Решение по дело №30/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4118
Дата: 6 декември 2022 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4118
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330100030 по описа за 2021 година
Предявени са обективна съединени искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
Ищецът Й. Н. П. твърди, че с първите трима ответници са съсобственици на два
имота в с. ****, останали от общия им наследодател А.А., подробно описани в
исковата молба. Поддържа се, че на **** ответницата С. Н. е прехвърлила
собствеността върху 1/8 и 1/16 идеални части от двата имота на четвъртия ответник А.
Д. Прехвърлянето било осъществено като даване вместо изпълнение по реда на чл.65
ЗЗД. Така ответникът Д. станал съсобственик на съответните идеални части заедно с
останалите страни в производството, без тези идеални части да са били предложени
първо на ищеца. Това следвало да бъде сторено, тъй като Д. бил лице извън кръга на
наследниците, тоест чуждо на съсобствеността. На същия ден и веднага след
извършването на първата сделка, бил сключен договор за продажба, по силата на който
В. А. и М. Д. прехвърлили на Д. собствените си идеални части от имот с
идентификатор ***** по кад. карта на с. ****. Ищецът поддържа, че сделката за даване
вместо изпълнение по съществото си има черти, които я правят сходна с договор за
продажба, поради което спрямо първата сделка е следвало да се приложи разпоредбата
на чл.33, ал.2 от ЗС и на ищеца да бъде предложено от другите съсобственици да
закупи имота при същите условия, на които той е бил прехвърлен на ответника Д..
Поради това се иска да бъде допуснато изкупуване от ищеца на прехвърлените с
първата сделка идеални части от двата имота за сумата от 500 лв. В случай че бъде
1
уважен първият иск, ищецът иска да бъде допуснато да изкупи и идеалните части от
имота, предмет на втората сделка, при същите условия, при които са били прехвърлени
на ответника Д..
Ответниците А. Д. и С. Н. вземат становище, че искът е неоснователен, като
твърдят, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 33, ал. 2 от ЗС по отношение
на първата сделка, защото не става дума за покупко-продажба. Следователно първият
иск е неоснователен, което води до неоснователност и на втория иск, тъй като с
втората сделка е било извършено прехвърляне на идеални части между съсобственици,
което е допустимо.

Ответницата В. Д. А. не взема становище по исковата молба. Предоставя на съда
да прецени дали исковете са основателни.
Ответницата М. П. Д. счита, че исковете са неоснователни, като излага същите
доводи като останалите ответници, а именно, че хипотезата на чл. 65 ЗЗД не може да
бъде приравнена на покупко-продажба, поради което не възникват права по чл. 33, ал.
2 ЗС за ищеца.
Във всички писмени отговори се прави възражение относно това, че искът е
подаден след изтичане на преклузивния срок.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
С решение №**** от **** на поземлена комисия Община ****, обл. *** било
възстановен правото на собственост на наследниците на А.Т.А. върху земеделски земи
в землището на с. ****. Общо били възстановени шест недвижими имота, сред които
били процесните: 1. нива от 8,500 дка в местността "****" с имотен номер ***,
понастоящем заснета в кадастралната карта с идентификатор **** и площ от 8501
кв.м.; 2. овощна градина от 10,217 дка в местността "****" с имотен номер ***,
понастоящем заснет в кадастралната карта с идентификатор ***** с площ от 10232
кв.м. / лист 146, 148 и 150/.
По делото не спорно и се установява от представените удостоверения за
наследници №**** от **** и №*** от *****, че ищецът Й. Н. П. и ответниците С. П.
Н., В. Д. А. и М. П. Д. спадат към кръга на наследниците на А.Т.А. / лист 138 и 141/.
Установява се, че на **** с нот. акт №*** дело ***/*** на ****** ответницата
С. П. Н. сключила с ответника Ж.Д. и К.Ч. договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на парично задължение / лист
128/. В чл.1 на договора било посочено, че Н. е получила по договор за заем от двамата
приобретатели в заем сумата 1000 лв., от които от Ж.Д. 500 лв. и 500 лв. от К.Ч.
Страните се съгласили, че вместо изпълнение на паричното си задължение Н. ще
прехвърли на Ж.Д. 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** намиращ се в
2
землището на с. ***, местността "***" с площ 8501 кв.м. както и 1/16 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор **** намиращ се в землището на с. ***, местността
"***" с площ 10232 кв.м. За погасяване на заема към другия заемодател Н.
прехвърлила други идеални части от два имота, като това прехвърляне не съставлява
предмет на настоящия иск.
На същата дата - **** с договор за продажба, обективиран в нот. акт №***, том
****, дело ***/*** на ***** ответниците М. П. Д. и В. Д. А. прехвърлили на А. Д.
общо 3/8 ид.ч. от които 2/8 ид.ч. собственост на В. А. и 1/8 ид.ч. собственост на М. Д.
от поземлен имот с идентификатор ***** намиращ се в землището на с. ****,
местността "****" с площ 8501 кв.м. Със същата сделка в полза на купувача били
прехвърлени и 3/16 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** намиращ се в
землището на с. ****, местността "****" с площ 10232 кв.м. / лист 105/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Ако декларацията по чл.33, ал.1 ЗС е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, за заинтересования съсобственик се поражда
потестативното право да изкупи продадената част при действително уговорените
условия - чл.33, ал.2 ЗС. Искът следва да се предяви в двумесечен срок от сключването
на сделката.
По делото не е спорно, че ищецът, по силата на наследяване и земеделска
реституция, е съсобственик в процесните два имота. Установи се също така от
представените нотариални дела, че в тях липсва негова декларация относно това, че
прехвърляните идеални части на първите три ответници са му били предложени при
същите условия.
Първата сделка при която ответникът Д. е придобил идеални част и имота
представлява споразумение по чл.65 ЗЗД, по силата на която кредитор по един
договор, в случая договор за заем, се съгласява да получи нещо, различно от
уговореното. В случая Д. има качеството на кредитор по договора за заем, а първата
ответница е длъжник. По силата на съглашението кредиторът се е съгласил да получи
вместо плащане притежавани от Н. идеални части от правото на собственост върху
процесните два имота.
Въпреки, че има общи черти с договора за продажба, съглашението за даване
вместо изпълнение се различава по своята кауза. При продажбата собствеността се
прехвърля за да се получи определена цена, а при съглашението по чл.65, ал.1 ЗЗД за
3
да се погаси едно задължение за прехвърлителя. Поради тази разлика, подобно
съглашение собственикът може да сключи само със своя кредитор, защото само тогава
задължението му ще бъде погасено. Ето защо съдът намира, че за прехвърлителката Н.
не е било безразлично, кому ще прехвърли собствеността върху идеалните части от
имота, защото в този случай не би се постигнал погасителен ефект. Предвид това,
настоящия състав намира, е че не е налице втората предпоставка относно
възможността за приложение на чл.33 ЗС, посочена в цитираното от ищеца Решение по
гр.д. № 3807/2017г. на ВКС, първо ГО - за съсобственика прехвърлител по сделката да
е без правно значение, кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част
от съсобствения недвижим имот /другия съсобственик или трето лице/. Не е налице и
третата посочена в цитираното решение на ВКС предпоставка - от самата сделка да
може да се определели цената срещу която се прехвърля идеалната част от
съсобствения недвижим имот. В настоящия случай за един общ паричен дълг към Д. са
прехвърлени идеални части от два отделни имота, като в договора за даване вместо
изпълнение не е посочено прехвърлянето на кой имота каква част от дълга погасява. В
такъв случай съсобственикът не може да претендира изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС.
Поради изложеното съдът намира, че макар да е предявен в уредения в закона
двумесечен срок, искът на Й. П. е неоснователен.
Съдът счита, че в случая съединяването на исковете по настоящото дело не е
евентуално, а кумулативно, тъй като произнасянето не е обусловено от отхвърляне на
първия иск, а от неговото уважаване. Двата предявени иска могат да бъдат
едновременно основателни и уважени, както и неоснователни и отхвърлени, но не е
налице обуславящо съотношение между тях. Поради това, съдът счита, че следва да се
произнесе и по втория иск, независимо че ищецът е посочил, че иска да бъда разгледан
в случай на уважаване на първоначално предявения.
Предвид неоснователността на първия иск съдът счита, че неоснователен се
явява и вторият иск, тъй като след сключване на сделката по прехвърляне на идеални
части от процесните два имота, ответникът Ж.Д. е станал съсобственик, поради което
прехвърлянето извършено с покупко-продажбата обективирана в договора за продажба
сключен с нотариален акт №***, том ***, дело ***/*** на **** е осъществено не с
лице чуждо за съобствеността. Предвид това за ищеца не възниква право да претендира
изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС.
По разноските:
Ищецът следва да заплати на ответниците деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение както следва: на С. Н. сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение /лист
163/; на А. Ж. Д. – 600 лв. адвокатско възнаграждение /лист 165/; на В. Д. А. - 600 лв.
адвокатско възнаграждение / лист 48/.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Н. П. ЕГН ********** с адрес *********** против С. П.
Н. ЕГН ********** с адрес ******* и А. Ж. Д. ЕГН ********** с адрес *******
относно признаване, на осн. 33, ал.2 ЗС, правото на ищеца да изкупи за сумата от 500
лв. прехвърлените срещу погасяване на парично задължение в размер на 500 лв. с нот.
акт №***, том ****, рег. номер ***, нот. дело №***/**** на ****, от ответницата С. П.
Н. на ответника А. Ж. Д. идеални части, както следва: 1/8 ид.ч. от поземлен имот -
нива с идентификатор **** по кад. карта на с. ****, общ. ****, находящ се в
местността „****“, с площ от 8501 кв.м., при граници: поземлени имоти с
идентификатори *****, ****, *** и ****, ведно с всички приращения и подобрения;
както и 1/16 ид.ч. от поземлен имот – овощна градина с идентификатор **** намиращ
се в землището на с. ****, местността "*****" с площ 10232 кв.м., при граници:
поземлени имоти с идентификатори *****, *****, ****, *****, ****, **** и *****,
ведно с всички приращения и подобрения.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Н. П. ЕГН ********** с адрес ******* против В. Д. А.
ЕГН ********** с адрес *********, М. П. Д. ЕГН ********** с адрес ********* и А.
Ж. Д. ЕГН ********** с адрес ******** относно признаване, на осн. 33, ал.2 ЗС,
правото на ищеца да изкупи за сумата от 440 лв. прехвърлените с договор за покупко-
продажба с нот. акт №***, том ***, рег. номер ****, нот. дело №****/***** на ****,
от ответниците В. Д. А. и М. П. Д. на ответника А. Ж. Д. общо 3/8 идеални части, 2/8
от В. А. и 1/8 ид.ч. от М. Д., от следните имоти: поземлен имот - нива с идентификатор
***** по кад. карта на с. *****, общ. ****, находящ се в местността „*****“, с площ от
8501 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *****, ******, ***** и
*****, ведно с всички приращения и подобрения.

ОСЪЖДА Й. Н. П. ЕГН ********** да заплати на С. П. Н. ЕГН **********, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни
разноски.

ОСЪЖДА Й. Н. П. ЕГН ********** да заплати на М. П. Д. ЕГН **********, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни
разноски.

ОСЪЖДА Й. Н. П. ЕГН ********** да заплати на В. Д. А. ЕГН **********, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни
5
разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6