Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

Номер                                                20. 02. 2014г.                         Град     София

                                                           

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                  Първо ГО, 15 състав                                                  

На седми февруари                                                                                 Година 2014

В публичното заседание в състав:

                       

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

 

и секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело N 1637 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

       Ищецът К.И.Д. твърди в исковата молба, че е претърпяла неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 24. 05. 2012г. по вина на водача на лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № ******** – А.Х.И., като пътник на задна седалка в автомобила, подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата 150 000 лв., съставляваща обезщетение за горепосочените неимуществени вреди от процесния деликт, ведно с лихвата за забава от датата на деликта до окончателното изплащане. Претендира съдебно – деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

       В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗК „Л.И.” АД подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не е осъществен фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не са установени вината на деликвента, настъпването на процесните неимуществени вреди и причинно – следствената връзка между тях и противоправното поведение на деликвента. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента към момента на поцесния деликт. Предявява евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в пътуване в МПС без поставен обезопасителен колан. Оспорва релевирания от ищцата начален момент на забава за застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, твърдейки, че това е датата на исковата молба, съставляваща първата покана за изпълнение на процесното главно задължение. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

       Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:    

       На 24. 05. 2012г.,в около 2. 40 ч. по четвъртокласен път 37709 с посока от с. К.Д. към гр. П., се състои ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Ф.Г.”, с рег. № ******** – А.Х.И., нарушавайки правилата на ЗДвП /чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП/ и след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0. 92 промила, при маневра „завой надясно“ поради движение със скорост над критичната /около и над 80 км./ч./, губи контрол над управлението на МПС, напуска пътното платно и се удря челно в крайпътно дърво, причинявайки на ищцата като пътник в автомобила на задна седалка, с поставен предпазен колан, множество телесни увреждания. Механизмът на процесното ПТП се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза на вещите лица Г., М., Й. и В., неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено.

       Ищцата в резултат на удара при процесното ПТП получава следните травматични увреждания: мозъчно сътресение с леко изразен оток на мозъка, причинило временно опасно за живота разстройство на здравето; разкъсно – контузна рана в дясна лицева половина, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с траен козметичен дефект на лицето; контузия на корема с разкъсване на слезката с кръв в коремната кухина, причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като тази постоянна опасност за живота е предотвратена с оперативно отстраняване на слезката на ищцата; контузия на главата, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на дясното око, причинила временно затрудняване на зрението и счупване на дясна лопатка, причинило трайно затрудняване движенията на десния горен крайник. Горепосочените травматични  увреждания са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и причиняват болки и страдания  на ищцата, особено интензивни през първите три месеца, част от които продължават и към момента на приключване на устните състезания. Непосредствено сред ПТП е проведено 8-дневно болнично лечение в хирургично отделение на МБАЛ – гр. П., извършени са хирургична обработка на раната на лицето, спешна животоспасяваща оперативна интервенция за отстраняване на слезката, проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, кръвопреливане. Счупването на дясното рамо е лекувано стационарно с поставена имобилизираща превръзка – митела и нестероидни противовъзпалителни средства. Стационарното лечение в къщи продължава под непрекъснатите грижи на майката на ищцата, тъй като последната не може да се обслужва сама, едва след 25 ден започва да става с чужда помощ, първоначално е на изкуствена бебешка храна, а след това и до настоящия момент – на диета заради претърпяната коремна операция. След месец започва да излиза навън, но винаги придружена от някой друг, страхува се да се качва в кола, освен в управлявана от баща й и то със скорост не по-висока от 40-50 км./ч.. Счупването на дясното рамо е зарастнало напълно с напълно възстановен обем на движенията на този горен крайник. Към момента на приключване на устните състезания ищцата е със стабилизирано здравословно състояние, но с продължаващи оплаквания от умерено главоболие, сънливост, спорадични болки в дясно рамо при промяна на времето и физическо натоварване, с намален имунитет поради отстранената слезка, която е важен кръвотворен и имунен орган и отстраняването й води до смущения в имунната система с предразположенст към чести инфекции, като намаленият имунитет ще е до края на живота и със силен психически дискомфорт от останалите трайни белези на лицето и корема, причинени от ПТП и коремната животоспасяваща операция, които ще съществуват до края на живота. Ищцата все още не е преодоляла шока от преживяното ПТП, вечер вика, сънува кошмари, оплаква се от болки в корема; много страда от трайните белези по лицето и корема, заради които ходи с очила и не смее да се съблича по бански; не излиза често, няма приятели за разлика отпреди ПТП, защото се срамува от външния си вид, не учи и не работи, тъй като все още има проблеми с дясното око, на което предстоят още операции. Горните факти се установяват от медицинските документи, приложени към исковата молба, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК; заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза на вещите лица Г., М., Й. и В., неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено и показанията на свидетеля Спаска Д.Д. /майка на ищцата/, които съдът кредитира изцяло като непосредствени, житейски убедителни и съответстващи на останалите доказателства по делото, съобразявайки евентуалната заинтересованост на свидетеля в полза на ищцата, на основание чл. 172 от ГПК.

