗЗДет., а не вписания в НБД“Население“ настоящ адрес на детето.
Въз основна на изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и
1
постановяване на друго, с което делото да бъде върнато за разглеждане на РС – Перник с
указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване с частна жалба, с оглед разпоредбата на чл.
121 от ГПК „заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с
подсъдността“, пред местно компетентния окръжен съд, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното гр. д. № 1113/2022г. по описа на РС Перник било образувано
по искова молба, подадена от „Агенция за социално подпомагане“ гр. ***, чрез А.К. –
Директор с искане да бъде постановено решение, с което малолетният П.Д.П. с ЕГН:
********** да бъде настанен в *** за срок от шест месеца, считано от датата на
административната заповед, а именно *** или до настъпване на някое от основанията
водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила, съдържащи се в чл. 29 от
ЗЗДет.
За да прекрати производството пред себе си, районният съд намерил, че не е местно
компетентен да се произнесе по спора и изпратил делото на местнокомпетентния Районен
съд – София. В мотивите на постановения акт, съдът приел за основателно възражението на
ответната страна за местна неподсъдност на делото пред РС – Перник, тъй като в социалния
доклад е посочено, че жилищните нужди, доходите и свободното време на родителя не са
проучени, тъй като детето живее в гр. ***, а обстоятелството, че детето е настанено в ***
към момента на сезиране на съда, не означава, че това е мястото, на което то пребиваване,
тъй като в настоящето производство предмет на изследване са условията на живот и
обкръжаващата среда на детето, които не се намират в гр. ***..
При преценка за законосъобразността на обжалваното определение, настоящият
въззивен състав съобрази следното:
Съгласно чл. 28, ал.1 ЗЗДет. исканията за настаняване на дете в семейство на роднини
или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето., т.е.
компетентен да се произнесе по тези въпроси е районният съд по настоящия адрес на детето.
Настоящият въззивен състав намира, че под настоящ адрес на детето в случая не
следва да се разбира само посоченият такъв в регистрите на населението по смисъла на
глава четвърта от ЗГР. Понятието „настоящ адрес на детето“, посочено в разпоредбата на чл.
127, ал.2 СК следва да се тълкува разширително, като се вземе предвид и разпоредбата на §
1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД, съгласно която настоящ адрес на дете е адресът, на който то
пребивава, и по този начин на понятието се придаде значение на място, където детето
фактически пребивава към момента на предявяването на исковете.
Според последователната съдебна практика на ВКС именно в този смисъл следва да
се тълкува законовата разпоредба на чл. 127, ал.2 СК, изхождайки от характера на
производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е
закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява
къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата
обичайна среда на живот. Отново според ВКС административните действия на родителите, с
които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за
определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото
пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане
на спора. В този смисъл са постановените Определение № 217 от 27.05.2021 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1439/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
254/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019
г., IV г. о., ГК.
За пълнота следва да се добави, че тази законова уредба и даденото с практиката
значение на понятието „настоящ адрес на детето“ е логична и последователна. Същата е в
пълно съответствие и с уредбата на общностно право относно правилата за компетентност
на съдилищата при спорове за родителски права, като макар и последната да не е приложима
в настоящия случай, за нея следва да се държи сметка като имаща приоритет пред нормите
по българското законодателство и като отправна точка при тълкуване на понятия от
българското законодателство с цел уеднаквяването му с наднационалното. Така понятието
„настоящ адрес на детето“, имащо значение на фактическо пребиваване на детето, което е
мястото, където е неговата обичайна среда на живот, следва да се разгледа и през призмата
на понятието за „обичайно местопребиваване на детето“ по смисъла даден му с чл. 8, § 1 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. и тълкуването, извършено с решение
по дело С-523/2007 на Съда на европейския съюз (СЕС) и решение от 22.12.2010 г. на СЕС
по дело № С-497/10, според които това е мястото, което отразява определена интеграция на
детето в социална и семейна среда. За тази цел, трябва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на това място, мястото
и условията за обучение в училище, както и семейните и социални отношения, поддържани
от детето на посоченото място.
Касателно настоящия случай, пред първоинстанционния съд са представени
достатъчно доказателства, от които може да се установи, че фактическото пребиваване на
детето П.Д.П. е ***. Независимо дали спорът е възникнал за първи път или спорът се решава
за първи път от съда, или е в следствие настъпила промяна в обстоятелствата при вече
решен с влязъл в сила съдебен акт такъв спор, местната подсъдност се определя по
правилото на чл. 28, ал.1 ЗЗДет. и изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.
112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето.
С оглед гореизложеното, компетентен да разгледа предявения иск е районният съд по
местонахождението на фактическото пребиваване на детето П.Д.П., а именно Районен съд –
Перник. Първоинстанционният съд неправилно е определил, че не е местно компетентен да
разгледа делото и го е препратил по компетентност на РС – София, поради което
определението, с което е прекратено производството по гр.д. № 1113/2022г. по описа на РС
Перник и делото е изпратено за разглеждане на РС – София следва да се отмени и делото да
се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат
предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния
спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски на ответника по частната жалба / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Настоящото въззивно определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,
тъй като с него не е оставена без уважение частната жалба, нито в хипотезата на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК, тъй като с въззивното определение не се дава разрешение по същество на други
производства, нито се прегражда тяхното развитие. С оглед изложеното страните не
разполагат с процесуално право на частна касационна жалба срещу определението.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 774 от 08.03.2022г. по гр.д. № 1113/2022г. по описа на
РС Перник.
ВРЪЩА делото на РС Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от постановеното от съда определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4