№ 20
гр. Трън, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241740200039 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие - писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Образувано е по жалба на Д. М. (D. M.), род. на *************г., гражданин на
Република **********с паспорт № *************, изд. на 31.01.2019г. с адрес:
************* против Наказателно постановление № 4372НП-2/05.03.2024г. на
началника на ГПУ-гр.Трън, по ЗЧРБ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и е
наложено административно наказание „глоба” на основание чл.48, ал.1 т.3 от ЗЧРБ в
размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на
чл.34 вр. с чл.23 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление
като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на ЗАНН. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа изложеното в
жалбата. Заявява, че действително на 17.02.2024г. към около 19.00ч. на ГКПП-
Стрезимировци, при излизане от Република България към Република Сърбия е
констатирано, че в паспорта, който е представила не фигурират други излизания от
страната, но това е защото това е нов паспорт, а вероятно се дължи на грешка в
системата отбелязването, че последно влизане в страната е през 2019г. без последващо
излизане. Представят доказателства относно посещения на М. в болнични заведения в
Република Гърция и Северна Македония през периода, за който се твърди, че е
1
пребивавала в страната, както и удостоверение, в което се уведомява, че
жалбоподателката работи във фирма в Б., Сърбия от 2017г.
Административно-наказателното производство против Д. М. (D. M.) е започнало
със съставяне на Акт -2 за установяване на нарушение сериен № 0519302 от
17.02.2024г. от св.И. М. С. – младши експерт, командир на отделение при ГКПП-
Стрезимировци, за това че : „на 17.02.2024г. около 19.00ч. на излизане от ГКПП-
Стрезимировци от страната с лек автомобил „„П.““ с рег.№ LE***AT се яви
горепосоченото лице. При извършване на проверка установих, че същата е влязла в
страната през ГКПП Гюешево на 01.12.2019г. и до момента няма регистрирано
влизане.“
При това словесно описание на фактическите обстоятелства, съдържащи се в
АУАН актосъставителят посочил цифрово за нарушена разпоредбата на чл.34 вр. с
чл.23 ал.1 т.2 от ЗЧРБ. Съставянето на АУАН се осъществило в присъствие на
нарушителя и на свидетеля И. Б. Б., с дължимото предявяване и връчване на препис,
надлежно датирано и удостоверено с подписа на Д. М. (D. M.). АУАН е редовно
връчен – лично на жалбоподателя на 17.02.2024г., според съдържанието на разписката
инкорпорирано в същия документ. По делото от АНО не бяха ангажирани
доказателства относно присъствието на преводач от български на сръбски език, поради
факта, че нарушителят е чужд гражданин, преминаващ през територията на РБ и
същия не владее български или друг чужд език.
Разпитан в открито съдебно заседание свидетелят И. М. С. – /актосъставител/
депозира подробни показания, в които изяснява обстоятелствата по откриването на
нарушението, неговото местоизвършване, както и потвърждава фактическото му
извършване от жалбоподателя Д. М. ( D. M. ). Св. И. Б. Б. в своите показания
свидетелства, че на процесната дата - 17.02.2024 при работа на ГКПП-Стрезимировци,
като мл. инспектор си спомня, че колегата му С. работил на гише „излизащи“ , а той
на гише „влизащи“ в РБ. Във връзка с нарушение на правилата на ЗЧРБ относно
разрешения срок за пребиваване на територията на Република България, С. съставил
АУАН на Д. М. (D. M.), който свидетеля подписал. Не си спомня подробности за
случилото се. На място жалбоподателката не е правила възражения. Нямат практика да
наемат преводач в такива случаи, защото ГП нямат бюджет за това. Разбирали се без
преводач.
Въз основа на АУАН №2/17.02.2024г. бл.№ 0519302 Началникът на ГПУ-
гр.Трън издал процесното НП с № 4372НП-2/05.03.2024г., против жалбоподателя -
нарушител, индивидуализиран със следната самоличност Д. М. (D. M.), род. на
*************г., гражданин на Република **********с паспорт № *************,
изд. на 31.01.2019г. живуща в ************* адрес /без описание на адрес/,
според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият
2
орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства
съдържащи се АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на
нарушените законови разпоредби - чл.34 от ЗЧРБ, поради което и на основание чл.48
ал.1 т.3 от ЗЧРБ, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 500лв. НП
е връчено лично на 26.09.2024г, като по АНП липсват данни за присъствието на
преводач в момента на връчването на НП, който изрично да запознае жалбоподателят с
текста на НП и с правата му съгласно ЗАНН. АНО не е ангажирал доказателства в тази
насока, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме за установено, че при
съставянето и връчването на АУАН и при връчването на НП, АНО не е осигурил
присъствието на преводач от български на сръбски, който да запознае нарушителя с
текстовете на тези два документа и с правата, които му се следват от тях. За
посоченото заключение съдът е мотивиран и от показанията на свидетеля И. С., който
недвусмислено сочи, че при съставянето на АУАН не е присъствал преводач, а той като
актосъставител е запознал нарушителят с правата и по-специално с правото и на
възражение в тридневен срок от издаване на АУАН, на български език. На следващо
място при връчването на НП също не е присъствал преводач, т.к. в случай, че е
присъствал последният би следвало да се подпише и да изпише имената си в бялото
поле под НП. До същият извод достигна и настоящият съдебен състав, запознавайки
се с текста на НП, а именно никъде в текста на същото няма направено отбелязване, че
е присъствал лицензиран преводач от български на сръбски език или служител на
АНО, владеещ съответният език. Следователно нарушителят е била поставена в
ситуация да и бъде издадено НП, с което бива глобена с 3000 лева, без да и е обяснено
на разбираем език какво е извършил, разпоредбите на кой вътрешнодържавен или
международен акт е нарушил и най-важното - какви възможности за защита има.
Материалната компетентност на Началника на ГПУ-Трън, като АНО да издава
НП за нарушения по ЗЧРБ не се оспорва.
Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и
съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства -
показания на св.И. С. и св.И. Б., както и от писмените такива – находящи се в приетата
административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват протИ.речия
между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
3
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните причини:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83,
ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на
акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това
органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този
случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай,
че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да
докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
4
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
При така установената и приета по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
АУАН е издаден от компетентен орган в изпълнение на делегирани му от
закона правомощия.
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова
своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на
АУАН така и при издаването на НП.
Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 , вр. с чл.42 т.4 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е строго формален процес,
засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
В разглеждания случай, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката за нарушаване правото на защита поради липса на преводач, за
което съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. От същите се
установява безспорно, че на жалбоподателката е било разяснено съдържанието на акта
за установяване на административно нарушение на разбираем за нея език, и че същата
е разбрала причината за съставянето му. Поради това саморъчно е подписала акта без
възражения.
На жалбоподателката е вменено нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, съгласно който
"всеки чужденец е длъжен да напусне страната по изтичане на срока за пребиваването
му." В обстоятелствената част на АУАН е прието, че жалбоподателката Д. М. (D. M.)
„се е явила на процесната дата 17.02.2024г. на ГКПП Стрезимировци, за да напусне
територията на Република България, а същата е влязла в страната на 01.12.2019г. „ Не
става ясно кой е началният и крайният срок на общия разрешен престой. Не е посочено
в нейния случай какъв е разрешения престой, и колко дни е била на територията на
страната над разрешения престой. В обжалваното наказателно постановление въобще
липсва посочване както на превишените дни, така и срокът, за който е било разрешено
да пребивава въззивника, съобразно установените правила за пребиваване в
5
РБългария.
В издаденото постановление административно-наказващият орган е следвало да
изложи доводи относно правната квалификация, съобразно която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, както и да отрази
всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението с посочване на
датата, на осъществяване на нарушението, изпълнителното деяние, срокът, в рамките
на който жалбоподателката е имала право да пребивава в РБългария, респ. в който
жалбоподателката е имала поведение съобразено със срока за пребиваване, и след
който датата на нарушението би била определяема.
В конкретния случай според състава на съда липсва посочване на нарушената
материално-правна норма, която въвежда правило за поведение, която е следвало да е
тази по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, тъй като касае времето за краткосрочно пребиваване на
чужденците в РБългария.
Ето защо решаващият съдебен състав приема, че липсва описан диспозитив в
издаденият административен акт, съответстващ на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, доколкото и при описанието на нарушението е
останало неясно от коя дата е започнал да се брои 6 месечния срок за пребиваване, в
рамките на който М. е имала разрешение да пребивава 90 дни и на коя дата това
разрешение е приключило.
Горното се явява съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.
42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е уреден въпросът за
краткосрочно пребиваване на територията на страната, което е регламентирано за срок
до три месеца в рамките на всеки шест месеца от момента на влизането в страната.
Действително жалбоподателя е просрочила този срок и като не е напуснала страната е
извършила нарушение на задължението визирано в разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ.
Както обаче беше посочено по - горе, такова изпълнително деяние не е описано в
издадените административни актове. Само по себе си, това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила водещо до невъзможност за ангажиране на
адекватна защита на лицето нарушител, тъй като не е посочено еднозначно
конкретното извършено от него нарушение. Изложеното дава основание да се приеме,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, което налага извода,
че по отношение на жалбоподателя не би могла да бъде ангажирана административно
наказателна отговорност.
С оглед изхода от спора, съдът дължи произнасяне и по възможността за
присъждане на разноски в административнонаказателните производства, която е
изрично уредена с изменението на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в ДВ, бр. 94/2019 г. в сила от
03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1
6
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, т. е. ЗАНН препраща
към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен
моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито
начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно
се прилага ГПК, т. е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа
на цитираните законови текстове и съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. №
6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да
бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В случая такова искане е направено в посочения срок. Поради това съдът
намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 750
лева, представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4372НП-2/05.03.2024г. на началника на
ГПУ-гр.Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на на Д. М. (D. M.), род. на
*************г., гражданин на Република **********с паспорт № *************,
изд. на 31.01.2019г. живуща в ************* е наложено административно наказание
„глоба” на основание чл.48, ал.1 т.3 от ЗЧРБ в размер на 3000 лв. за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл.34 вр. с чл.23 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПУ – Трън, представляван от
началника И. М. В., да заплати на Д. М. (D. M.), род. на *************г., гражданин на
Република **********с паспорт № *************, изд. на 31.01.2019г. живуща в
*************, Република **********чрез пълномощника й адв.В. П. от АК Перник,
сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в
НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред
Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
.
7
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
8