РЕШЕНИЕ
№ 3731
гр. С., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110121358 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу С. А. Т., Е. И. Т.-Т. и
А. И. Т. субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците, при разделна отговорност и равни квоти, всяка от тях да заплати на ищеца
сума в размер на 191,58 лв. – остатък от главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., ****************************, абонатен № *******, ведно със
законната лихва от 25.04.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 29,32 лв. –
остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020
г. до 02.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на по 4,04 лв. – остатък от
главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2023г.
до изплащане на вземането и по 0,76 лв. – остатък от лихва за периода от 01.07.2019г. до
02.06.2022 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с
абонатен номер *******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като същите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. Т. и Е. Т.-Т., с който
оспорват исковете по основание и размер. Оспорват исковете по съображения за липса на
пасивна процесуална легитимация, доколкото твърдят, че не са собственици на имота.
1
Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата А. И. Т. също е подала отговор на искова молба. С отговора А. Т.
признава иска за главница за доставена топлинна енергия в имота до размера на сумата от
69,73 лева, като в тази връзка представя по делото доказателства за плащане, като за
останалите суми релевира възражение за погасителна давност, като не оспорва
претендираните от ищеца срещу нея суми за главница за дялово разпределение и за лихва.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът А. И. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание ответниците Е. И. Т. - Т. и С. А. Т., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от назначения им особен представител – адвокат Г. Р., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи факти и обстоятелства довели да прекъсване/спиране течението на
давностния срок.
По делото се установява, че по ч.гр.д. № 33599/2022г. по описа на СРС, 128-ми състав
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Т.,
Е. И. Т. – Т., А. И. Ц., И. И. Т. и А. И. Т.. За установяване вземанията на ищеца по заповедна
е образувано гр.д. № 15141/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав само срещу С. А. Т. и Е.
И. Т. – Т., по което е установено, че А. Ц. и И. Т. са се отказали от наследството на
наследодателя им – И.З.Т., като отказа съгласно чл. 53 от ЗН уголемява дяловете на
останалите наследници, като е посочил, че това обстоятелство е установено след образуване
на заповедното дело и че съдът е обвързан от пределите на издадената заповед за
изпълнение по отношение квотите на съсобствениците. По изложеното ищецът твърди, че
предявява срещу останалите наследници настоящите осъдителни искове за сумите за
доставена топлинна енергия, съответстващи на уголемените им квоти в съсобствеността от
по 2/30 идеални части за всяка.
По делото се установява, че съгласно Заповед № ДИ 9405/858/90 г. от 20.11.1990 г., е
сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти С. Т. и И.З.Т., по силата на който двамата са закупили от Министерство
на просветата жилище, представляващо ап.191, находящо се в гр.С.,
******************************. След смъртта на И.Т. на 25.01.2009 г. имотът е останал в
съсобственост между неговата съпруга и децата му при следните квоти: 6/10 ид.ч. за С. Т. и
по 1/10 ид.ч. за Е. Т., А. Ц., И. Т. и А. Т.. При наличие на доказателства за извършен отказ от
2
наследство то дела на С. Т., на Е. Т. – Т. и на А. Ц. се е увеличил с 2/10 идеални части, или С.
А. Т. притежава 2/3 идеални части от имота, а А. Ц. и Е. Т. - Т. от по 1/6 идеална част от
имота. Следователно за ищеца възниква правен интерес да претендира стойността на
доставената топлинна енергия, несъобразена цифрово от съда в производството по гр.д. №
15141/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав, съгласно уголемените дялове на ответниците,
от по 2/30 за всяка от тях.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в
***************, обективирано в протокол от 11.08.2002г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е
приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение. За ап.191 списъка е подписан от И.Т., наследодател на ответниците. Решението на
ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила
и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както
и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на
взетото решение е сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
между ЕС и третото лице – помагач с № 3178/28.08.2002г., приет по делото. В него е
предвидена клауза за автоматично подновяване срока на договора /т.2.4 от договора/, като не
се установява някоя от страните да е отправила писмено предизвестие за прекратяване,
поради което срока на договора е автоматично подновен и към датата на релевантния период
е бил в сила.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед
процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така приетите
писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на
топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на
решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се
установи по делото. Установи се, че ответниците като наследници на И.Т. са съсобственици
на процесния имот, при горепосочените квоти. Няма данни по делото, които да сочат, че
същите са се разпоредили с имота, или са го отдали за временно ползване при наемни
правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е
уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът А. Т. не оспорва доставеното в имота количество топлинна енергия и
размера на нейната цена. Оспорвания в тази връзка са налице от ответниците С. Т. и Е. И. Т.
– Т., единствено в която връзка съдът е допуснал изслушване на СТЕ. Установява се от
изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съотносима на приложените по делото писмени доказателства, че третото лице – помагач е
извършвало разпределение на топлинна енергия в блока не след реален ежемесечен отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота, поради
липса на достъп, за периода 2019/2020г. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 2
отоплителни тела и съответно са монтирани два топлоразпределителя, съответно
констатирано е, че в имота се ползва топла вода и са монтирани 2 бр. водомери за топла
3
вода, като поради липса на достъп за периода от 2019/2020г. е начислен служебен разход на
БГВ на брой лица при разходна норма 140л./денонощие за 1 бр. потребители. Според
представените от третото лице – помагач доказателства през този период в имота е имало 4
бр. потребители. Посочено е че за периода от 2020/2021г. абонатът е осигурил достъп и на
15.05.2021г. е подписан главен отчет. През периода 2020/2021г. ТЕ за БГВ е начислявана вече
на 2 бр. потребители. Експертизата е установила, че общият топломер, монтиран в АС на
СЕС е бил годно за измерване средство в рамките на процесния период, съгласно
изискванията на Закона за измерванията. По отношение на перо сградна инсталация, вещото
лице е констатирало, че процесният имот с абонатен номер ******* има отопляем обем по
проект от 191,82 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
06.03.1990г., като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението
към чл. 61, т.6.1.1 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. и е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект на сградата.
Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че за процесния период е начислена
сума за отопление на имота от 4616,09 лева, от които сумата от 1570,83 лева по перо
отопление и сумата от 3045,26 лева за БГВ. След извършено изравняване е установена
крайна сума от 2873,89 лева, като на 2/20 идеални части е равнима сумата от 574,78 лева.
Установено е и задължение за такси за дялово разпределение в размер на 60,75 лева, за
периода от 31.05.2019г. до 30.04.2021г., като за 2/10 идеални части е установена за плащане
сума от 12,15 лева. Според заключението мораторната лихва върху главницата е в размер на
439,85 лева, за периода от 15.09.2020г. до 02.06.2020г., за 2/10 идеални части сума за плащане
от 87,97 лева, а размера на мораторната лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение е изчислен на сумата от 11,90 лева, за 2/10 идеални части сума за плащане от
2,38 лева
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./., както и
Наредба № Е-РД-04/12.03.2020г., относима за кратък период с оглед рамката на процесния
период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно
чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Установи
се по делото, че за заплащане са определени суми по перо сградна инсталация, която е
дължима по посочените по-горе разпоредби, дори и в имота да няма реално потребление на
топлинна енергия за отопление на имота.
Водомерите за гореща вода, както и разпределителите са средства за дялово
разпределение на топлина енергия. Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от
ищеца по прогнозно месечно потребление на топла вода в имота, опредЕ. от фирмата за
дялово разпределение, въз основа на средно месечен разход между две отчитания. В
настоящият случай е начислена топлинна енергия за БГВ и за отопление при неосигурен
достъп служебно за периода от 2019/2020г., като в тази връзка по делото са приети
протоколи за неосигурен достъп, подписани от потребител в СЕС, а след това в периода
2020/2021г. е изготвен главен отчет въз основа на реално отчитане, приет по делото.
Протоколите за неосигурен достъп съдържат неизгодни за ответниците факти, поради което
следва да бъдат кредитирани от съда, като по този начин ищецът съвсем законосъобразно е
начислявал топлинна енергия за отопление и БГВ по реда на чл. 70, ал.4 от Наредба Е-РД 04-
1 от 12.03.2020г. Впоследствие начисляването е по реален отчет.
4
По изложеното съдът намира, че главните искове за доставена в имота топлинна
енергия са доказани по основание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващо възражение
за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/
се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния за процесния период. Исковата молба е подадена на дата
25.04.2023г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 25.04.2020г. са погасени по
давност. Следователно погасени по давност са начислени суми за периода от 01.05.2019г. до
м.02.2020г. Това е така тъй като изискуемостта на задължението за м.03.2020г. настъпва на
15.05.2020г., като давностния срок за погасяване на това задължение е прекъснат с
подаването на исковата молба на 25.04.2023г. Или погасена по давност ес явява сума
съгласно изслушаната по делото ССчЕ в размер на 367,23 лева, или от по 122,41 лева.
Следователно дължимите суми от всяка една от тримата ответници са в размер на 69,17
лева, до размера на която сума следва да бъдат уважени и главните искове срещу тях, а за
сумата от 122,41 лева, представляваща разликата над уважената част до размера на пълно
предявената от 191,58 лева, следва да бъдат отхвърлени. Ответникът А. Т. е представила
доказателства, че задължението е заплатено в хода на производството, факт с правно
значение за спора, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, поради
което по отношение на нея главните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между „/ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост таксите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна,
заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Сумата е
доказана по основание, от изслушаната ССчЕ се установява и по размер. В периода
01.05.2019г. до м.02.2020г. тези суми също са погасени по давност. Следователно погасена
по давност е сума в размер на 24,89 лева, или за 2/10 идеални части сума от 4,98 лева.
Следователно тези главни искове следва да бъдат уважени за сумата от 7,14 лева, а за сумата
от 4,98 лева, представляваща разликата над уважената сума от 7,14 лева до размера на пълно
предявената от 12,12 лева, следва да бъдат отхвърлени. Или по отношение на всяка от
ответниците тези искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 2,38 лева, а за
5
сумата от 1,66 лева, представляваща разликата над уважената сума от 2,38 лева до размера
на пълно предявената от 4,04 лева, следва да бъдат отхвърлени.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени изцяло. Това е така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е
предвиден срок за заплащане на задължението за главница за такси за дялово разпределение.
Това означава, че ответниците за да бъдат поставени в забава следва да са поканени за това.
Такава покана по делото не е представена, поради което не се установява по отношение
главничното вземане за такси за дялово разпределение ответниците да са поставени в забава.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира,
че следва да се уважат частично. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през
процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на задължението и с
посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия, тоест задължението е срочно е покана не е
нужна. Изискуемостта настъпва от изтичане на горепосочения срок по Обща фактура от
31.07.2020г., а именно от 15.09.2020г. до 02.06.2022г. Така според изслушаната по делото
ССчЕ, съдът намира, че акцесорните искове спрямо всеки един от ответниците следва да
бъдат уважени до размера на сумата от 12,04 лева, за периода от 15.09.2020г. до 02.06.2022г.,
а за сумата от 17,28 лева, представляваща разликата над уважената сума от 12,04 лева, до
размера на пълно предявената сума от 29,32 лева, следва да бъдат отхвърлени.
Искане за присъждане на разноски е заявил ищецът и процесуалният представител на
ответника А. И. Т.. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право
на разноски се поражда в полза и на двете страни. Ищецът е внесъл държавна такса в размер
на 150,00 лева, заплатил е депозити общо в размер на 650,00 лева за изслушване на
експертизи. Внесъл е и депозит за особен представител за представителство в
производството на ответниците С. А. Т. и Е. И. Т. – Т. в размер на 400,00 лева. Претендира
заплащане и на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,
че следва да определи в минимален размер за исковете предявени от ищеца срещу всеки
един от ответниците в размер на 100,00 лева. Така съдът намира, доколкото исковете по
отношение на ответника А. Т. независимо, че следва да бъдат уважени само да размера
общо за сумата от 14,42 лева, а в останалата част отхвърлени, че тя следва да заплати на
ищеца разноски и върху сумата за главница за отопление на имота, извън погасената по
давност, тъй като сумата е заплатена в хода на производството, а не преди него, което
обосновава извод, че А. Т. е дала повод за завеждане на делото. Така тя следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 135,80 лева. Съответно на адвокат Е. Х. И. от САК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в гр.С., ************************, като
процесуален представител на ответника А. Т. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗА, за което по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. Съдът с оглед цената на исковете и правната и
фактическа сложност на делото намира, че следва да определи на адвокат Е. И. на основание
чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждение в размер на 400,00 лева, или съобразно отхвърлената част
от исковете следва да и бъде присъдено възнаграждение в размер на 374,43 лева.
Останалите двама ответници следва да заплатят разноски на ищеца за държавна
такса, за експертизи, включително и за особен представител, доколкото такъв е назначен
единствено на тях в размер на 209,87 лева, всяка от тях, съобразно уважената част от
исковете срещу тях.
6
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 69,17 лв. /шестдесет и девет лева и 17 стотинки/,
представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от
м.03.2020г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
***********************, аб. № *******, сумата в размер на 2,38 лева, представляваща
главница за цена за такси за дялово разпределение, за периода от м.03.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.04.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 12,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от
15.09.2020г. до 02.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за
сумата от 122,41 лева, представляваща разликата над уважената сума от 69,17 лева до
размера на пълно предявената от 191,58 лева, за периода от 01.05.2019г. до м.02.2020г., иска
за главница за такси за дялово разпределение иска за сумата от 1,66 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 2,38 лева до размера на пълно предявената от 4,04, за
периода от м.05.2019г. до м.02.2020г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата
за отопление на имота, за сумата от 17,28 лева, представляваща разликата над уважената
сума от 12,04 лева, до размера на пълно предявените сума от 29,32 лева и иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за сумата от 0,76 лева,
за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА Е. И. Т. - Т., ЕГН ************** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 69,17 лв. /шестдесет и девет лева и 17 стотинки/,
представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от
м.03.2020г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
***********************, аб. № *******, сумата в размер на 2,38 лева, представляваща
главница за цена за такси за дялово разпределение, за периода от м.03.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.04.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 12,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от
15.09.2020г. до 02.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за
сумата от 122,41 лева, представляваща разликата над уважената сума от 69,17 лева до
размера на пълно предявената от 191,58 лева, за периода от 01.05.2019г. до м.02.2020г., иска
за главница за такси за дялово разпределение иска за сумата от 1,66 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 2,38 лева до размера на пълно предявената от 4,04, за
периода от м.05.2019г. до м.02.2020г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата
за отопление на имота, за сумата от 17,28 лева, представляваща разликата над уважената
сума от 12,04 лева, до размера на пълно предявените сума от 29,32 лева и иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за сумата от 0,76 лева,
за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 2,38 лева, представляваща главница за цена за такси за
дялово разпределение, за периода от м.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2023г.
7
до окончателното плащане, сумата в размер на 12,04 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2020г. до 02.06.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за сумата от 191,58 лева, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., поради погасяване на част от сумите по давност и поради
плащане, иска за главница за такси за дялово разпределение за сумата от 1,66 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 2,38 лева до размера на пълно предявената
от 4,04, за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г., иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота, за сумата от 17,28 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 12,04 лева, до размера на пълно предявените сума от 29,32 лева и иска за
мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за сумата от
0,76 лева, за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 209,87 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. Т. - Т., ЕГН ************** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 209,87 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 135,80 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Х. И. от САК,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в гр.С., ************************,
сумата в размер на 374,43 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8