Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.04.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12056 по описа за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № І-31-152283 от 21.06.2017 г., постановено
по гр.дело № 36646/2016 г. на СРС, І Г.О., 31 състав, са отхвърлени
предявените от Д.В.Й., ЕГН **********, против В.Й. В., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК за признаване за установено в
отношенията с ответника, че ищцата е собственица на основание приращение по
чл.92 ЗС във връзка с договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. от
Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, а в условията на евентуалност-
на основание изтекла придобивна давност на двуетажна масивна вилна сграда със
застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от:
кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория
етаж, с идентификатор № 32216.2298.711.2 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен
директор на АГКК, намираща се в празно дворно място в гр.София, район“ Банкя“-
вилна зона Иваняне, с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел ХХVІ-711 от
квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи по скица: улица, парцел
ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, а сега поземлен имот по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/
17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК и видно от скица №
15-6270-08.01.2016 г., издадена от СГКК-гр.София, с идентификатор 32216.2298.711
и адрес: с.Иваняне, район Банкя, ул.“ *****“ № **, с площ 763 кв.м., при
съседи: 32216.2298-710, 32216.2298.13, 32216.2298.713, 3226.2298.3693. С
решението на съда е осъдена Д.В.Й., ЕГН **********, да заплати на В.Й.В., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв., разноски, сторени в
производството.
Срещу решението на СРС, 31 с-в е постъпила въззивна жалба от ищцата Д.В.Й., подадена
чрез пълномощника адв.П.Г., с искане същото да бъде отменено
изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения установителен иск за собственост, по съображения подробно изложени в
жалбата. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и на
материалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник В.Й.В., чрез пълномощника си адв.М.Ц.
оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при
постановяването му неправилно е приложен материалния закон/ чл.92 от ЗС/. С
оглед на което същото се явява по същество неправилно, като
в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищцата срещу ответника установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по приращение на
процесния недвижим имот. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по
делото. Доводите изложени в жалбата, относно
неправилност на обжалваното решение са изцяло основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:
Предявен е иск за признаване право на
собственост на ищцата по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
основание приращение по чл.92 ЗС във връзка с договор за продажба от 02.12.1996
г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. от Д. Г.-І нотариус при
Нотариална служба при СРС, както и евентуално на основание изтекла придобивна
давност/ за периода от м.декември 1996 год.
до м.май 2009 г./ на двуетажна
масивна вилна сграда със застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от: кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня,
стая и балкон на втория етаж, с идентификатор № 32216.2298.711.2 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на
изпълнителен директор на АГКК, намираща се в празно дворно място в гр.София,
район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел
ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи по скица:
улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, а сега поземлен имот
по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/
17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК и видно от скица №
15-6270-08.01.2016 г., издадена от СГКК-гр.София, с идентификатор 32216.2298.711
и адрес: с.Иваняне, район Банкя, ул.“ *****“ № 54, с площ 763 кв.м., при
съседи: 32216.2298.710, 32216.2298.13, 32216.2298.713, 3226.2298.3693. Съдът
приема, че в настоящия случай, ищцата се е позовала на повече от едно
придобивно основание при условията на евентуалност/ приращение по чл.92 от
ЗС и изтекла в нейна полза придобивна
давност/ по отношение на процесната вилна сграда, изградена в собствения й
недвижим имот описан по-горе. В случая, след като ищцата се е позовала на
повече от едно придобивно основание при условията на евентуалност и поддържа
тези основания и пред въззивния съд, въззивната инстанция дължи произнасяне по
основанието, заявено като главно и ако приеме същото за неосъществило се, и по
основанието, наведено като евентуално. Произнасянето по всяко едно от заявените
основания следва да включва подвеждането на установените факти към приложимата
правна норма и при спазване на установените в процесуалния закон правила за
разпределяне на доказателствената тежест. По заявеното главно придобивно
основание / приращение по чл.92 от ЗС/, съдът приема следното:
Безспорно установено е по делото
обстоятелството, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен
на 02.12.1996 год., обективиран в нот.акт № 145, том LLXXVІІІ, дело № 25395/1996 г.
на Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, Й. В. Н. и С.А.Н.а са
продали на внучката си Д.В.Й., следния свой собствен недвижим имот, придобит по
време на брака им на името на Й. В. Н. и представляващ съпружеска имуществена
общност: празно дворно място в
гр.София, район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с пространство от 720 кв.м.,
съставляващо парцел ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи
по скица: улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, срещу
заплащане на сумата от 200000 лв./ двеста хиляди лева/. Установява се също
така, че продавачите Й. В. Н. и С.А.Н.а са си запазили правото на ползуване
върху продавания имот безвъзмездно, заедно и поотделно, докато са живи.
Спорно е по делото между страните обстоятелството, дали
ищцата Д.В.Й. е станала собственик на процесната вилна сграда по силата на
приращение по чл.92 от ЗС, в момента на придобиване на правото на собственост
върху дворното място, върху което е изградена сградата/ през м.12.1996 год./.
Безспорно е по делото обстоятелството, че към
този момент / 02.12.1996 год./, в процесното дворно място придобито по силата
на договор за покупко- продажба от страна на ищцата е била изградена процесната
вилна сграда. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответника. От друга
страна, с оглед представения по делото акт за узаконяване № 7 от 22.02.1991г.,
издаден от ОбНС гр.Банкя, съдът приема за безспорно установено обстоятелството,
че още към този момент, процесната вилна сграда е била изградена и узаконена.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от
ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Затова когато собственикът прехвърля земята
се счита, че се прехвърлят и постройките в нея като приращение. Прехвърлянето на правото на собственост
върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки
и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора,
т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в
който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения
в разпоредбата на чл.63 от ЗС принцип, като прехвърлителят го запазва за себе
си. Съдът приема, че само ако изрично е
посочено в договора, че те не са предмет на разпореждането, по отношение на тях
приобретателя не придобива собствеността върху сградите или върху част от тях. Следователно при прехвърляне на
собствеността върху един недвижим имот се счита, че се прехвърлят и постройките
в него, като приращение. Само
ако в договора изрично е посочено, че те не са предмет на разпореждането,
приобретателя не придобива собствеността върху тях или върху част от тях. В
процесния случай, видно от договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. на Д. Г.-І нотариус при
Нотариална служба при СРС, от който ищцата Д.В.Й. черпи правата си, изрично е
посочено, че Й.
В. Н. и С.А.Н.а са продали на внучката си Д.В.Й., празно дворно място. Не се
оспорва от страна на ответника обстоятелството, че към този момент дворното
място, което е придобила ищцата вече е било застроено с процесната вилна
сграда, за която ищцата твърди, че е собственик на основание приращение по
чл.92 от ЗС. Т.е. в случая ищцата е придобила по силата на договор за покупко-
продажба празно дворно място, като в същия изрично не е посочено, че
построената в процесния недвижим имот, вилна сграда не е предмет на
разпореждането. Съдът приема, че процесната вилна сграда не е била изключена
изрично от продажба, поради което с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС следва да
се приеме, че ищцата е придобила както дворното място, така и всичко, което се
намира върху мястото- постройки и насаждения, включително процесната вилна
сграда.Т.е. прехвърлителния ефект на продажбата по нот.акт от 1996 год. е
настъпил и за изградената към този момент вилна сграда в продаденото на ищцата
дворно място. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 529/
09.07.2010 г. по гр.дело № 1129/ 2009 г. на І г.о. на ВКС е прието, че щом
продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/ подобрения/, които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията,
оградата и др., като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да е
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по
чл.92 от ЗС. В настоящия случай, в процесния
договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело №
25395/1996 г. на Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, от който
ищцата черпи правата си, запазването на собствеността върху процесната вилна
сграда отделно от мястото от страна на продавачите не е изрично уговорено в
нот.акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 от ЗС. С оглед на което съдът
приема, че процесната вилна сграда изградена в дворното място, което е било
предмет на разпореждане през 1996 год., в процесния договор за продажба сключен
на 02.12.1996 год., не е била изрично изключена при прехвърляне на дворното
място, поради което по приращение е била прехвърлена на приобретателя по
сделката- ищцата по делото/ в този смисъл е съдебната практика- решение №
293/21.02.2000 г. по гр.дело № 11275/1999 год. на ВКС, Г.К., ІV г.о., решение №
183 от 18.06.2012 г. по гр.дело № 88/ 2012 г. на ВКС, Г.К., ІІ г.о., решение №
529/09.07.2010 г. по гр.дело № 1129/2009 г. на ВКС, Г.К., І г.о., решение №
756/ 17.03.1970 г. по гр.дело № 133/ 1970 г. по гр.дело № 133/ 1970 г., ВС, І
г.о. и други/. Т.е. ищцата е собственик на процесната вилна сграда по
приращение на основание чл.92 от ЗС.
