Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 13
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200068
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Севлиево , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Наказателно дело от
общ характер № 20214230200068 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я.Л.И.. от гр. Севлиево, *** ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.09.2019 година до 22.11.2019 година в гр.
Севлиево, ул. „*** № 3, като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – Д. В. К., на 13
години, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 191, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на Я.Л.И.. наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Я.Л.И.., със снета по – горе самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 23.11.2019 година до 02.12.2019 година в гр.
Севлиево, ул. „*** № 3, като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – Д. В. К., на 14
години, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 191, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
1
наложеното на Я.Л.И.. наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание от
така определените по – горе, като НАЛАГА на подсъдимия Я.Л.И.. наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на Я.Л.И.. общо наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното
общо наказание от две години лишаване от свобода наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изтърпи чрез прочитане на присъдата по Общинско радио –
Севлиево.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
Габровски окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Срещу подсъдимия Я. Л. И. от гр. Севлиево са повдигнати обвинения по чл.
191, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и по чл. 191, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че в периода от 19.09.2019 година до 22.11.2019
година в гр. Севлиево, ул. „***“ № 3, като пълнолетен, без да е сключил граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – Д.
В. К., на 13 години, и за това, че
в периода от 23.11.2019 година до 02.12.2019 година в гр. Севлиево, ул. „***“
№ 3, като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – Д. В. К., на 14 години.
Прокурорът поддържа предявените обвинения.
От показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Я. Л. И. е роден на *** година в гр. Червен бряг, обл. Плевен. От
2016 година същият живее заедно с родителите си в гр. Севлиево, ул. „***“ № 3.
Свидетелката Д. В. К. е родена на *** година в гр. Севлиево. Същата живеела
при майка си в гр. Севлиево.
На 16.05.2018г. св. К. се запознала с подсъдимия И.. По това време св. К. била
на 12 години, а И. бил на 16 години. Двамата се харесали и станали интимни приятели.
В края на лятото на 2018г. св. К. установила, че е бременна от подсъдимия И..
Споделила това обстоятелство с майка си – св. Н.И.. Последната завела дъщеря си на
преглед, при който било установено, че е твърде късно за прекъсване на бременността.
За случая бил подаден сигнал до отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ град Севлиево.
На 15.01.2019г. св. Н.И. подала устен сигнал вх. № СИГ/ДЕВ-С/17/2019г. до
Дирекция „Социално подпомагане“ град Севлиево, в който посочила, че една седмица
преди Коледа на 2018г. дъщеря й – св. Д.К. е отишла да живее в дома на подс. Я.И. в
град Севлиево, на ул. „***“ № 3 и от тогава не се е прибирала в дома си. По повод
подадения сигнал била извършена проверка от социален работник Д.Д. и предприети
мерки за връщане на малолетната Д.К. в дома на майка й.
На 18.02.2019г. св. Д. В. К. родила момче, което кръстила Я. /на името на
бащата на подс. И./. Св. И., в качеството си на майка и законен представител на
малолетната Д.К., подписала декларация, че желае детето Я. да бъде настанено в
приемно семейство. Това обстоятелство още повече влошило отношенията между св.
К. и майка й. Св. К. не желаела да изоставя новороденото си дете и искала да се грижи
за него заедно с подс. И.. Св. Н.И. обаче не приемала връзката на дъщеря си с И. и
всячески се опитвала да повлияе на дъщеря си да преустанови отношенията си с него и
да продължи образованието си, тъй като била малолетна.
След изписването й от болницата св. К. се прибрала в дома на майка си - св. И.,
но останала там само няколко дни. Поради влошените отношения с майка си, св. К.
отново отишла да живее в дома на подс. И.. Макар да знаел, че св. К. е малолетна, той я
приел в дома си и двамата заживели съпружески, като семейство.
На 19.09.2019г. св. Н.И. отново подала сигнал вх. № СИГ/Д-ЕВ-С/141/2019г. в
Дирекция „Социално подпомагане“ град Севлиево, в който посочила, че малолетната й
дъщеря Д.К. пребивава в дома на подс И. и категорично отказва да се върне при нея,
както и да посещава училище през новата учебна година. По сигнала била извършена
проверка от социален работник Д.Д., която установила, че св. К. е в дома на подс. Я.И..
При проведен разговор с малолетната К., последната заявила, че ще остане да живее
при приятеля си – подс. И. и няма да посещава училище.
Междувременно със Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-100/13.09.2019г. на Директора на
ДСП – Севлиево на Д. В. К. и Н. Й. ИВ. било предоставено ползването на социална
услуга по програма „Подкрепа и консултиране на семейства от общността“,
1
организирана от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Севлиево.
Работата по случая била възложена на социалните работници - св. А.М. и св. К.Г.. В
периода 17.09.2019г. – 13.12.2019г. св. М. осъществила 4 посещения на адреса на подс.
Я.И. в град Севлиево, ул. „***“ № 3 - /на 26.09.2019, на 17.10.2019г, на 08.11.2019г и на
21.11.2019г./, при които св. К. винаги била установявана на адреса на подсъдимия. При
тези посещения св. К. споделяла на социалните работници – М. и Г., че желае да
продължи да живее съпружески с подс. И., като възприемала него и родителите му за
свое семейство. Категорично е отказвала да се прибере в дома на майка си, както и да
посещава училище. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство,
които Бяха прочетени от съда по предвидения в НПК ред, св. К. заявява, че в периода
месец септември 2019г – 02.12.2019г. с подс. Я.И. са живели заедно като семейство и са
спали на едно легло. Той е работил, а тя е помагала в домакинството. Приемала е
родителите му за свое семейство и се е обръщала към тях с „мамо“ и „татко“.
Подсъдимият Я.И. знаел, че св. К. е на 13 години.
На 19.09.2019г. подс. И. навършил пълнолетие, но продължил да живее
съпружески без брак с малолетната Д.К., въпреки че нееднократно бил
предупреждаван от социалните работници, ангажирани със случая, че съжителството
на съпружески начала с малолетно лице от женски пол е престъпление и ще доведе до
ангажиране на наказателната му отговорност. Подсъдимият И. живял съпружески, без
брак, с малолетната Д.К., докато тя навършила 14 годишна възраст на 23.11.2019г.
След навършване на 14 годишна възраст на 23.11.2019г. подс. И. продължил да
живее съпружески без брак със св. К. в дома на родителите си на ул. „***“ № 3 в град
Севлиево до 02.12.2019г., на която дата св. К. била изведена от дома му и настанена в
Център за настаняване на деца от семеен тип в град Севлиево със Заповед № ЗД/ДЕВ-
С-138/02.12.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ град Севлиево.
С Решение № 5/09.01.2020г. по гр. дело № 8/2020г. по описа на РС – Севлиево, влязло в
законна сила на 16.01.2020г., Д. В. К. била настанена в Център за настаняване от
семеен тип в град Севлиево за срок от 1 година, считано от 02.12.2019г.
Подсъдимият не се яви в проведените съдебни заседания, тъй като видно от
справката, изготвена от РУ на МВР – Севлиево и призовката му за съдебното заседание
за 16.06.2021 година, същият се намира в чужбина и няма данни за връщането му в
страната до приключване на производството пред настоящата инстанция.
Процесуалният му представител пледира за оправдателна присъда.
В хода на производството бяха разпитани множество свидетели. Свидетелката
Д.К. потвърди с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка. Тъй като
от даването на показанията в хода на досъдебното производство до тези, които
свидетелката даде пред настоящия съдебен състав е изминал дълъг период от време и
съдът констатира известни противоречия в тях, последният прочете показанията, които
свидетелката е дала в хода на досъдебното производство пред съдия /стр. 46-47 от ДП/.
