Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302 11.07.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова и
с участието
на прокурор Петко Г. като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело №
341 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Образувано е по касационна жалба на М.Я.С., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“, против Решение № 111 от 21.03.2022г.,
постановено по адм. дело № 527/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта му, с която е отхвърлен предявения от М.Я.С. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за сумата над 165 лева до
пълно предявения иск от 100 000лв. за
претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора, в ЗОЗТ Черна гора и в ЗООТ
Стара за периода от 02.02.2011г. до 29.18.2016г. и за периода 20.09.2016г. –
30.09.2016г.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост - касационни основания
по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при
неправилно приложение на закона съдът е приложил института на петгодишната
погасителна давност, като основание за отхвърляне на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.10.2011г. до 29.08.2016г.
Твърди, че при прилагането на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК, давността тече от преустановяване на
действията и бездействията, като не е изтекла за целия период, за който са
налице увреждания. Излага доводи, че при прилагане на института на
погасителната давност, съдът е длъжен да разгледа всички оплаквания, посочени в
исковата молба, а в случая исковата претенция за периода от 07.10.2011г. до 29.08.2016г.
не е разгледана, вкл. не са обсъдени събраните доказателства и доводите на
ищеца за неблагоприятните условия, при които е бил поставен при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Поддържа, че при определяне размера на
присъденото обезщетение за претърпените от М.С. неимуществени вреди от
извършени от длъжностни лица при ГДИН нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периода
30.08.2016г. 20.09.2016г., съдът не е съобразил степента на увреждането и
понесените от лишения от свобода болки и страдания, както и актуалната практика
на ЕСПЧ. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде
отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския
административен съд или да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде изцяло уважен.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София,
чрез процесуалния му представител по делото, в представения писмен отговор и в
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона съдът е отхвърлил предявения от М.С. иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 07.10.2011г. до 29.08.2016г., като
погасен по давност. С подробно изложени съображения обосновава, че присъденото
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 30.08.2016г.
- 20.09.2016г., се основава на извършена от съда преценка за кумулативното
въздействие на условията, при които С. е изтърпявал наказанието „лишаване от
свобода“ и установената по делото фактическа обстановка.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт в обжалваната част е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Производството
пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по исковата молба
на М.Я.С., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от
С. неимуществени вреди в резултат от лоши санитарно – битови условия, при които
е пребивавал ищецът в пенитенциарните заведения към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - Затвора – Стара Загора, ЗОЗТ „Черна гора“ и ЗООТ „Стара
Загора“, за периода от 02.02.2011г. до 30.09.2016г.
С постановеното от Старозагорския административен съд
решение в обжалваната му част, е отхвърлен предявения от М.С. срещу ГД „Изпълнение
на наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за сумата над 165 лева до
пълно предявения иск от 100 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора, в ЗОЗТ Черна гора и в ЗООТ
Стара за периода от 02.02.2011г. до 29.08.2016г. и за периода 20.09.2016г. –
30.09.2016г.
За да постанови отхвърляне на предявения от М.С. иск за
периода от 07.10.2011г. до 29.08.2016г., съдът е приел, че исковата претенция в
тази й част е погасена по давност. По съображения, основани на Решение
№154/07.02.2017г. по адм. дело № 1225/2016г. на ВАС, съдът е приел че за
посочения период поради настъпила
погасителна давност, предвид изтекъл пет годишен срок, в който може да се
предяви искът, в тази си част исковата претенция се явява изцяло неоснователна,
независимо дали твърдените неблагоприятни условия са били налице.
Погасителната
давност се свързва с изтичането на
предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и
не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.203, ал.2 от АПК във вр.
с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1
от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента
на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно
разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им.
След изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца
за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва
да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е било направено от
ответника по иска и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, след
неговото изразяване, съдът дължи произнасяне.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по 284, ал.1 от ЗИНЗС, като релевираните като основания на
исковата претенция нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се
изразяват в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, в ЗОЗТ
„Черна гора“ и ЗООТ „Стара Загора“ в съответните периоди от 02.02.2011г. до
30.09.2016г. От доказателствата по делото се установява, че М.С. *** на
07.10.2011г. и е пребивавал в Затвора – Стара Загора до 15.04.2015г., когато е
разпределен в ЗОЗТ „Черна гора“. За периода 15.04.2015г. – 29.06.2016г. С.
пребивава в ЗОЗТ „Черна гора“, когато след замяна на режима за изтърпяване на
наказанието е настанен в ЗООТ „Стара Загора“, считано от 30.06.2016г. Считано
от 20.09.2016г. М.С. е в условията на бягство от затвора. Слез задържането му
на 10.09.2019г. в Република Франция, на 30.09.2019г. е преведен в Затвора –
Стара Загора, като от 10.06.2020г. и към датата на подаване на исковата молба,
е разпределен и пребивава в ЗОЗТ „Черна гора“.
При прилагането на
разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК,
следва да се приеме, че в случая погасителната давност
започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия
(бездействия) на специализираните органи по изпълнение на наказанията за
поставянето на ищеца М.С. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ при пребиваването му в съответното пенитенциарно
заведение – МЛС към ГД „Изпълнение на наказанията“. По отношение на Затвора –
Стара Загора този момент е 15.04.2015г. – датата, на която С. е бил изведен от
Затвора – Стара Загора, разпределен и пребивава в ЗОЗТ „Черна гора“. От този момент е налице промяна в условията,
при които се търпи осъществяваната държавната наказателна принуда и на които
твърдени като неблагоприятни условия в Затвора – Стара Загора, се основава
исковата претенция. Петгодишният давностен срок следователно е изтекъл на
15.04.2020г., а исковата молба е подадена по пощата на 25.08.2021г. и заведена
в Административен съд – Стара Загора с вх. № 4891/ 30.08.2021г. Следователно
към датата на предявяване на иска вземането на М.С. за претърпени вреди вследствие
на действия (бездействия) на специализираните органи по изпълнение на
наказанията за поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора за периода
07.10.2011г. – 15.04.2015г., е погасено по давност. Съответно погасителната давност по отношение на исковата претенция
в частта й за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие на поставянето
на л.св. М.С. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 15.04.2015г. –
29.06.2016г., започва да тече от 30.06.2016г - датата, на която С. след замяна
на режима за изтърпяване на наказанието е бил изведен от ЗОЗТ „Черна гора“ и
настанен в ЗООТ „Стара Загора“. От този момент е налице промяна в условията,
при които се търпи осъществяваната държавната наказателна принуда и на които
твърдени като неблагоприятни условия в ЗОЗТ „Черна гора“ се основава исковата
претенция. Следователно към датата на предявяване на исковата молба вземането
на М.С. за претърпени вреди при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за периода 15.04.2015г. – 29.06.2016г. в ЗОЗТ „Черна гора“, също се
явява погасено по давност. Ето защо и с оглед направеното от ГДИН в писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание възражение за изтичане на
петгодишния давностен срок, правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция в частта й за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора -Стара
Загора и в ЗОЗТ „Черна гора“ в рамките на периода 07.10.2011г. – 29.06.2016г., следва
да бъде отхвърлена, поради погасяването на иска по давност.
Не се споделя обаче приетото
от Старозагорския административен съд, че погасената по давност искова
претенция обхваща и периода 30.06.2016г – 29.08.2016г. Съдът се е позовал на Решение
№154/ 07.02.2017г. по адм. дело № 1225/ 2016г. на ВАС
/съгласно което „при вредоносно незаконно бездействие от страна на
административния орган или длъжностни лица, обезщетението може да се претендира
от всеки следващ ден спрямо деня, в който задължението не е било изпълнено.
Когато се претендира обезщетение за вреди от бездействие, което не е преустановено
и продължава към момента на предявяване на иска, датата на исковата молба е
крайна при броенето на давностния срок“/ и е приел, че доколкото искът е
предявен на 30.08.2021г., обезщетение може да се претендира за времето след
29.08.2016г., а за периода преди тази дата искът се явява погасен по давност. Както
обаче беше посочено, при
прилагането на разрешението, дадено със задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на
ОСГК, погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на действията (бездействията) на специализираните органи по
изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца М.С. в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като по
отношение на пребиваването на ищеца М. ***, това е датата 20.09.2016г. /датата,
на която е прекъснато изпълнението на наказанието поради бягство на лишения
свобода/. От тази дата започва да тече петгодишния давностен срок за вземането
на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат на допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в ЗООТ
„Стара Загора“ за целия период, в който С. без прекъсване пребивава в ЗООТ
„Стара Загора т.е за периода от 30.06.2016г. до 20.09.2016г. Следва да се
отбележи, че приетото в Решение №154/ 07.02.2017г. по адм. дело № 1225/ 2016г.
на ВАС в случая е неприложимо, доколкото не се претендира
обезщетение за вреди от бездействие, което не се явява преустановено и
продължава към момента на предявяване на иска, при което датата на исковата
молба да е крайна при броенето на давностния срок. Както беше посочено, от
доказателствата по делото се установява, че считано от 20.09.2016г. М.С. е в условията на бягство от
ЗООТ „Стара Загора“ и съответно за период от три години е прекъснато
изпълнението на наказанието, като след задържането му на 10.09.2019г., на
30.09.2019г. е преведен в Затвора – Стара Загора, а на 10.06.2020г. и към
датата на подаване на исковата молба, е разпределен и пребивава в ЗОЗТ „Черна
гора“. Следователно към датата на
предявяване на иска, вземането
на М.С. за претърпени неимуществени вреди за поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ „Стара Загора“
за целия период от 30.06.2016г. до 20.09.2016г., не е погасено по давност. Като е отхвърлил иска в частта за периода
30.06.2016г. – 29.08.2016г., съдът е постановил неправилно решение. Доколкото
не са извършени фактически установявания, респ. не са изложени мотиви дали
исковата претенция в тази й част е доказана по основание /изрично е посочено,
че предмет на преценка са 21 дни на пребиваване на М. С. *** от 30.08.2016г. до
20.09.2016г./, решението в тази му част следва да бъде отменено, а делото в
частта по предявения от С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ иск за периода
от 30.06.2016г. – 29.08.2016г., върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Правилно
с обжалваното решение предявеният с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС иск за присъждане на обезщетение за претърпени от М. С.
неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ е отхвърлен като неоснователен за периода от 02.02.2011г. до
06.10.2011г. и за периода 20.09.2016г. – 30.09.2016г. – през посочените периоди
С. не е пребивавал в МЛС за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Касационният състав на съда намира, че решаващият съд, изхождайки от събраните
в хода на делото доказателства, отчитайки обстоятелствата, съставляващи
проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и практиката на
ЕСПЧ, обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за разгледания период от 30.08.2016г. до 20.09.2016г., в който С. е бил поставен
в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ в ЗООТ Стара Загора /21 дни/, в размер на 165 лева. При извършената при прилагането на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС преценка на кумулативното въздействие на тези условия и в
съответствие с изведената от закона /чл.52 от ЗЗД/ и дължима се справедливост,
правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат
възмездени причинените вреди.
Предвид изложените съображения обжалваното решение в
частта му, с която е отхвърлен, като погасен по давност, искът на М.С. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за
сумата над 165 лева за претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“ за периода от 30.06.2016г.
до 29.18.2016г., следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново
разглеждане и произнасяне по тази част от исковата претенция от друг състав на
Старозагорския административен съд. В останалата си част обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо и чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с
чл. чл.222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 111 от 21.03.2022г., постановено по адм. дело №
527/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен като
погасен по давност предявеният от М.Я.С. срещу Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за сумата над 165 лева до
пълно предявения иск от 100 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“ за
периода от 30.06.2016г. до 29.08.2016г.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново
разглеждане и произнасяне от друг състав на Административен съд – Стара Загора
по предявения от М.Я.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в частта му за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „Стара Загора“ за периода от 30.06.2016г. до 29.08.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111 от 21.03.2022г.,
постановено по адм. дело № 527/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.