№ 427
гр. Шумен, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500385 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 1758/02.09.2021 г. /п.кл. 01.09.2021 г./, от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт
Р.И.И., срещу разпореждане № 287/16.08.2021 г. по ч.гр.д. № 505/2021 г. по описа на ВПРС,
в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника ДР. Ж. СТ., за сумите: за горницата над 64,78
лв. до пълния предявен размер от 284,10 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г., за горницата над 84,83 лв. до пълния претендиран
размер от 152,06 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 03.04.2021 г., за
горницата над 13,37 лв. до пълния предявен размер от 30,64 лв. – законна лихва за периода
от 03.04.2021 г. до 27.05.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага доводи, че договорът за
потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа
всички параметри като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е
погасителен план, съдържащ информация за размера и периодичността на плащанията,
който е връчен на длъжника заедно с договора за потребителски кредит. Клаузата за лихва
не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме,
че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява
неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение
не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на
добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в
съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното моли
1
въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на
заповед за изпълнение срещу длъжника, претендирано със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С жалбата се претендират и разноски за
настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 505/2021 г. на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. С., ЕИК ...., представлявано от управителите С.Н., Ц.С., Я.К.Ч., с
пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника ДР. Ж. СТ. с
ЕГН ********** с настоящ адрес гр.С..., за заплащане на следните суми: 810,32 лв. остатък
от предсрочно изискуема главница; 284,10лв. непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода 20.03.2020 г. – 03.04.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/;
236,25лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“;
708,75лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“,
лихва за забава в размер на 152, 06 лв. за периода 21.12.2019 г. до 03.04.2021 г., 30,64 лв.
законна лихва за периода 03.04.2021 г. - 27.05.2021 г. /без периода от 13.03.2020 г. -
13.07.2020 г., в който на осн. чл.6 от ЗМДВИППП не е начислявана законна лихва/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и направените по заповедното производство разноски в
размер на 44,44 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е,
че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30040985217 от 29.11.2019 г.
С разпореждане № 287/16.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 505/2021 г., ВПРС е отхвърлил
частично заявлението за сумите: 236,25 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“, за сумата от 708,75 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, за горницата над 64,78 лв. до
пълния предявен размер от 284,10 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г., за горницата над 84,83 лв. до пълния претендиран
размер от 152,06 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 03.04.2021 г., за
горницата над 13,37 лв. до пълния предявен размер от 30,64 лв. – законна лихва за периода
от 03.04.2021 г. до 27.05.2021 г., както и за сумите в размер на 24,97 лв., представляваща
разликата на претендираната и присъдената държавна такса и сумата в размер на 100,00 лв.,
представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско
възнаграждение
В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 171 за изпълнение
2
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 505/2021г. на ВПРС, за
сумите: 810,32 лв. главница; ведно със законната лихва от 03.04.2021 г. до 27.05.2021 г.,
84,83 лв. лихва за забава от 21.12.2019 г. - 03.04.2021 г.; договорна лихва от 20.03.2020 г. до
03.04.2021 г. в размер на 64,78 лв., държавна такса в размер на 13,37 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва над 64,78 лв. до
предявения размер от 284,10 лв., съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно
чл.143, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Досежно законната лихва съдът е приел дължимост на същата в по-
нисък размер – 13,37 лв., вместо претендираните 30,64 лв., вместо 152,06 лв. лихва за забава
е приел дължимост в размер на 84,83 лв. Посочените изчисления съдът е направил въз
основа на изчисление чрез математическа програма. ВПРС е приел, че най-високата
стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на
сключването му е 10 %.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е
налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 от ЗЗП са
посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата над
уважения от 64,74 лв. до пълния претендиран размер 284,10 лв. договорно възнаграждение;
лихви за забава над уважения размер в 84,83 лв. до претендирания 152,06 лв. размер,
дължима от 21.12.2019 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021 г. /дата на
предсрочна изискуемост/; законна лихва в размер над 13,37 лв. до пълния претендиран
размер 24,97 лв., дължима за периода 03.04.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до
27.05.2021 г.
В представения договор за потребителски кредит е договорен фиксиран годишен лихвен
процент от 41,00% и ГПР 48,85 %. Така уговорената възнаградителна лихва надвишава 4 пъти
законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка
страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната
лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се
3
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва
/била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по
обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната
обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение
№ 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
№ 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4
г. о.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване
на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в
същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%. С клаузата, с която е уговорена
възнаградителната лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени задължения се
нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на
изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Независимо от изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая претенцията за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена в частта над 64,74 лв. до пълния предявен
размер от 284,10 лв., тъй като при признатата нищожност на клаузата, относно възнаграждението
за закупени пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съответно в размер на 236,25 лв. и
708,75 лв. /разпореждането в тази част е влязло в сила като необжалвано/, и твърдението на
заявителя за извършено частично плащане на 3 погасителни вноски, което е в общ размер на
299,10 лв., не би могло в настоящото производство да се установи с точност какъв би бил
размерът на остатъка /ако има такъв/ от непогасената договорна лихва. Изчисленията, при
изключване на плащанията по нищожните клаузи на договора са невъзможни в настоящото
едностранно производство, поради което претенцията в тази й част следва изцяло да се
отхвърли. Заявителят има възможност да установи точния размер на това вземане в
исковото производство.
Поради същата причина следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
законна лихва върху главницата в обжалваната част, а именно за сумата над уважения
размер от 13,37 лв. до пълния претендиран размер 24,97 лв.
265,73лв. и за лихвата за забава над уважения размер в 84,83 лв. до претенцията от 152,06
лв. за периода от 21.12.2019 г. до 03.04.2021 г.
В уважената част разпореждането е влязло в сила като необжалвано.
Ето защо разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК за договорна лихва, лихва за забава и за законната лихва в обжалваната част
следва да бъде потвърдено, по изложените по-горе съображения, а жалбата против същото,
4
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 287/16.08.2021 г. по ч.гр.д. № 505/2021 г. на
ВПРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ДР. Ж. СТ., ЕГН
********** за горницата над 64,78 лв. до пълния предявен размер от 284,10 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г., за горницата над 84,83 лв.
до пълния претендиран размер от 152,06 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до
03.04.2021 г., за горницата над 13,37 лв. до пълния предявен размер от 30,64 лв. – законна лихва за
периода от 03.04.2021 г. до 27.05.2021 г.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5