Тогава същата е заявила, че докато е живяла в дома на подсъдимия в инкриминираните
периоди, двамата живеели в една стая, спели са на едно легло и са живели като
семейство. К. помагала в домакинството с готвенето. Чистила стаята. Перяла своите и
на подсъдимия дрехи. Майка му и баща му на Я. я приемали като част от семейството
и давали джобни пари. Такива давал и Я.. Родителите му я приемали и не са я
обиждали. Тя се обръщала към тях с „мамо и татко“.
Пред съда свидетелката заяви, че е била в лоши взаимоотношения с майка си
по повод на дружбата ѝ с Я., но в момента двете се разбирали добре.
Свидетелката К. потвърди с показанията си и обстоятелството, че винаги
когато идвали от Отдел „Закрила на детето“ в дома на подсъдимия, тя била там и
разговаряла с тях, но не желаела да се прибере при майка си и да посещава училище.
Майката на свид. К. – свид. Н.И. обясни, че е била против връзката на дъщеря
си с подсъдимия и затова е направила всичко възможно за да я преустанови. Същата
заяви, че докато Д. е била с Я. и е живеела в дома му, взаимоотношенията между двете
били много влошени поради това, че тя не е искала Д. да има връзка с него и да живее в
дома на родителите му. В този период от време Д. не посещавала училище, не искала
2
да живее при нея, при баща си или при брат си, правела това, което казвал Я. и била
коренно променена. Сега вече можело да се разчита на нея, тъй като станала по -
отговорна Едва след настаняването в ЦНСТ отношенията между двете се подобрили
и като цяло Д. се изменила. В показанията си пред съда свидетелката Н.И. каза, че след
като Д. е била настанена в ЦНСТ, подсъдимият започнал да я притеснява, поради което
Д. подала жалба срещу него в РУ на МВР – Севлиево. Това обстоятелство беше
потвърдено и от самата Д.К..
В хода на производството бяха разпитани Инспектор ДПС М.Б. и двете
социални работнички, работили по случая. Свидетелката Д.Д. обясни, че когато е
посещавала дома на подсъдимия през инкриминирания период, Д. е отказвала да се
върне при майка си и да ходи на училище. Тогава същата била с лош външен вид и със
занижена лична хигиена. Нещата се променили коренно след настаняването на Д. в
ЦНСТ.
Свидетелката А.М. обясни, че е поела случая на Д. през месец септември 2019
година и че през инкриминирания период е ходила няколко пъти до дома на Я., където
Д. живеела постоянно. Според свид. М. Д. и Я. живеели като семейство, тъй като Д.
обяснявала, че сутрин ставала, пиела кафе и почвала да върши домакинска работа.
Бащата на Я. бил недоволен от нея, защото тя не умеела да домакинства. Извод, че
двамата живеели като съпрузи, свидетелката си правела и от разговорите, които е
имала с Д. за начините за предпазване от нежелана бременност. Я. бил многократно
предупреждаван, че носи наказателна отговорност за съжителството си с Д., но той
казвал, че никой не я карал насила да живее с него, но правела това, тъй като нямала
къде да отиде.
Родителите на подсъдимия също бяха изслушани от съда. Те заявиха, че Д. е
започнала да живее в дома им, тъй като майка я била изгонила и тя нямало къде да
отиде. Майката на подсъдимия заяви, че двамата не са живели като съпрузи „щом са
спали заедно в дома им два – три дни само“. Свид. Л.Д. каза, че е направила опит да
говори с бащата на Д., който живеел близо до тях, но същият заявил, че не го
интересувала Д..
В противоречие на това са показанията на бащата на Д. – свид. В.К., който
обясни, че е правил опити да разговаря с нея когато е живяла в продължение на година
и половина в дома на Я., но не могъл, тъй като родителите му не разрешили да
разговаря с него.
В подкрепа на обвинението са и приетите по делото: Протокол за доброволно
предаване и приобщените с него социални доклади от ДСП – Севлиево /л. 77 - 93/,
писмо Изх. № 69/25.06.2020г на Ръководител ЦНСТД и приложените към него
документи Заповед№ ЗД/Д-ЕВ-С-138/02.12.2019г. на Директора на ДСП - Севлиево и
заверен препис от Решение по гр. дело № 8/2020г. по описа на РС – Севлиево /л. 95-
99/, писмо Изх. № СЛ/Д-ЕВ-С/449-093/24.08.2020г. на ДСП – Севлиево и приложените
към него заверени преписи от документи - социални доклади, формуляри, оценки,
протоколи и др./ 101-140/, справка от Инспектор Б. от РУ – Севлиево и приложени
документи /л. 144-147/, писмо Изх. № 223/28.08.2020г. на Комплекс за социални услуги
за деца и семейства и приложени документи / л. 153-174/.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прави
следните правни изводи: Съдът намира, че двете деяния, за които подсъдимият е
предаден на съд, са извършени от него както от обективна, така и от субективна страна.
Периодът на извършване на двете инкриминирани деяния се доказва по несъмнен
начин както от показанията на социалния работник Д.Д., така и от показанията на
социалните работници в ЦОП и преди всичко от водещия случая – свид. А.М., и от
съставените от нея документи във връзка с всяко едно от посещенията в дома на
подсъдимия и провежданите по време на тях разговори с малолетната, а в последствие
и непълнолетна Д.. Обвинението се доказва и от показанията на последната, която
недвусмислено заяви, че след раждането на детето и до извеждането от дома на Я. и
настаняването в ЦНСТ, е живяла в неговия дом. Това се потвърждава и от
показанията на майка . Освен това от събраните по делото доказателства следва да се
направи извод, че двамата с подсъдимия са живели като съпрузи, което обстоятелство
3
се доказва по несъмнен начин от показанията на свид. Д. и М., които са консултирали
Д., и пред които същата е заявила, че двамата с Я. спят на едно легло, че тя се грижи за
домакинството, а той за издръжката им, провеждали са консултации с нея с оглед
превенция на последващо забременяване и за евентуално нежелана бременност, като са
я снабдявали и с противозачатъчни средства.
От събраните по делото доказателства съдът прави извода, че деянието е
осъществено от подс. И. и от субективна страна. Той е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Той е имал знанието, че Д. е била малолетна, съзнавал е нейната възраст и е бил
запознат с факта, че К. не можела да изразява сама правно релевантна воля и майка е
тази, която е взимала решения какво да се случва с Д. и с детето . Съзнаването на
календарната възраст на Д. у подсъдимия се доказва и от обстоятелството, че при
всички срещи със социалните работници той е бил предупреждаван, че носи
наказателна отговорност за това, че съжителства с малолетната, а в последствие и
непълнолетната Д., като въпреки това той продължавал да живее с нея. Изложените
мотиви от страна на процесуалния представител на подсъдимия за липсата на
осъществяване на субективната страна на деянията от страна на подсъдимия поради
факта, че той е приел в дома си свид. К. и същата е живяла продължително време с
него единствено поради това, че Д. нямало къде да отиде да живее понеже била
изгонена от майка си, съдът приема за несъстоятелни, тъй като предвид предишното
му осъждане той е бил наясно с неправомерността на поведението си и с факта, че
съжителството му с Д., без значение от мотивите му за това, е наказуемо. По делото са
налице данни, че майката на подсъдимия е подала сигнал до социалните служби за
това, че Д. е била изгонена от майка си и е отишла да живее при него, но това е станало
много преди началото на инкриминирания период, веднага след раждането на детето
през месец февруари 2019 година. Освен това в показанията си пред съда свид. К.
заяви, че след отиването в дома на Я. през месец септември 2019 година, той я
заплашил, че ако се върне при майка си, трябвало да забрави за него.
Съдът не кредитира показанията на родителите на Я., тъй като същите не
кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото, и най – вече с
писмените такива,съдържащи се в изготвените социални доклади, социални анкети и
карти от извършваните посещения на адреса ежеседмично през инкриминираните
периоди, при които свидетелката К. е била установявана там.

За престъплението по чл. 191, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК:

Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дават основание да съда да приеме, че след като в
периода от 19.09.2019 година до 22.11.2019 година в гр. Севлиево, ул. „***“ № 3, като
пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 14 годишна възраст – Д. В. К., на 13 години, подсъдимият Я.И. както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл. 191, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. Я.И. за извършеното от
него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и
подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. И. деяние не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, но същото се характеризира с висока степен на обществена опасност,
обуславяща се от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид предишното осъждане на
подсъдимия И. за престъпление, извършено против половата неприкосновеност на
свид. К. – престъпление по чл. 151, ал. 1, т. 1 от НК. Обстоятелството, че в резултат на
4
това деяние К. е родила дете на 12 годишна възраст, както и това, че е преустановила
посещението си на учебните занятия докато е живяла в дома му. Не на последно място
следва да се отчете и изключително ниската възраст на К., както и липсата на
критичност у подсъдимия по отношение на престъплението, и то предвид предишното
му осъждане и многобройните предупреждения на социалните работници, че
съжителството му с Д. съставлява престъпление – това, за което е предаден на съд.
Въпреки това същият не е направил нищо, за да преустанови това съжителство и само
намесата на социалните работници и желанието на малолетната Д. са станали причина
за настаняването в ЦНСТ. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
единствено младата възраст на подсъдимия. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, съдът счита, че наказанието на подсъдимия И. следва да бъде
определено по текста на обвинението в неговия минимум, поради което наложи на
подс. И. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи
изпълнението на така наложеното на подс. И. наказание лишаване от свобода, като
определи три годишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36
от НК.
За престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК:

Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дават основание да съда да приеме, че след като в
периода от 23.11.2019 година до 02.12.2019 година в гр. Севлиево, ул. „***“ № 3, като
пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16 годишна възраст – Д. В. К., на 14 години, подсъдимият Я.И. както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл. 191, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. Я.И. за извършеното от
него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и
подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. И. деяние не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, но същото се характеризира с висока степен на обществена опасност,
обуславяща се от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид предишното осъждане на
подсъдимия И. за престъпление, извършено против половата неприкосновеност на
свид. К. – престъпление по чл. 151, ал. 1, т. 1 от НК. Обстоятелството, че в резултат на
това деяние К. е родила дете на 12 годишна възраст, както и това, че е преустановила
посещението си на учебните занятия докато е живяла в дома му. Не на последно място
следва да се отчете и липсата на критичност у подсъдимия по отношение на
престъплението, и то предвид предишното му осъждане и многобройните
предупреждения на социалните работници, че съжителството му с Д. съставлява
престъпление. Въпреки това същият не е направил нищо, за да преустанови това
съжителство и само намесата на социалните работници и желанието на непълнолетната
Д. са станали причина за настаняването в ЦНСТ. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени единствено младата възраст на подсъдимия. При съвкупната
преценка на тези обстоятелства, съдът счита, че наказанието на подсъдимия И. следва
да бъде определено по текста на обвинението, поради което наложи на подс. И.
5
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи
изпълнението на така наложеното на подс. И. наказание лишаване от свобода, като
определи три годишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36
от НК.
След определяне на наказанията за всяко едно от престъпленията, извършени
от подсъдимия Я.И., съдът му определи едно общо наказание, като на основание чл.
23, ал. 1 от НК му наложи най – тежкото от двете наказания, а именно наказанието
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на така определеното общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към така определеното
общо наказание наказанието БЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изтърпи
чрез прочитане на присъдата по Общинско радио – Севлиево.
По делото не са правени разноски.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6
Съобщи за изтекли лични данни