№ 308
гр. Видин, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102173 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД – София, чрез адв. В. Г.
против М. ЕМ. А. от гр. ******, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД и чл. 99 от
ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 24.07.2017г. е сключен договор за далекосъобщителни
услуги между „БТК“ ЕАД и ответника за ползване на мобилна услуга с номер **********,
при условията на тарифен план Смарт Л с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лева
за срок от 24 месеца. Посочено е, че за ползваните услуги са издавани фактури за периода от
01.08.2017г. до 01.11.2017г. Поради не плащане в срок, оператора на абоната е прекратил
едностранно индивидуалния договор. Датата на деактивация на процесния абонамент е
04.11.2017г. Посочено е също, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Претендира се сумата от 59.97 лева, представляваща
неустойка по договора.
Това вземане е цедирано на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г. С
договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г. Груп“ ЕООД са прехвърлили вземането си на
ищцовото дружество.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 142/2021 г. по описа на ВдРС, и по
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 59.97 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от дата
24.07.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което има
издадена фактура № **********/01.12.2017 г. за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за отговор ответникът, чрез назначен особен представител е оспорил
исковата претенция като неоснователна. Направено е възражение, че уговорената в договора
неустойка представлява неравноправна клауза и е нищожна, тъй като ответникът в
качеството му на потребител не е имал възможност да изрази волята си по отношение на
тази клауза с оглед начина на попълване на договора. Направено е възражение, че
ответникът не е уведомен за извършените цесии. Направено е възражение, че вземането е
погасено по давност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 142/2021 г. по
описа на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие на заявление/договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, е видно, че ответникът е сключил договор с „БТК“ ЕАД с
клиентски номер ********** от дата 24.07.2017г. за ползване на мобилен номер **********
по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца.
На основание договор за цесия от 16.10.2018г. задължението на ответника към
кредитора е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД. С договор за цесия от 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил задължения по договора с ответника на ищцовото дружество.
По делото е представено потвърждение за извършената цесия. С връчване на исковата молба
и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е
станало на 22.03.2022 г., видно от отрязъка от съобщението по делото.
Представени са четири броя фактури – две за начислени ползвани мобилни услуги,
една за начислена лихва за забава, както и издадената крайна фактура № ********** от
01.12.2017 г., в която като основание за дължимост на сумата от 59.97 лева е посочено –
корекции, дарения и услуги от партньори, а като обща дължима сума във фактурата е
посочена сумата от 138.05 лева, с краен срок на плащане 18.12.2017 г. От детайлизираното
приложение извлечение за размера на сумите по фактурата се установява, че сумата от 59,97
лв. представлява неустойка по тарифен план Смарт Л.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора. Предмет на предявения иск е вземане, произтичащо
от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 24.07.2017
2
г. за избран от абоната тарифен план Смарт Л с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. без
ДДС или от 23.99 лв. Сключеният договор е от 24.07.2017 г. Срокът на договора е за 24
месеца – до 24.07.2019 г.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като
са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, абонатът
заплаща ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата и
съгл. чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата
листа на БТК и ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел VІІІ „Права и
задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че
абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а
чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми
за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да
получава изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените услуги
по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано
в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни
такси, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договора задължения.
В действителност се установява, че ползване на услуги има само през отчетените по първите
две фактури периоди, но това не освобождава абонатите от задължението да заплащат
ежемесечно дължимата и договорена от тях абонаментна такса, която в случая е в размер на
19,99лв без вкл. ДДС.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок
3
задължението си към „БТК“ ЕАД. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде
прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
Съгласно условията на договора, неговата месечна такса е в размер на 19,99 лв. без
ДДС или 23,99лв. с включен ДДС. Исковата претенция е в размер на 59,97 лв., което се
равнява на трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС, т.е три такси от по
19,99 лв., поради което исковата претенция се явява основателна и доказана.
Съдът намира, че не се претендират суми основани на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В случая, ищцовото дружество претендира вземане в размер на
59,97 лв., представляващо неустойка за прекратяването на договор с клиентски номер
********** от дата 24.07.2017 г., за избран от абоната тарифен план Смарт Л с месечна
абонаментна такса от 19,99 лв. без ДДС, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД
(VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД, с договор за цесия от
16.10.2018г., а то от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г. Неустойката е индивидуално договорена в сключения договор, като ясно е
посочен начина на формирането й- същата представлява трикратния размер на месечната
такса без ДДС. Така определена, неустойката не противоречи на добрите нрави, нито
поставя потребителя в неравноправно положение. Същата служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неоснователно е възражението на ответника, че не била уведомен за извършената
цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към
договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за
извършената цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно
съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви
настоящия иск.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на вземането.
Задължението за плащане на неустойка е обективирано във фактура №
**********/01.12.2017г., от която е видно, че крайният срок за плащане е 18.12.2017г., т.е.
от този момент вземането е станало изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на 04.12.2020г. – преди изтичане на тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Исковото производство се явява продължение
на заповедното производство и поради това, погасителната давност не е изтекла.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната
4
неустойка, поради което предявеният иск ще следва да бъде уважен.
По отношение на разноските.
Разноските по заповедното производство са 25.00 лева за платена държавна такса и
180.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в настоящото производство са – 25.00
лева платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 150.00 лева и
180.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото в полза на
ищеца ще следва да се присъдят всички направени от него разноски по двете производства.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. ЕМ. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, ул. ******, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8 с ЕИК *********, сумата в размер
на 59.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер ********** от дата 24.07.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор
по издадена фактура № **********/01.12.2017г. , за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 142/2021 г. по описа на
РС – Видин.
ОСЪЖДА М. ЕМ. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплати
на „ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
България № 81, вх. В, ет. 8 с ЕИК ********* разноски в исковото производство в общ
размер от 355.00 лева и разноски по заповедното произовдство в общ размер от 205.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д.
№ 142/2021 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5