       Водачът на лек автомобил марка „Ф.Г.”, с рег. № ******** – А.Х.И. /деликвентът/ е застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответника за срок обхващащ временастъпването на процесния деликт / факт, приет за безспорен между страните по делото/.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично  основателен.

       Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. противоправно виновно поведение на деликвента, изразяващо се в нарушение на нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпяните  от ищцата  неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните и изпитвани понастоящем болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,  продължителността и интензивността на болките и страданията, особено интензивни през първите три месеца, някои от които продължаващи и към момента на приключване на устните състезания /недоизлекуваното дясно око, психическите травми от трайните козметични белези по лицето и корема, особено травмиращи едно младо 18-19 годишно момиче и намаления имунитет поради отстранената слезка/; вида и степента на телесните и психически увреждания, при съобразяване с обстоятелството че е налице съчетана множествена увреда на няколко телесни органи, предизвикала животоспасяващото оперативно отстраняване на важния кръвотворен и имунен орган - слезката; изключително младата възраст на пострадалата – 18 г., която предопределя по-трудното понасяне на последиците от уврежданията, особено досежно трайните козметични белези по лицето и тялото; отражението на травматичните увреждания върху физиката и психиката на лицето, вкл. невъзможността за самообслужване през първите месец – два, претърпяните множество оперативни интервенции и трайните негативни остатъчни последици от травмите: трайните козметични белези по лицето и корема, предизвикващи срам да се покаже пред хора, поради което и не излиза и не общува с приятели и намаления имунитет заради отстранената слезка, който ще я съпътства до края на живота,  и  стабилизираното състояние на здравето към момента на приключване на устните състезания с горепосочените трайни остатъчни негативни последици и явяващите се спорадични болки при промяна на времето и преумора в зоната на увреденото рамо, както и предстоящата операция на увредения десен клепач, възлиза на 80 000 лв.. Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен за сумата 80 000 лв., а за разликата до целия предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

       Възражението на ответника с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е неоснователно. От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е пътувала на задна седалка в лекия автомобил с поставен предпазен колан, поради което с поведението си не е допринесла по никакъв начин за настъпване на процесния вредоносен резултат.

       Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 24. 05. 2012г..  

       С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Ч., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищцата, сумата 1 840 лв. – хонорар за един адвокат, пропорционално на уважената част от иска, като стойността му е определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 3 450 лв.. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 796. 67 лв. – съдебно - деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените от ответника разноски са на стойност 3 850 лв. и съставляват юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 450 лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на 400 лв..

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и възнаграждение за вещи лица по уважената част от иска в размер на 3 520 лв..    

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

       ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. В.“ № ***, да заплати на К.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: с. К.Д., общ. П., ул. „В. Г. И.“ № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „И. Д.“ № **, ет. 2 – адв. С.Ч., сумата 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 24. 05. 2012г. от водача на лек автомобил марка „Ф.Г.”, с рег. № ******** , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 24. 05. 2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до целия предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен.

       ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК на адв. С.С.Ч., ЕГН: **********,***, сумата 1 840 лв. /хиляда осемстотин и четиридест лева/ – хонорар за един адвокат.

       ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН: **********, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, сумата 1 796. 67 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

       ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, да заплати по сметка на СГС, сумата 3 520 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: