№ 115
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Р. ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Р. ВЕЛКОВА Търговско дело №
20231200900054 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3227/13.03.2023
г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Oколовръстен път“ №2 60, чрез
адв. Д. М., срещу Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
Ищецът твърди, че на 30.05.2008 г. между „Алфа Банк - клон България"
(с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********) и Т. И. И.,
ЕГН **********, е бил сключен Договор за кредит № 083-215/2008 Продукт
„Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт". Размерът на
предоставения кредит е 50 000 евро за покупка на магазин, като същият
кредит е бил отпуснат за срок от 300 месеца. Лихвеният процент се е
формирал по следния начин - 3,9 % фиксирана лихва за първата година от
срока по кредита, а за останалия период плаващ лихвен процент в размер на
дванадесетмесечен EURIBOR плюс надбавка от 2%. Такси платими по
кредита от страна на кредитополучателят са: 1. Такса за разглеждане на
документите за кредит в размер на 20 лв., 2. Такса за управление и обработка
на кредита както следва - за първата една година 1% върху размера на
разрешения кредит, минимум 100 евро, а за останалия период-0,5 % върху
1
остатъчния размер на разрешения кредит, минимум 10 евро, 3. Такса при
предоговаряне условията на кредита - 0,5% върху остатъка от дълга.
Погасяването на кредита се е извършвало на 300 равни месечни вноски,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора.
С допълнително споразумение от 14.03.2018 г., сключено между
правоприемника на „Алфа Банк - клон България" - „Юробанк България" АД, и
Т. И. И., страните са се уговорили, че сумите описани в чл. 1, ал. 1, т. 2 от
същото споразумение ще бъдат преоформени чрез натрупването им към
редовната главница по чл. 1, ал. 1, т. 1 от същото споразумение. Уговорено е
било също просрочените лихви в посочения им размер според чл. 1, ал. 1, т. 5
и 6 да се погасят на равни месечни вноски за периода от падежа по кредита,
следващ датата на подписване на допълнителното споразумение. Уговорено е
било и кредитополучателят да ползва и 24 месечен период на облекчено
погасяване на кредита, считано от 3-то число. Кредитополучателят се е
задължил ежемесечно да заплаща сумата в размер на 133 евро, като крайният
срок за издължаване на кредита се е запазил 03.06.2033 г., а страните са се
договарили върху общия размер на дълга да се начислява годишна лихва,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 3,714%, като за референтен лихвен процент се ползва
лихвен индекс 6-месечен EURIBOR. Според договореното референтният
лихвен процент се актуализирал два пъти годишно, като към 15.01.2018 г.
същият е бил в размер на - 0,271%. С допълнително споразумение от
09.07.2020 г. страните са се споразумели плащането на дължимите главница и
лихви по договора за кредит да бъдат отсрочени за срок от 6 месеца, считано
от падежната дата на месечната погасителна вноска по кредита, дължима към
месец февруари 2020 г. След изтичането на този период, кредитополучателят
продължавал погасяването на задълженията по кредита, като погасяването на
същия се възобновявало, считано от падежната дата на месечната погасителна
вноска, дължима към месец август 2020 г. За периода на отсрочване банката
начислявала лихва съгласно условията на договора за кредит. След изтичане
на периода на отсрочване, непогасената лихва се разпределяка на равни части,
които се добавят към всяка вноска по кредита, съгласно новия погасителен
план по чл. 1, ал. 5 от допълнителното споразумение и се погасявали за период
2
от 60 месеца, след края на периода на отсрочване. За периода на отсрочване,
кредитополучателят се задължил да осигурява редовното заплащане на всички
дължими застрахователни премии по сключените във връзка с договора за
кредит имуществени застраховки/застраховки живот. За периода на
отсрочване е било уговорено да не се начисляват такси и комисионни по
Договора за кредит.
С покана, връчена на Т. И. И., ЕГН **********, на 28.07.2022 г., по реда
на чл. 47 от ГПК, чрез ЧСИ Ш.Д. с peг. *** в Камарата на ЧСИ, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е уведомила кредитополучателя за формираните просрочия и
неизпълнението на условията по договора за кредита.
С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е поканила длъжника в
седемдневен срок от получаването да погаси изцяло задълженията си към
банката и е уведомила, че в противен случай банката ще предприеме действия,
като упражни правата си по договора.
След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили
никакви плащания, както не е бил осъществен контакт от страна на длъжника,
поради което за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е възникнал правен интерес от
образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417,
т. 2 от ГПК пред Районен съд - Сандански.
Към момента на подаване на заявлението непогасените вноски били
както следва: 11 непогасени вноски за главница, считано от 04.10.2021 г., и 22
непогасени вноски за лихва, считано от 04.10.2021 г., а общото задължение е
възлизало на 38 706,58 евро и 120,00 лева, съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 03.01.2023 г., от които 34 371,77 евро -
главница за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г. ; 1 859,38 евро -
възнаградителна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г.; 2 434,46
евро -наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г.; 40,97 евро - застраховки
за периода от 26.01.2022 г. до 03.01.2023 г.; 120,00 лева - разходи по
уведомяване за периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г.
Във връзка с подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 15/2023
г., по описа на Районен съд - Сандански, и е било поискано издаване на
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както
следва: за сума в общ размер на 38 706,58 евро и 120,00 лева, съгласно
3
извлечение от счетоводните книги на банката към 03.01.2023 г., от които: 34
371,77 евро - главница за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г.; 1 859,38
евро - възнаградителна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г., 2
434,46 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г., 40,97 евро -
застраховки за периода от 26.01.2022 г. до 03.01.2023 г.; 120,00 лева - разходи
по уведомяване за периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г.
С Разпореждане № 69/11.01.2023 г. на Районен съд - Сандански, ищецът
е бил уведомен, че заявлението за издаване на ЗНИ и ИЛ е отхвърлено като
неоснователно с мотивите, че поканата за обявяване на предсрочна
изискуемост не е редовно връчена и поради което предсрочна изискуемост не
била обявена. С това се е обосновал и правният интерес от образуване на
исково производство в едномесечен срок от уведомяването на ищеца.
Срещу Разпореждане № 69/11.01.2023 г. е била подадена частна жалба,
като е било поискано да бъде отменено разпореждането, като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като заповедният съд неправилно е бил приел, че
длъжникът не е уведомен редовно с оглед изискванията на ГПК, тъй като
мотивите на заповедния съд не съответстват на обективната действително,
поради което били и неотносими към настоящия случай, поради това, че ЧСИ
Ш.Д. е действал изцяло в изпълнение на разпоредбите на ГПК. Направени са
били цели 7 посещения на адреса в рамките на 4 месеца в непрестанни опити
да открие получател на поканата - лице по смисъла на ГПК, което може да я
получи.
След като е получил информация от съсед (лице по смисъла на чл. 47,
ал. 1 от ГПК), че лицето Т. И. не живее на посочения адрес, на 01.07.2022 г.
ЧСИ Д. е направил следните справки: справка за постоянен адрес, справка за
настоящ адрес и справка за актуално състояние на всички/действащите
трудови договори. Справките за адрес са посочили че постоянния и настоящ
адрес на кредитополучателя съвпадат с този посочен на поканата и на които
към момента на извършване на справка вече са били направени 5 посещения.
От справката за актуално състояние на всички/действащите трудови договори
било установено, че не са открити данни за действащи трудови договори на
кредитополучателя.
След извършването на справките призовкарят на ЧСИ Д. направил още
4
две посещения и едва след това, на 13. 07. 2022 г., е залепил уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В законоустановения двуседмичен срок, лицето не
се явило в кантората на ЧСИ Ш.Д., поради което поканата за обявяване на
предсрочна изискуемст следвало да се счита за редовно връчена на 28.07.2022
г. така, според ищеца били изпълнени изискванията на чл. 47 от ГПК ,
съответно и тези установени с т. 18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед законово установената удостоверителна сила на актовете и
действията на ЧСИ следвало, че щом ЧСИ Д. е удостоверил изпълнението на
изискванията на чл. 47 от ГПК, същият е извършил надлежно всяко
необходимо действие по реда на разпоредбата, преди да залепи уведомлението
по реда на ал. 1 от същия член. С оглед гореизложеното, изводите на съда били
неправилни - „Юробанк България" АД е уведомила надлежно
кредитополучателя за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита и
разпореждането за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК било неправилно и незаконосъобразно.
Относно съображенията на съда, че в представеното изчлечение от
счетоводните книги на банката не може да се установи размерът на
просрочените главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания), се излага от
ищеца следното:
От една страна с оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 2 във връзка с чл. 417
от ГПК, съдът издавал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
след като провери дали представеният документ, който се явява изпълнително
основание по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. В посочената разпоредба били очертани
правомощията на заповедния съд да извърши проверка за законосъобразност
при издаването на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и допускането
на незабавно изпълнение. В този смисъл, представеното извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България" АД съдържало минимално
предвиденото в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ съдържание, което е необходимо за
индивидуализиране на вземането по основание и размер. В настоящия случай,
съдът е надхвърлил дадените му в рамките на заповедното производство
правомощия, а именно проверка на изпълнителното основание от външна
страна и това дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като
5
разгледал по същество въпроси, които биха били разглеждани САМО ако
евентуално бъде образувано производство по предявен установителен иск.
От друга страна, самият факт на обявяването на кредит за предсрочно
изискуем, променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение към датата на настъпването й. При обявяване на предсрочна
изискуемост, целият размер на кредита ставал дължим към датата на
предсрочната изискуемост, като дължимата сума по кредита вече не се
разделяла на падежирала и непадежирала и не се разделяла на отделни
погасителни вноски. Дължима била цялата главница като сбор от неплатената
главница (падежирала) и редовна главница, като същото се отнасяло и за
другите задължения като лихви, такси, застраховки и други уговорени между
страните в договора.
С оглед горното, мотивите на съда, че в представеното изчлечение от
счетоводните книги на банката, не може да се установи размерът на
просрочените главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва за
просрочие, били неправилни и незаконосъобразни.
Заповедният съд бил оставил жалбата без движение, отново с
неправилни мотиви, че е необходимо да бъде внесена държавна такса в размер
на 739,24 лева. От страна на заявителят била депозирана молба по реда чл. 253
от ГПК да бъде изменено така постановеното от съда. Молбата по реда на чл.
253 от ГПК също била оставена без уважение.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, липсвали данни
за плащания в периода след връчване на поканата за предсрочна изискуемост
и подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника Т. И. И., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, дължимите суми в общ размер на 38 706,58
евро и 120,00 лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
03.01.2023 г., от които: 34 371,77 евро - главница за периода от 04.10.2021 г. до
03.01.2023 г.; 1 859,38 евро - възнаградителна лихва за периода от 04.10.2021 г.
до 03.01.2023 г.; 2 434,46 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение
за забава на просрочени плащания) за периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г.;
40,97 евро - застраховки за периода от 26.01.2022 г. до 03.01.2023 г.; 120,00
лева - разходи по уведомяване за периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г.,
6
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените в заповедното производство разноски, както
следва: 1 516,47 лева - държавна такса; 4 419,53 лева - адвокатско
възнаграждание. Претендират се и направените по настоящото дело съдебни и
деловодни разноски и разходи за адвокат.
В законовия срок е постъпил писмен отговор по исковата молба от
ответницата Т. И. И., ЕГН **********, с който я оспорва като недопустима и
неоснователна. Твърди, че не е подадена в законопредвидения срок и че не
следва да се разглежда като търговско дело /чл. 369 от ГПК/.
Съдът се е произнесъл с нарочен акт по това възражение.
Твърди, че не са били изпълнени изискванията на чл. 47 от ГПК и
предсрочната изискуемост не й е била съобщена надлежно. И следователно не
била налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата
редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 от ГПК. След като за абсолютните процесуални
предпоставки за предявяване на иск се следи служебно от съда, не следвало да
се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Относно размерът на паричното вземане се твърди, че изложените в
исковата молба обстоятелства по отношение опреД.ето на лихвените
проценти, сроковете и условията за погасяване на кредита - произтичащ от
сключен договор за ипотечен кредит - не отговарят на обективната истина.
Оспорва дължимостта на описаните суми по отношение на главница,
договорната лихва и наказателна лихва за просрочие, като прави възражение
за нищожност на допълнителни споразумения от 14.03.2018 г и 09.07.2020 г.
Договорените клаузи в споразумението били неравноправни и нищожни
съгласно чл.146, ал. 1 от ЗЗП, съответно и допълнителната спогодба
(споразумение), основана на такава клауза, била също нищожно по силата на
чл. 366 от ЗЗД. Посоченият лихвен процент в допълнително споразумение от
14.03. 2018 г. за преструктуриране на кредитът в размер на 6 месечен Euribor
плюс 3.714 % не бил приложим при установяване на дължими лихви след
датата на това споразумение, тъй като съдържа нищожни клаузи и
формулираният предмет на това допълнително споразумение бил в
противоречие с чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
7
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск. Уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлявала анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, който бил допустим само при уговорка между търговци на основание чл.
294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредбата не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и те били нищожни на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл.
10, ал. 3 от ЗЗД. Неправилно била определена и начислена наказателна лихва
за просрочие за периода от датата на правоприемството на ищеца като страна
по договора за ипотечен кредит с Алфабанк, считано от 2016 г. до настоящия
момент, както и в допълнителното споразумение от 14.03.2018 г. не било
договорено заплащане на наказателни лихви за просрочие. Ответницата
заявява и възражение за изцяло недължими суми и неоснователно начислени
суми за наказателна лихва за просрочие, считано от датата на допълнително
споразумение от 14.03.2018 г., тъй като липсва договореност за начисляването
им, неоснователни са съгласно действащите към 2018 г. общи условия на
договора за ипотечен кредит от 2008 г. На отделно основание, при
преструктуриране на възникналите задължения, които са обезпечени с
ипотека от трети страни, не била приложима правната норма на чл. 107, изр. 2
от ЗЗД, предписваща, че обезпеченията (вкл. и учредената ипотека) на старото
задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за
това. Макар и с допълнително споразумение (анекс) страните да са
определили нов размер на главница, която се формира при преструктуриране
на дълга, включващ и възнаградителна лихва, чиято стойност е изчислена
съобразно неравноправна клауза, това допълнително съглашение,
представляващо по своето правно естество спогодба по смисъла на чл. 365 от
ЗЗД, било нищожно, тъй като предметът й обхваща непозволен договор - арг.
чл. 366 от ЗЗД.
Възражение за съдебно прихващане и насрещен иск: От обстоятелствата
на исковата молба, а именно представена от ищеца справка изх. №
811/07.03.2023 г. се установявало, че в периода от първата вноска по кредита -
м. 06.2008 г. до настоящия момент, били изплатени суми за възнаградителни
лихви в размер на 24 174, 67 евро. Изплатените лихви не били начислени
8
съобразно с определения лихвен процент в договор № 083-215/2008 г. с Алфа
банк в размер на дванадесетмесечен Euribor плюс надбавка от 2% и били
налице надплатени суми за възнаградителни лихви в размер 8000 евро за
целия период от усвояване на кредита - м. 06.2008 г. до датата на образуване
на настоящото дело. Плащанията били по неправилно начислени суми за
възнаградителна лихва за период от 2012 г. до 2022 г включително, в който
период дванадесетмесечният Юрибор бил в размер на 0 процента, но
кредиторът не бил изпълнил задължението си да изчисли лихвения процент
съгласно условията на договора лихвения процент да се формира като сума от
дванадесетмесечен Юрибор плюс два процента, поради което и надплатените
суми се явявали заплатени без правно основание в хипотезата на чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното, при условие на евентуалност, че бъде уважен
предявеният иск, се отправя искане да бъдат прихванати сумите за надплатени
възнаградителни лихви в размер на 8000 евро или да бъде осъден ищецът да й
заплати сумата от 8000 евро, като получено без основание по чл. 55 от ЗЗД.
Кредиторът - ищец по настоящото производство не бил изпълнил
допълнително споразумение от 09.07.2020 г., с предмет отсрочване на
процесния кредит, както и заявление на ответницата, прието и одобрено по
електронен път от 2021 г. за преструктуриране и отсрочване на кредита
съгласно приетият с решение на БНБ от 2020 г и Механизъм № 1 - отсрочване
на главница и лихва за до 9 месеца, а именно Дължимите суми (главница и
лихва) се отсрочвали за срок до 9 месеца, но не по-късно от 31.12.2021 г. След
изтичане на периода на отсрочване, целият остатък от дълга, включващ и
неплатената главница по време на този период, се погасява съгласно нов
погасителен план, за срок с до 9 месеца по-дълъг от първоначалния, в
зависимост от броя на отсрочените вноски. След изтичане на периода на
отсрочване, непогасената по време на гратисния период лихва се разпределяла
на равни части, които се добавяли към всяка вноска по новия погасителен
план и се погасявали за период до две години при потребителски кредити и до
пет години за ипотечни кредити. За неизпълнението на отсрочването по
сключеното допълнително споразумение от 09.07.2020 г /представено и
неоспорвано от ищеца/, ответницата била надлежно отправила възражение в
писмен вид , заведено с вх. номер в деловодство на ищеца от 27.04.2021 г.
В действителност не било и налице неизпълнение, изразяващо се в
9
неизплатени вноски, тъй като от 04.10.2021 г. до датата на образуване на
настоящото дело до м. 05.2023 г. не са били преустановявани плащания, а са
правени преводи за месечни вноски по кредита и същите били осчетоводени
от ищеца, видно от приложените към настоящия договор справки,
предоставени по искане на кредитополучателя от клон на ищцовото
дружество. От приложените към настоящия отговор банкови извлечения по
разчетна сметка за периодите 01.01.2021 г. - 29.04.2022 г., 26.04.2022 г. -
25.04.2023 г. и 04.01.2023г. - 27.04.2023 г., се установявало, че от дата
04.10.2021 г. до 05.2023 г. включитено, били изплатени суми за главници и
лихви съгласно условията на договор за ипотечен кредит от 2008 г. и същите
не се оспорвали от ищеца, като били включени в представената по делото от
ищеца справка изх. № 811/07.03.2023 г. за погасени суми до 19.12.2022 г.
Погасените суми от 01.01.2023 г до датата на образуване на делото и
настоящия момент, били признати от ищеца с тяхното осчетоводяване и
включване в извлеченията, но не и в счетоводните книги, въз основа на които е
поискано издаване на заповед за изпълнение, поради което претендираните
суми по иска за главници и лихви, били неправилно изчислени и
неоснователни.
Също така, според ответницата, ищецът основавал иска си с извлечение
от счетоводните си книги. Ответницата оспорва истинността и верността на
извлечение то счетоводни книги изх. №37/04.01.2023 г. Ответницата се
позовава и на решение на ЕС от 14.03.2013 г. по дело С415/11 (Catalunyacaixa)
и в решението си от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 (Banco Primus SA) относно
задължения за националните съдилища при преценката им дали даден кредит
е обявен за предсрочно изискуем. Обосновава, че кредиторът не може да
откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с
оглед размера на задължението. В този смисъл, забавеното плащане на вноски
по кредита, по начало не би могло да бъде основание за обявяване на
предсрочната му изискуемост, тъй като банката все пак получава плащане и
легитимният й кредиторов интерес по договора е удоволетворен. До
предсрочна изискуемост би могло да доведе единствено неизпълнение, което е
съществено с оглед интереса на кредитора (арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД), каквото
например би могло да бъде трайното и пълно неплащане на вноски по кредита
в продължение на значителен период от време. Посочената задължителна
практика на Съда на ЕС и на ВКС ограничава приложното поле на чл. 60, ал.
10
2, изр. 1 ЗКИ, тъй като неплащането в срок на една или повече вноски по
кредита невинаги представлява значително неизпълнение с оглед на срока на
договора и размера на задължението.
Също така уговорките в сключените допълнителни споразумения по
ипотечния кредит то 2008 г, по които ответницата била страна като физическо
лице - потребител, с които се увеличава главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, били нищожни на
основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД , тъй като е налице
анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/3.04.2008 г. (отм.); или друга наредба на
БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. От горните
обстоятелства следвал извод за забава на кредитора, който не е оказал
необходимото съдействие на длъжника за погасяване на задълженията по
кредита, поради което ответницата противопоставя настоящото възражение за
неизпълен договор.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се по делото, че на 30.05.2008 г. между „Алфа Банк - клон
България" (с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********) и
Т. И. И., ЕГН **********, е сключен Договор за кредит № 083 - 215/2008
Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт". Размерът на
предоставения кредит е 50 000 евро за покупка на магазин, като същият
кредит е бил отпуснат за срок от 300 месеца.
В договора за кредит изрично е уговорено/чл.7/, че отпуснатият кредит,
ведно с лихви, такси и комисионни и разноски се обезпечава с ипотека върху
недвижим имот“ магазин № 1 със ЗП 67.27 лв., ведно с съответните ид. ч. на
жилищната сграда, находяща се в гр. Сандански, ул. „Гоце Делчев“ № 37.
Със сключено между страните на 14.03.2018 г. допълнително
споразумение, крайният срок на издължаване на кредита се запазил до
03.06.2033 г. С допълнително споразумение, сключено на 09.07.2020 год.
срокът за издължаване на кредита е бил удължен до 03.12.2033 г.
В раздел IV. 1 от Общите условия, неразделна част от договора, е било
уговорено, че в случай на непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата, вземането на банката ставало изцяло и
предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление
11
на страните.
На неустановена дата „Юробанк България” АД, действащ като
правоприемник на кредитора „Алфа Банка -клон България” изпратила, чрез
ЧСИ Ш.Д. с Peг. ***, покана до длъжника Т. И. с адрес в гр. ***, с която
банката уведомила длъжника, че към 19.01.2022 г. има неизплатени
задължения по договора за кредит и че с тази покана обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. С поканата И. била поканена в срок от 7 дни
да погаси задълженията си изцяло, в противен случая банката щяла да
потърси правата си по съдебен ред.
Във връзка с връчването на поканата, служител на ЧСИ - призовкар
Д.К., посетил адреса в гр. *** седем пъти, в различни дни и не открил
длъжника или друго лице, на което да връчи поканата. Връчителят събрал
данни от съседи, че Т. И. не живее на адреса. На 13.07.2022 г. връчителят
залепил уведомление на входната врата на този адрес, с което тя се
уведомявала, че в двуседмичен срок от 13.07.2022 г. следва да се яви в
кантората на ЧСИ Д. за получаване на покана от „Юробанк България” АД във
връзка с процесния договор за кредит, който е в просрочие, в противен случай
книжата ще се считат за редовно връчени.
На 03.01.2023 г. упълномощени служители на банката съставили
извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор за кредит,
от което се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
28.07.2022 г. и че към тази дата задълженията по договора възлизат на 34
317,77 евро – главница, 1859,38 лева - възнаградителна лихва, 2 434,46 евро -
наказателна лихва за просрочие, 40,97 лева, -застраховки и 120 лева - разходи
за уведомяване. В извлечението се посочва, че на 04.10.2021 г. длъжникът е
изпаднал в забава за плащане на главницата, а на 03.10.2021 г. в забава за
плащане на възнаградителната лихва и че по договора има 11 броя невнесени
погасителни вноски за главница и 22 непогасени вноски за лихва.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е предприел образуване на заповедно
производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен
съд - Сандански.
Във връзка с подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 15/2023
г., по описа на Районен съд - Сандански, и е било поискано издаване на
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както
12
следва: Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било
поискано за сума в общ размер на 38 706,58 евро и 120,00 лева, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 03.01.2023 г., от които: 34
371,77 евро - главница за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г.; 1 859,38
евро - възнаградителна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 03.01.2023 г., 2
434,46 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г., 40,97 евро -
застраховки за периода от 26.01.2022 г. до 03.01.2023 г.; 120,00 лева - разходи
по уведомяване за периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г.
С Разпореждане № 69/11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 15/2023 г. Районен съд –
Сандански е отхвърлил като неоснователно заявлението на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр
.София, район Витоша, ул.’’Околовръстен път” № 260, представлявано от
Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, за допускане на
незабавно изпълнение и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу Т. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** за следните суми: за
сумата от 34 371,77 евро - дължима главница за периода от 04.10.2021 г. до
03.01.2023г., сумата от 1 859, 38 евро - възнаградителни лихви за периода от
04.10.2021 г. до 03.01.2023г., сумата от 2 434,46 евро - наказателни лихви за
периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г., сумата от 40,97 евро - неплатени
застраховки за периода от 26.10.2022 г. до 93.01.2023 г., сумата от 120 лева -
разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за
разноските по делото.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че към деня на извлечението от счетоводни книги,
издадено за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 03.01.2023 г. просрочените задължения по договор за кредит №
083-215/2008 г са в размер на 38 706,56 евро и 120,00 лева, както следва: 34
371,77 евро - просрочена главница; 1 859,38 евро - просрочена редовна лихва
за периода от 03.03,2021 г. до 28.07.2022 г. /датата на предсрочната
изискуемост/; 2 434,44 евро - наказателна лихва за периода от 03.10.2021 г. до
03.01.2023 г.; 40,97 евро - имуществена застраховка с падеж 26.01.2022 г.,
120,00 лева - разходи за изготвяне и връчване на покана до Т.И. по фактура №
**********/13.12.202 г.
13
Задълженията по Договор за кредит № 083-215/2008 от 30,05,2008 г. към
деня на изготвяне на експертизата 20,01,2025 г. са в размер на 38 794.82 евро и
120,00 лева, както следва: 34 371,77 евро - просрочена главница; 1 859,38 евро
- просрочена редовна лихва за периода от 03,03,2021 г. до 28.07.2022
г/предсрочна изискуемост/; 2 434,44 евро - наказателна лихва за периода от
03,10,2021 г. до 03,01,2023 г.; 129,23 евро - имуществена застраховка за
периода от 26,01,2022 г. до 23,01,2024 г. 120,00 лева - разходи за изготвяне и
връчване на покана до Т.И. по фактура № **********/13.12.2022 г.
Установява се от експертизата, че за периода от 03.01.2018 г. до
сключване на допълнителното споразумение от 14.03.2018 г. има необслужени
2 месечни вноски. За периода от 03.02.2020 г. до сключване на
допълнителното споразумение от 09.07.2020 г. има необслужени 6 месечни
вноски. На 28.07.2022 г. по счетоводни данни Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем и до тази дата има неплатени 13 месечни вноски,
считано от 03.07.2021 г.
От заключението на вещото лице се установява, че за периода от
04.10.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба - 13.03.2023 г. са
постъпили 1 740,36 евро за погасяване на ипотечен кредит. С тази сума са
погасени следните пера: 1 098,13 евро - главница; 623,73 евро -
възнаградителна лихва; 18,50 евро - наказателна лихва, както и че към
04.10.2021 г. дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1 395,77 евро,
считано от 03.04.2021 г. до 04.10.2021 г./дължими 7 месечни вноски +
разсрочени лихви в общ размер на 889,50 евро/.
От приетото по делото и неоспорено допълнително заключение на
вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че размерът на дължими суми за възнаградителна лихва за периода от
м.05.2008 г. до 04.10.2021 г. по договор за ипотечен кредит от 2008 г. без
допълнителните споразумения от 2008 г. и 2020 г. е 0 евро.
Към деня на извлечението от счетоводни книги, издадено за подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 03.01.2023 г.
задължения по договор за кредит № 083-215/2008 г. без допълнителните
споразумения от 2018 г. и 2020 г. е в размер на 24 632,07 евро и 120,00 лева,
както следва: 24 162,40 евро - главница: 227,95 евро - просрочена редовна
лихва за периода от 03.08.2022 г. до 03.01.2023 г.; 177,27 евро - отсрочена
14
възнаградителна лихва за периода от 03.08.2022 г. до 03.01.2023 г.; 23,48
евро - наказателна лихва за периода от 31.07.2022 г. до 03.01.2023 г.; 40,97 евро
- имуществена застраховка с падеж 26.01.2022 г.;120,00 лева - разходи за
изготвяне и връчване на покана до Т.И. по фактура № **********/13.12.2022 г.
От допълнителното заключение се установява още, че размерът на
начислената от Банката наказателна лихва за периода от 12.03.2020 г. до
13.07.2020 г. е в размер на 32,46 евро, а към 04.10.2021 г. задължението
по погасителни вноски по първоначалния договор от 2008 г. без
допълнителните споразумения е 9,01 евро главница с падеж на 03.10.2021 г.
Към 04.10.2021 г. няма задължение по погасителни вноски по първоначалния
договор от 2008 г. с включено допълнително споразумение от 2018 г.
Размерът на дължимите погасителни вноски за периода след
допълнителното споразумение от 09.07.2020 г. по първоначалния договор от
2018 г. без допълнителните споразумения от 2018 г. и 2020 г. е 200,40 евро,
посочени подробно в таблица №11.
Размерът на дължимите погасителни вноски за периода след
допълнителното споразумение от 09.07.2020 г. по първоначалния договор от
2018 г. с включено допълнително споразумение от 2018 г. е 249,45 евро,
посочени подробно в таблица №12.
Допълнителното заключение сочи още, че към 04.10.2021 г. няма
задължение по погасителни вноски по първоначалния договор от 2008 г. без
допълнителните споразумения и при отсрочване на кредита общо за 9 месеца
от дати 23.06.2020 - заявление за отсрочване за 6 месеца и 03.2021 г. -
заявление за отсрочване за 3 месеца, а в счетоводството на ищецът чрез превод
по банкова сметка на ищеца с основание ипотечен кредит на Т. И. за периода
от 04.10.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба - 13.03.2023 г. са
постъпили суми в размер на 2 628,52 евро.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет на делото е спорното материално право на заемодателя по
договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, да получи от заемателя
заетата сума при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която правна
квалификация е чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция между страните не се спори, че са в
15
договорни отношения, породени от сключен Договор за кредит № 083-
215/2008 Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт".
Не се спори също, че заемните суми са предоставени на ответника и че
той дължи връщане на заетото за потребление при условията на договора или
разпоредбите на закона, които обвързват страните.
По делото ответникът се позовава на липса на предсрочна изискуемост
на договора за кредит. Както се установява от договора за кредит между
страните задължението на ответника е обезпечено с ипотека, поради което и
на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК регламентацията на този закон не се
прилага по отношение на процесния договор. В настоящия случай процесния
договор за кредит безспорно е обезпечен с учредяването на ипотека в полза на
банката-кредитор, поради което разпоредбите на ЗПК не са неприложими към
правния спор.
Относно дължимостта и размера на претендираните суми:
За наличието на неравноправие между правата и задълженията на
страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на ЗЗП,
неравноправният характер на клаузите, критериите за опреД.е наличие на
индивидуално договаряне и наличие на изключенията на чл. 144 от ЗЗП и
спрямо банката като доставчик на финансова услуга, е налице константна
съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения –Р. 77/15г по
гр. д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о.,Р. 424/15 г. по гр. д. № 1899/15 на ВКС,
ГК, IV г. о., Решение № 51/16 по т. д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение
№ 95/16 г. на ВКС, ТК, II т. о. Р. 205/16 г., по т. д. № 154/16 г. на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 165/16 по т. д. № 1777/16 г. на ВКС, ТК, I т. о.,Р. 201/17 г. по т.
д. № 2780/15 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. С тях последователно е установено
разбирането, че предпоставките за опреД.е неравноправността на една
договорна клауза, са: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя.
Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги –
16
дължат се на въздействието на свободния пазар и/ или от държавния
регулатор. Единствено в тази хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП тъй
като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля.
На самостоятелно основание, за да се прецени дали конкретните
договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип,
въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП - е необходимо те да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, от една страна, а от друга - потребителят предварително
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови
услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най- уместния начин.
В Решение № 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г., Т.К., I Т.О. на ВКС
е прието, че не е неравноправна клауза, когато цената на кредита
(възнаградителната лихва) е договорена да се определя от два компонента,
формиращи приложимия лихвен процент, единият от които резултат на
обективен, външен за банката фактор (изменение EURIBOR), спрямо него е
приложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, когато в договора
достатъчно ясно определя при каква промяна на индекса EURIBOR, при това
независимо дали се касае за увеличение или намаление на същия, както и с
каква конкретна стойност, в резултат на същата, автоматично без
допълнително необходима субективна преценка на банката, се променя
стойността на тази променлива компонента. Видно от уговореното между
страните в чл. 4, т. 1 от договора и в чл. 4 от допълнителното споразумение от
14.03.2018г., изрично е уговорено приложимият лихвен процент да се
определя съобразно 2 компонента - EURIBOR и фиксирана надбавка. В
последното допълнително споразумение от 09.07.2020 г. страните не са
уговорили нов начин за формирането на възнаградителната лихва по договора,
като в чл. 7 от него изрично е уговорено, че всички останали уговорки по
договора и допълнителните споразумения остават непроменени и в сила.
Както бе посочено клаузата за заплащане от кредитополучателя на договорна
лихва в размер, формиран като сбор от EURIBOR и посочена договорна
надбавка не е нищожна. При сключването на договора двата компонента, от
които се формира цената са ясно посочени, като ясно е посочено и как ще се
17
изменя компонента EURIBOR, чието изменение не зависи от волята на
банката.
Неоснователно е твърдението, че е допуснат забранен от закона
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Със сключването на
допълнителните споразумения към договора за кредит, които са сключени по
искане на ответника, е преструктурирана самата главница. За да бъде
облекчено положението на кредитополучателя, към нея е натрупана
дължимата, но неплатена до определен момент лихва. По отношение вида на
лихвите, които банки начислява в съдебната практика е прието становището,
че за тях е създаден специален режим за капитализиране на лихви при
определени условия. Разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ разрешава
начисляване на лихва върху лихва при наличие на уговорка в този смисъл при
договори между търговци, а процесният договор представлява двустранна
търговска сделка – с договора е предоставен кредит с инвестиционна цел - за
закупуване на имот, който да бъде използван за осъществяване на търговската
дейност на кредитополучателя, съответно е предназначен за извършване на
търговска дейност. Ето защо в случая капитализирането на лихвата е
допустимо на основание чл. 294, ал. 2 от ТЗ, предвид изрично предвидените
уговорки за това. Такова разрешение е дадено и с постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 66 от 29.07.2019 г. На ВКС, ІІ ТО, по т. д. №
1504/2018 г., съгласно което уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Съдът намира, че и следващото възражение за неизпълнение на
договора е неоснователно. Видно от материланите по делото е, че между
страните в настоящото производство има сключени 2 допълнителни
споразумения на 14.03.2018 г. и 09.07.2020 г. Отсрочване на плащанията по
кредита е уговаряно само и единствено в споразумението от 2020 г. В чл. 1 от
същото е посочено, че плащането на вноски по кредита следва да бъде
отсрочено за срок от 6 месеца, считано от датата на погасителната вноска за
месец февруари 2020 г., като погасяването на кредита се възобновява, считано
от падежната дата на месечната вноска дължима през август 2020г . Видно от
18
това става въпрос за вноски, с падежни дати през 2020 г., поради което следва
да се приеме, че банката е изпълнила всички свои задължения, произтичащи
от уговореното в последното допълнително споразумение за отсрочване на
плащането на вноски по кредита за 6-месечен срок.
В представените справка-извлечения по кредита е видно, че независимо
от правените вноски същите са под размера на уговореното между страни и с
така внесените суми са погасявани по-стари просрочени задължения, които са
просрочени и които съобразно законовите разпоредби следва да бъдат
погасявани първо. С вноската направена през януари 2021 г. са погасени
задължения 10 и 11 месец от 2020 г., с вноската направена през месец май
2021 г. са погасени задължения за декември 2020 г. и частично за януари 2021
г., а с последната вноска, направена на 19.12.2022 г. са погасени задължения за
септември и частично за октомври 2021 г. С оглед изложеното, съдът приема,
че безспорно се установява съществено неизпълнение на условията по
договора за кредит, което е основание за обявяването му за предсрочно
изискуем.
Не се установи допълнителните споразумения да са сключвани
вследствие на установени права и задължения на страните, произтичащи от
неравноправни клаузи в предхождащо споразумение.
Ще следва да се отбележи, че евентуалното неправилно отнасяне на
постъпилите суми към съответно дължимите по договора не сочат на наличие
на неравноправни клаузи и непредставлява спогодба върху непозволен
договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД.
Ето защо настоящият състав намира, че исковете са изцяло
основателни, съобразно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски има само ищцовата
страна. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето производство да се произнесе по разноските,
направени страните и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели
отговорността за тях съобразно изхода по делото. От страна на ищеца е
заплатена държавна такса в общ размер на 3 078,91 лв. по двете дела.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 4 419,53 лв., за което
19
са представени доказателства в заповедното производство, срещу което не е
направено възражение за прекомерност от страна на ответника, както и сума в
размер на 300,00 лв. за заплатен депозит за вещо лице. Така направените от
ищеца разходи следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** че дължи на „Юробанк България“ АД,
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Oколовръстен път“ № 260, следните суми, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 15/2023г. по описа на Районен съд – Сандански, а именно сумата 34
371,77 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит №
083-215/2008 г. и сключено към него допълнително споразумение от 2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК – 03.01.2023 г., сумата от 1 859,38 евро, представляваща просрочена
редовна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 28.07.2022 г. /датата на
предсрочната изискуемост/; сумата 2 434,44 евро, представляваща
наказателна лихва за периода от 03.10.2021 г. до 03.01.2023 г.; сумата 40,97
евро, представляваща имуществена застраховка, дължима в периода от
26.01.2022 г. до 03.01.2023 г.; и сумата 120,00 лева, представляваща разходи за
изготвяне и връчване на покана до кредитополучателя Т. И. И. по фактура №
**********/13.12.2022 г., дължими в периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2O23 г.,
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Oколовръстен път“ № 260, сумата
от 7 798,44 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20