О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………….2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено
на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.ч.т.д. №1590/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и чл.130 ГПК.
Образувано е по
ЧЖ на АПТЕКИ ЗДРАВЕ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, представлявано от А.В.В., чрез адв.Г.Иванчева
срещу определение №10758/26.09.2018г. , постановено по ГД №10629/2018г. на
ВРС, IX състав, с
което съдът е прекратил производството по делото поради неотстраняване
на констатирана нередовност на исковата молба – несъответствие/липса на
идентичност/ между заявената по реда на чл.422 ГПК претенция и тази, обективирана в заповедното производство по чл.410 ГПК.
В жалбата се
сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,
че с исковата молба са точно и ясно предявени претенции, идентични на тези по
заявлението, респ. в заповедното производство по чл.410 ГПК. Твърди се, че
ищецът ясно е посочил, че основава вземането си на сключен договор за изработка
и доставка на италианска входна интериорна врата, която и към настоящия момент
не е доставена въпреки изтичане на срока по договора от 6 до 8 седмици от
сключване на договора. Твърди се, че вратата нито е изработена, нито е върната
на ищеца платената от него за поръчката сума от 1 300 лева. Не е платена и
неустойката уговорено в договора в размер на 5% от общата сума на цената 2 901
лева, а именно 1 445 лева общо задължение. В жалбата се сочи, че още в
исковата молба се уточнявало, че претенцията се основава на неизпълнение на
договорно задължение а именно по договор за поръчка на входна външна врата BV 17003/24.01.2017Г.
да изработка и монтаж на врата, в срок от 6 до 8 седмици от сключване на
договора. В исковата молба било посочено, че се претендира заплатеното за
вратата възнаграждение. Твърди се, че в определението на съда за прекратяване
на производството не е точно и вярно предадено съотношението между заявлението
по чл.410 ГПК и исковата молба по чл.422 ГПК. Според жалбоподателя
е налице пълна идентичност. Поддържа се исковата молба и моли съда да отмени
прекратяването като върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по него, вкл. оставяне в сила на издадената заповед за изпълнение.
Според жалбоподателя, с последващите си уточняващи
исковата молби същия е отговарял на поставените подвеждащи и неясни въпроси на
съда. Поддържа исковата молба.
Препис от ЧЖ не
е връчван на насрещната страна, която не е била конституирана по делото към
датата на прекратяване на производството.
При преценка
редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от надлежно
легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок.
По същество на
жалбата съдът намира следното:
Въз основа
заявление на АПТЕКИ ЗДРАВЕ ЕООД, чрез адв.Г.Иванчева,
по реда на чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1700/08.03.2018г. по
ЧГД №3399/2018г. на 33 състав на ВРС, с която длъжникът СОЛИД МОНТАЖИ ООД, ЕИК
*********, Варна е осъдено да заплати на АПТЕКИ ЗДРАВЕ ЕООД, ЕИК *********,
Варна, сумата от 1 445 лева, дължими по договор от 24.01.2017г. за
изработка, доставка и монтаж на ит.входна врата,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 06.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, а така също и сторените в
производството разноски. Видно от приложеното заповедно досие, срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника за липса на задължение по
заповедта. Въз основа на горното, заповедният съд с разпореждане от
09.05.2018г. е уведомил заявителя за възможността да предяви иска по чл.422 ГПК. Съдът констатира, че в срока по чл.422, ал.1 ГПК, считано от 08.06.2018г.,
заявителят е предявил иск осъдителен иск срещу длъжника по заповедта, за
осъждането му да заплати дължими суми по действащ договор за поръчка за
изработка на врата в размер общо на 1445 лева.
С разпореждане
от 25.07.2018г. съдът оставил производството по исковата молба без движение за
уточняване характера на предявените искове /осъдителни или установителни/;
за фактически уточнения по иска; за обосноваване интереса от иска за неустойка
тъй като такъв не е бил предмет на заявлението по чл.410 ГПК както и да уточни
на какво основание претендира главницата – на договорно или извъндоговорно
основание. Дадени са указания за последиците от неизпълнение по чл.129, ал3 ГПК.
С молба от
17.08.2018г. ищецът уточнява, че претенцията е за осъждане на ответника да
върне сумата, която се явява авансово недължимо
платена по договор за поръчка, която ответникът не е изпълнил. Внася уточнения
относно характера и съдържанието на правоотношението. Уточнява по размер и
основание претенцията за неустойка като част от общо претендираната
сума в размер на 1445 лева.
С разпореждане
от 21.08.2018г. съдът отново е оставил исковата молба без движение.
С нова
уточняваща молба от 04.09.2018г. ищецът чрез адв.Иванчева
отново сочи, че поддържа осъдителните искове и претендира връщане на сумата,
платена по договора за поръчка поради неизпълнението му от насрещната страна.
Претендира се и неустойка като част от общата сума, която се основава на т.21
от договора и представлява 5% от стойността на доплащането по договора /след
авансово платените 1300 лева/, или сумата от 80 лева. Поддържа се неизпълнение
на договора за изработка в периода от 6-8 седмици от сключване на договора на
24.01.2017г. и основание за иска за връщане на платеното.
С разпореждане
от 11.09.2018г. съдът отново е дал указания за отстраняване на нередовността на
исковата молба.
С нова
уточняваща молба от 25.09.2018г. ищецът чрез адв.Иванчева
е трансформирал защитата по предявените искове като е преминал от осъдителна
претенция към установителна с правно основание чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 1 300 лева, дължимо
на неосъществено или евентуално отпаднало основание, поради неизпълнение на
договора за изработка на входна врата от ответника – претенция за връщане на
даденото по договора. Предявеният иск е уточнен като установителен.
Твърди се, че действието на договора е прекратено с изтичане на срока от 4
месеца, считано от сключването му, или на 24.05.2017г. Същевременно ищецът е
изправна страна по договора тъй като е заплатил авансово част от цената в
размер на 1 300 лева. Твърди се, че ответникът е канен да изпълни
задължението си с покана от 08.06.17г. /която не е получена реално/ както и на
ел.адрес. Твърди се, че последиците от поканата следва да се считат настъпили
след 04.07.2018г. – в 7 дневен срок от 28.06.2018г. тъй като с нея ответникът е
поканен да изработи и монтира вратата или да върне на възложителя авансово
платената сума. Ищецът не поддържа иска за обезщетение на неизпълнение както и
иск за неустойката в размер на 1445 лева, не предявява и осъдителни искове.
С
определението, предмет на обжалване съдът е прекратил производството по делото
и обезсилил издадената заповед за изпълнение №1700/08.03.2018г. на осн.т.13 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
изложените от съда мотиви, предявеното по исков ред вземане не е идентично на обективираното в заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. Вземането по заповедта според съда е на договорно
основание, а това по исковата молба – поради прекратяване действието на
договора с неизпълнението му от изпълнителя. Според съда, в заявлението доста
неясно са посочени обстоятелствата, въз основа на които се претендира
вземането, което е пречка предявеното по този ред вземане да бъде
индивидуализирано съгласно исковата молба. Съдът е изложил и мотиви, че
недопустимостта на иска следва и от невъзможността да бъдат предявявани
евентуални по основание установителни искове по
чл.422 ГПК, той като това сочи на различни основания, респ. липса на
идентичност със заповедта за изпълнение. По изложените аргументи съдът е
прекратил производството поради недопустимост на предявените искове по чл.422 ГПК, на основание чл.130 ГПК.
Въззивният състав намира по същество следното:
Исковото
производство е продължение на заповедното производство по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Действително, още в заявлението е било налице
противоречие между основанието и размера на предявените суми, при съпоставка на
въведените обстоятелства с т.8, т.12 и т.14. Издадена е заповед за общо сума 1 445
лева, дължима на договорно основание – договор от 24.01.2017г.за изработка,
доставка и монтаж на водна врата.
Въпреки
изначалната недопустимост на предявения пред ВРС иск за същото вземане
/идентичност по размер и сочения договор/, поради формулирането му като
осъдителен, а не установителен иск, съобразно
издадена заповед и на основание чл.422 ГПК, съдът е дал възможност неколкократно ищецът да уточни исковата си претенция. С
няколко поредни молби ищецът се е опитал да даде пълна и точна картина на
избрания от него път на защита, но едва в последната си молба от 25.09.18г. е
формулирал по допустим начин предявения иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за част от първоначално
предявеният размер.
Същевременно,
от дадените разяснения по исковата молба е очевидно, че ищецът предявява иск на
извъндоговорно основание – за връщане на платеното
авансово по договора поради неосъществено основание или на отпаднало основание
съгласно чл.55 ЗЗД. От приложената заповед за изпълнение по ЧГД №3399/2018г. на
ВРС, 33 състав, се констатира, че същата е издадена на друго, договорно
основание, поради което въззивният съд достига също
до извод за липса на идентичност, респ. недопустимост на така заявената претенция
по чл.422 ГПК. Друг е въпросът, че по отношение на част от вземанията, с
последната молба ищецът по същество е десезирал съда
от разглеждането им – иска за разликата от 1300 до 1445 лева, представляващ
неустойката по договора.
Съгласно установената
практика – решения № 152 от 28.04.2014г. по
гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о.,
№ 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.на ІV гр.о., №
50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412 от 5.02.2014г. по гр.д.№
2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС, правен интерес
от предявяване на иск с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването
на вече оспорено
в заповедното производство вземане. Целта е с решението по
този иск да се признае
или отрече същото право, за
което е издадена заповедта за изпълнение.
Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора
по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради
което не може да се
променя материалноправната характеристика на вземането и да се иска от
съда да се
произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство. Съдът е длъжен да извърши
преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на
неговата индивидуализация, въведена от ищеца
по иска за
съществуването на вземането. В този
смисъл – недопустимо /поради липса на
правен интерес/ е производство по чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК при липса на идентичност
на вземането по издадената заповед
за изпълнение и предмета на предявения
установителен иск. В
тази хипотеза първоинстанционния съд не може
да се произнесе
по иск с различна правна квалификация от тази, въз основа
на която е издадена заповедта за изпълнение, а следва след като
констатира липса на правен интерес
от предявяване на установителния иск, да прекрати
производството с последиците спрямо заповедта по
чл.410 ГПК съгласно т.13 от ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради
достигане до идентични правни изводи, определението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Не се присъждат
разноски.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10758/26.09.2018г.,
постановено по ГД №10629/2018г. на ВРС, 9 състав, на основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: