№ 1511
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл. с. Лазар В.
като разгледа докладваното от мл. с. Лазар В. Въззивно гражданско дело №
20223100502268 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 11834/02.09.2022 г., подадена от В. А. В.
с ЕГН **********, чрез адвокат Р. Е., по изпълнително дело №
20228080400350 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, срещу
Разпореждане на съдебния изпълнител от 08.08.2022г., с което е отказано
намаляване на приетите разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение на взискателите и такси по ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че присъдените с покА. за доброволно
изпълнение разноски са незаконосъобразно начислени. Намира, че приетият
адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. е прекомерен, като същият
надвишава многократно минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004.
Сочи, че процесуалното представителство на взискателите се е ограничило до
подаване на молба за образуване на делото, поради което присъденото
възнаграждение следва да бъде намалено до нормативно предвидения
минимум от 200,00 лева. В условията на евентуалност счита, че дори да се
приеме, че са налице други действия на процесуалния представител,
минималният предвиден хонорар, с оглед претендирания материален интерес,
е в размер на 200 лева за образуване и евентуално в размер на 638 лева за
водене, или общо 838 лева.
В жалбата се сочи, че претендираният адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, а действията на процесуалния представител
1
на взискателя се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на
делото и до посочване в нея на конкретни изпълнителни способи.
Отделно от горното взискателят намира, че определената
пропорцияонална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е също прекомерна, тъй
като в нея е изчислено и събиране на приетото адвокатско възнаграждение.
Сочи, че съобразно трайната съдебна практика, включването на адвокатско
възнаграждение в събрА.та сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е
незаконосъобразно, доколкото материалният интерес, върху който се
изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по
изпълнителния лист.
Поради изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено
Разпореждане от 08.08.2022 г., с което е отказано намаляване на размера на
приетите разноски, представляващи адвокатски хонорар, да бъде намален
размерът до нормативно предвидения минимум - 200,00 лева, както и да бъде
намален размерът на разноските от 1963,17 лева, представляващи такси по
Тарифата към ЗЧСИ, като се съобразят направените плащания и изложените в
жалбата аргументи.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение по жалбата
от стрА. на взискателите по делото. Същите са посочили, че намират жалбата
за допустима, но за неоснователна, тъй като адвокатският хонорар е
адекватен на дълга по делото, който възлиза на 19 894,87 лв. Считат, че
възнаграждението съответства на положените от процесуалния представител
усилия и отделено време. В допълнение се сочи, че този вид дела
продължават с години, като адвокатското възнаграждение остава каквото е,
въпреки дългосрочната ангажираност.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е
администрирал делото, ведно с подробни мотиви за жалбата, в които намира
същата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
производството, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с
рег.№ 808 е образувано на 10.06.2022г., въз основа на молба, подадена от Ж.
Каменова К., с качеството си на майка и законен представител на децата М
В.ов А., роден на 22.03.2009г. и на В В.ов А., роден на 21.12.2012г., срещу В.
А. В., за събиране на суми, присъдени и описани в изпълнителен лист,
издаден от РС Варна. Към молбата за образуване на делото е приложен и
договор за правна помощ и съдействие, от които е видно, че Ж. К. е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева за процесуално
представителство в изпълнителния процес.
2
Видно от приложения договор за правна помощ и съдействие, предмет
на същия е завеждане и водене на изпълнително производство по издаден
изпълнителен лист от 03.06.2022г.
В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателите е поискал да бъде направена справка и да бъде
наложен запор на банковите сметки, открити на името на длъжника, да бъде
наложен запор на МПС, да бъде наложен запор на дружествени дялове,
притежавани от длъжника, както и да бъде направена справка за притежавани
от длъжника имущества, които да бъдат възбранени и/или запорирани. По
делото са били наложени поисканите запори на дружествени дялове, банкови
сметки и МПС.
ПокА. за доброволно изпълнение е била връчена лично на длъжника на
15.06.2022г. В същата е посочен размер на дълга, а именно сумата от
19 929,79 лв., като изрично е посочено как е формирА. тази сума, в това число
каква сума се дължи на всяко от децата (на всеки от взискателите). Съдебният
изпълнител е приел и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв., както и разноски по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 1963,17 лв.
На 22.06.2022г. длъжникът В. В. е депозирал възражение срещу
претендирания адвокаски хонорар, който намира за прекомерен. Също така
във възражението е посочено, че длъжникът е заплатил суми за издръжка на
децата, които не са приспаднати, респективно дългът е завишен
неоснователно.
В срок е постъпило становище от взискателите, чрез тяхната майка и
законен представител, в което е посочено, че адвокатското възнаграждение не
е прекомерно, предвид размера на дълга. По отношение на твърдението за
плащане на суми в процесния период е изразено съгласие.
На 29.06.2022г. длъжникът е депозирал нова изрична молба, в която е
посочил размера на заплатената от него издръжка за минал период, като е
приложил и доказателства за извършените плащания.
На 08.08.2022г. съдебния изпълнител е приел това възражение и е
приспаднал сумите.
Със съобщение от 08.08.2022г. съдебният изпълнител е уведомил
длъжника, че е постановил разпореждане, с което отказва да намали приетия
размер на адвокатско възнаграждение на взискателите, както и че сумата от
4180 лв. е приспадната от общия размер на дълга по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от активно
легитимирани лица, като същата е срещу акт на съдебен изпълнител,
подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 3 от ГПК.
3
Относно основателността на жалбата:
Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда възможността за
длъжника да обжалва разноските по изпълнението, като в това число се
включват и претендираните такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т. 2 от ТР
под № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело с № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съгласно които „постановление за разноски“ следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В
настоящия случай е налице изрично Разпореждане на ЧСИ Димитров от
датата 08.08.2022 г., с което е отказано намаляването на приетите по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждения по изпълнително дело, който е 200 лева за образуване на
изпълнително дело. В т.2 от същата разпоредба е предвидено и
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, представляващо защита и
съдействие на страните и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, което е в минимален размер на 1/2 от съответните
възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Следва да се има предвид фактът, че изпълнителен лист от 03.06.2022г.
е издаден в полза на двама взискатели – малолетни деца, за присъдена в тяхна
полза издръжка за минал период и месечна издръжка за бъдеще време. Също
така следва да се съобрази и обстоятелството, че сключения договор за
правна помощ и съдействие е един общ, за представителство по вземанията на
двамата взискатели по общия изпълнителен лист.
Съдът намира, че при преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателите следва да се съобрази на първо място
размерът на задължението по делото, след което и фактическата и правна
сложност на процеса.
Както беше посочено по-горе, първоначалният дълг в производството е
бил в общ размер на 19 929,79 лв. Впоследствие дългът е редуциран, като
съдебният изпълнител е приспаднал заплатената от длъжника сума в общ
размер на 4180 лв. При това положение задължението по изпълнителния лист
е остА.ло в размер на 15 749,79 лв., върху която сума следва да се изчисли
нормативно установеният минимум съобразно чл. 10 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Нормативно установеният минимум на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 1 от Наредба 1 е в
размер на 200 лв. Минималният размер на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес,
изчислен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба 1 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения при интерес от 15 749,79 лв. пък е в размер на
4
1002,49 лв.
Общият минимален размер на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение при горепосочения материален интерес, изчислен съобразно
Наредба 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 1202,49 лв.
Както се установи по делото, съдебният изпълнител е определил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за общата сума от 1500 лв.,
като е отказал неговото редуциране.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, по искане на
насрещната стрА., може да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, но до минималния размер, определен в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Обсъждайки възражението за прекомерност обаче
съдът следва да отчете и обема на извършените процесуални действия. В
конкретния случай, действията на процесуалния представител на
взискателите се свеждат до депозиране на молба за образуване на
изпълнителното дело, като в същата изрично е поискано предприемането на
редица изпълнителни действия. Всички последвали изпълнителни действия
по делото са предприети от съдебния изпълнител именно във връзка с
поисканите от адвоката на взискателите действия, посочени с молбата за
образуване.
При това положение, имайки предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и факта, че към настоящия момент в изпълнителното
производство не са извършвани други съществени процесуални действия от
адвоката на взискателите, настоящият състав на съда счита, че определеният
от ЧСИ Захари Димитров размер на дължимите разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. е прекомерен, респективно
същият следва да бъде намален до минимално установения с Наредба 1
минимум.
Горното обуславя извода, че подадената жалба срещу Разпореждане на
съдебния изпълнител от 08.08.2022г., с което е отказано намаляване на
приетите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Отделно от горното, доколкото в депозирА.та жалба е въведено и
възражение срещу определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ с твърдения, че същата е прекомерна, следва да се има предвид, че нито
във връчената по делото ПДИ, нито в съобщението от 08.08.2022г. съдебният
изпълнител е посочил размер на таксата си по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Предвид
това съдът не следва да се произнася по жалбата в тази й част, а длъжникът
има правната възможност да сезира ЧСИ с искане за постановяване на
изричен и надлежен акт, в който да са посочени разноските. Едва след
постановяване на такъв акт, длъжникът ще има възможността да го атакува в
самостоятелно производство по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на съдебния изпълнител от 08.08.2022г. по
изп. дело № 20228080400350 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 ,
в частта, с която е отказано намаляване на приетите разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателите, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение по изп. дело №
20228080400350 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, в размер на
общо 1 202,49 лв. /хиляда двеста и два лева и четиридесет и девет
стотинки/, дължими от В. А. В. с ЕГН **********, в полза на М В.ов А.,
роден на 22.03.2009г. и на В В.ов А., роден на 21.12.2012г ., представлявани
от тяхната майка и законен представител Ж. Каменова К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6