В процесния случай, с оглед
обстоятелството, че ищцата се позовава на
повече от едно придобивно основание при условията на евентуалност и
поддържа тези основания и пред въззивния съд, предвид произнасянето на съда по
основанието, заявено като главно и приемане на същото за осъществило се по
изложените по-горе съображения, то съдът не дължи произнасяне по наведеното,
като евентуално придобивно основание.
На
следващо място, съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че е
придобил процесната вилна сграда по давност поради следното:
Придобивната давност е оригинерен
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл.79-чл.86
от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС. В
настоящия случай с отговора на исковата
молба, ответникът В.Й.В. твърди, че от 1991 год. до есента на 2011 год. процесния недвижим
имот, както и построената в него двуетажна вилна сграда се владеят от него, без
някой да му пречи или оспорва собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното
владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно
/упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/,
непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период
по-дълъг от шест месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява
презумпцията на чл.83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че
ищцата е държала вещта, както и че я е държала за себе си/.
Владението, като фактическо състояние е несмущавано,
непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в
случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години,
тъй като
ответникът твърди да е обикновен владелец –
чл.79, ал.1 от ЗС, което състояние включва обективен
елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл.68,
ал.1 от ЗС.
Според презумпцията, установена в
разпоредбата на чл.69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Кумулативното
установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗС в настоящия случай е било в тежест на ответника по делото при условията на пълно и главно доказване – чл.154, ал.1 от ГПК. Въззивният съд приема, че в
разглеждания случай по делото не е било проведено успешно
доказване, поради следните съображения:
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г.,
ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието,
че след като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
На
следващо място съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова
винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това владението не може да
се упражнява тайно по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него
трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради
неведение/ да се брани.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните по делото свидетели
не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът В.Й.В. е упражнявал фактическа власт върху
процесния недвижим имот, с намерение да го държи като свой и че това намерение
е било демонстрирано пред ищцата по делото. Т.е. в настоящия случай не е
установен субективния елемент.
В
процесния случай, съдът приема, че посочените по-горе признаци на владението - да е
несъмнително и явно, липсват в настоящия случай. Това е така, защото не би могло да се установи от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин обстоятелството, дали ответникът е имал намерение да държи имота лично за себе си, а ако го е държал за себе си - че е
променил намерението си и е започнал да го свои. Промяната в намерението
и
преобръщането на държането във владение /
interversio possessionis / не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те
трябва да бъдат насочени към съответния собственик, както и да показват
несъмнено, че ответникът, в случай, че е упражнявал фактическа власт, отрича неговите
права върху имота и го владее само за себе си,
за да може да се приеме, че установената в чл.69
от ЗС
презумпция намира приложение. Т.е. ако подобно намерение действително е съществувало в
съзнанието на ответника, то същото е следвало да
бъде обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо ищцата по делото. По делото няма доказателства това да е станало и
от този момент да е налице владение в изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС срок до завеждане на иска. С оглед на което съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че ответникът не е придобил процесната вилна сграда
по давност.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва
да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като постановено
в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по реда на чл.124, ал.1 от ГПК по отношение
на ответника, че ищцата е собственик по приращение по чл.92 от ЗС на процесния
недвижим имот: двуетажна
масивна вилна сграда със застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от: кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня,
стая и балкон на втория етаж, с идентификатор № 32216.2298.711.2 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на
изпълнителен директор на АГКК, построена в празно дворно място в гр.София,
район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел
ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне. С оглед на което следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№ 49, том І, рег.№ 1465, дело № 32/ 2009 г. , съставен на 11.05.2009 год. от К.К.-
нотариус при Районен съд- София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 064, с който ответникът се легитимира, като собственик на процесната вилна
сграда.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При този изход на въззивника- ищец на
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят
своевременно поисканите и основателно направени разноски в производството по делото пред първата
съдебна инстанция
в
размер на сумата от 2215,47 лв./ уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, заплатена държавна такса по делото и депозит за вещи лица по
допуснатите експертизи/. С оглед изричното изявление на пълномощника на ищцата-
адв.Г., направено в съдебно заседание на 26.04.2018 год., че не претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция, такива не следва да й се
присъждат за настоящата инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № І-31-152283 от 21.06.2017
г., постановено по гр.дело № 36646/2016
г. на
СРС, І Г.О., 31 състав, включително и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й. В., ЕГН **********,
по предявения от Д.В.Й., ЕГН **********, срещу В.Й. В., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Д.В.Й., ЕГН ********** е собственик на основание приращение по
чл.92 от ЗС във връзка с договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г., на Д. Г.-І нотариус при
Нотариална служба при СРС, на следния
недвижим имот: двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 37,00
кв.м., състояща се от: кухня, стая и
мазе на първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория етаж, с идентификатор №
32216.2298.711.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, построена в
празно дворно място в гр.София, район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с площ от
720 кв.м., съставляващо парцел ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона
Иваняне при съседи по скица: улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел
ХХV-713, а сега поземлен имот по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК
и видно от скица № 15-6270-08.01.2016 г., издадена от СГКК-гр.София, с
идентификатор 32216.2298.711 и адрес: с.Иваняне, район Банкя, ул.“ *****“ № 54,
с площ 763 кв.м., при съседи: 32216.2298-710, 32216.2298.13, 32216.2298.713,
3226.2298.3693.
ОТМЕНЯ
по реда на чл.537, ал.2 от ГПК,
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 49, том І,
рег.№ 1465, дело № 32/ 2009 г., съставен на 11.05.2009 год. от К.К.- нотариус
при Районен съд- София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 064, на
основание постановление от 07.05.2009 г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нот.дело № 32/2009 г. и съгласно чл.587,
ал.2 от ГПК, вписан в Служба по вписванията, с акт № 169, том XLVІІІ от
10736 от 11.05.2009 г., с който е признат за собственик В.Й.В., с ЕГН **********,
по давност върху следния недвижим имот, а именно: двуетажна масивна вилна
сграда, със застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от кухня, стая и мазе на
първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория етаж, изградена в урегулиран
поземлен имот/УПИ/ ХХVІ-711, от квартал 9, по плана на в.з.“Иваняне“, СО- район
„ Банкя“, с площ от 760 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ ХХV-713, УПИ
ХХVІІІ-712 и УПИ ХХVІІ-710.
ОСЪЖДА
В.Й. В., ЕГН **********,***, да заплати
на Д.В.Й., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, сумата от 2215,47 лв./ две хиляди, двеста и петнадесет лева, и 47
стотинки/, представляваща направените пред първата съдебна инстанция разноски.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.