РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Белоградчик, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200157 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. А. А. от гр. Б., обл.В., с ЕГН **********,
срещу НП № 242-2-ЗЗ-2021/25.05.2021 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с
което му е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл.209А ал.1
от Закона за здравето във вр. т.7 от МЗ № РД-01-51-/26.01.2021г.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради няколко причини,
като се излага писмено една – има издадено друго НП, за друго провинение
на З. А., за което му е приписано извършването на деяние по същото врече –
като час и дата, осъществено обаче на друго място в гр. Б.. Това според
жалбоподателя е невъзможно – по едно и също време да е на две места,
отдалечени, макари и в същото населено място, респ. да е извършил и двете
нарушения едновременно. В с.з. А. се представлява от упълномощен
представител – адвокат, който поддържа жалбата, навежда и други доводи за
неправилност и незаконосъобразност – неяснота, относно мястото на
1
извършване на деянието, липса на конкретно посочване и невъзможност да се
осъществи нарушението на открито място, като „площад“. Моли атакуваното
НП да бъде отменено и да се присъдят на жалбоподателя направените
разноски.
Въззиваемата страна в придружителното админ. нак. преписка писмо,
моли съда да потвърди НП, като обосновано и законосъобразно, а при
алтернативен резултат – да се намали до минимум адвокатското
възнаграждение на представителя на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните,
и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери
следното от фактическа страна:
На 20.03.2021 г., служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин -
свидетелите Б. П. и М. М., били изпратени за проверка на сигнал за
нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите – на домашен
адрес в гр. Б., обл. В.н. Към 22.00 ч. така те посетили съобщеният им адрес -
който се оказал дом, в който живеел жалбоподателя З. А.. В къщата на същия
имало помещение, предназначено за гараж, но обособено в случая като
заведение или поне стая, в която имало маси, музикална уредба и
присъствали няколко човека, които празнували и се веселели. Освен А.
всъщност, другите били деца, непълнолетни, вкл. и неговите. Музиката била
силна и полицейските служители наредили тя да се намали. Това не било
сторено веднага, но А. заявил, че ще я спрат. П. и М. решили, че следва да
съставят на А. АУАН за нарушаване на тишината и реда в града по този начин
и разпоредили да дойде с тях в сградата на РУ-Белоградчик. А. не отказал, но
влязъл в дома си да се облече с връхна дреха. П. и М. му наредили да си вземе
личната карта и маска за лицето, но жалбоподателят взел само документа за
самоличност. Въпреки това, тримата – полицейските служители и А. седнали
в служебния автомобил на полицията и отишли в управлението в града. Тъй
като влизайки вътре, А. се оказвал без задължителната към момента
предпазна маска на лицето, съгласно действащите в страната
противоепидемични мерки, Петров съставил на същия освен АУАН за
първото нарушение – предизвикания шум и нарушаването на нощната
тишина в града, и втори АУАН - № 2/22.03.2021г. за нарушаване на чл.209 А
ал.1 от ЗЗ във вр. с т.7 от Министерска заповед РД-01-51/26.01.21 г., като в
2
текстовото описание на нарушението посочил, че то е осъществено „в РУ-
Белоградчик и се изразява в липсата на поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, съгласно
Приложение № 3 от Министерска заповед РД 01-51/26.01.21г“. А. отказал да
му бъде връчен / да подпише/ акта и да приеме копие от него, което било
надлежно удостоверено с три имена и подпис на един свидетел. Въз основа на
акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 242-2-ЗЗ-2021/
25.05.2021 г. от Директора на ОД-МВР-Видин. Същото е връчено на
нарушителя на 02.06.2021 г.
/ В Приложение № 3 към т.7 от Заповедта, всъщност имало инструкция
за правилно носене на защитна маска за лице, вкл. начин на поставянето й,
свалянето й и дезинфекцията на ръцете преди и след това. Разпоредбата на
тази т.7 пък от самата Заповед, изисквала „всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3./
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗЗ и ЗАНН, които налагат отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се оспорва принципно
от страните.
По делото, от събраните гласни – свидетелски показания, и писмените
такива - публично достъпни – Заповеди на МЗ, с които съдът се запозна чрез
справка на страницата на Министерството, безспорно е установено, че към
момента на вмененото деяние - 20.03.2021 г., жалбоподателят е бил в закрито
3
обществено място /сграда на РУ- Белоградчик/ , без защитна маска на лицето
си. Двамата свидетели, разпитани пред съда, изнесоха идентични такива
факти. При така представените на съда обстоятелства, то съобразно
въведените нормативни изисквания към този момент от Министъра на
здравеопазването и ЗЗ – подобни положения представляват не изпълнение на
противоепидемичните мерки.
На първо място обаче, с оглед преценка на твърдяното от представителя
на жалбоподателя за не съставомерност на деянието, така както е описано
НП, то направи извод за основателност в тази насока. Доколкото в АУАН,
потвърдено и от показанията на свидетелите, се сочи изрично, че
нарушителят е бил без задължителната защитна маска за лицето в РУ-
Белоградчик, съдът приема за безспорно установено това обстоятелство – А.
се е намирал в закрито обществено помещение, сградата на това управление.
В последвалото акта обаче НП, АНО е пропуснал да отрази този или друг
въобще конкретен елемент от състава на нарушението. А подобен елемент е
задължителен реквизит за деянието. В НП е посочено, че нарушението е
осъществено в гр. Б., на площад „В. „ , в закрито обществено място. Кое е то
обаче – няма яснота, подобни места, закрити, на същият площад може да има
много/няколко поне. А самият площад не представлява пък такова, респ. не
води до съставомерност на поведението на отговорния субект. Съгласно
нормите на общия приложим нормативен акт – ЗАНН, чл. 57ал.1 т.5 предл.ІІ –
постановлението следва да съдържа задължително „дата и място“, където е
извършено нарушението. Така допуснатото процесуално нарушение е
съществено, и безспорно освен, че води до несъответствие с изискванията на
закона, накърнява и правата на обвиненото и наказано лице – да разбере за
какво точно деяние му се търси отговорност и как да се защити.
На второ място, в настоящия казус, съдът открива и едно друго
нарушение на правилата на админ. нак. производство - материалните,
допуснато при издаване на НП. На практика в АУАН на провинението на А. е
придадена цифром и словом квалификация, като цифром – е не съвсем
коректна според съда. В самото НП пък вече, липсва въобще квалификация на
деяние, има посочено само правното основание – чл.209 А ал.1 от ЗЗ вр. т.7 от
МЗ РД 01-51/26.01.21 г. , за налагане на санкция. В разпоредбите на
Приложение № 3 от Заповед РД 01-51/26.01.21 г. на МЗ / което е към т.7 от
същата/ се съдържат само указания - „препоръки“, както казва т.7, за
4
правилно носене на защитна маска за лице, вкл. начин на поставянето й,
свалянето и дезинфекцията на ръцете преди и след това, респ. там
задължение към някого, в частност към гражданите, няма въведено,
приложението има препоръчителен характер за обстоятелствата, визирани в
него. В самата т.7 от Заповед РД 01-51/26.01.21 г. на МЗ вече, има
регламентирано задължение за всеки гражданин – къде, в кои обществени
места, следва да поставя на лицето си защитна маска. В НП, текстово е
отразено, че нарушителят не е спазил мерките, съгласно „Приложение 3 от
МЗ № РД 01-51/26.01.21г. от Закона за здравето“. Съдът намира, за ако не
липсваща въобще, то поне за некоректна подобна словесна квалификация.
Цитира се цифром Приложение от неясно чия заповед / изводимо от цифрите,
номерата на същата/, макар и на някой министър / липсва кой е той, респ. на
кое министерство/, и се цитира още – че то / приложението/ е от ЗЗ –
вероятно приложението, въпреки че след това , в скоби, е напълно цитиран
текста от т.7 на Заповед № РД 01-51/26.01.21г. на МЗ. Както вече посочи
съдът, приложението не може да бъде самостоятелно нарушено, тъй като то е
пояснение от разпоредба към общ административен акт - на Министър. Това
неправилно квалифициране на деянието, т.е. обвинение по текст, който не
може да бъде нарушен от който и да е гражданин, защото там предписано
поведение за него няма, води до нарушаване на материалните правила за
провеждане на админ. нак. производство – а именно да се определи
квалификацията – текстова и цифрова на нарушението. На следващо място,
АНО пък, дори и не е посочил коя разпоредба на Закона за здравето се
нарушава – само в текста на обвинението има запис, че Николов е „нарушил
противоепидемични мерки, съгласно Приложение № 3…“, след което
квалификация от АНО, с цифри на поведението на субект на отговорност –
въобще няма/ няма запис „нарушение по чл…..“/. Директно от АНО е
посочено на основание кой текст от закона – чл.209 а ал.1 ЗЗ се налага
наказанието.
Така констатираното от съда също води до накърняване правата на
нарушителя в производството, респ. правото му на защита - да разбере в
какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
5
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 и ал.4 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 220,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат,
удостоверяващ, и че същото е платено в брой, пълномощно и сметка за
направени разходи, поради което и има доказателства, че разноските са
реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-20ЗЗ-2021/ 25.05.2021
г. на Директора на ОД-МВР-Видин-Видин, с което на З. А. А. от гр. Б., обл.В.,
с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание
чл.209А ал.1 от Закона за здравето във вр. т.7 от МЗ № РД-01-51-/26.01.2021г.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. В., обл.В., ул. „Ц. С. В.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на З. А. А. от гр. Б., обл.В., ул.
„З.“ № ..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 220,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6