№ 20432
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110175200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, представляваща сбор от платени без
основание месечни абонаментни такси по договор № ****, ведно с приложение № 1 от
03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги za
мобилен номер *****, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура №
****/01.02.2022 г.
Ищецът „*** твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги по силата на договор № ****, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г.,
сключен между него и ответника ***. Поддържа, че мобилният оператор е фактурирал
сбор от месечни абонаментни такси (***), различен от договорените такива, както и че
същият е издал фактура № ****, с която са начислени месечни абонаментни такси
(***) за мобилна услуга за мобилен номер ***** - 13,20 лева без ДДС. Поддържа, че е
заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена
справка е установил, че е платил в повече от действително дължимите *** за
договорените пакети за мобилни услуги, като су***а платена в повече възлизала 6
лева без ДДС. Сочи, че съгласно чл. 22.2 от раздел IV от ОУ на ответника месечните
абонаментни такси се предплащат от абоната съгласно уговореното в договора и/или
съответните приложения към него. В тази връзка посочва, че между страните е
сключено приложение № 1 от 03.12.2021 г., в чийто раздел V, т. 2.1 е уговорено
заплащането на ***. Допълнителни такси за услуги се заплащали месец за месец, след
като бъдат заявени писмено за активация. Желанието на ищеца било да ползва следния
тарифен план и допълнителни пакети за мобилен номер *****: *** клас ХS с
договорена *** от 3,20 лева без ДДС, с включена отстъпка, пакет мобилен интернет 5
GB на максимална скорост с договорена такса 4 лева без ДДС, с включена отстъпка.
Тоест дължими били такси в размер на 7,20 лева без ДДС или 8,64 лева с ДДС. По
1
процесната фактура били заплатени на А1 15,84 лева с ДДС през месец март 2022 г. в
клон на *** в ***. Предвид гореизложеното, предявява настоящия иск за осъждане на
ответника да му заплати су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, представляваща получена от
ответника без основание сума по договор № ****, ведно с приложение № 1 от
03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен номер *****, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура №
****/01.02.2022 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не
оспорва и изрично признава следните обстоятелства: наличието на договорни
отношения между него, в качеството му на мобилен оператор, и „***, в качеството му
на клиент, относно електронно-съобщителни услуги, които са предмет на договор №
****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен номер *****; че във връзка с договор № ****, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен номер ***** ответното дружество е издало фактура № ****/01.02.2022 г.,
както че стойността на последната е заплатена, включително и су***а от 7,20 лева с
вкл. ДДС, която е предмет на предявения иск. Не оспорва още сключването на
приложение № 1 от 03.12.2021 г., в чийто раздел 2, т. 2.1 е уговорено, че параметрите
относно „сим карта, телефонен номер и тарифен план“ се описват в приложение № 2,
с оглед на което страните са подписали приложение № 2 от 03.12.2021 г., в което е
посочен тарифният план за мобилна услуга *****. Посочва, че всички суми са
начислени правилно. Оспорва твърдението, че именно ищецът „*** е заплатил цената
на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка поддържа,
че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен
за предоставянето на 2161 услуги, както и че ищцовото дружество е с персонал по-
малък от 10 души, от което следва извод, че то не е ползвател на всичките 2161 услуги,
предмет на договора, а услугите са използвани от лица, които не са служители и/или
не са свързани по някакъв начин с „***. В тази връзка посочва, че процесната сума е
заплатена в брой в магазин на *** от такова лице, в качеството му на ползвател на
услугата, и ако имало нещо неправомерно начислено в процесната фактура, то
следвало да се възстанови на платилото я лице, а не на „***, тъй като в противен
случай ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което
действително е платило цената на фактурата. Предвид гореизложеното моли за
отхвърляне на предявения. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
су***а по фактура № ****/01.02.2022 г., издадена за стойност на претендирани спрямо
„*** от страна на ответника *** мобилни услуги, касаещи мобилен телефонен номер
*****, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „***.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, а
именно - че между страните е налице облигационно отношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода на фактуриране е предоставил
такива за мобилен телефонен номер *****.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
2
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване
на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице;
получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага
в правната сфера на даващия и на получаващия. Под „основание“ в областта на
неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение,
което оправдава разместването на имуществени блага.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между ***, в качеството му на
мобилен оператор и „***, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни
услуги, предмет на договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер *****; 2/ че във връзка
с договор № ****, ведно с приложения към него за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен номер ***** ответното дружество е издало фактура
№ ****/01.02.2022 г.; 3/ че стойността на последната е заплатена в полза на ответника,
част от която е и су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, предмет на предявения за
разглеждане в настоящото производство иск.
Установява се от представените от страните писмени доказателства, че по
силата на договор № **** и приложение № 2 от 03.12.2021 г. към него, страните са
договорили за мобилен номер ***** тарифен план **** ** клас XS и допълнителени
пакети *** ******t 5 GB at **axi**u** speed pro**o. Съгласно приложение № 1, в
договора е посочена крайна цена с включена отстъпка, като отстъпката от месечната
абонаментна такса се прилага и след изтичане на определения срок на ползване – 24
месеца от активиране на услугите; в случай че за тарифния план, към който се
активира даден плюс пакет, е предвидена отстъпка от ***, същата отстъпка от *** се
прилага и върху *** на съответния плюс пакет.
Видно от приложение № 1/03.12.2021 г., месечната абонаментна такса (***) за
договорения тарифен план ** клас XS възлиза на су***а от 7,00 лева без ДДС, а с
включена отстъпка и допълнителни пакети – 3,20 лева без ДДС. В приложението е
посочено, че цената на пакета интернет 5 GB е 10 лева без ДДС, а с включена отстъпка
- 4 лева без ДДС.
Не са ангажирани доказателства относно цената на допълнителния пакет ****
*****.
Безспорно е между страните, а и се установява от представения по делото
договор, че стойността на *** и договорените услуги се предплаща, като в конкретния
случай. Безспорно е още, че за отчетния период 28.12.2021 г. – 28.01.2022 г. (30 дни)
ищецът е заплатил на ответното дружество начислените в предходно издадената
фактура такси.
Видно от представената по делото фактура № ****/01.02.2022 г., същата е
издадена за период на фактуриране 28.12.2021 г. – 28.01.2022 г., като за мобилен номер
***** са начислени следните суми: 1./ месечна такса за тарифен план А1 ** клас XS за
периода 28.01.2022 г. - 27.02.2022 г. в размер 2,80 лева без ДДС (формирана, като от
стойността на *** от 7,00 лева без ДДС е приспадната отстъпка от 4,20 лева без ДДС);
2./ пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 28.01.2022 г. - 27.02.2022
г. в размер на 10,00 лева без ДДС; 3./ плюс 250 **B на максимална скорост за периода
28.01.2022 г. - 27.02.2022 г. – 0,40 лева без ДДС (формирана, като от стойността на
пакета от 1,00 лев без ДДС е приспадната отстъпка от 0,60 лева без ДДС). Общо
начислената сума по фактурата е 13,20 лева без ДДС.
3
Въпреки дадените от съда указания с доклада по делото, че в тежест на
ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата
такава, от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че е проведено
пълно и главно доказване, че е налице правно основание за имуществено разместване,
в т. ч. че размерът на су***а по процесната фактура е изчислен в съответствие с
уговореното за целия исков период. Както вече беше посочено, съгласно сключеното
между страните приложение № 1/03.12.2021 г. крайните цени на услугите са тези, с
включена отстъпка. От фактурата се установява, че *** за периода 28.01.2022 г. -
27.02.2022 г., след прилагане на отстъпка, е начислена в по-малък размер – 2,80 лева
вместо 3,20 лева без ДДС, тоест с 0,40 лева по-малко.
На следващо място се установява, че във фактурата е начислена такса в размер
на 0,40 лева за услуга плюс 250 **B на максимална скорост, която услуга не се
установява да е била заявена от потребителя, респективно не се доказва основанието
за начисляването й.
Освен това предвидената в договора отстъпка не е била приложена за
уговорения допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост, тъй като е
била начислена су***а от 10 лева без ДДС, вместо цената на пакета с включена
отстъпка в размер на 4 лева без ДДС. Тоест за тази услуга мобилният оператор е
начислил с 6 лева без ДДС в повече от уговореното с договора, която сума с включен
ДДС възлиза на 7,20 лева.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по
процесната фактура, като взе предвид начислените суми, съдът намира, че ищецът е
доказал своето обедняване именно за су***а от 7,20 лева с ДДС, поради което
предявеният иск, се явява изцяло основателен.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на плащане от страна на
ищеца, тъй като процесната сума е заплатена в брой в магазин на *** от трето за спора
лице. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано
за погасяване на задълженията на „*** към ответника. Ирелевантно в случая е
естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото
дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е
ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. В този смисъл -
определение № 195 от 28.03.2011 г. по т. д. № 727/2010 г. на ВКС, II т. о.
Предвид основателността на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и
за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на су***а от 150 лв., като ответникът своевременно е заявил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора,
вида и обема на осъществената правна защита, ***ериалния интерес, както и факта, че
по делото е проведено само едно съдебно заседание, без явяване на процесуален
представител на ищеца, намира възражението за прекомерност за основателно. Съдът
отчита и обстоятелството, че при справка в ЕИСС се установява, че през 2024 г. от
името на ищцовото дружество против ответника са предявени над 400 иска за връщане
на суми, получени от ответника без основание във връзка със сключени договори за
4
предоставяне на електронни съобщителни услуги, преобладаващо с ***ериален
интерес под 10 лв., вкл. и под 1 лв., по които дела защитата се изразява в депозиране
на идентични по съдържание становища. С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до су***а от 100
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, да заплати в полза на „***, ЕИК ****, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД су***а от су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, представляваща
сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № ****, ведно с
приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги мобилен номер *****, която сума е част от су***а, за която е
издадена фактура № ****/01.02.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на
„***, ЕИК ****, су***а от 150,00 лв. - разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5