Решение по дело №707/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260032

 

                                   Гр.Пловдив, 26.08.2020 г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 9.06.2020 г. в състав:

 

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                               Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№707 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.М.Ч., ЕГН *********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. А. Б. против решение №124/9.01.2020 г. по гр.д.№11892/2019 г. на ПРС, 22 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от нея отрицателен установителен иск – да се признае за установено, че не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, Бизнес център „***“, ет. **** поради изтекла давност следните суми: сумата в размер на 285 лева – главница по договор за потребителски кредит № CREX-02358412/13.04.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2011 г. до окончателното й плащане, 53.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2010 г. до 15.10.2010 г., 43.92 лева – мораторна лихва за периода от 15.06.2010 г. до 28.11.2011 г., 125 лева – сторени деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 16263/16.12.2011 г. по ч.гр.д. № 23244/2011 на ПРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 31.01.2012 г. по който е образувано изп. дело № 1330/2012 г. на ЧСИ К. П., поради погасяването им по давност и с което е осъдена да заплати разноските на ответника в размер на 100 лв. за юр.възнаграждение.

Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат. Претендира за разноски.

  Въззиваемият  „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от юр.К.Т. счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Счита, че последното изпълнително дейтве, прекъснало давността е предприето на 28.8.2012 г., когато държавата е присъединена като взискател по делото; че след таза дата в продължение на повече от 5 години неса предприемани действия за прекъсване на давността, поради което към момента на налагане на запора на 05.03.2019 г. същата е изтекла. Излага съображения, че само искането за насрочване на опис на дижими вещи, респективно разпореждането за насрочване без описа да е извършен не може да прекъсне давността. Че съгласно приетото в ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС действие прекъсващо давността е насрочването + извършването на описа. Разпорежданията на ЧСИ за насрочване на процесните описи не са били изпълнени, тъй като по делото нямало призовки за принудително изпълнение, с които Ч. да е уведомявана за насрочените описи, както и по ИД нямало доказателства, че ЧСИ е правил опити да извърши насрочените описи. 2.Конституирането на взискател по ИД не било действие годно да прекъсне давността, тъй като с това действие не се навлизало пряко в имуществената сфера на длъжника.

В отговора на ВЖ са изложени доводи, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хопотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.Цитира съдебна практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО. Поради изложеното счита, че началният момент, от който започва да тече 5-годишната погасителна давност е 26.6.2015 г. – от постановяване на ТР по т.д.№2/2013 г. на ОСГК на ВКС, която още не е изтекла.

По доводите в жалбата – позовава се на съдебната практика, че дори самото насрочване на опис на движими вещи прекъсва давността; счита, че ЧСИ К.П. е предприел валидни изпълнителни действия по насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 25.9.2012г., 11.2.2014 г., 11.11.2015 г. и на 05.04.2017 г., от които дати се прекъсва давността и започва да тече нова давност. С молба от 03.9.2015 г. е конституиран взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което давността също е прекъсната –в т.см.р.№3749/23.5.2019 г. на СГС по гр.д.№1569/19 г. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите – главница, лихви и разноски по издадената заповедн за изпълнение №16263/16.12.2011 г. по ч.гр.д.№23244/2011 г. на ПРС, въз основа на които е издаден ИЛ и е образувано ИД №1330/2012 г. на ЧСИ К.П. поради погасяването им по давност.

Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 30.1.2012 г. от ПРС,1 гр.с. по ч.гр.д.№23244/2011 г. за сумата 285 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 13.12.2011 г., сумата 53,32 лв. –лихва за периода 14.5.2010 г.-15.10.2010 г., сумата 43,92 лв.-мораторна лихва и сумата 125 лв.- разноски по делото.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК   на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № 1330/2010 г. на частен съдебен изпълнител К.П. с рег. № 824 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 30.05.2012 г., с която са възложени на ЧСИ извършване на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Не се спори между страните по отношение на изложената фактологията по делото, а именно, че на 28.8.2012 г. по ИД е присъединена държавата като взикател по делото; на 25.09.2012 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 11.02.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 03.09.2015 г.- конституриран въззиваемият като взискател по ИД; на 11.11.2015 г. - насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 05.04.2017 г. - насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 29.06.2017 г. - насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 05.03.2019 г. – с молба взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 04.04.2019 г.  е наложен запор върху трудовото възнаграждене на длъжника; на 08.04.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че всяко от посочените по-горе изпълнителни действия са довели до прекъсване на давността, тъй като са: присъединяване на взискател, нарочване на описи, молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, налагане на запори върху банкови сметки на длъжника и трудово възнаграждение.

ПОС намира за основателен направеният в отговора на ВЖ довод, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хопотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и цитираната в отговора съдебна практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, докладчик съдията Димитър димитров, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.: от датат на постановяване на т.д.№2/2013 г.

От горното следва, че началният момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.6.2015 г. – от постановяване на ТР по т.д.№2/2013 г. на ОСГК на ВКС. След 26.6.2015 г. по ИД са извършени действия, прекъсващи давността на 03.09.2015 г.,11.11.2015г., 04.05.2017 г., 29.06.2017г., 05.03.2019 г., 04.04.2019 г. и на 08.04.2019 г.

ПОС намира, че самото насрочване на опис на движими вещи на длъжника  прекъсва давността дори да не е извършено, по аргумент от задължителните разяснения на ТР№2/2013 г., където е казано, че дори искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че давността се прекъсва и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

 Съгл.чл.235,,ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на настоящите искове до приключване на устните състезания по делото – 28.11.2019 г. /пред първата инстанция/.  След налагане на запора върху банковите сметки на длъжника от 8.4.2019 г., е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към 28.11.2019 г., когато са приключили устните състезания по делото.

Ето защо ПОС намира, че вземането не е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие е на 8.4.2019 г. - налагане на запора върху банковите сметки на длъжника, от когато е започнала да тече нова давност, която още не е изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искания за извършване на изпълнителни способи, в т.ч. и като е делегирал правото на ЧСИ да предприема изпълнителни действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Ето защо ПОС намира, че въззивникът не доказа твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. От друга страна възиваемият доказа съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок, не е настъпила и  перемпцията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

            С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение следва да се потвърди.

             Въззиваемият претендира разноски по делото пред въззивната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят, и такива се присъждат в размер на 250 лв- юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 НПП, във вр. с чл.37 от ЗПП.

            С оглед цената на исковете – решението е окончателно.

С оглед изложеното, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №124/9.01.2020 г. по гр.д.№11892/2019 г. на ПРС, 22 гр.с.

ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН *********, с адрес: *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, Бизнес център „****“, ет. *** сумата 250 лв.- разноски по делото пред ПОС за юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                      2.