Р Е Ш Е Н И Е
№
681/12.11.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 580 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 211 от ЗМВР,
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на С.Т.С., ЕГН **********,*** против Заповед № Л-2135 от 10.05.2018 г.
на Главния Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), с
която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с
чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС е
прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи, че
заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Претендира се отмяна на оспорения административен акт, както и
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият
се представлява от валидно упълномощен адвокат В.Ц., която изразява становище
по съществото на спора. Представя се и подробна писмена защита. Твърди се, че
фактическата обстановка, описана в заповедта, не съответства на вменения състав
на дисциплинарно нарушение, правните изводи на дисципинарно наказващия орган са
незаконосъобразни. Представят се аргументи в тази насока.
Ответникът
по жалбата – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуален представител – юрк. Ч., в депозиран по делото писмен отговор
на жалбата, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него -
неоснователна. В съдебно заседание юрк. Ч. поддържа писмения отговор и иска от
съда да отхвърли жалбата и да потвърди законосъобразността на заповедта.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация –
адресат на издадената заповед. Спазен е 14-дневен срок за обжалване по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР - заповедта е връчена лично на адресата
на 18.05.2018 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на
01.06.2018 г. Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът
установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ЧР-05-137/03.04.2012г.
на министъра на правосъдието С.Т.С. е назначен на длъжност „Надзирател“ в
Затвора гр. Пловдив, считано от 25.04.2012г. Съгласно Акт за встъпване от
01.11.2012г. и Заповед № Л-8029/24.10.2012г. на главен директор на ГДИН С.Т.С.
е встъпил в длъжност „Надзирател II-ра степен“ в Затвора гр. Пловдив. Попълнени
са декларации за запознаване с Етичния кодекс на поведение на държавните
служители от ГДИН и ГД“Охрана“ към Министерство на правосъдието на
25.04.2012г.(89л.) и 19.01.2018г.(77л.)
Изготвено е Предложение с рег. №
786/26.03.2018г. от началник на затвора гр. Пловдив до главен директор на ГДИН
(18л.) за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от
длъжност на С.Т.С., като се представят факти, че на 21.03.2018г. в 9.00ч.
служители на ГДНП МВР са задържали в гр. Пазарджик, мл. инспектор С.Т.С. за
извършено престъпление по чл. 252 от НК.
Издадени са Заповед №
Л-1525/26.03.2018г. на главен директор на ГДИН, с която се образува
дисциплинарно производство срещу мл. инсп. С.Т.С. и се определя състав на
дисциплинарно разследващ орган и Заповед № Л-1526/26.03.2018г. на главен
директор на ГДИН, с която С.Т.С. е временно отстранен от длъжност.
С писмо с вх. № 4390/27.03.2018г.
зам.-директор на ГДНП - МВР е уведомил главния директор на ГДИН за осъществена
полицейска операция от служители на ГДНП на 21.03.2018г., при която е задържан
С.Т.С., като на 22.03.2018г. му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК. Приложени са и обяснения от 6 лица.
След запитване от директора на ГДИН
е представен отговор от прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което се
съобщава, че С.Т.С. е привлечен в качеството на обвиняем на 22.03.2018г. за
престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК. С Определение на Окръжен съд
Пазарджик от 23.03.2018г. е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000лева.
Изготвена е Обобщена справка с рег.
№ 3497/13.04.2018г. по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР до Главен директор ГДИН от
дисциплинарно разследващия орган. Представят се фактите за задържане на С. на
21.03.2018г., повдигнатото му обвинение на 22.03.2018г. за извършено
престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК, задържането за 72 часа с Постановление на
Окръжна прокуратура Пазарджик, образуването на досъдебно производство №
307/2018г., затова че в периода януари 2017г. - март 2018г. в с. Юнаците,
община Пазарджик, са извършвани по занятие банкови сделки, за които се изисква
разрешение, като са представяни парични заеми срещу лихва и от тази дейност са
получени значителни неправомерни доходи. На С. са връчени две заповеди Заповед
№ Л-1525/26.03.2018г. на гл. Директор на ГДИН, за образува дисциплинарно производство
и състав на дисциплинарно разследващ орган и Заповед № Л-1526/26.03.2018г. на
главен директор на ГДИН, с която С.Т.С. е временно отстранен от длъжност.
Представени са обяснения с вх. № 4405/27.03.2018г.(66стр.). Представя се пред
ДНО установената фактическа обстановка, данни за кадровото досие на мл. инсп.
С.Т.С., наличните данни от досъдебното производство, като се описват дадените
обяснения от живущи в с. Юнаците лица, които са взели пари от С., за което са
уговаряли лихви и връщане на сумите. Описва се отражението на случая в медиите
за масово осведомяване. Комисията приема, че деянието е морално укоримо,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН,
макар да няма установена връзка със служебното му правоотношение, и че е
уронващо престижа на службата. Комисията
е счела, че са нарушени разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГДИН: чл. 15 – държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява; чл. 29 – държавният служител не може да
упражнява дейности, посочени в нормативната уредба като несъвместими с неговите
задължения и отговорности, както и да получава доходи от такива дейности; чл.
59 - държавният служител не участва в
каквито и да са сделки, които са несъвместими с неговата длъжност, функции и
задължения. Представено е становище, че установените деяния са уронили престижа
на службата, поради което предлагат да бъде наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на мл. инспектор С.Т.С..
На С.С. на 13.04.2018г. е връчена
Покана за запознаване с обобщена справка, за което той лично се е подписал.
Посочено е датата 16.04.2018г. за явяване в сградата на Затвора гр. Пловдив за
запознаване.
Видно от представеното копие на
поканата, на 16.04.2018г. С.Т. се е запознал и е получил екземпляр от
обобщената справка, за което се е подписал.
Входирани са обяснения с вх. №
5414/19.04.2018г. (лист 28) от С.Т.С. до дисциплинарно разследващия орган.
Представено е Становище по чл. 207,
ал. 12 от ЗМВР с рег. № 3609/18.04.2018г. от състава на дисциплинарно
разследващия орган до Главния директор на ГДИН.
Събраните при дисциплинарната
проверка доказателствени материали са довели наказващия орган да заключението,
че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя.
Взето е предвид становището с рег. № 3609/18.04.2018г. и обобщеното в справка с
рег. № 3497/13.04.2018г. по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР до Главен директор ГДИН от
дисциплинарно разследващия орган. В мотивната част на заповедта е обсъдена
цялата фактическа обстановка, действията на лицето и текстовете на законовите
разпоредби от Етичния кодекс. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че
С.Т.С. е допуснал нарушение на чл. 15, 29, 59 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна
дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието. Приел е, че деянието на служителя
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва
да му бъде наложено наказание „уволнение“, поради настъпилите вредни последици,
изразяващи се в уронване престижа на службата, чрез отразяване на случая в
средствата за масова осведоменост. С оглед на така изложените фактически и
правни основания на служителя С. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение със Заповед № Л-2135 от 10.05.2018 г.
на Главния Директора на Главна дирекция Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
След издаване на Заповед №
Л-2135 от 10.05.2018 г. на Главния Директора на Главна дирекция Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”
са налице две Постановления на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик от
22.06.2018г. и 07.08.2018г. във връзка с ДП № 57/2018г., с които е спряно
наказателното производство по ДП № 57/2018г.
Представени
по делото са също така кадрова справка за професионален стаж, наложено
дисциплинарна наказание, длъжностни характеристики.
Съдът, при
така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
В случая е
оспорена заповед на Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на служител на длъжност младши инспектор – Надзирател II-ра степен в
Затвора гр. Пловдив.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 13,
ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 204 от ЗМВР.
За
да бъде реализирана дисциплинарната отговорност чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” е предвидена специална процедура. Целта на закона е да
бъдат защитени интересите на служителите, като се установи точно обективната
истина, преди да бъде наложено дисциплинарното наказание. Видно от съдържащите
се в административната преписка доказателства при налагане на наказанието,
предписаната от закона процедура е спазена. Настоящата съдебна инстанция
намира, че дисциплинарното производство срещу държавния служител е образувано
със заповед на органа на дисциплинарна власт, съдържаща всички изискуеми от
закона реквизити, жалбоподателят е бил запознат с предприетите срещу него
действия от дисциплинарно разследващия орган. Оспорващият се е възползвал от
правото си да даде обяснения във връзка с дисциплинарното наказване.
Образуваното дисциплинарно производство е приключило в предвидения в чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР срок. При издаване на оспорения
индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
При издаване
на административния акт е спазена изискуемата писмена форма, заповедта отговаря
на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Видно от текста й, в нея са посочени
извършителят, нарушението, за което е дисциплинарно наказан, разпоредбите,
които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспорената
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Вмененото на
С.С. дисциплинарно нарушение е с правна квалификация чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата). Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служите в ГДИН и
ГД Охрана, са обстоятелствено описани, както в самата заповед, така и в другите
документи, предхождащи издаването й (становища, обобщени справки). Въз онова на
всички събрани по делото писмени доказателства същите могат да бъдат обобщени
по следния начин: на 21.03.2018 г, С.Т.С. е задържан, образувано е досъдебно
производство № 57/2018 г. по описа на ОП – Пазарджик, същият е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.252, ал.2 от НК., като с деянието е нарушен
действащия към момента на извършване на нарушението - 21.03.2018 г. Етичен
кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН,
утвърден от Министъра на правосъдието на 02.01.2018г. Видно от приложената по
делото Декларация от 19.01.2018г. на лист 77 по делото, С.Т.С. е декларирал
запознаване с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охана“ и ГДИН.
От събраните
по делото доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон. Посочената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители носят дисциплинарна отговорност независимо, че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
Установяването на обстоятелствата в административното производство става с
допустимите доказателствени средства по чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което един
и същ факт може да е относим както за административното производство, така и за
наказателното производство, като той следва да е установен по съответните
правила на АПК и НПК. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими по
закон.
Фактите и обстоятелствата, съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др. средства,
които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извършва и с други средства.
По случая обяснения са дадени от шест лица, които заявяват, че С.С. им е
предоставял заем за определена сума, срещу уговорена лихва. Тоест за ДНО от
събраните по преписката доказателства е установено, че С. е извършвал търговски
сделки, от които е получавал неправомерни доходи. Този вид дейност, освен че
изисква специално по закон разрешение, е несъвместима със служебното положение
на С., по аргумент на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР. Извършеното деяние е
укоримо от гледна точка на законовите изисквания за служебна дисциплина и
морал, тъй като служителят е задължен да не извършва дейност, несъвместима с
неговата служба. Административният орган е кредитирал сведенията, дадени в
наказателното производство и изпратени от ГДНП, въз основа на които е
инициирано образуването на дисциплинарно производство срещу С.С..
При
описаните по-горе факти и обстоятелства в конкретния случай, в условията на кумулативност
са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните
правила за поведение на служителите на ГДИН, с което се уронва престижа на
службата, от което следва, че при постановяване на оспорената заповед са
спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на най
- тежкото дисциплинарно наказание.
Под
деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва
престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на
държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която
служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на
дисциплинарното производство. По отношение на понятието „деяние, уронващо
престижа на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно
постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това
деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като
не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В
случая въз основа на събраните по делото писмени доказателства действията на
жалбоподателя са станали достояние на служители на ГДНП МВР, на служители на
ГДИН към Министерство на правосъдието, на длъжностни лица при ОП – Пазарджик, с
което несъмнено се уронва престижът на институцията на ГДИН, която С.
представлява. Ведно с това, извършеното деяние става известно и на неограничен
кръг лица, чрез интернет средствата за масово осведомяване, като същите
изразяват отношението си към институцията. Държавният служител,
според етичния кодекс, трябва да съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която
представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен
пример с поведението си.
С
действията си по извършване на търговски сделки - предоставяне на заеми на
лица, за което се уговарят лихви, които действия са несъвместими със служебното
положение, С.С. е допуснал нарушение на етичните правила и норми, заложени в
чл. 15, 29 и 59 от Етичния кодекс, така както е посочено в процесната заповед.
Действията му са станали и е възможно да станат достояние на други лица, което
би се отразило негативно върху авторитета на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
В
съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарният орган
законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл.
197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание „уволнение”, обосновало прекратяване и на
служебното правоотношение.
Административният
съд намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за
законосъобразност и с целта на закона, поради което не са налице основания за
отмяната й.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на С.Т.С., ЕГН **********,*** против Заповед № Л-2135 от
10.05.2018 г. на Главния Директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН), с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 13,
ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ разноски по първоинстанционното
производство в размер на 100 лева за юрисконсулство възнаграждение.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
С
РЕШЕНИЕ № 162 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 626/ 2019 г. на ВАС- Пето
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №681 от
12.11.2018г. по адм. дело №580/2018г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА С. Т. С. *****, да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100/сто/ лева, разноски
по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.