Р Е Ш Е Н И Е
№ 260146 / 21.9.2020г.
гр. Перник, 21.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 03637 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Л.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. О., срещу ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа” № 2, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да
бъде осъден ответникът да заплати на всеки от ищците сума от по 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 31.08.2014 г. пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ **** - А.А.Д.,
ЕГН **********, застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен със застрахователна полица № BG/11/113002935474 от 12.12.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 31.08.2014 г., до окончателното
изплащане на вземането.
В
исковата молба се излага, че на 31.08.2014 г. около 15:50 ч. А.А.Д., ЕГН **********,
като водач на л.а. „Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ ****, по път PER2156, км. 2,
в посока от с. Ломница към гр. Трън, на остър десен завой навлязъл в лентата за
насрещно движение и се сблъскал челно с насрещно движещия се л.а. „БМВ 520 И” с
рег.№ ****, управляван от ищцата Л.К.Б., в който на предна дясна седалка
пътувал И.Р.И.. Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата получила следните
увреждания: контузия на дясно рамо и дясно коляно, кръвонасядания под лява
ключица и дясна гърда. Намирала се в отпуск поради временна неработоспособност
за 5 дни, а на 30.09.2014 г. след преглед от психиатър й е поставена диагноза
разстройство в адаптацията. Твърди се, че вследствие ПТП ищецът И.Р.И. получил
кръвонасядания по корема, лявата поясна област и гръдния кош отляво. Сочи се,
че вследствие на ПТП ищцците дълго време изпитвали силни болки на мястото на
уврежданията, страхували се да излизат навън, да се возят и щофират автомобили,
не спали спокойно, станали чувствителни, като при ищцата това продължава и
понастоящем. Тъй като ПТП е настъпило поради нарушение на правилата за движение
по пътищата от водача на л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, за което му бил съставен
АУАН № 531309/31.08.2014 г., застрахован при ответника с договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № BG/11/13002935474,
валидна от 12.12.2013 г. до 11.12.2014 г., считат, че последният им дължи
обезщетение за претърпените вреди. Молят за уважаване на предявените искове по
тези съображения и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗАД „Армеец” АД, чрез юрк. К., депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявенитв искове. Признава, че по отношение на л.а. л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ,
е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със
застрахователна полица № BG/11/13002935474, валидна от 12.12.2013 г. до
11.12.2014 г. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на вина и противоправност
в поведението на водача на застрахования автомобил, както и наличието на
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба вреди и ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищците, тъй като не са
използвали обезопсителните колани, с които е оборудван автомобилът. Оспорва
претенциите като звишени по размер и несъответстващи на принципа за справедливо
обезщетяване на причинените вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, което е обявено
и с доклада, обявен за окончателен, че по отношение на л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, е налице
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна
полица № BG/11/13002935474, валидна от 12.12.2013 г. до 11.12.2014 г.
От Протокол за ПТП № 1354260 от
31.08.2014 г. се установява, че на посочената дата около 15.50 ч. на път PER2156 км. 2 е настъпило ПТП като водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат ЦЦ”, с рег.№ **** - А.А.Д., на остър десен завой навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в л.а. „БМВ 520 И” с рег.№ ****, като участници в
ПТП са посочени Р.И.Г. и Л.К.Б..
От постъпилата по делото административно-наказателна
преписка на РУ –Трън, се установява, че е съставен АУАН № 531809/31.08.2014 г.
против А.А.Д. за това, че на 31.08.2014 г. около 15,50 ч. при управление на
Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ ****, при навлизане в остър десен завой, суха
пътна настилка, при двупосочно движение се блъска челно в л.а. „БМВ 520 И” с
рег.№ ****, управляван от Л.К.Б., с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Въз основа на съставения АУАН № 531809/31.08.2014 г. е
издадено наказателно постановление № 14-0361-000192 от 10.09.2014 г. на
началника на РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на А.А.Д. е наложена глоб в
размер на 100,00 лв.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 14-0361-000036 от 31.08.2014 г. на Началника на РУ Трън е наложена
санкция по чл. 171, т. 2, б. „а” на А.А.Д. – временно спиране от движение на
МПС до отстраняване на неизправността.
