№ 309
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200441 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-005187/ 14.12.2020г. на
*** на *** при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на М. ЮР. ИВ. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно, без да изглага конкретни съображения и моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Счита, че е налице несъответствие между съставения АУАН и обжалваното
НП при изложение на фактите и обстоятелствата на случая и по-конкретно –
дали жалбоподателят едновременно е отказал да бъде изследван с техническо
средство и да даде биологична проба за химическо изследване, като по този
начин е нарушено правото на защита на М.И.. По същество изтъква, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана неговата
1
административнонаказателна отговорност, тъй като е дал кръвна проба за
изследване в СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН. Претендира да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, за производството пред
РС-ПЛЕВЕН, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/л.23 от делото/, в размер на 370 лева.
За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН, представител не се
явява. Ведно с процесната жалба е изпратено писмено становище, в което се
поддържа, че същата е неоснователна и е отправено искане да бъде оставена
без уважение; алтернативно, в случай на нейното уважаване, е отправено
искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до минимума, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
345420/04.12.2020г. от страна на Г. Н. Р. – мл.*** при *** при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите И.В.Д. и Р. ИЛ. ИЛ., както и на
нарушителя – М. ЮР. ИВ.. Съставен е за това, че на 04.12.2020г. около 20:30
часа в ГР.ПЛЕВЕН, БУЛ.“***“ до номер 6, с посока на движение към улица
„Д***“, като водач на лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***,
който не е негова собственост, при извършване на проверка отказва да му
бъде извършена проверка с Техническо средство Д*** с фабричен номер ***,
тестова касета Д*** ***, със срок на валидност до 06.2021 година - за
употреба на наркотични вещества или техните аналози – нарушение по чл.174
ал.3 ЗДвП; отбелязано е, че на водача е издаден Талон за медицинско
изследване с номер *** и осем броя холограмни стикери за сигурност и
валидност на пробата. Нарушителят не е направил възражения при съставяне
на АУАН; възражения не са постъпили и по реда, и в срока на чл.44 ал.1
ЗАНН.
Следва да бъде отбелязано, че М.И. се явил в СПО при УМБАЛ
„***“ ЕАД-ПЛЕВЕН в срока от 45 минути, указан в издадения му Талон за
медицинско изследване /считано от 21:25 часа/ - в 22:05 часа на 04.12.2020г. и
предоставил кръвна проба за изследване. Тъй като обаче в периода
30.11.2020г. – 20.12.2020г. СХЛ при ЦСМП-ПЛЕВЕН не е функционирала,
така иззетата кръвна проба от жалбоподателя била изпратена за изследване на
МБАЛ „***. Също така, следва да бъде отбелязано, че от жалбоподателя е
била взета единствено кръвна проба, като по неустановени причини, проба
урина – не е била взета, в разрез с изискването, предвидено в чл.15 ал.3 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
2
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Административнонаказващият орган приел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка. Не извършил допълнително
разследване във връзка с изясняване на обстоятелствата, следващи
съставянето на процесния АУАН и в тази връзка не взел предвид, че М. ЮР.
ИВ. в действителност е изпълнил задължението, произтичащо от издадения
му Талон за медицинско изследване с № ***. На тази основа, издал
обжалваното НП, с което на М. ЮР. ИВ. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 – 11 от
делото/. В хода на административнонаказателното производство не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-
конкретно, не представлява такова нарушение твърдяното от защитата
несъответствие между съставения АУАН и обжалваното НП, при изложение
на фактите и обстоятелствата на случая и по-конкретно – относно това дали
жалбоподателят едновременно е отказал да бъде изследван с техническо
средство и да даде биологична проба за изследване. Такова несъответствие не
е налице, тъй като в обстоятелствената част на АУАН/НП недвусмислено е
посочено, че се касае единствено за отказ М.И. да бъде тестван с техническо
средство, в рамките на полицейската проверка. Възражението на защитата се
отнася до една особена част от съставените Актове и издадените Наказателни
постановления, която е стандартизирана и се отбелязва автоматично, след
изложението на фактическата обстановка на конкретния случай. Настоящият
състав на РС-Плевен е имал възможността и в миналото да изтъква, че се
касае за една практика при издаване на НП /а в последните години - и при
съставяне на АУАН/, която заслужава критика, защото по същество се състои
в опит за цитиране на разпоредба от ЗДвП, която се преценява като относима
в конкретния случай, но нито цитирането е прецизно, нито пък неговият ерзац
вариант – необходим. В случая, „цитирана“ по подобен начин е разпоредбата
на чл.174 ал.3 ЗДвП. Отново следва да бъде подчертано, че тази практика при
съставяне на АУАН и издаване на НП заслужава критика, още повече, че
периодично става причина за възражения като това, което се прави по
настоящото дело. Все пак налага се да бъде отбелязано, че не е налице
неяснота при изложение на фактите и обстоятелствата на слуая, доколкото
сурогатното „цитиране“ на разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП, както беше
посочено, едновременно е ненужно и не представлява част от
обстоятелствената част на АУАН/НП. Ето защо, правото на защита на
нарушителя не е било ограничено, нито е било допуснато нарушение на
3
процесуалните правила при съставяне на АУАН или издаването на НП.
Поради това, Съдът приема обжалваното Наказателно
постановление за формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите Г. Н. Р., Р. ИЛ. ИЛ., обяснения на М. ЮР. ИВ., както и писмени
доказателства /л. 7 – 9, л. 20 – 22, л.33 – 38, л.60 – 61, л.63, л.67 от делото/.
Съдът приема като непредубедени показанията на свидетелите Г.Р. и Р.И..
Макар и с по-общ характер, те взаимно се потвърждават от една страна, а от
друга – са в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа
обстановка; в нейна подкрепа са и обясненията на М.И., и представения по
делото Талон за медицинско изследване. Съдът кредитира както показанията
на свидетелите, така и обясненията на нарушителя, доколкото същите се
явяват убедителни и взаимно се потвърждават. Приема за доказана и
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря,
още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Същевременно обаче се налага да бъде подчертано, че макар
споменатата фактическа обстановка да не буди съмение в своята правилна
отразеност, все пак същата се явява непълна, от гледна точка на изложените
по-горе факти и обстоятелства, следващи издаването на АУАН. Както беше
изложено по-горе, налице е развитие на фактическата обстановка, което не е
съобразено от страна на административнонаказващия орган, а същото
развитие се явява ключово за правилното изясняване на случая. От
представените перписи от амбулаторен журнал на СПО при УМБАЛ „***“
ЕАД, както и от справка на ОДМВР-ПЛЕВЕН от 02.06.2021г. /л.67 от делото/
се установява по категоричен начин, че М. ЮР. ИВ. се е явил в посоченото
лечебно заведение и е дал кръвна проба за лабораторно изследване. По този
начин, надлежно е изпълнил задължението, предвидено в чл.6 ал.6 т.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП, „Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Точният смисъл на цитираната административнонаказателна разпоредба е
насочен към това, че всеки водач е длъжен да се изследва в предвидените
4
случаи, по предвидените за това начини, с оглед изясняване на въпроса за
наличието на алкохолна концентрация или употребата на наркотични
вещества, или техни аналози; ето защо, Законодателят е предвидил
бездействието на водачите в очертаната насока да бъде санкционирано, за да
се отнеме възможността на лицата безпоследствено да управляват МПС по
безотговорен и противоправен начин, какъвто е този под въздействието на
алкохол или наркотици/техни аналози. Същевременно обаче, извън всяко
съмнение, отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство от
полицейските органи е ирелевантен, при положение, че същият водач се е
съгласил да даде биологичен материал за лабораторно изследване, още
повече, че НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. отдава предимство именно на
резултатите от химическото, респ.химико-токсикологичното изследване, пред
тези от техническото средство, а последните се ползват с правно значение
единствено тогава, когато годно лабораторно изследване не е било проведено
/чл.6 ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г./. Следователно и при
съобразяване на установената по-горе фактическа обстановка Съдът намира,
че М. ЮР. ИВ. не е извършил деяние, административно наказуемо по чл.174
ал.3 ЗДвП, тъй като е изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, дадено
му с издадения от св.Р., талон за медицинско изследване. По какви причини в
същия Талон, св.Р. не е отбелязал с какво техническо средство е отказал да
бъде тестван нарушителят, а и не е отбелязал никъде, че следва да бъде взета
кръв и урина за изследване употребата на наркотични вещества или техни
аналози – в настоящия съдебен акт не следва да бъде обсъждано; аналогично,
не следва да бъде обсъждано дали е била налице някаква комуникация между
полицейските служители и медицинските лица, във връзка с взимането на
биологични проби за лабораторно изследване от М.И.; също така ирелевантно
е и дали по някакви причини, компетентният медицински персонал е
пренебрегнал обстоятелството, че от М. ЮР. ИВ. е следвало да бъде взета
проба за изследване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Правнорелевантен обаче и неоспорим е факта, че И. се е явил и е дал кръвна
проба – за установяване концентрацията на алкохол в кръвта - и липсват
каквито и да било данни, че същият е отказал да даде проба урина. Впрочем,
съобразно чл.23 ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г., химико-
токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е било възможно да се извърши и
посредством изследване единствено на кръвна проба. Дали такова е било
извършено, а в случай, че не е – по какви причини, се явява напълно
ирелевантно, тъй като се касае за действия и бездействия, за които
жалбоподателят не би могъл да носи отговорност. Такава обаче не следва да
носи и на основание чл.174 ал.3 ЗДвП, тъй като не е извършил деяние,
административно наказуемо по смисъла на същата правна разпоредба.
Крайният извод е, че Наказателното постановление е издадено в
разрез с материалния закон, тъй като жалбоподателят е административно
5
наказан за деяние, което не е извършил – и поради това, следва да бъде
отменено. Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник и при съобразяване разпоредбата на чл.63 ал.3 ЗАНН,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция следва
да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН. Съдът намира, че в
настоящия случай, адвокатското възнаграждение е в минималния размер,
предвиден съобразно чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ – 370 лева, поради
което, този размер не следва да бъде повече обсъждан. В съответствие с тези
мотиви, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ОД на
МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М. ЮР. ИВ. ЕГН: ********** паричната сума в
размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№ 20-0938-005187/ 14.12.2020г. на *** на *** при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с
което на М. ЮР. ИВ. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата -
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР-
ПЛЕВЕН да заплати на М. ЮР. ИВ. ЕГН: ********** паричната сума в
размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6