Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132 от 02.07.2020 год., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 47 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение №456/20.12.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 684/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 10-0000907/03.06.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на „Т.-Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********,
в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00
лева за нарушение по чл. 37 от КТ. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – юрисконсулт М. Г.. Претендира се присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Дружеството
ответник по касационната жалба – „Т.-Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********, не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №
10-0000907/03.06.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”. Районният съд е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена на „Т.-Б.Д.”
ЕАД, с ЕИК ********, проверка по спазване
на трудовото законодателство по документи на 06.03.2019 г. е установено, че
дружеството, в качеството на работодател, е разработило и
утвърдило Вътрешни правила за организация на работната заплата, които са влезли
в сила от 01.11.2018 г., като не е поканило органите на синдикалните
организации в предприятието за подготовката на проекта за тези вътрешни
правила. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка от 06.03.2019 г., в т. 4 от който е посочено, че работодателят е
разработил и утвърдил нови вътрешни правила за организация на работната
заплата, които са в сила от 01.11.2018 г., като при
подготовката на проекта за тези правила не е поканил органите на синдикалните
организации в дружеството в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата във
вр. с чл. 37 от КТ. Срещу
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 10-0000907/19.03.2019 г. за нарушение по чл. 37 от КТ. Въз
основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление. Районният
съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
ЗАНН относно дължимото съдържание на постановлението,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилни
са изводите на районния съд, че процесното НП е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно
посочената разпоредба наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В обжалваното НП липсва фактическа
обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното нарушение (такава фактичска обстановка липсва и процесния АУАН). На „Т.-Б.Д.” ЕАД е вменено нарушение на чл. 37 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба органите на синдикалните организации в
предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички
вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за
което работодателят задължително ги поканва. Въведеното от законодателя с тази норма задължение за работодателя е обусловено от наличието
на синдикална организация в предприятието и е задължение спрямо нейните органи.
В случая административнонаказващият орган е следвало да посочи коя/кои
е/са синдикалната/ите
организация/и в дружеството към релевантния период,
органите, които е следвало да бъдат поканени от
работодателя да участват в подготовката на проекта на Вътрешните правила за
организация на работната заплата, които са влезли в сила от 01.11.2018 г.,
както и обстоятелства относно подготовката на проекта за тези вътрешни правила,
и срока, в който работодателят е следвало да
покани съответните органи, след изтичането на който да се счита,
че не е изпълнил това свое задължение. Съдържанието
на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение
без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели
административнонаказващия орган до извод за наличие на такова. Недостатъчно за
обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на отделна законова
разпоредба без да са разгледани и подведени под хипотезата ѝ конкретните
за случая факти, аргументиращи нейното приложение. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси
във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Точното и безспорно доказване
на обективния признак на административното нарушение във формата, в която
действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не
само за защитата на нарушителя, който има право да научи какво точно нарушение
се твърди, че е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законност. В този смисъл допуснатото процесуално
нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на въззивното решение, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на
касатора за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/20.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 684/2019 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.