Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                      Номер 260022   Година 22.01.2021    Град Пловдив  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На дванадесет и втори януари   Година две хиляди двадесет и първа,

В закрито заседание в следния състав:

                                                      

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 815 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

          „ЗАХАРНА ФАБРИКА ПЛОВДИВ” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20201209170446 от 10.12.2020г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20200110165647 от 13.01.2020г. за вписване заличаването на съдружника В.В.А.поради освобождаване.

         Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Срокът по чл.125 ал.2 от ТЗ не е императивен и ТД не е задължено да изчака изтичането му, за да вземе решение за прекратяване на членството на съдружник, а ако дружеството не вземе такова решение, то с факта на изтичане на срока настъпва прекратяване на участието на съдружника по право. Изразява становище, че нормата на чл.125 ал.2 от ТЗ е диспозитивна, липсва законово забрана ОСС да вземе решение за прекратяване на членство преди изтичане на тримесечния срок. Възразява, че вписването на запор върху дялове на съдружник по чл.517 ал.1 от ГПК не създава абсолютна забрана за разпореждане със запорирания обект, защото разпореждане след запора е непротивопоставимо на кредитор/взискател, тъй като разпореждането не е абсолютно недействително. При този запор съществува възможност кредиторът да получи от дружеството парична равностойност на запорираните дялове доброволно при изплащане на стойността им или принудително чрез предявяване на конститутивен иск за прекратяване на дружеството като равностойността зависи от финансовото състояние. Твърди, че чл.517 ал.3 от ГПК и чл.125 ал.2 от ТЗ не се намират в конкуренция. Възразява, че забраната за въздействие върху дяловете при наложен запор не включва забрана за въздействие върху членственото правоотношение, включително при условията на чл.125 ал.2 от ТЗ, защото прекратяване на членството по този ред не уврежда интересите на взискателя поради това, че не се отразява на съдбата на паричната равностойност на дружествения дял. Тази парична равностойност взискателят би получил и при принудително удовлетворяване при иск по чл.517 ал.3 от ГПК. Наложеният запор не възпрепятства упражняване на установено и гарантирано от закона право на съдружник, бил той и длъжник, да прекрати членственото си правоотношение, защото запорът действа обвързващо и за ТД, което е задължено да изпалти на взискателя припадащата се на съдружника –длъжник парична равностойност на притежаваните дялове. В случая процесното ТД на ОСС е взело решение както за прекратяване участието на съдружника А., така и за определяне на размера на паричната равностойност на дяловете по правилата на чл.125 ал.3 от ТЗ към 30.11.2020г. За тази цел е изготвен нарочен баланс и оценъчна експертиза като е определен размера на вземането на съдружника към дружеството на 9 120лв. Същот така ОСС на ТД, съобразявайки се с наложения запор, е взело решение сумата да се преведе в пълен размер по сметка на ЧСИ по  изпълнителното дело, по което е наложен запора, което е извършено чрез банков превод.

         Претедира разноски, представя договор за правна помощ и справка по чл.80 от ГПК.

         Агенция по вписване на основание чл.25 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ взима писмено становище по жалбата като я намира за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Посочва, че от приложените към заявлението писмени материали се потвърждава съдружникът А. да е връчил на управителя на дружеството писмено предизвестие по чл.125 ал.2 от ГПК на 20.11.2020г., поради което към датата на подаване на заявлението не е изтекъл тримесечния срок по чл.125 ал.2 от ТЗ. Позовава се на съдебна практика по тълкуване на тази норма и нуждата волеизявлението на напускащия съдружник до дружеството да е в писмена форма и да е изтекъл законовия или предвидения в дружествения договор срок, за да е настъпило преклатяване на членственото правоотношение, при което се упражнява едно потестативено субективно право, за чието упражняване и настъпване на правните последици не се изисква насрещно волеизявление на дружеството и взимане на решение. Посочва, че върху дяловете от капитала на съдружника А. има вписан запор за вземания на Колони Моторспорт ООД по образувано изпълнително дело на 09.10.2017г. По тълкуване и прилагане на нормата на чл.517 от ГПК от длъжностото лице по вписване към АВ при заявено вписване на заличаване на съдружник в ООД с наложен върху дяловете запор се позовава на съдебна практика, която цитира и прилага, като на нейна база счита, че вписаният запор върху дяловете забранява на съдружника да видоизменя правоотношението си с дружеството по какъвто и да било начин, включително и да го прекратява, независимо от основанието. Посочва, че обект на запора е дружествения дял в състоянието, в което се намира към датата на налагането му, а не произтичащите от прекратяване на членствените отношения вземания, които възникват като правна последица от волеизявлението на кредитора, по негова воля и по негово искане тогава, когато липсва доброволно погасяване на дълга било от длъжника, било от дружеството. На правото на кредитора да се удовлетвори корелира задължението на съдружника и на дружеството да търпят и да се въздържат от действия, които ще видоизменят запорираното имуществено право, като евентуалното принудително удовлетворяване от стойността на ликвидационния дял ще е към момент различен от този по чл.125 ал.3 ТЗ, макар и по същото правило. Наложеният запор  по аргумент от чл.451 от ГПК възпрепятства вписване на промени, засягащи съдружника със запорирани дялове. Запорът е изпълнителен способ на принудителното изпълнение и е уреден от ГПК при изпълнение върху вземанеия на длъжника. С налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда и унищожава същата, а на третото задължено лице, получило запорното съобщение съгласно чл.507 ал.2 ГПК, се забранява да предава държаните суми на длъжника. В случая запорът се вписва в ТР по партидата на дружеството и АВ уведомява дружеството. При пристъпване към принудително изпълнение съдия – изпълнителят изпраща на дружеството волеизявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и последното плаща на взискателя припадащата се част, определена по правилото на чл.125 ал.3 от ГПК, т.е. към момента на получаване на изявлението по чл.517 ал.3 ГПК и това е релевантният момент за определяне на стойността на ликвидационния дял на длъжника, който не е избран от дружеството или от длъжника като дата. Затова са неснователни съжденията в жалбата, че с прекратяване на членственото правоотношение по желание на съдружника или по инициатива на дружеството не се накърнявали правата на взискателя. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, това означава трансформиране на дружествения дял, обект на запора, в парична сума за равностойност към избран от длъжника и/или дружеството момент, а не съобразно волята на взискателя и изявлението му за прекратяване на членственото правоотношение. От възможността стойността на ликвидационния дял да е различна и върху размера й да може  да се въздейства чрез избиране на момента, в който да се прекрати членственото правоотношение, следва интересът на кредитора от запазване на членственото правоотношение и оттук при конкуренция на правата защитата е дадена на взискателя като тази защита следва от правните последици на наложения запор.

         Прилага съдебна практика, претендира разноски в размер на юросконсултско възнаграждение от 300лв.

 

Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 10.12.2020г., съобщение или доказателства за връчването му не са приложени, жалбата е подадена до съда чрез куриер с датата на клеймото 17.12.2020г., поради което срокът е спазен.

         Разгледана по същество, е неоснователно.

         Справката в ТР посочва, че дружеството е с капитал от 416 841лв., набран и с непарична вноска от 07.04.2017г. на право на собственост върху осем недвижими имота, включващи земя и сгради, разпределен между двама съдружници – В.В.А.с 10 000лв. и „Скегуей Корпорейшън“ ЕООД с 406 841лв. Върху дяловете на В.В.А.е вписан на 09.10.2017г. наложен запор от съдия – изпълнител по изпълнително дело № 20177570400122 за обезпечаване вземане на „Колони Моторспорт“ ООД в размер на 304 045.51лв. главница, ведно със законна лихва от 24.12.2010г.; 338 евро, чиято левова равностойност при курс 1.95583лв. за 1 евро възлиза на 661.07лв. – разноски; 819 евро, чиято левова равностойност при курс 1.95583лв. за 1 евро възлиза на 1601.82лв. – разноски; 1000 евро, чията левова равностойност при курс 1.95583лв. за 1 евро възлиза на 1955.83лв. – съдебно – деловодни разноски.

          Със Заявление А4 20201209170446 от 09.12.20202г. е поискано вписване на заличаване на съдружника В.В.А.и вписване за ЕСК на „Скегуей Корпорейшън“ ЕООД. За това са представени:

         Предизвестие от В.В.А.до дружеството, с което иска на осн. чл.125 ал.2 от ТЗ „да бъде прекратено участието ми като съдружник в дружество с ограничена отговорност „Захарна Фабрика Пловдив“ ООД с ЕИК ********* преди изтичането на посочения в чл.40 от Дружествения договор на „Захарна Фабрика Пловдив“ ООД с ЕИК ********* и чл.125 ал.2 от ТЗ тримесечен срок“ и имуществените отношения между него и дружеството „по повод и във връзка с прекратяване на участието ми“ да бъдата уредени по реда на чл.42 и чл.43 във вр. с чл.20 ал.3, предл. последно, от ДД и чл.125 ал.3 от ТЗ във вр. с чл.517 ал.3 от ГПК – въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Предизвестието е получено срещу разписка на 20.11.2020г. от Д.И.в качеството му на управител на дружеството.

         Протокол от проведено ОСС от 30.11.2020г. на дружеството, с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, на което присъстват и двамата съдружници и взимат единодушно решения за прекратяване на членството на В. А. и освобождаването му като съдружник по негова молба в деня на взимане на решението; уреждане на имуществените отношения въз основа на нарочно изготвен счетоводен баланс към 30.11.2020г. и заключение на експерт за размера на паричната равностойност на притежаваните от А. дялове; поемане на дяловете на А. от другия съдружник чрез извършване на парична вноска по банкова сметка на дружеството по номинал на дяловете; преобразуване на дружеството от ООД на ЕООД.

         Протоколи за взети решения от 27.11.2020г. и от 07.12.2020г. от ЕСК на съдружника „Скегуей Корпорейшън“  ЕООД ЕИК *********.

         Протокол от взето решение от 08.12.2020г. от „Скегуей Корпорейшън“  ЕООД в качеството на ЕСК на „Захарна Фабрика Пловдив“ ООД с ЕИК ********* за приемане на изготвения счетоводен баланс към 30.11.2020г.; за приемане на изготвената експертна оценка за паричната равностойност на дружествените дялове на освободения съдружник А.;  за определяне на размера на паричната равностойност на дружествените дялове на освободения съдружник А. от 9 120лв.; за извършване превод по банков път на сумата от 9 120лв. като парична равностойност на дяловете на съдружника А.  по сметка на ЧСИ Драгомира Митрова с рег. № 828 за погасяване на задълженията на В. А. по изп.д. № 20168280400112 към взискател „Колони Моторспорт“ ООД; за поемане дяловете от капитала на А. от „Скегуей Корпорейшън“  ЕООД с плащане на парична равностойност по банков път по номинал на дяловете; за промяна на фирменото наименование от ООД на ЕООД; за промяна на седалището и адреса на управление; за приемане на учредителен акт; за избор на управител.

         Приложени са също така Заключение на ССчЕ на А.С.; счетоводен баланс към 31.11.2020г.; преводно нареждане за кредитен превод с референция 35422929 от 08.12.2020г. за сумата от 9 120лв. с наредител „Скегуей Корпорейшън“  ЕООД по сметка на „Захарна Фабрика Пловдив“ ООД с ЕИК ********* с основание – поемане дяловете на А.; преводно нареждане за кредитен превод с референция 35422967 от 08.12.2020г. с наредител „Захарна Фабрика Пловдив“ ООД с ЕИК ********* по сметка на ЧСИ Драгомира Митрова за превод на сумата 9 120лв. с по ИД 20168280400112 равностойност дялове А..

         Приложени са нужните деклараци от ЗТРРЮЛНЦ.

         По преписката е представено и копи на Запорното съобщение на ЧСИ Драгомира Митрова от 29.09.2017г., с което е наложен запора върху дяловете на В. А. и въз основа на което са извършени горецитираните вписвания по партидата на дружеството.

 

С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че се заявява вписване заличаването на съдружника В. А. при хипотезата на чл.125 ал.2 от ТЗ като от приложеното предизвестие е видно, че е получено от управителя на 20.11.2020г. и доколкото от представените документи е видно, че тримесечният срок по чл.125 ал.2 от ТЗ и чл.40 от ДД не е изтекъл и не е осъществен фактическият състав на посочената законова разпоредба, то е приело, че членственото правоотношение на А. не е прекратено. В допълнение е посочено, че с вписването на 09.10.2017г. и на 17.07.2019г. запор върху дяловете на А. е възникнала забрана за извършване на разпоредителни действия от съдружника с притежаваните дялове, като забраната обхваща и има ефект и върху членствените правоотношеня в смисъл, че съдружникът не може да се разпорежда с тях, а подаване на предизвестие за напускане е вид въздействие върху членствените права, от които се цели освобождаване и което въздействие не поражда правен ефект и не настъпва прекратяване на членството му като съдружник.

 

 

Отказът е законосъобразен.

Представената молба на съдружника А. до дружеството с връчване на 20.11.2020г. на управителя не материализира негово волеизявление за едностранно прекратяване на членството му правоотношение, тъй като писмено в молбата такава воля няма. Обективно това е искане до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение по взаимно съгласие и  е сторено на проведеното на 30.11.2020г. ОСС чрез взетите решение, защото няма материализирана писмена вола на съдружника А. до дружеството, че едностранно по своя воля прекратява членството си правоотношение и отправя тримесечно предизвестие за това, считано от датата на връчване на предизвестието. Прочитът на молбата сочи, че съдружникът иска от дружеството да му се прекрати членството правоотношение, а не че той по своя воля прекратява правоотношението. Касае се за различни по съдържание на волеизявлението фактически състави за преустановяване на членствени права. Изписването на правни норми от закона и дружествения договор в молбата не обосновава автоматичен извод за наличие на воля по тях. Следва обективираната писмена воля да се тъклува като се отчитат императивните изисквания на всеки фактически състав за осъществуването му. В представената молба никъде А. не използва по смисъл изрази, че той  прекратява членството си едностранно и че дава предизвестие за това, а напротив – иска от дружсетвото членството му да бъде прекратено и това е постигнато по взаимно съгласие на проведеното на 30.11.2020г. ОСС съгласно депозирания протокол.

Поради горното са ирелевантни мотивите на длъжностото лице за отказ, че тримесечният срок на предизвестието по чл.125 ал.2 от ТЗ не е изтекъл към датата на подаване на заявлението в ТР и оттук да не е осъществен фактическият състав на заявеното правно основание за прекратяване на членственото правоотношение и поисканото заличаване на съдружника А..

Прекратяване на членственото правоотношение, съгласно представения протокол от 30.11.2020г. за материализираните в него волеизявления на съдружниците и взетите решения, както и с оглед волята, отразена писмено в искането на съдружника А. до дружеството в молбата му, връчена на 20.11.2020г., сочат на осъществен фактически състав при взаимно съгласие на съдружниците по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ.

Това не променя законосъобразния извод на дължностото лице за наличие на императивна законова забрана за прекратяване на членството на А. и випсването му в ТР поради наложен запор върху дружествените дялове на този съдружник, съгласно вписванията по партидата. Мотивът за отказ е съобразен с трайно даденото тълкуване на института в цитираната съдебна практика в писменото становище на агенцията и се споделя от съда.

Нормата на чл.451 ал.1 от ГПК съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и с пълна сила се отнася и за запор на дялове по чл.517 от ГПК – на съдружника се забранява да изменя правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК. Основателно се сочи от агенцията, че на основание чл.507 от ГПК на търговското дружество като трето задължено лице при запор на дялове се забранява да предава дължимите от него суми на длъжника и от деня на запорното съобщение това третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо длъжника за тези суми.

С взетите решения от 30.11.2020г. и след това от 08.12.2020г., двамата съдружници са нарушили забраната чл.451 ал.1 от ГПК, защото са видоизменили обекта на запора като са го трансформирали в ликвидно и изискуемо вземане чрез прекратяване на членственото правоотношение по взаимно съгласие и взето решение за изплащане на ликвидационен дял, определен по нарочен баланс към 30.11.2020г. и изчесления, а търговското дружество е нарушило и чл.507 от ГПК, защото е наредило банков превод чрез плащане на левовата равностойност на ликвидационния дял по сметка на ЧСИ.

Тези им действия представляват инициирано от тях, по тяхна воля и преценка пристъпване към осребряване на имуществено право, служещо за обезпечаване вземането на взискателя по изпълнителното дело чрез наложения запор. Респективно длъжникът и третото задължено лица са остойностили това имущество по тяхна воля и преценка и са направили плащане на равностойност, която са определили те.

Такива действия обаче са забранени от закона с оглед посочения и възможен правен резултат за увреждане и злепоставяне правата на взискателя по изпълнението. Законодателят е лишил както длъжникът по изпълнението, така и третото задължено лице, да извършват по своя воля и преценка действия по осребряване на имуществено право, върху което е насочено принудителното изпълнение, като им е забранил изрично и не ги е овластил да пристъпват към удовлетворяване на взискателя тогава, когато решат. Това право длъжникът е имал до изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден с  ПДИ на съдия – изпълнителя. След този момент, при предприети и наложени обезпечителни мерки с цел съхраняване като налично на имуществото на длъжника за принудително удовлетворяване от него на взискателя, правото на длъжника да осребрява това имущество е отнето.

Поради това и в частност с цитираните законови норми на чл.451 ал.1 и чл.507 ал.2 от ГПК е отнето правото на длъжника – съдружник с наложена обезпечителна мярка запор на дружествени дялове да предприема действия по своя инициатива, насочени към осребряване на дяловете, било чрез продажбата им на друго лице, било чрез едностранно прекратяване на членството или прекратяването му по съгласие на съдружниците или изключване, и изплащане на паричната равностойност на дела.

Това е така, тъй като в изпълнителното производство взискателят е този, по чието искане се пристъпва към принудително изпълнение за осребряване на имуществото на длъжника с цел удовлетворяване. За това изпълнението е наименувано принудително. Поради бездействие на длъжника – неплащане, държавата с властническото си правомощие е създала императивните норми на ГПК по отношение на принудителното изпълнение като е задължила и подчинила поведението на длъжника да „търпи“ визираните в ГПК правни и фактически ограничения на имуществените си права.

Както основателно се сочи в писменото становище на агенцията, чийто мотиви и съображения съдът споделя изцяло, нормата на чл.517 от ГПК е уредена и следва систематично да се тълкува по смисъл и съдържание в глава четирдесет и пета – Изпълнение върху вземания на длъжника. Тя урежда хипотезата, когато обект на запор са дружествени дялове на длъжника по изпълнението. Тъй като, както се посочи, по изпълнителното дело действия се извършват по искане и инициатива на взискателя, при негово искане съдия – изпълнителят пристъпва към изпълнение върух вземане от дружесвен дял, което в чл.517 ал.3 от ГПК е уредено чрез връчване на дружеството на изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Това изявление на взискателя е постестативно волеизявление, защото с него той /взискателят/ преобразува членственото правоотношение на съдружника като го видоизменя – прекратява го. Следователно само взискателят и то по негова воля и преценка може да прекрати членственото правоотношение на своя длъжник, след като върху дяловете са наложени запори. А за да упражни това си право чл.451 ал.1 и чл.507 от ГПК са забранили както на съдружника, така и на дружеството, да прекратят членството правоотношение на длъжника с дружеството, независимо от основанието. Или както сочи агенцията – налице е конкуренция на две потестативни права за прекратяване на членството – на взискателя и на длъжника/на дружеството, и тази конкуренция за трансформиране на дружествения дял в парична равностойност чрез преобразуване на правоотношение при прекратяването му е разрешена законодателно в полза на взискателя с наложен запор по висящото изпълнение, а не в полза на съдружника и/или дружеството. Защото, както основателно се сочи в становището на агенцията, моментът, към който ще се изчисли паричната равностойност има правно значение и се определя и зависи от волята на взискателя с наложен запор, а не от волята на длъжника.

Поради това и съгласно чл.517 ал.3 от ГПК, след получаване на изявлението на взискателя, дружеството разполага с тримесечен срок, в който да удовлетвори взискателя като му изплати доброволно припадащата се ликвидационна част, определена по правилото на чл.125 ал.2 от ТЗ, но към датата на получаване на изявлението на взискателя и изтичане на три месеца, а не към избрана от длъжника и/или от дружеството дата. Т.е. с нормата на чл.517 ал.3 от ТЗ потестативното право на съдружника по чл.125 ал.2 от ТЗ е дадено на взискателя, а длъжникът по закон „търпи“ принудата на изпълнението като се въздържа от прави и фактически въздействия върху дружесвения дял и не го изменя, трансформира и прекратява, с оглед чл.451 ал.1 и чл.507 ал.2 ГПК.

Ето за това в цитираната съдебна практиа по Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о. , докладчик председателят Любка Илиева, Решение № 41 от 3.02.2016 г. на ПАС по в. т. д. № 51/2016 г., Решение № 44 от 5.02.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 26/2015 г., Решение № 1429 от 8.07.2013 г. на САС по ф. д. № 1329/2013 г., Решение № 1495 от 14.08.2012 г. на САС по ф. д. № 2583/2012 г., Решение № 1873 от 18.09.2013 г. на САС по ф. д. № 3042/2013 г., както и в цитираната и приложена от агенцията съдебна практика, е обоснован правният извод, че запорът дърху дружествен дял представлява императивна забрана за вписване на промени по членственото правоотношене на съдружник, включително и прекратяване и заличаването му, която императивна забрана се съблюдава от длъжностото лице по вписване и му забранява да вписва каквито и да било промени касателно съдружника със запориран дял.

Наведените в жалбата доводи остават изолирани спрямо горесподеленото от съда тълкуване на правните норми и като такива са неоснователни.

Дали срокът по чл.125 ал.2 от ТЗ е императивен или диспозитивен е без правно значение за казуса, доколкото съдът прие, че в тази част мотивите за отказ са ирелевантни, защото съдружникът, дори и да е искал, не е материализирал писмено волеизявление за едностранно прекратяване на членственото правоотношене чрез предизвестие или ако го е материализирал, не го е представил по преписката към заявлението, доколкото приложеното такова е молба до дружеството за решение на ОСС, а не едностранно предизвестие с даден срок.

За пълнота следва да се отбележи, че изтичането на срока на предизвестието е част от фактическия състав за настъпване на правната последица прекратяване на членствено правоотношение при едностранна воля за това чрез упражнено потестативно право. Дали обаче срокът е три месеца, по – кратък или по – дълъг, законодателят е предоставил право на избор като е дал правната възможност с дружествения договор да се определи този срок на предизвестие, а ако това не е сторено, то той е три месеца. Но да, изтичането на срока е задължително, за да настъпи по право прекратяване на членството, и да, има законова пречка в този срок ОСС да вземе решение за прекратяване на членственото правоотношение, докото с това решение ще се осъществи нов фактически състав за прекратяван на членството и ще има конкуренция на две основания.

Вписването на запор върху дяловете създава абсолютна забрана за разпореждане със запорирания обект, доколкото в случая фактическият състав на разпореждането и настъпването на правните последици от това изискват извършване на дейсвието „вписване“ от длъжностото лице, което по закон е задължено да следи за наличие на императивни норми, забраняващи му да впише промяна по партидата.

От датата на вписване на запора както длъжникът, така и дружеството законодателно са възпрепятствани да изплащат доброволно, по своя инициатива и усмотрение, на взискателя левовата равностойност на дружествения дял. Това могат да сторят доброволно само в тримесчния срок от получаване на волеизявлението на взискателя за прекратяване на членственото правоотношене на длъжника по реда на чл.517 ал.3 от ГПК.

Налице е идентитет и забраната за разпореждане с дружествения дял на длъжника включва и забрана за въздействие върху членственото правоотношение, защото обект на запора е членственото правоотношение в състоянието, в което се намира, към датата на налагане на запора. Преобразуването му чрез прекратяване и възникване на вземане за ликвидационен дял като потестативно право вече е предоставено само на взискателя по принудителното изпълнение, а не на длъжника. Запорираният обект като такъв се осребрява вече единствено и само по волята на взискателя. Действията на съдружника по чл.125 ал.2 от ТЗ увреждат взискателя, защото му изземват правото по чл.517 ал.3 от ГПК. Както се посочи, конкуренцията при упражняване на това потестативно право е решена от законодателя в полза на взискателя, не на длъжника.

Действия по трансформиране на членственото правоотношение в прекратено и възникване на вземане за ликвидационен дял от дружествен такъв са действия по осребряване на имущесвеното право, обект на запора, които действия в образувано принудително изпълнително производство вече се упражняват само по волята и преценката на взискателя със санкцията на съдия - изпълнителя. Длъжникът е с отнето право да осребрява имуществото, обезпечаващо принудителното изпълнение, респективно третото задължено лице – търговското дружество, е назначен по закон пазач на това имуществото право и също е със забрана да осребрява и плаща, докато не получи за това искане от съдия – изпълнителя. В конкретния случай действията на търговското дружество „Захарна фабрика Пловдив“ ООД по изплащане на определен едностранно като стойност ликвидационен дял са в нарушение на чл.507 ал.2 от ГПК, непротивопоставими са на взискателя по изпълнението, няма обективни данни взискателят да е приел плащането, да го е одобрил, поради което да е поискал и запорът дърху дяловете на съдружника да е вдигнат, което би имало правно значение за касуза по жалбата.

При този изход на делото следва на агенцията да се присъдят претендираните разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Претенцията е за 300лв. Възнаграждението се дължи на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според който разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.78 ал.8 от ГПК предвижда в полза на юридически лица да се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно за размера нормата препраща към чл.37 ЗПП, който от своя страна сочи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба – чл.23 т.5, за защита в охранителни производства възнаграждението е от 80лв. до 120лв. за една инстанция. С оглед депозираното писмено становище, съдът определя възнаграждение в размер на 100лв.

         Въз основа изложеното отказът ще се потвърди, поради което съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20201209170446 от 10.12.2020г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20200110165647 от 13.01.2020г. по партидата на  „ЗАХАРНА ФАБРИКА ПЛОВДИВ” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив за вписване заличаването на съдружника В.В.А.поради освобождаване.

ОСЪЖДА „ЗАХАРНА ФАБРИКА ПЛОВДИВ” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив да плати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски от 100лв. /сто лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.

Решението да се обяви.                           

 

 

    Окръжен съдия: