№ 59
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500424 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на АНТ. Д. Д. и М. Ант. Д., действащ чрез законен представител А.Д.
против решение № 260141/28.06.2021г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д.
№ 291/2020г., с което е признато за установено, че СТ. М. Т., ЕГН **********
е биологичен баща на детето М. Ант. Д., ЕГН ********** и е постановена
промяна на бащиното и фамилното му име като същото се именува М.С.Т.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е
назначил провеждането на акушеро-гинекологична експертиза, направил е
необосновани изводи за основателност на предявения иск за установяване
бащинството на ищеца. Сочи се, че събраните по делото гласни доказателства
са в противоречие с писмените, както и че не е проведено необходимото
главно и пълно доказване на исковата претенция. Относно непроведената
ДНК експертиза се твърди, че това не се дължи на нежеланието на
въззивницата А.Д., а на състоянието на детето.
Отправеното до съда искане е за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
ищецът С.Т.. В с.з., чрез процесуален представител същият оспорва жалбата
1
като неоснователна и пледира за потвърждаване на решението, ведно с
присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.
Контролиращата страна ДСП – Добрич не е изразила конкретно
становище по основателността на въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Добрич се е произнесъл по предявен от въззиваемия С.Т. иск с
правно основание чл.66, ал.2 вр. ал.1 СК за установяване, че същият е
биологичен баща на детето М. Ант. Д., родено на 05.07.2010г.
Твърди се в исковата молба, че детето М. е родено в Република Полша
от биологична майка Д.Д.М., с която ищецът е съжителствал на семейни
начала. Сочи се, че съгласно законодателството на страната по
месторождението, когато майката няма сключен граждански брак, детето не е
припознато и произходът му не е установен по съдебен ред, се приема, че
детето няма установен произход. Съгласно разпоредба на закона в съставения
там акт за раждане като баща на детето е бил вписан С. Д., роден на
01.01.1980г., което е възпроизведено и в съставения в Република България акт
за раждане № 76/21.01.2011г. Твърди се, че ищецът не е знаел за това
обстоятелство. В началото на 2013г. се е разделил с рождената майка, която
през м.септември 2013г. е загинала в автомобилна катастрофа. Детето е било
взето от баба му по майчина линия – въззивницата А.Д., която е
възпрепятствала контактите му с него, както и е била назначена за негов
настойник. По този повод ищецът е узнал за вписванията в акта за раждане на
детето. По предприето от него оспорване, с влязло в сила решение на РС –
Добрич по гр.д. № 2231/2015г. съставеният в България акт за раждане е
отменен в частта относно вписванията за бащата и е постановено в графа
„баща“ да бъде вписано „неизвестен“. Междувременно детето М. е било
осиновено от въззивницата А.Д., при условията на пълно осиновяване.
Твърди се още, че ищецът е подал до компетентния орган декларация за
припознаване на детето, като с писмо от 11.02.2020г. е уведомен от Община
Добрич, че осиновителката е оспорила действията му по припознаване на
детето. С оглед на това и в срока по чл.66, ал.2 СК е предявил настоящия иск
за установяване, че е биологичен баща на М. Ант. Д..
В срока по чл.131 ГПК въззивницата А.Д., в лично качество и като
законен представител на детето е оспорила предявения иск с възражения за
неговата неоснователност. Оспорва твърденията за съвместно съжителство
между рождената майка и въззиваемия С.Т., че не е знаел за вписванията в
съставения в Република Полша акта за раждане, както и твърденията му, че е
баща на детето. Твърди, че такъв е пътувалият и загинал заедно с майката Д.
Д. мъж на име С.. Излагат се доводи относно личностните качества на ищеца
и че евентуалното му признаване за баща на детето няма да е в интерес на
последното.
Уведомената на основание чл.15, ал.6 ЗЗкрД ДСП – Добрич е
депозирала социален доклад, без да изразява конкретно становище по
2
съществото на спора.
В настоящата инстанция, съдът е приел, че е налице противоречие в
интересите на законната представителка и детето, поради което и на
основание чл.29, ал.4 ГПК на същото е назначен особен представител –
адв.В.. В с.з. особеният представител изразява становище, че с оглед
събраните доказателства, в частност проведената във въззивното
производство ДНК – експертиза исковата претенция е основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор относно установената с представените
писмени доказателства фактическа обстановка досежно съставените актове за
раждане на детето М., водените съдебни и административни производства от
въззиваемия С.Т., в това число подадена декларация за припознаване по
чл.66, ал., СК, за извършеното междувременно пълно осиновяване на детето
от неговата баба по майчина линия – въззивницата А.Д., която е депозирала
възражение срещу исканото от въззиваемия припознаване – обстоятелства,
обуславящи допустимостта на предявения в срока по чл.66, ал.2 СК настоящ
иск.
М. Ант. Д. е роден на 05.07.2010г. в Република Полша от майка Д.Д.М.,
родена на 13.10.1988г. в гр.Добрич, за което от компетентните полски власти
е бил съставен акт за раждане № 5537/16.10.2010г. В същия в графата „баща“
са вписани имената С. Д., с отбелязване в графа „Бележки“, че съставянето на
акта е съгласно чл.42, ал.2 от Закона за актовете по гражданско състояние.
Цитираната норма предвижда, че при липса на граждански брак на майката,
припознаване на детето или съдебно установяване на бащинството, в акта за
раждане като собствено име на бащата се вписва името, посочено от законния
представител на детето, а като фамилно име и фамилно име по баща – тези на
майката, за което се прави съответно отбелязване. През 2011г., на основание
чл.72, ал.3 от българския Закона за гражданската регистрация е бил съставен
и акт за раждане № 76/21.01.2011г., възпроизвеждащ вписванията относно
родителите по съставения в Полша акт за раждане. Рождената родителка е
починала през 2013г., след което с решение № 20/23.12.2015г. на РС –
Добрич, постановено по гр.д. № 2231/2015г. е прието, че в съставения акт за
раждане № 76/21.01.2011г. са вписани несъществуващи обстоятелства
относно вписаното като баща лице, доколкото съставеният първоначален акт
за раждане в страната по месторождение не установява произход от бащата,
поради което и е постановена отмяната му в тази част и вписване за баща –
неизвестен. Въззиваемият е подал декларация по чл.66, ал.1 СК, по повод на
която, след водени административни дела компетентният орган е уведомил за
исканото припознаване законната представителка на детето - въззивницата Д.,
съгласно вече допуснато с решение на АпС – Варна по в.гр.д. № 392/2014г.
пълно осиновяване. Същата го е оспорила, за което С.Т. е уведомен с писмо,
3
изх. № 94А-00-110/11.02.2020г., след което на 07.05.2020г. е предявил и
настоящия иск.
За установяване на твърденията на страните, касаещи отношенията
между рождената майка и претендиращият за биологичен баща, пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Й.Е.Я. и Д.В.М., ангажирани от въззиваемия, както и
ангажираните от въззивницата свидетели Г.И.Д. и К.С.С.. Съвкупният анализ
на същите обуславя категоричния извод, че майката Д. и въззиваемия С.Т. са
имали интимни отношения, същите са заживели на семейни начала след
запознаването си през 2008-2009г., което съжителство е продължило до
раздялата им през 2013г. Св.Я. сочи, че когато Д. е била бременна, тя е живяла
именно със С., детето се е родило в Полша, но след като станало на 5-месеца
го оставили при майката на С., а те се върнали в Полша. Свидетелката сочи
още, че до раздялата през 2013г. С. не е знаел за вписванията в акта за
раждане, както и че детето го познава като негов баща. Изцяло
кореспондиращи на тези показания са и показанията на св.М., майка на
въззиваемия. Според същите, когато Д. е забременяла, тя е живяла в дома на
свидетелката, заедно със сина й. И двете свидетелки не знаят, през периода на
съвместното съжителство Д. да е имала връзка с друг мъж.
Св.Д. знае, че Д. е живяла с мъж и че има дете от него, но не го познава
и няма преки впечатления нито за отношенията им, нито може с
категоричност да опровергае, че този мъж не е въззиваемия. В тази връзка и
недостоверни са показанията й, в частта, в която сочи, че това съжителство е
продължило само 4-5 месеца. Същата не знае и кога, спрямо твърдения от нея
период на съжителстване Д. е забременяла.
Св.С. също няма впечатления за това кой е мъжът, с когото Д. е
заживяла /“са се взели“/ и който „уж е баща на детето“, но според
споделеното от Д. и майка й, не го признавал.
При разглеждането на спора в настоящата инстанция, с цел пълната и
всестранна защита на интересите на детето за установяване на неговия
биологичен произход по бащина линия, повторно е допуснато провеждането
на неизготвената пред окръжния съд ДНК – експертиза,. Съгласно
заключението по тази експертиза, неоспорено от страните крайната
вероятност за бащинство на С.Т. спрямо М.Д. е 99.9999825%.
Предвид това заключение на вещото лице, както и установеното от
анализа на коментираните по-горе гласни доказателства съвместно
съжителство между предполагаемия баща и майката Д., датиращо от края на
2008г. и към годините на зачеване и раждане на детето /2009-2010г./, без
установени и доказани връзки с други мъже, съдът приема, че може да се
направи обосновано и неразколебано по делото предположение, че
биологичният баща на детето М. Ант. Д. е именно въззиваемия С.М.Т..
Следователно и предявеният иск с правно основание чл.66, ал.2 СК се
явява основателен.
4
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 и сл. ГПК въззивницата А.Д. следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемия направените от него разноски за въззивното
производство, които са в общ размер на 850 лева /250 лева, внесени разноски
за възнаграждението на особения представител и 600 лева, депозит за
експертизата/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/28.06.2021г. на ОС – Добрич,
постановено по гр.д. № 291/2020г.
ОСЪЖДА АНТ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, ул.“Ралица“
№ 11 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. Т., ЕГН ********** сумата от 850
/осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски във
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5