Решение по дело №1631/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от адвокат А.И. в качеството си на пълномощник на В.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис 7, срещу решение № 650 от 27.06.2023 г., постановено по АНД №1362/2023 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 5230642 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че в съдебното решение не са обсъдени направените във въззивната жалба възражения, оспорва наличието на пътен знак В-26, в електронния фиш не е посочен срок за подаване на възражения до директора на съответната структура на МВР и срок за обжалване, липсват и глобата с приложен процент намаление, банкова сметка, ***., което е в резултат на разпечатването на екземпляра и се приравнява на липса на връчване. Сочи, че ЕФ не е връчен на собственика към момента на извършване на нарушението „ОТП Лизинг“ ЕООД, липсва надлежен документ, удостоверяващ надлежно връчване от компетентен орган, неясна правна квалификация, не са попълнени всички реквизити на Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., което води до извод за неспазване на правилата за използване на АТС. В заключение посочва, че електронният фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и невъзможност да бъдат преодоляни в съдебната фаза на процеса.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която иска да бъде уважена касационната жалба и присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не е представен отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 5230642 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Касационният състав намира решението за валидно, допустимо и правилно, напълно споделя изводите, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

По делото е безспорно установено, че на 21.08.2021 г. в 17:16 часа в гр. Бургас на път І-9, км. 233+300, в посока от ПВ Сарафово към ПВ Север, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч лек автомобил „Порше панамера турбо” с рег. №

СВ 8878СА се движил със скорост 112 км/ч. /след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача/, установена с техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта –„ARH CAM S1” с № 11743D1.

За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш на жалбоподателя, вписан като ползвател в справката за процесния автомобил.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в съответствие с приложимия материален закон.

По делото е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съставен на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В него се съдържа информация за точното местоположение на уреда, пътният знак за ограничение, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 120, режим на измерване - стационарен, посока на задействане – приближаващ, номерата на протоколите установяващи годност на уреда, началото и край на работа, като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към електронния фиш статични изображения на лекия автомобил собственост на касатора. Също така, съдържанието на протокола, който е официален документ, не е оспорено от санкционираното лице, поради което не е било необходимо и допълнително събиране на доказателства относно местоположението на пътния знак. В този смисъл възражението е неоснователно.

Касаторът възразява, че в електронния фиш не е посочен срок за подаване на възражения до директора на съответната структура на МВР и срок за обжалване, липсват и глобата с приложен процент намаление, банкова сметка, ***., което е в резултат на разпечатването на екземпляра, което според него следва да се приравни на липса на връчване. По първоинстанционното дело на л.27 е приложена разписка за връчване на електронния фиш с дата на връчване 28.03.2023г. Въззивната жалба е подадена на 03.04.2023г. с многобройни възражения в нея, поради което не би могло да се приеме, че посочените пропуски са попречили на жалбоподателя пълноценно да реализира правото си на защита. На следващо място в приложената разпечатка е посочена глобата с приложен процент намаление, банкова сметка, ***, срок за предоставяне на писмена декларация с данни за лицето управлявало МПС. Не са направени твърдения, че друго лице е управлявало МПС и касаторът е бил лишен от възможността да подаде декларация по чл.189, ал.6 от ЗДвП. В този смисъл връчването е надлежно извършено и защитата на касатора не е била нарушена по никакъв начин.

Относно определяне субектът на отговорността съдът счита, че доколкото наказаното лице е вписано, като ползвател на процесния лек автомобил "Порше Панамера", с рег. № СВ 8878 СА, собственост на "ОТП Лизинг" ЕООД връчването на него е съобразено с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Както бе отбелязано по-горе не са налице твърдения за подавана декларация от ползвателя относно посочване на друго лице, което е управлявало автомобила на инкриминираната дата, с прилагане на копие от съответното СУМПС, което е предпоставка за анулиране на първоначално издаденият ЕФ. В този смисъл презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не е оборена и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на ползвател на МПС.

Настоящата касационна инстанция не споделя твърденията на жалбоподателя за неясна правна квалификация на вмененото му нарушение. Деянието е квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП регламентира правилото: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ Според настоящият съдебен състав посочване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е достатъчно. Разпоредбата на ал.2 е препращаща към ал.1, за да регламентира изключение от общото правило в ал.1 по отношение на ограниченията на скоростта, определени за движение в населено или извън населено място. В този смисъл съдът намира, че така посочено за нарушено правило за поведение не създава неяснота за наказаното лице.

Възражението по отношение на непопълване на всички реквизити на Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и направеният извод за неспазване на правилата за използване на АТС, съдът счита неоснователно. В изготвеният протокол за използване на АТСС са вписани всички необходими данни, както за локализиране на пътния знак, с който е въведено ограничението /до 80 км/ч/, така и за "разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри"- "110". Изрично е посочено в протокола, че режимът на измерване е "С", което според разяснението в самия бланков документ означава, че е "стационарен режим", поради което е неприложимо изискването да се въведе "начало и край на участъка", което е относимо само при режим на измерване "Д", какъвто в случаят очевидно не е използван, видно от удостовереното в протокола. Допълнително първоинстанционният съд мотивирано и много подробно е обосновал значението на правилата на Наредбата към процедурата по реализиране на административно-наказателната отговорност, които настоящата инстанция споделя изцяло.

В заключение посочва, че електронният фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и невъзможност да бъдат преодоляни в съдебната фаза на процеса. Настоящата касационна инстанция не констатира непреодолими и съществени процесуални нарушения.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в двоен размер на предвиденото наказание, което е предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е глоба в размер на 200 лева, който предвид установеният квалифициращ белег е глоба в размер на 400 лв.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 650 от 27.06.2023 г., постановено по АНД №1362/2023 по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: