Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
гр. Бяла, 19.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря МАРИЕТА Й., като разгледа докладваното
от съдия БОНЕВА гр. дело № 528 по
описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.К.Ц. против О.В.П. и И.Ц.Т.. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да обяви за унищожаема сключената от
ищеца едностранна упълномощителна сделка – пълномощно с нотариална заверка на
подписа с рег.№ 298, том 1, № 17 от 15.02.2018г. на нотариус В.А., с рег.№ 357 на НК, както и
да обяви за недействителни, поради липса на съгласие, сключените договори за
покупко продажба на следните недвижими имоти - зем.земи: НИВА имот № 26018 с
площ от 8.000 дка. в местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 29029 с
площ от 9.998 дка. в местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот №
30047 с площ от 7.702 дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория, обективирани
в Нотариален Акт № 137, том I, peг.№
828, дело № 101 от 27.02.2018г. на нотариус Елисавета Джонова с peг. № 567 на
НК и Нотариален Акт №142, том 1, peг.№ 1087, н.д. № 111 от 16.02.2018г. на
нотариус С.К. с рег.№ 385 на НК. Ангажира събиране на писмени и гласни
доказателства. Прави искане за допускане на СПЕ. С молба – уточнение - л.40 от
делото посочва, че първият предявен иск е по чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване
на едностранна упълномощителна сделка, сключена от дееспособно лице, което при
сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. В тази връзка и
предвид изхода на този иск предявява иск за обявяване за недействителни
последващите две сделки, като сключени от първия ответник без наличие на
представителна власт.
В условията на ОСИ е
предявен и иск против И.Ц.Т., за осъждане на ответника да предаде собствеността
и владението на описаните по–горе имоти.
В хода на производството
ищецът е поставен под ограничено запрещение с решение № 461/09.11.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 339/2018г. по описа на РОС, влязло в сила на 11.12.2018
г., след който момент същият е извършил
процесуални действия със съгласието на своя попечител Д.Д.К., който се явява в
съдебно заседание и поддържа исковете. Също в хода на производството - на 16.11.2019г., ищецът Д.К.Ц. е починал, оставяйки
за наследници Д.Д.К. и К.Д.Ц., които на основание
чл.227 от ГПК са конституирани като ищци, съгласно определение, постановено в
съдебно заседание от 04.12.2019г., като починалия след подаване на исковата молба ищец е
заличен като страна в процеса.
Ответникът О.В.П. счита предявените искове за
недопустими, а по същество оспорва основателността им по съображенията,
изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Оспорва изложените фактически твърдения
като заявява, че същите не са верни, а изповяданите сделки са валидни и сключени на законно
основание. Към момента на сключване им ищецът не е страдала от посочените в исковата
молба психични заболявания, същият бил в добро психично здраве, през този
период извършвал и други сделки. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответника И.Ц.Т. депозира писмен отговор на исковата молба, с който изцяло
оспорва иска.
Предвид фактическите
твърдения и заявения петитум, съдът
приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове за унищожаване
на упълномощителна сделка, сключена от дееспособно лице, което към момента на
сключването му не е могло да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си - иск с
правно основание чл. 31 от ЗЗД; иск за прогласяване за недействителни, поради
липса на надлежна представителна власт сключените в последствие от ответниците договори за покупко-продажба, като и с иск с
правно основание чл.108 от ЗС по отношение на втория ответник.
След преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ № 153, том 10, дело
2057/1998г. Д.К.Ц. е признат за
собственик на следните недвижими имоти: НИВА имот № 26018 с площ от 8.000 дка. в
местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 29029 с площ от 9.998 дка. в
местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот № 30047 с площ от 7.702
дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория,всички находящи се в землището на
с.Острица,община Две могили,област Русе.
С пълномощно от 15.02.2018
г. с нотариална заверка на подписа и
съдържанието Д.К.Ц. е упълномощил О.В.П. с права да продаде, на когото намери за добре
на цена и условия, каквито договори, вкл. и да договаря сама със себе си собствените
му недвижим имоти,предмет на описания по
–горе НА. В
пълномощното Д.Ц. е посочил, че пълномощното му е било прочетено и го е
одобрил.
С нотариален акт №142 от
16.02.2018 г., т.І, рег.№ 1087, дело №111/2018 г. на нотариус С.К. - рег.№ 385
на НК е сключен договор за покупко - продажба
на земеделски земи, по силата на който Д.К.Ц. прехвърля на О.В.П. правото на
собственост върху гореописаните зем.земи за сумата от 9500 лв., която продавачът, действащ
чрез пълномощника си е получил напълно и в брой от купувача при подписването на
договора. По делото - л.79, ответникът П. е представил молба от Д.Ц., видно от
която същия е заявил, че е получил от О.П. сумата от 9500 лв. по горепосочения
НА. Документа не е оспорен нито от ищеца, нито от попечителя му Д.Д.К. - л.97
от делото.
С НА за покупко-продажба
на недвижими имоти № 137, том 1, рег.№ 828, дело № 101 от 2018г. на нотариус
Ел.Джонова - рег.№ 567 на НК е сключен
договор за покупко-продажба на земеделски земи, по силата на който О.В.П.
прехвърля на И.Ц.Т. правото на
собственост върху процесните зем.земи, предмет на горепосочената прехвърлителна
сделка, за сумата от 3500 лв. платена напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.
С показанията на св.В.А. - нотариус, както и
св.Н.Г. - помощник-нотариус се установява, че страните са клиенти на
нотариалната кантора, както и че са изготвили документите във връзка с
продажбата на апартамент, собственост на Д.Ц. и съответно упълномощителните
сделки както за апартамента, така и за зем.земи. Свидетелите сочат, че преди
изготвянето на документите са провели разговор със страните, за да преценят
дееспособността на прехвърлителя с оглед възрастта му - дали е ориентиран, дали разбира свойството и значението на постъпките
си като заявяват, че Д.Ц. към момента на сключване на сделките е бил
дееспособен - същият бил наясно с действията, които извършва и с последиците от
тях.
С показанията на св.Т.М.
се установява, че същата по повод на делото в гр.Русе е извършила проверки в
документацията на ЦПЗ и установила, че на 05.02.2018г. като психиатър е
извършила преглед на Д.Ц., както и че в медицинската документация е отбелязала, че същият няма заболяване.
Свидетелката сочи, че ако при преглед установи данни за заболяване, насочва
пациента към психолог и скенер на главата, изписва лекарства и съответно
лечение. При прегледа на ищеца същата не е установила наличие на заболяване.
С показанията на св.С.К.
се установява, че пълномощното, въз основа на което е изповядана сделката е
редовно, подписано с подпис и трите имена на упълномощителя, вкл. и на
декларациите. Направило й е впечатление, че собственоръчно упълномощителя е
одобрил текста на пълномощното, като отново е изписал трите си имена и се е
подписал.
Съдът цени показанията
на св.А., св.Г. и св.К. през призмата на чл.172 от ГПК с оглед тяхната
заинтересованост и ги кредитира, тъй като показанията им са последователни,
логични, сочат непосредствено възприети факти и се подкрепят от показанията на
св.Т.М..
Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Т.М., която сочи непосредствено възприети факти и предвид обстоятелството,
че същите са последователни, логични, основани на съществуващата документация в
ЦПЗ-Русе, където същата работи като психиатър и управител /обстоятелство
служебно известно на съда/. В качеството си на психиатър д-р М. притежава
специални знания за преценка на дееспособността на едно лице, както и за
установяване на заболяване, което да засяга интелектуалната годност на лицето
самостоятелно да извършва правни и фактически действия.
По делото е назначена съдебно
психиатрична експертиза с в.л. д-р М.М.. От заключението на същата се установява,
че Д.К.Ц. страда от Съдова (атеросклеротична ) деменция с умерено изразена
характеропатия. Същият е разбирал свойството и значението на действията си към
15.02.2018г. /датата на упълномощителната сделка / и е бил в състояние да
ръководи постъпките си. Към датата на изготвяне на експертизата диагностицираната
Съдова деменция, според ВЛ се изразява в
интелектуално- паметови нарушения и характеропатия с отслабени задръжки и
намалени критични способности. Това /наличното психично страдание/ според
експерта не позволява на
освидетелствания да разбира напълно значението на своите действия и да ги
ръководи самостоятелно по разумни съображения, както и да се грижи
самостоятелно за своите интереси и да защитава правата си.
Цитираната по-горе експертиза
не е приета по делото, т.к. ВЛ д-р М.М. е починала на 06.09.2019г., като с
определение в з.з. от 10.09.2019г. експертизата е възложена на ВЛ д-р.Л.М.. В
заключението си експерта посочва, че Д.Ц.
страда от Съдова /атеросклеротична/ деменция. Характеропатия. На втория въпрос:
“Разбирал ли е свойството и значението на действията си към датата на
изповядване на двете сделки /упълномощителна и прехвърлителна/ и бил ли и в
състояние да ръководи постъпките си?, ВЛ е посочило, че анамнезно не са събрани
достатъчно обективни данни от колко
време датират промените в състоянието на същия, поради което и не би могло да се даде категоричен отговор
дали към датата на изповядване на двете сделки е бил в състояние да ръководи
постъпките си. На третия поставен въпрос експерта е посочил, че към момента на
изготвяне на експертизата се отчита
задълбочаване на интелектуално паметовият дефицит у освидетелствания.
Напредващите интелектуално - паметови нарушения оказват влияние върху неговото
реално поведение, както и върху възможността и да разбира напълно значението на
своите действия /това което върши/, последиците от тях, както и да ги ръководи
самостоятелно по разумни подбуди.
Цитираната експертиза е
оспорена от процесуалните представители на ответниците и с протоколно
определение от 16.10.2019г. е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно–психологина експертиза, със задачи идентични в посочените по-горе две
експертизи. Тази експертиза не е изготвена от ВЛ, т.к. Д.Ц. на 16.11.2019г. е
починал.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.31 ЗЗД. Същият е допустим, а доводите на ответника за недопустимост
на иска са изцяло неоснователни.
Допустимостта на иска е
обусловена от съществуването на положителни процесуални предпоставки и липсата
на процесуални пречки, а не от представителната власт на лицето, подало
исковата молба. Липсата на представителна власт на пълномощник по делото е
свързано с редовността на исковата молба, но не е със съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. Липсата на представителна власт не е процесуална
пречка, която да обусловя недопустимост на иска.
Отделно от това, ищецът
действащ лично и със съгласието на попечителя си в съдебно заседание - л.72 от
делото изрично е заявил, че поддържа изложеното в ИМ, изготвена от адвокат М.А..
В настоящият случай е
налице спор между правосубектни към момента на завеждане на иска лица, пораждащ
и правния интерес от претендираната защита, няма процесуални пречки за
разглеждането му, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната
сделка, в случая упълномощителна не е могла да разбира или да ръководи
действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е
състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално -
дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа
съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази
волята си.
В процеса в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи основанието за унищожаемост на упълномощителната сделка.
Доказателства, които да установяват липсата на
дееспособност у ищеца към момента на сключване на сделката не се събраха по
делото. Напротив със свидетелските показания св.А. и св.Г. се установи по
категоричен начин, че ищецът към момента на изготвяне на пълномощното е нямал
психично заболяване или отклонения, които да ограничават и изключват неговата
дееспособност. Същият е бил адекватен, ориентиран за събитията и с ясно
изразена воля, както и за последиците от това. За адекватността на ищеца да
осъзнава случващото се, както и да ръководи постъпките си показания дава и св.д-р
Т.М., извършила преглед на Д.Ц. дни преди изготвянето на пълномощното.
Що се касае до
единствената приета, но оспорена експертиза, то съдът счита, че същата не дава
категоричен отговор на въпроса - “Разбирал ли е /Ц./ свойството и значението на действията си към
датата на изповядване на двете сделки /упълномощителна и прехвърлителна/ и бил
ли и в състояние да ръководи постъпките си?, като ВЛ е посочило, че анамнезно
не са събрани достатъчно обективни данни
от колко време датират промените в състоянието на същия, поради което и не би могло да се даде категоричен отговор
дали към датата на изповядване на двете сделки е бил в състояние да ръководи
постъпките си, което пък от своя страна не изключва нито положителен, нито пък
отрицателен отговор на въпроса. Това заключение, като всяко доказателствено
средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, а
доказателствата по делото, при възложена доказателствена тежест за ищеца сочат
на неоснователност на предявеният иск по чл.31 ЗЗД.
Нещо повече, в
констативно-съобразителната част на приетото заключение, ВЛ е посочило, че към момента на прегледа Ц. е страдал от деменция, но към момента на изповядване на
двете сделки /упълномощителна и прехвърлителна/ същият не се е водил на
диспансерен учет към ЦПЗ- Русе, като няма данни да е провеждал домашно или болнично психиатрично
лечение, и към дата 15.02.2018г. нямал регистрирани данни за влошено психично
състояние отчетено при личния лекар.
Съвкупната преценка на доказателствата дават
основание на съда да приеме, че към момента на изготвяне на пълномощното ищецът
е бил дееспособен. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от
него, бил е наясно с действията си и с последиците от тях, поради което не е
налице основанието, визирано в чл.31 от ЗЗД за унищожаване на едностранната
упълномощителна сделка.
По иска с правно основание чл.42 ЗЗД.
Съгласно трайната съдебна практика, след като е
предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание
чл.31 ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка, сключена с това
пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД
договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът
сключен чрез пълномощник, който е упълномощен от дееспособно лице, което при
упълномощаването поради слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/
или душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение, не е
могло да разбира свойството и значението на извършеното. При унищожаване на
упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД договорът би бил сключен при
липса на надлежна представителна власт и не е нищожен, а относително
недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт
не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице
е висяща недействителност на сделката до потвърждаването и от лицето, от чието
име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност
на сделка поради липса на представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД /в този см.
решение № 338/11.10.2012г.на ВКС, четвърто гражданско отделение, постановено по
гр.д.№ 1383 описа за 2011 год./ С оглед разясненията по-горе и предвид
неоснотелността на главния иск - този по чл.31 от ЗЗД, неоснователен се явява и
иска за прогласяване за недействителни, сключените в последствие две
прехвърлителни сделки с предмет покупко-продажба на описаните в исковата молба
зем.земи, поради липса на представителна власт.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
За да се уважи иск с правно основание чл.108 ЗС
следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата
на чл.108 ЗС, а именно: ищецът да е собственик на имота, същият да се владее от
ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание за
това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като
наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на
следващата, докато се установи наличието на всичките. В настоящото производство
не се доказа Д.К.Ц. да е собственик на имотите описани в исковата молба.
Липсата на една от кумулативно посочените по-горе предпоставки задължително
води до отхвърлянето на иска, а установяването на липса на първата предпоставка
изключва изследването за съществуването
на останалите, тъй като даже и те да са налице, това е без значение след като
не е доказана главната предпоставка за уважаване на иска.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в
полза на ответниците Направено е
съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на 2500 лева – платено адв.възнаграждение на процесуалните
представители на ответниците, съобразно ДПЗС,
по отношение на което не е релевирано възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Д.К.Ц.,***, действащ със съгласието на попечителя
си Д.Д.К. – починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците си Д.Д.К., ЕГН ********** и К.Д.Ц., ЕГН ********** против О.В.П., ЕГН **********, иск за
унищожаване на едностранна
упълномощителна сделка – пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№
298, том 1, № 17 от 15.02.2018г. на нотариус
В.А., с рег.№ 357 на НК, на основание чл.31 от ЗЗД - като сключен от
дееспособно лице, което не могло да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Д.К.Ц.,***, действащ със съгласието на попечителя
си Д.Д.К. – починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците си Д.Д.К., ЕГН ********** и К.Д.Ц., ЕГН ********** против О.В.П., ЕГН ********** и И.Ц.Т.,
ЕГН **********, иск за недействителност на договори за покупко продажба на следните
недвижими имоти - зем.земи: НИВА имот № 026018 с площ от 8.000 дка. в
местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 029029 с площ от 9.998 дка.
в местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот № 030047 с площ от 7.702
дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория, обективирани в
Нотариален Акт № 137, том I, peг. № 828, дело № 101 от 27.02.2018г. на
нотариус Елисавета Джонова с peг. № 567 на НК и Нотариален Акт №142, том 1,
peг.№ 1087, н.д. № 111 от 16.02.2018г. на нотариус С.К. с рег.№ 385 на НК, на
основание чл.42 от ЗЗД - поради липса на представителна власт .
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Д.К.Ц.,***, действащ със съгласието на попечителя
си Д.Д.К. – починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците си Д.Д.К., ЕГН ********** и К.Д.Ц., ЕГН ********** против И.Ц.Т., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на
следните недвижими имоти - зем.земи: НИВА имот № 026018 с площ от 8.000 дка. в
местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 029029 с площ от 9.998 дка.
в местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот № 030047 с площ от 7.702
дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********
и К.Д.Ц., ЕГН ********** да заплатят на О.В.П.,
ЕГН ********** сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски
за производството.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********
и К.Д.Ц., ЕГН ********** да заплатят на И.Ц.Т.,
ЕГН ********** сумата в размер на 1000
лв. /хиляда лева/ разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/