От представеното по делото извлечение от платежно
нареждане се установява, че А.А.Д. е заплатил сумата 100,00 лв. с основание
„глоба по наказателно постановление № 14-0361-000192/10.09.2014 г.
От болничен лист № 616145/01.09.2014 г. е видно, че Л.К.Б.
се е намирала в отпуск поради временна неработоспосбност за времето от
01.09.2014 г. – 05.09.2014 г. поради злополука.
Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 702/2014 г,
издадено от УМБАЛ „Александровска” ЕАД, на 10.09.2014 г. е извършен преглед на
ищцата, при който са констатирани следните наранявания: жълтеникаво
кръвонасядане около 3/3 см под лявата ключица, зеленикаво жълтеникаво
кръвонасядане около 2,5/2 см. по вътрешната повърхност на лявата мишница, долна
половина, розвеещ участък около 2/1,5 см. по предната повърхност на дясното
коляно, спонтанна болка на дясна раменна става. Дадено е заключение, че са
налице кръвонасядания под лява ключица и дясна гърда, състояние след охлузване
и повърхнотна рана на дясното коляно, контузия на дясното рамо, които
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по време и начин, както съобщава прегледаната.
Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 703/2014 г,
издадено от УМБАЛ „Александровска” ЕАД, на 10.09.2014 г. е извършен преглед на
ищеца, при който са констатирани следните наранявания: ивицовидно мораво
зеленикаво жълтеникаво кръвонасядане около 30/8 см. по долната половина на
предната коремна стена под пъпа, като подобни кръвонасядания се установяват по
гръдния кош долна половина отляво около 2/1,5 см., по лява поясна област около
3/1 см. Дадено е заключение, че са налице кръвонасядания по корема, лявата
поясна област и гръдния кош отляво, които увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
прегледаната.
По делото са приети молба с вх. № Л-322 от 09.01.2019 г.
и молба с вх. № Л-1097 от 28.01.2019 от Л.К.Б.
от И.Р.И. до ЗАД „Армеец” АД за заплащане на обезщетение за причинените вреди
от настъпилото на 31.08.2014 г. ПТП.
В производството по делото е прието заключението на
вещото лице К.С. по назначената СМЕ, от което се установява, че ищцата Б. е
претърпяла следните увреждания: кръвонасядания под
лявата ключица и дясната гърда, контузия и повърхностна рана на дясното коляно
иконтузия на дясното рамо, а ищецът И. е получил следните увреждания: контузия
на гръдния кош и корема с кръвонасядния по корема, лявата поясна област и
гръдния кош отляво. Според експерта микробиологичният характер на получените
увреждания от ищците е временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като същите са им причинили болка и страдание. Посочва, че уврежданията могат
да бъдат получени като водач и пътник на лек автомобил по описания механизъм в
исковата молба, както и по механизъм, различен от ПТП. Освен обработка на
раните с Йодасепт, няма данни за проведено друго лечение. При нормално
протичане на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване при
такъв вид травми е около 20 дни, като първите 10 дни болките са с по-голям
интензитет. Според вещото лице, с оглед описаните характериситики на получените
наранявания на ищците, не би трябвало да има трайни последствия във
функционално отношение, не би трябвало да имат продължаващи болки. Посочва, че
е възможно описаните увреждания да са получени при поставен предпазен колан.
Заключението на вещото лице съответства на медицинската
документация и останалоите доказателства по делото и не е оспорено от страните,
поради което съдът го кредитира напълно.
По делото е прието зключение на вещите лица по
проведената комплексна психолого-психиатрична експертиза. Вещите лица посочват,
че вследствие на ПТП психчният статус на ищците се владее от остатъчна тревожна
сипмтоматика, по-ясно изразена при Б.. Изпитали са тежък стрес и е дало
отражение за тях в психологичен план, като при И. се е развила
нормалпсихологична реакция на преживения тежък стрес, а при Б. първоначално се
е развил коверзивен пристъп, а след няколко дни – разстройство в адаптацията.
Според експертите са налице данни, че Б. е понесла по-тежко стресогенната
ситуация и в резултат на това е развила разстройство в адаптацията, предписан й
е „Данксит” 2 таб. Дневно от специалист психиатър, което е повлияло добре на
психологическото й състояние. Понастоящем ищцата Б. има понижен праг на
обработка на стреса, като при връщане към ПТП и двамата изпитват негативни
емоции и усещане за непреодолима заплаха, дифузни опасения и тревожно очакване.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го
кредитира напълно като обективно дадено и съответстващо на събраните
доказателства по делото.
По делото е прието заключението на вещото лице по
проведената САвтЕ, от което се установява, че ПТП настъпва като л.а.
„Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ ****, се движи по път PER2156 с посока към гр.
Трън, като на остър десен завой поради неправилно подбрана скорост на движение
и непостоянен контрол над МПС, водачът губи контрол над МПС, отклонява се
наляво, навлиза в лентата за насрещно движение А.А.Д., на остър десен завой
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движения се л.а.
„БМВ 520 И” с рег.№ ****. Ударът е челен, основно между предните леви части на
автомобилите. Според експерта най-вероятната причина за настъпване на ПТП е
неправилно избраната висока скорост на движение на водача на л.а. „Фолксваген”
в комбинация с неправилна работа на органите на управление, довели до
отклоняване на МПС наляво и навлизане в лентата за насрещно движение. По делото
няма данни за поставени пътни знаци на мястото на ПТП, според експерта и двата
автомобила са ес движели с около 60 км/ч, като счита, че водачът на л.а. „БМВ”
в най-добри случай е разполагал с физическата възможност да премести крака си
от „педала за газ” върху педала на спирачката, но не е разполагал с
възможността да предприеме ефективно спиране. Вещото лице не е извършвало оглед
на автомобила и няма конкретни данни за това какви обезопасителни колани са
били начлини в него, но посочва, че автомобили от същата марка фабрично са
оборудвани с триточкови инерционни колани за водача, пътника до него и
пътниците на задната седалка, с изключение на седящия в средата.
Заключението на вещото лице съответства на събраните по
делото доказателства и не е оспорено от страните, поради което съдът го
кредитира напълно.
В производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С.Б.С. и А.А.Д., без дела и родство
със страните.
Свидетелят С.Б.С. заявява, че с ищеца И. били съученици, познават
се от години и се виждат постоянно. Посочва, че през лятото на 2014 г. И. му
казал по телефона, че с Л. са катастрофирали и той отишъл да ги види. Оплакал
му се, че има хемтом на корема и го боли, а Л. казала, че я боли ключицата и
трудно си движи ръката. След катастрофата и двамата не ходили на работа около месец.
Свидетелят заявява, че около 2 г. след катастрофата Л. изобщо не шофирала, а
сега го прави, когато се налага, и изпада в паника, когато някой се включи пред
тях. Избягвали да говорят за ПТП, защото изпитвали ужас, когато си спомнят за
инцидента.
Свидетелят А.А.Д. заявява, че не помни ясно инцидента. Излага, че той
е управлявал л.а. „Фолксваген”, излязъл от десен завой, навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил в предна лява част на атомобила. Посочва, че
другият автомобил го управлявала жена, тя имала охлузване, а мъжът изглеждал
добре. Не знае с каква скорост са се движели колите, мисли, че скоростта, с
която той е управлявал автомобила, е била около 60 км/ч.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема от правна страна следното:
Съгласно § 22 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. В случая договорът за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника и виновният водач, е сключен преди
влизането в сила на новия КЗ, поради което следва, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
За
успешното провеждане на така предявените искове ищците следва да докажат, че вследствие
на ПТП, настъпило по вина на водача на л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ с рег. № ****,
по отношение на който е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника, обхващащ времето на настъпване на ПТП, са претърпели посочените
вреди, както и размера на дължимото обезщетение и изпадането на ответника в
забава за плащането му.
По възражението на ответника, че пътно-транспортното
произшествие не е настъпило при посочените участници и по описания в исковата
молба начин, съдът намира следното:
По делото е представен протокол за ПТП, издаден от
служебно лице, което в кръга на официалната му удостоверителна власт е посочило
участниците в ПТП, датата, мястото и начина на настъпването му. Съгласно
трайната съдебна практика /Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г.
на ВКС, I т.о., Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. На ВКС, I
т.о и др./ протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. В случая протоколът е съставен при посещение на органите на МВР
на място, което обвързва съда с удостоверения в документа механизъм на
осъществяване на ПТП, който се потвърждава и от заключението на вещото лице по
допуснатата САвтЕ, както и от показанията на свидетеля А.Д.. С оглед
изложеното, съдът приема за установено, че на 31.08.2014 г. поради навлизане в
лентата за насрещно движение на л.а. „Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ ****,
управляван от А.А.Д. по път PER2156, км.2, в посока гр. Трън, е настъпило ПТП с
л.а. „БМВ 520 И” с рег.№ ****, управляван от Л.Б., до която пътувал И.И..
По делото е безспорно, че между виновния за ПТП водач и
ответника е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен със застрахователна полица № BG/11/113002935474 със срок на действие от
12.12.2013 г. до 11.12.2014 г., поради което съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за вредите, причинени от настъпилото на 31.08.2014 г. ПТП.
При определяне на размера на обезщетението,
дължимо от ответника по исковете за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г., според което
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението
при деликт, съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо
увреждането.
В Решение № 177/27.10.2009 г. по т.
д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението
е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Понятието
"неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалите и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. Критерият за справедливост е детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
От представените по делото съдебномедицински
удостоверения, заключението на СМЕ, съдебно психолого-психиатричната експертиза
и гласните доказателства съдът приема за установено, че като пряка и
непосредствена причинната връзка между ПТП и вредите ищцата Б. е изпитала тежък
стрес, развила конверзивен пристъп, а след няколко дни – разстройство в
адаптацията, и е получила следните физически увреждания: кръвонасядания под
лявата ключица и дясната гърда, контузия и повърхностна рана на дясното коляно,
контузия на дясното рамо, а ищецът И. е изпитал силен стрес и е получил
контузия на гръдния кош и корема, с кръвонасядния по корема, лявата поясна
област и гръдния кош отляво. Според СМЕ освен обработка на раните
с Йодасепт няма данни за проведено друго лечение, а според съдебно психолого-психиатричната
експертиза след преглед от специалист психиатър на ищцата Б. е предписн
медикамент „Деанксит” /2 таблетки дневено/, което се е отразило благоприятно на
психологическото й възстановяване. Установено е, че ищата
се е намирала в отпуск поради временна неработоспосбност в продължение на 5 дни,
а по отношение на ищецът И. няма данни за настъпила временна неработоспособност.
И за двамата не се е наложил болничен престой. Според СМЕ периода на възстановяване при такъв вид травми е
около 20 дни, като първите 10 дни болките са с по-голям интензитет, като към
настоящия момент ищците не би трябвало да имат трайни последстия във
функционално отношение. Следва да се вземе предвид и причиненият стрес,
чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото и психическото
здраве на човека, е общоизвестно. От заключението по съдебно психолого-психиатричната
експертиза се установява, че ищците изпитват тревожност и усещане за
неопределена залаха. Според събраните гласни доказателства за период от около 2
г. след катастрофата ищцата е изпитвала страх, поради който не е управлявала
лек автомобил, а според заключението по проведента съдебно
психолого-психиатричната експертиза е понесла по-тежко стресогенната ситуация,
вследствие на което е развила разстройство в адаптацията, има понижен праг на обработка на стрес. Изхождайки
от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на болките и
страданията и при двамата ищци не е много висок, като Б. е изпитала по-силен
стрес.
С оглед изложеното, съдът определя размерът
на обезщетението, дължимо на ищцата Б., на сумата от 2000,00 лв., до който
размер предявеният иск е основателени следва да бъде уважен, а за разликата над
2000,00 лв. до пълния предявен размер 3000,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Дължимото обезщетение на ищеца И. съдът
определя на 1500,00 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лв.
По делото не е установено, че ищцата Б. е допринесла
за увреждането по твърдения в отговора на исковата молба начин – като е управлявала
МПС с превишена за съответния пътен участък скорост и в нарушение на чл.20, ал.
2 ЗЗдвП. Според вещото лице по САвтЕ липсват данни за пътни знаци в процесния
пътен участък, както и данни за скоростта, с която са се движили МПС, като
причината за настъпване на ПТП е в неправилното поведение на водача на
застрахования автомобил.
Не е установено и че ищците са допинесли за
увреждането като са пътували без поставени обезопасителни колани. Според
заключението на вещото лице по СМЕ е възможно установените травми да се получат
и при закопчан колан, поради което ответникът не е провел пълно доказване на твърдението
си за съпричиняване на вредите.
По изложените съображения, съдът приема, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите,
е неоснователно.
По делото не са представени доказателства
ответникът да е заплатил дължимото обезщетние, поради което дължи обезщетение
за забава върху уважените размери на главните искове до окончателното им
изплащане.
Относно началния момент, от който се дължи
обезщетението за забава при предявен пряк иск срещу застрахователя на
делинквента съобразно създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна
според т. 2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС практика /Решение №
191/20.05.2013 г. по т. д. № 114/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 72/30.
04.2009 г., по т.д.№ 475/2008 г. и Решение № 200 от 22.11.2010 год. по т.д.№
84/2010 г./, поради функционалната отговорност на застрахователя от тази на
делинквента, то той отговаря за всички причинени от последния вреди и при
същите условия и затова съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена от датата на непозволеното увреждане, а не от получаване на поканата
за плащане.
Прдвид горното и с оглед направеното искане,
следва да бъде присъдена законна лихва върху уважения размер на исковете от
датата на настъпване на ПТП – 31.08.2014 г. до плащането.
По
разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда и за
двете страни. Съобразно представения списък и доказателства, ищецът е сторил
следните разноски: 250,00 лв. – депозит за СМЕ, САвтЕ и СППЕ, 120,00 лв. –
държавна такса. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да
заплати на ищцата Б. сумата 123,33 лв. и на ищеца И. сумата 92,50 лв.,
представляваща разноски за производството. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението при интерес от
1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая
възнаграждението за всеки от исковете е 440,00 лв. Съобразно уважения
размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. О. сумата 513,33
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата /293,33 лв. – възнаграждение по иска на Б., и 220,00 лв.
- по иска на И./.
Ответникът претендира разноски за производството, както
следва: 295,00 лв. – депозити по СМЕ, САвтЕ и СППЕ, и 200,00лв. – юриконсултско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част на исковете ищцата Б.
следва да му заплати сумата 82,50 лв., а
ищецът И. сумата 123,75 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и стрес, в резултат на настъпило на 31.08.2014 г. пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег.№ **** - А.А.Д.,
ЕГН **********, застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен със застрахователна полица № BG/11/113002935474 от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 31.08.2014 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 2000,00 лв. до пълния предявен размер 3000,00 лв. като неоснователен, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1500,00 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 31.08.2014
г. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат
ЦЦ”, с рег.№ **** - А.А.Д., ЕГН **********, застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица №
BG/11/113002935474 от 12.12.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 31.08.2014 г., до
окончателното изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1500,00 лв. до пълния предявен размер 3000,00
лв. като неоснователен, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм/.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 123,33 лв. /сто двадесет и три лева
и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 92,50 лв. /деветдесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.О., с адрес: ***, сумата
513,33 лв. /петстотин и
тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ – представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Л.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, сумата
82,50 лв. /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа” № 2, сумата 123,75 лв. /сто двадесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.