Решение по дело №2447/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.Д.С., ЕГН ********** против Заповед № РД-15-257/17.04.2008г. на кмета на община-Първомай, с която е одобрен проект на ПУП-ПР/план за регулация/ на парцели/УПИ/ XI-189 и XII-186 в кв. 29 по плана на с. Дълбок извор, област Пловдив във връзка с промяна на уличната регулация по имотни граници и изменение на дворищната регулация между УПИ XI-189, XII-186, X-190 и УПИ VIII-191 по кафявите и зелените зачерквания, линии и надписи.

Жалбоподателката, чрез процесуалните си представители адв. Т.И. и адв. Р.И., счита оспорената заповед за нищожна като издадена при липса на компетентност на длъжностното лице. На следващо място се застъпва становище за издаване на обжалвания акт в нарушение на административно-процесуалните правила- неуведомява на заинтересованото лице за започналото производство и в нарушение на административнопроизводственити правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нищожността и незаконосъобразността на процесната заповед. Претендират се разноски.

Ответникът – Кмет на Община-Първомай, чрез адв. Х.М.- пълномощник, моли Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да остави в сила процесната заповед. Претендира разноски.

Заинтересованите страни, редовно призовани, не вземат становище по депозираната жалба.

Жалбата е ДОПУСТИМА, в частта, с която се иска прогласяване нищожността на обжалваната заповед, тъй като е подадена от надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити, като съобразно чл. 149, ал.5 от АПК оспорването в тези случаи не е скрепено със срок. Съдът намира жалбата за недопустима, в частта й, с която се навеждат доводи за материалната законосъобразност на акта и се иска да се отмени като незаконосъобразен. Издаденият административен акт е бил съобщен по реда на чл. 129, ал. 2, изр. последно от ЗУТ( в приложимата редакция) и е влязъл в сила, по отношения на оспорващата.

Видно от събраните писмени доказателства жалбоподателката с НА № 86, том III, дело № 2228/1996г. се легитимира като собственик на дворно място от около 650 кв.м., находящо се в с. Дъблок извор, съставляващо парцел I, пл. № 185, кв. 29 по плана на селото, за който понастоящем е отреден УПИ I-185, кв. 29, по плана на с.Дълбок извор.

Със Заявление вх. № 91-04-17/09.04.2008г. И.К. и Д.Д.са поискали от кмета на община-Първомай да бъде разгледан и процедиран проект за ПУП-ПР на УПИ XI-189 и XII-186, кв. 29 по плана на с. Дълбок извор.

Към заявлението са представени документи за собственост, обяснителна записка, скица на имота, проект- фаза план за регулация. С Протокол № 6 от 12.03.2008г. ЕСУТ към община Първомай по т. VIII е предложила на кмета на община-Първомай да разреши изработване на ПУП-ПР/план за регулация УПИ XI-189, XII-186 в кв. 29 по плана на с. Дълбок извор. Кметът на общината е разрешил изработването на проекта с акт изх. № 91-04-17/17.03.2008г. ЕСУТ към община-Първомай с Решение по Протокол № 8 от 09.04.2008г. по т. VIII е предложил на кмета на общината да одобри ПУП-ПР на УПИ XI-189 и XII-186 в кв. 29 по плана на с. Дълбок извор, област Пловдив във връзка с промяна на уличната регулация по имотни граници и изменение на дворищната регулация между УПИ XI-189, XII-186, X-190 и УПИ VIII-191 по кафявите и зелените зачерквания, линии и надписи. Кметът на община-Първомай със заповед № РД-15-257/17.04.2008г. е одобрил проект на ПУП-ПР/план за регулация/ на парцели/УПИ/ XI-189 и XII-186 в кв. 29 по плана на с. Дълбок извор, област Пловдив във връзка с промяна на уличната регулация по имотни граници и изменение на дворищната регулация между УПИ XI-189, XII-186, X-190 и УПИ VIII-191 по кафявите и зелените зачерквания, линии и надписи. Тази заповед е и предмет на съдебната проверка.

По делото беше прието заключение по основна съдебно-техническа експертиза, изготвено от арх. Св.И. и допълнително, изготвено от инж. Д.Т.. В тях експертите дават отговори по поставените задачи, съответно на компетентноста си. Съдът дава вяра на установеното от двамата експерти като изготвено професионално и отговарящо на целите и задачите, за които по делото е допуснато събиране на специални знания. Коментар съдът не дължи, понеже заключенията касаят спора по същество, а настоящото обжалване е с искане за прогласяване на заповедта за нищожна.

Съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като посоченият обжалван акт не е нищожен.

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това, според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал. 2 от ЗУТ /действалата към момента на издаване на заповедта/, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Видно от приетите по делото заповед № РД-15-233/05.04.2004г. на кмета на община-Първомай, заповед № РД-15-2/06.01.2004г. на същия административен орган и Удостоверение № ЧР-17-78/02.05.2023г. оспорваната заповед е издадена в хипотеза на заместване. С посочените вътрешни актове кметът на общината е дерогирал своите права по реда на ЗУТ на друго длъжностно лице от община-Първомай, което е издало процесната заповед.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от същата се извежда каква е волята на административния орган, поради което в тази насока не е допуснато нарушение, водещо до нищожност.

Противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост на акта /Решение № 8035 от 01.07.2008г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., Второ О. /.

Заповедта не е нищожна и според критерия –особено съществено нарушаване наадминистративнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Такива не се установяват.

Критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Преценката за същественост е конкретна и в случая дори да се приеме отсъствието на еднозначно изразено съгласие за приемане на ПУП в част регулация, с допускане на придадена част или не, не е основание за нищожност, а за унищожаемост на заповедта. Не е осъществен елемент от фактическия състав на норма, приложима за предвидената регулация. Одобреното изменение на ПУП-ПР на УПИ XI-189 и УПИ XII-186, кв. 29 по плана на с. Дълбок извор принципно е допустимо като не е налице противоречие с кадастралната карта според данните от преписката. Следователно, не е допуснато "особено тежко" нарушение, каквото би било в хипотеза - актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия ред.

Липсата на настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът- чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ представлява отсъствие на една от предпоставките за издаване на заповедта, обосноваваща незаконосъобразност на заповедта - "Липсата на една от няколкото нормирани предпоставки в материалния закон за издаването на акта, обосновава незаконосъобразност /унищожаемост/ на акта, но не и нищожност. " – Решение № 3812/2019 г., ВАС, Второ Отд. Възприето е, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Посочените условия не са изпълнени, поради което не следва да се приема, че заповедта е нищожна /вкл. с аргумент от мотивите на Решение № 529/2020 г., ВАС, Второ Отд/.

Съображения за нарушение целта на закона също не биха били основателни, тъй като нарушението на материалния закон не обосновава извод за това, че одобреният ПУП- план за регулация е недопустимо и невъзможно на посоченото в акта правно основание. Както бе посочено, наличието на промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, касае основателност на жалбата, която по заявеното основание - нищожност на заповедта, се приема за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на административния орган, поради което същата не е нищожна. Предвид гореизложеното, искане за прогласяване на нищожността на Заповед № РД-15-257 от 17.04.2008г. на кмета на Община Първомай е неоснователно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

По аргумент на чл. 143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят разноски на ответника в общ размер на 1844,95 лева.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.С., ЕГН ********** против Заповед № РД-15-257/17.04.2008г. на кмета на община-Първомай, с искане да бъде обявена за нищожна.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** ***-Първомай сумата от 1844,95/хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и 0,95 ст./ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Съдия: