Решение по дело №54/2018 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 25
Дата: 14 декември 2018 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Чанко Петков Петков
Дело: 20182140200054
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 14.12.2018 г. град М.Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На четиринадесети декември                                                  2018 година                                           

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Димова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №54 по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на C*** G*** /К.Д./, румънски гражданин, роден на ***г.паспорт *********/***2016гр.К***. с адрес: Р** Р**,
гр. К*** ул. “S***”, hr. **, bl. M** sc. C, ap. **, със съдебен адрес:***, адв. С. Д**Ч** - АК - Бургас,  против наказателно постановление № ***/04.09.2018 г.на  Зам.Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

      - 19700 /деветнадесет хиляди и седемстотин/ евро, равняващи се на 38529,85лева /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, преизчислени към курс за митнически цели към 20.07.2018г.:1EUR=1.95583 лева;

      - 2500 /две хиляди и петстотин/ британски лири, равняващи се на 5564,05лева /пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки/,преизчислени към курс за митнически цели към 20.07.2018 г.: 1 GBP = 2,22562 лева

         Жалбоподателят редовно призован   се явява лично.Моли съда да бъде отменено НП.

        Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

      Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен акт №  ** от 20.07.2018 г. , съставен от Б.Д.Д. ***, на длъжност митнически инспектор в Агенция „Митници“,МП„Малко Търново“ ,за това ,че при  извършена проверка на  20.07.2018 г., около 08:45 ч., на МП „Малко Търново“, на трасе „изход“, е
пристигнал пътуващ от Република България за Република Турция лек автомобил,марка„Ш**”, модел „О***“, с румънски per. № ***** управляван от лицето C*** G*** /К.Д./.Актосъставителят попитал шофьора и
спътниците му дали имат нещо за деклариране. Същите отговорили, че нямат нищо за деклариране. Митнически инспектор Б.Д. пристъпил към извършване на
проверка на превозното средство и багажа на лицата, при която открил пачка пари във фабрично направено отделение на автомобила под предната дясна седалка.Митническият служител попитал на кого са парите и шофьорът на автомобила C***
G***/К.Д.// отговорил, че са негови и са предназначени за семейна почивка в Турция. След това Б.Д., съвместно със старши митнически
инспектор Л.Л., пристъпили към щателна проверка на превозното средство.От допълнително извършената проверка не са били открити други парични средства.

Откритата при проверката недекларирана по установения ред валута е следната:70 /седемдесет/ броя банкноти в купюри по 20 /двадесет/ британски лири, 22 /двадесет и
два/ броя банкноти в купюри по 50 /петдесет/ британски лири, 202 /двеста идва/броя банкноти в купюри по 50 /петдесет/ евро, 81 /осемдесет и един/ броя банкноти в купюри по 100 /сто/ евро, 3 /три/ броя купюри по 500 /петстотин/ евро. Общата сума на откритата
валута възлиза на 19700 /деветнадесет хиляди и седемстотин/ евро, равняващи се на 38529.85 лева /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/, преизчислени към курс за митнически цели към 20.07.2018 г.: 1 EUR =1.95583 лева и 2500 /две хиляди и петстотин/ британски лири. Равняващи се на 5564,05лева /пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки/, преизчислени към
курс за митнически цели към 20.07.2018 г.: 1 GBP = 2.22562 лева.

Установените парични средства са били задържани с разписка №*** от***.2018 г.  

На лицето C*** G*** /К.Д./ е бил извършен личен преглед,при който не се е констатирало нарушение.

За извършените контролни действия е съставен протокол за извършена
митническа проверка № КЦ – M****/BG***/20.07.2018 г., както и протокол за личен преглед на лицето C** G*** /К.Д./ от 20.07.2018 г.

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ. Актът  е подписан от нарушителя.

        Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН.

          Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ . Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.Д..Същият заявява,че е попитал жалбоподателя на английски език дали има нещо за деклариране и ,че е получил на английски език отговор.Попитал го отново на английски език парите дали са негови и отговора отново на английски е бил утвърдителен.Видно от показанията на св.Л.-свидетел при съставяне на акта ,същият заявява ,че разговора между актосъставителя и жалбоподателя се е водил на английски език.Съдът не кредитира показанията на св.К.,която е бивша съпруга на жалбоподателя и на св.Стамоле,който е семеен приятел на жалбоподателя и също е пътувал в автомобила по време на проверката,тъй като и двамата свидетели за заинтересовани от изхода на спора.

        Съгласно действащото законодателство - чл.2, т.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., при пренасяне през границата на страната на парични средства над 10000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута подлежат на деклариране. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 от същата наредба с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

        С деянието си C*** G** /К.Д./ е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл.9,ал.1от Наредба №Н-1 от 1 февруари 2012 г. на МФ и чл. 3, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005, с което е
осъществил състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. C** G*** /К.Д./ не е изпълнил своето задължение да
декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства пренасяната от него валута е обща равностойност в лева 44093,90/четиридесети четири хиляди деветдесет и три лева и деветдесет стотинки/, въпреки че е имал
възможност и е бил длъжен да го направи. Същият е бил длъжен да декларира пренасяната от него валута, за което му е била предоставена възможност с отправеното запитване дали има нещо за деклариране пред митническите органи, на което е
отговорил отрицателно.

 

  Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от акта ,същият е преведен от актосъставителя Д.. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство. При спазване на горните Директиви в съдебното производство на жалбоподателя бе назначен преводач.

Предвид горното съдът намира ,че НП следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***/***.2018 г на  Зам.Началник на Митница Бургас, с което на C*** G*** /К.Д./, румънски гражданин, роден на ***г.паспорт ******гр.К**. с адрес: Р** Р***гр. К***, ул. “S**********, hr. **, bl. M** sc. C, ap.**, със съдебен адрес:***, адв. С. Д**Ч*** - АК – Бургас за нарушение на  чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

         - 19700 /деветнадесет хиляди и седемстотин/ евро, равняващи се на 38529,85лева /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, преизчислени към курс за митнически цели към 20.07.2018г.:1EUR=1.95583 лева;

        - 2500 /две хиляди и петстотин/ британски лири, равняващи се на 5564,05лева /пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки/,преизчислени към курс за митнически цели към 20.07.2018 г.: 1 GBP = 2,22562 лева

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: