Решение по дело №387/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 369
Дата: 11 ноември 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700387
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                     / 11.11.2022 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:         ТЕОДОРА МИЛЕВА                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 387 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Х.1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Младежка“ № 39, представлявано от управителя А.Р.Р., подадена чрез адв.Д.М. ***, срещу Решение № 29/26.05.2022 г. по нахд № 20213240200232/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-01 от 02.02.2021 г.,  издадено от началника на Отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява се, че извършването на соченото нарушение не е доказано по безспорен начин. Оспорват се показанията на разпитаните свидетели. В наказателното постановление не била посочена забранената зона и периодът, за който е действала забраната за риболов. Излагат се оплаквания за нарушаване на нормата на чл.43, ал.3 от ЗАНН, понеже липсата на втори свидетел опорочавала акта. В писмено становище на адв.Д.М. са изложени подробно доводи за незаконосъобразност на постановеното решение и потвърденото с него наказателно постановление и е направено искане решението на районния съд да бъде отменено като вместо него се постанови решение за отмяна на наказателното постановление.  

Ответната страна, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, чрез старши юрисконсулт С.И.с писмена молба оспорва изцяло подадената касационна жалба и изразява становище за законосъобразност на постановеното решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява подробно и мотивирано становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Предвид това намира решението за правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С оспореното пред Районен съд – Каварна наказателно постановление на „Х.1“ ООД е наложена имуществена санкция от 2 000 лева на основание чл.70, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите затова, че на 03.09.2020 г. стопанисваният от дружеството Риболовен кораб „Хищник“ с външна маркировка КВ6262 и с упълномощено лице и капитан, Станислав Каменов Златев, извършва стопански риболов северно от нос Калиакра в крайбрежната зона с отдалеченост под една морска миля от бреговата ивица в нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и Заповед № РД-09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието и храните. Нарушението е установено чрез Системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби на ИАРА от Центъра за наблюдение на риболова в гр.Варна като при завръщане на кораба в пристанище Каварна е извършена проверка, обективирана в Доклад от инспекция № 081-087-274п/03.09.2020 г., в който подробно с количество е описан  установения улов на: барбун от 312 кг., сафрид 26 кг., чернокоп 32 кг и попчета 6,2 кг., както и установеният на кораба тралиращ уред.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити и са съставени от длъжностни лица в рамките на определената им компетентност. Обсъдена е правната квалификация на деянието, както и доказателствата, които установяват извършването на нарушението на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. Съдът подробно в мотивите си е обсъдил събраните по делото доказателства за местонахождението и точната траектория на движение на риболовния кораб по часове и измерена скорост, установяващи извършването на нарушението, а именно данните от Системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби на ИАРА с оглед на които е приел, че действително риболовен кораб „Хищник“ с външна маркировка КВ 6262 не е целял транзитно преминаване, пресичане на забранената за риболов зона, с което е отхвърлил като недоказани твърденията, че корабът е престоял в зоната заради вятъра или заради повреда. Съдът е обсъдил и доказателствата, установяващи, че корабът се е прибрал в пристанището в 20,11 часа с горепосочения улов на борда, установен в доклада на контролните органи, въз основа на което е извел категоричен извод за доказаност на извършеното нарушение. В мотивите на решението е прието също, че нарушението не е маловажно, тъй като има и вредоносен резултата-намаляване на популацията на риба от уловените видове.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения във въззивното производство, материалният закон е приложен правилно.

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. А според ал.2, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв. Санкцията е определена в регламентирания от закона минимум.

 В случая деянието, обявено от чл. 70, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗРА за наказуемо, е риболов по време на действие за забрана за осъществяване на такъв. В случая при проверката на пристанището е установен и улов от няколко вида риба, част от тях в значително количество.

Неоснователно е възражението, че не било доказано дали извършваният риболов е стопански. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т.28 от ДР на ЗРА стопански риболов по смисъла на т. 26 е  дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Установено е, че риболовът е бил извършван с тралиращ уред, т.е. не с въдици.

По изложените съображения касационният състав приема, че законосъобразно дружеството-касатор е било санкционирано за извършване на стопански риболов през забранения период на място, където е  сила забранителната Заповед № РД 09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието и храните. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, с което е потвърдено законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна с оглед чл.63д, ал.4 от ЗАНН и на ИАРА следва да се присъдят такива.

С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административен съд –Добрич в касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/26.05.2022 г. по нахд № 20213240200232/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.

ОСЪЖДА „Х.1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Младежка“ № 39, представлявано от управителя А.Р.Р. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: