№ 21048
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110121350 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Б. К. С., с ЕГН **********, подадена
чрез адв. З. Д., срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК *********, с която са
предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ: 1/ да бъде отменена заповед № Т0-131/21.02.2025 г., връчена на
21.02.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Б. К. С. на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като незаконосъобразна; 2/
съдът да възстанови ищеца Б. К. С. на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „разработчик софтуер“; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 29 069,52 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 21.02.2025 г. до
21.08.2025 г. в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законна лихва за
периода от подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателно
заплащане на дължимата сума. В открито съдебно заседание, проведено на
30.09.2025 г. ищецът е заявил изменение на исковата си претенция за
присъждане на обезщетение – като е намалил същата до 17 995.43 лева за
периода от 21.02.2025 г. до 12.06.2025 г. Така с протоколно определение съдът
е приел иска за разглеждане в посочения размер и за посочения период, а за
разликата до първоначалния размер и период е прекратил производството /
като определението е влязло в сила/.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № LC-017
от 16.03.2022 г., като е заемал длъжността „разработчик софтуер“ с основно
1
трудово възнаграждение в размер на 4 844,92 лева / съгласно последния
подписан между страните анекс/.
Твърди, че работодателят е уведомил ищеца и негови колеги, че поради
намаляване на обема на работата се налага да си потърсят нова работа, като на
03.12.2024 г. между ищеца като работник и ответника като работодател, е
подписано Споразумение ТО-120/03.12.2024 г. за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 от КТ, с уговорена
дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.03.2025 г.
Посочва, че в периода от 03.12.2024 г. до датата на уволнението не е
получавал никакви служебни задачи нито лично, нито чрез системата за
възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, а също така редовно е
посещавал фирмата за изпълнение на служебни задължения, когато се е
налагало. В дружеството обаче е имало обичайна практика да се работи от
вкъщи, т.нар. „Home office”, като не е имало регламентиран ред за отчитане на
извършената работа.
Посочва, че на 21.02.2025 г. му е връчена заповед № Т0-131/21.02.2025
г., с която е прекратено преждеверемнно трудовото правоотношение на ищеца
на основание дисциплинарно уволнение, поради констатирани нарушения на
трудовата дисциплина: неявяване на работа в офиса на дружеството в
продължение на 5 последователни работни дни – за периода от 03.02.2025 г. до
07.02.2025 г. включително и непопълване на дневни отчети за процесния
период в нарушение на политиката на Дружеството за управление на времето,
отсъствия и извънреден труд.
Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за
незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения.
На първо място твърди, че за периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
включително е работил от вкъщи, със знанието на прекия си ръководител,
следвайки обичайната практика за работа в дружеството, с която всички
служители са запознати и от която редовно се възползват. Посочва, че през
посочения период е бил на разположение на работодателя си, но нито прекият
ръководител, нито някой друг се е свързвал с ищеца по телефона, фирмения
комуникационен канал или по електронна поща и не му е поставля служебни
задачи.
Поддържа, че обичайно служебни задачи се възлагат в таскборда на
системата за възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, като в посочения
период всеки ден е следил за поставяни служебно задачи, но такива е нямало.
Посочва, че не е запознат, че е имал задължение да изготвя ежедневни отчети
за свършената всеки ден работа, тъй като не е запознат по надлежния ред с
цитираната от работодателя Политика за управление на времето, отсъствията
и извънреден труд.
На следвашо място, посочва, че субектът на дисциплинарната власт не
му е изисквал писмени обяснения за твърдяното дисциплинарно нарушение.
На последно място, посочва, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно уволнение, работодателят не е отчел тежестта на допуснатите
нарушения и не е отчел, че служителят няма предходни нарушения на
2
трудовата дисциплина и наложени дисциплинарни наказания.
Посочва, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ месеца на уволнението е 4 844,92 лева. Твърди, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започвал нова работа
на нов трудов договор, поради което при отмяна на заповедта за уволнение,
моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в
установения по чл. 225, ал. 1 от КТ период и размер от 6 брутни работни
заплати, поради което поддържа, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение за времето на оставане без работа за
периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г., в размер на 29 069,52 лева .
Впоследствие се прави изменение на този иск, поради обстоятелството,
че ищецът е започнал работа при друг работодател.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: Споразумение № то-
120/3.12.2024 г. за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на
основание чл.325, т.1 КТ; Заповед №ТО-131/21.02.2025 г. за на дисциплинарно
наказание „уволнение”; Трудов договор № LC-017, сключен на 16.03.2022г.
между „АПГРЕЙТ“ ООД и Б. К. С.; Допълнително споразумение от
16.03.2022 г. към Трудов договор № LC-017/ 16.03.2022г.; Анекс № 02 от
30.09.2022 г. към трудов договор № 17/ 16.03.2022 г.; Анекс № 03/ 23.03.2023 г.
към Трудов договор № LC-017/ 16.03.2022г.; Анекс № 04/ 24.06.2024 г. към
трудов договор № LC-017/ 16.03.2022 г.; приемо-предавателен протокол от
16.03.2022 г. за предаване от работодател на служител на материално
оборудване.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Апгрейт“ ООД, чрез
процесуалния му представител адв. Ангелина Илиева, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответника на длъжност
„разработчик софтуер“, че с Анекс №04/24.06.2024 г. към трудовия договор
основното месечно възнаграждение е уговорено в размер на 4844,92 лева,
както и че със Споразумение-120/03.12.2024 г. между служителя и
работодателя е уговорено, че трудовото правоотношение е щяло да се
прекрати по взаимно съгласие считано от 04.03.2025 г. с последен работен ден
02.03.2025 г.
Признават и че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв.,
като оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова поради
липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно уволнение,
липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение и оставане
без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е останал
действително без работа.
По отношение на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение като
незаконно, посочва, че на основание политиката на дружеството за работа от
разстояние, в които изрично е посочено, че работа от вкъщи е възможна при
поискване по изключение след получено предварително одобрение от
3
ръководителите или човешки ресурси, така и на основание раздел I. Общи
условия, т. 2, (1), където е посочено, че служителят е длъжен да се явява, да
изпълнява задълженията, свързани с длъжността в предприятието на
Работодателя, намиращо се в гр. София, България. Поддържа, че служителят е
запознат с политиката за управление на времето, отсъствията и извънреден
труд APPGREAT, в която изрично е посочено, че работното време трябва да се
отчита в HR системата, както и че е позволена почивка между 12:00 и 14:00
часа, като месечните отчети следва да бъдат въведени най-късно до 1-во число
на следващия месец. Твърди се, че след сключване на споразумението за
прекратяване на трудовия договор поради взаимно съгласие, служителят,
считано от 03.12.2024 г. е спрял да изпълнява съвестно трудовите си функции,
което е причината за наложеното дисциплинарно уволнение.
Твърдят, че служителят е бил канен както устно, така и с имейл от
04.12.2024 г., изпратен от В. Л., да се яви на работа в офиса на дружеството.
Поддържа, че ищецът не се е явявал на работа в периода от януари 2025 г. до
07.02.2025 г., като на 07.02.2025 г. В. Л. е изпратила имейл на ищеца, с който
констатира, че ищецът не се явява на работа и не е попълнил месечните си
отчети.
Сочи, че дисциплинарното производство е образувано въз основа на
докладна записка № 1/10.02.2025 г., с която е констатирано неявяването на
ищеца на работа в процесния период 02.02 – 07.02.2025 г. на 17.02.2025 г. на
ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяване на
работа в посочения период, а на 17.02.2025 г. ищецът е подписал декларация,
че не попада в някоя от хипотезите на предварителна закрила при уволнение
по чл. 333 КТ и на 20.02.2025 г. е депозирал писмени обяснения, в които е
посочил, че не е бил на работа в офиса на дружеството, като посочва, че е
работил от вкъщи, но в посочения период не са му поставяни служебни задачи,
като изразява готовност периодът на отсъствието да му бъде зачетен за
използван платен годишен отпуск.
На 21.02.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
със Заповед № Т0-131/21.02.2025 г. поради наложено с посочената заповед
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в
продължение на 5 последователни работни дни – от 03.02.2025 г. до 07.02.2025
г. без уважителна причина.
Поддържа, че неявяването на работа в продължение на 5 работни дни е
тежко нарушение на трудовата дисциплина и работодателят не е длъжен първо
да ангажира по-леко дисциплинарно наказание, а може директно да уволни
работника. Посочва, че ищецът системно не изпълнявал трудовите си
задължения, въпреки, че многократно е канено от работодателя да се яви на
работа и да изпълнява трудовите си задължения. Предвид изложеното,
поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и е
спазена в цялост процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
наказанието е съобразено със тежестта на нарушението на трудовата
дисциплина. Поддържа, че дори да се признае уволнението за незаконно,
доколкото преди прекратяване на трудовото правоотношение по силата на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, между страните
4
е договорено неговото прекратяване поради взаимно съгласие, считано от
04.03.2025 г., предявеният иск за възстановяване на заеманата длъжност е
неоснователен.
Признава, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.02.2025 г.
до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв., като
оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова основание
поради липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно
уволнение, липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение
и оставане без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е
останал без работа. Посочва, че дори да се признае уволнението за незаконно,
не е налице причинна връзка между уволнението и оставането на ищеца без
работа след 04.03.2025 г., когато влиза в сила прекратяването поради взаимно
съгласие, тъй като за периода след посочената дата оставането на ищеца без
работа се дължи не на оспорваната заповед, а на взаимното съгласие между
страните за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид посоченото, поддържа, че при уважаване на иска за отмяна на
незаконното уволнение, искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ще е основателен само за периода от 21.02.2025 г. до
02.03.2025 г., за което време се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 1453,48 лева (6 работни дни х 242,25 лв./ден обезщетение =
1453,48 лв.).
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Представя следните писмени доказателства като приложение към
отговора на исковата молба: Декларация от 21.03.2022 г., че служителят е
запознат с вътрешните правила на дружеството; Политика за работа от
разстояние с превод на български; Политика на APPGREAT за управление на
времето; Споразумение то - 120/03.12.2024 г. за прекратяване на трудовия
договор между страните по взаимно съгласие; Докладна записка
№1/10.02.2025 г. относно констатираното нарушение; Искане за даване на
писмени обяснения от 17.02.2025 г.; Декларация за наличие на обстоятелства
по чл. 333 от КТ от 17.02.2025 г.; Писмени обяснение от 20.02.2025г.; Заповед
№ ТО - 13 1/21.02.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение;
копие от електронни съобщения от потребител Valentina Lesova с ел. адрес
***********@******.*** до потребител Blagoy Stoitsov с ел. адрес
********@******.*** и с копие до Josh Shoham с ел. адрес ****@******.*** на
английски с дата: 04.12.2024 г., 11:46 АМ и 07.02.2025 г., 11:07 АМ, с превод
на български език и справка от системата на работодателя за вътрешни отчети.
В хода на производството по делото са разпитани свидетели – П.В.В.
/бивш служител на ответника/; П. Д. А. /служител на ответното дружество/; В.
О. Л. /бивш служител на ответното дружество/. Приета е и съдебна
компютърно техническа експертиза с вх. № 347688/24.10.2025 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2025 г. ищецът
редовно призован – се явява лично и с адв. Д.. Последният поддържа исковата
молба и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски.
5
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
От ищеца по делото в даден от съда срок са постъпили писмени
бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като е бил назначен на длъжността
„разработчик софтуер“, с код по НКПД 25126004 и място на работа гр. София
– по силата на трудов договор № LC-017 от 16.03.2022 г. Съгласно подписан
между страните Анекс от 24.06.2024 г. основното трудово възнаграждение на
ищеца е уговорено на 4 844,92 лева.
Съгласно трудовия договор /чл. 2, ал. 1/ служителят е длъжен да се явява
за изпълнение на задълженията си в предприятието на работодателя в гр.
София, като промяна на адреса не се счита за промяна на мястото на работа. В
договора е уговорено и че същият подлежи на прекратяване с тримесечно
предизвестие – от страна на служителя респ. от страна на работодателя.
Видно от документ „политика за работа от разстояние на „АПГРЕЙТ“,
представен от ответното дружество, въпреки разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
трудовия договор в ответното дружество са съществували хибридни модели на
работа – при които служителите част от времето е следвало да бъдат „на
място“ в офисите на дружеството, но част от времето са имали възможност да
работят „от вкъщи“. Заедно с това обаче са били възприети и модели за работа
изцяло „от вкъщи – 100 % работа от разстояние“. Съгласно посочения
документ при дистанционна работа служителите са били длъжни да
разполагат с необходимото оборудване и да са на разположение на
работодателя си /за България/ в диапазона от 09.00 до 18.00 часа. Предвидена
е обедна почивка от 1 час в диапазано от 12.00 часа до 14.00 часа. Уговорено е
и служителите да отчитат работното време с месечни отчети до отдел
„Човешки ресурси“. Отпуски над три дни следва да се заявяват от
служителите с поне двуседмично предизвестие.
Налице и възможност за работодателя да прекрати възможността за
дистанционна работа с 24 часово предизвестие. Като лице за връзка по
въпроси във връзка с моделите на работа е предвидена за България П. А..
Видно от споразумение № 120/03.12.2024 г. страните са уговорили
трудовият договор на ищеца да бъде прекратен по взаимно съгласие на
основание чл. 325, т. 1 от КТ – считано от 04.03.2025 г., с последен ден на
работа 02.03.2025 г. Уговорено е работодателят да заплати на работника
оставащите до датата на прекратяване суми за трудови възнаграждения, както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – като други плащания
не са уговорени и работникът е декларирал, че няма претенции към
работодателя.
Видно от заповед № ТО -131/21.02.2025 г. на ищеца е наложено
6
дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта. Видно от последната ищецът е уволнен на основание
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – поради неявяване на работа в пет последователни
работни дни от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
Заповедта е връчена на 21.02.2025 г. лично срещу подпис.
В докладна записка от 10.02.2025 г. свидетелите В. Л., П. А. и лицето
Йехошуа Шохам са уведомили управителя на дружеството ответник, че в
периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. ищецът не се е явил на работното си
място в офиса на дружеството като за неявяването си не е уведомил нито
двете свидетелки, нито ръководителя си – г-н Шохам. Последният бил търсил
ищеца, за да му възложи задачи, но не установил същия. Освен това в този
период ищецът не бил попълвал отчети за извършена работа.
Видно от писмо от 17.02.2025 г. от ищеца са изискани обяснения – по
каква причина не се е явил на работа в пет последователни дни в периода от
03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. в офиса на дружеството – като е посочено, че
ищецът е бил търсен от ръководителя си г-н Шохам, но не е бил открит, а
свидетелките А. и Л. също не са виждали ищеца. Обяснения по каква причина
ищецът не е попълвал отчети в този период за извършената работа НЕ са
искани.
В тази връзка от ищеца са постъпили обяснения като същият твърди, че в
посочения период от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. е работил от дома си – в
условията на „хоум офис“, което било обичайна практика при ответното
дружество. Бил е на разположение на работодателя си, но никой не се е
свързал с него по телефон, електронна поща или друг начин вкл. за да му
възложи каквито и да било задачи. Задачи не му били възлагани и посредством
компютърната система на дружеството работодател. Уточнява, че преди
посочения период бил болен / за което представил болничен лист/, но така и
не оздравял окончателно и затова предпочел да не идва на място в офиса на
дружеството. Изразява желание посочените дни да се приспаднат от платения
му годишен отпуск.
Видно от кореспонденция по електронна поща – от 07.02.2025 г.
отправена от свидетелката В. Л. към ищеца, св. Л. е посочила, че ищецът от м.
януари не се е явявал на работа в офиса на дружеството, каквото изискване му
било поставено. Заедно с това ищецът не бил попълнил и отчетите си. Поради
това и на ищеца е разяснено, че дните на отсъствието му следва да му се
приемат за ползван платен отпуск, за което ищецът да предприеме незабавно
нужните действия.
От показанията на свидетеля П.В.В. /бивш служител на ответното
дружество/ се установява, че същият е работил в ответното дружеството от
края на 2021 г. до 03.03.2025 г., като познавал ищеца, доколкото двамата били
колеги – и заемали една и съща длъжност „софтуерен инженер“ и работели по
един и същи проект. В даден момент свидетелят и ищецът били повикани от
работодателя си, който им обяснил, че проектът, по който са работили е
преключил и следва да си търсят нова работа.
7
В тази връзка и с работадателя бил уговорен срок на предизвестие като и
за ищеца и за свидетеля трудовото правоотношение следвало да се прекрати
на 03.03.2025 г. Уточнява, че в периода на предизвестието дистанционният
достъп на служителите до системите на дружеството не бил прекъсван.
Разказва, че докато траел проектът им свидетелят и ищеца, както и
другите служители по същия, имали възможност да работят на място в офиса
на дружеството, но и дистанционно – от вкъщи вкл. имало възможност да се
работи изцяло от дома. Поради това и служителите често работели и по двата
начина, като свидетелят не помни къде бил установен редът за това. Уточнява,
че единствено през първите шест месеца от изпълнението на проекта е
трябвало да идват задължително „на място“ в офиса. Впоследствие понякога
ги викали в офиса при нужда най-вече ако има проблем с проекта, за което
били установени съответни канали на комуникация.
Според свидетеля и двамата с ищеца били освободени от работа по едно
също време и на едно и също основание като свидетелят не знаел ищецът да
има проблеми с някого от фирмата или да е бил викан да идва да работи ва
място в офиса.
Свидетелят уточнява, че в периода от приключване на проекта до
прекратяване на трудовите им договори свидетелят е работил както от вкъщи,
така и от самия офис на дружеството. Не знае обаче как стоял този въпрос с
ищеца, доколкото дистанционният достъп до програмите не бил прекратен. В
този период на свидетеля било възложен да помага по друг проект, но не знае
дали и на ищеца били възлагани задачи по различен проект.
В показанията си свидетелката П. Д. А. /служител на ответника/ твърди,
че в ответното дружество е работила първоначално като „офис мениджър“, а
впоследствие като „експерт, човешки ресурси“. Поради това и познава ищеца,
който бил „софтуерен инженер“и работил при ответника до началото на 2025
г.
Според свидетелката ищецът не работел вече в дружеството, доколкото
проектът му приключил. Затова и ищецът подписал споразумение с
ръководителя на човешки ресурси – със съдържание, че проектът му е
приключил, но ще се води на работа до началото на м. март 2025 г. До тогава
ищецът следвало да идва в офиса на дружеството всеки работен ден – като
това било устна уговорка между него и мениджъра ЧР и не била изрично
записана в споразумението. В тази връзка и мениджърът ЧР изпращал имейли
на ищеца кога следвало да идва на работа и му звъняла по телефона.
Свидетелката разказва, че по приключилия проект ищецът не трябвало
да идва в офиса. След приключване на неговия проект обаче ищецът следвало
да идва в офиса до края на трудовия договор, за да му бъдат възлагани по
възможност задачи по други проекти, евентуално да му бъде намерен друг
проект, към който да се присъедини. Идването или не в офиса в този период
било следено от мениджъра ЧР – В. Л. – като доколкото другите служители от
приключилия съвместен проект с ищеца си идвали на работа в офиса на тях
действително им били намерени и възложени други задачи.
От показанията на свидетелката В. О. Л. /бивш служител на ответното
8
дружество/ се установява, че е работила при ответника на длъжност
„мениджър човешки ресурси“ заедно с още една служителка. В тази връзка и
свидетелката се занимавала с отпуските на служителите, трудови договори,
освобождаване на служители и др.
От работата си при ответника свидетелката познава ищеца, който също
бил служител на дружеството и двамата работили заедно там в даден период.
Свидетелката разказва, че ищецът напуснал, доколкото бил освободен
дисциплинарно, но не помни по каква причина. Не помни и дали именно тя е
писала заповедта за уволнение. Уточнява, че в онзи период служителите от
различните екипи на дружеството работели, както дистанционно, така и от
офиса на дружеството – при смесен режим. Доколкото помни ищецът работел
основно дистанционно, но не си спомня конкретни уговорки. Твърди обаче, че
в един момент ищецът трябвало да идва на място в офиса на дружеството и тя
му се обадила да дойде, но въпреки това ищецът не се явил. За това
обстоятелство свидетелката уведомила мениджърите Й. Шохам и Рами Нахум
и те й дали указания да изготви документи за освобождаване на ищеца.
Уточнява, че това бил периодът на предизвестието преди прекратяване на
трудовия му договор. Доколкото свидетелката помни единствено ищецът бил
освободен дисциплинарно за такова наявяване на работа. Твърди, че не помни
да е предлагала на ищеца да ползва платен отпуск за времето на неявяването
си.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като съдът ги
цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са бивши и настоящ
служител на ответника. Въпреки това съдът отчита, че показанията на
свидетелите са сравнително последователни, а неточностите в тях отдава на
характера на работата им. Съдът обаче съобразява, че свидетелят Л. има
малко спомени за процесния случай като оправдава това с изминалия период
от време. Между процесните събития и разпита на свидетелката обаче са
изминали едва около седем месеца.
По делото е изготвена и съдебна компютърно техническа експертиза с вх.
№ 347688/24.10.2025 г. От същата се установява, че системата Jira служи за
управление на проекти като позволява на екипите да проследяват, планират и
управляват работата си.
Задачите, възложени на ищеца, заедно с индивидуална карта за всяка
задача, се визуализират в неговия акаунт със статус „to do“ /за работа/ и „in
progress“ /в процес на изпълнение/. Видно от направените екранни снимки,
последният „update“ по задачите, възложени на ищеца, е от 27.11.2024 г.
Съгласно заключението не може от данните в системата да се каже с
категоричност дали в периода от 03.12.2024 г. до 21.02.2025 г. на ищеца са
възлагани задачи по проекти и какви дейности е извършил той по такива
задачи.
Установява се обаче от изследваните „лог файлове“ за влизане в
системата, че в този период от акаунта на ищеца е влизано само на 26.02.2025
г.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че няма как да установи, че
9
в периода от 03.12.2024 г. до 21.02.2025 г. на ищеца са възлагани задачи,
доколкото системата не води данните по периоди, а по възложени задачи. В
тази връзка и на задачите няма датиране. От системата се вижда, че на ищеца
са възлагани задачи, но кога и какво и кога е свършено по тях вещото лице не
може да установи. Единствената информация, която се съдържала била кога е
създадена задачата и последното обновяване по същата – като „update“
означавало единствено влизане в задачата, а не непременно работа по нея. В
тази връзка и записани като отправени към ищеца задачи след 21.11.2024 г.
нямало.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото отговаря
компетентно на поставените въпроси, а за вещото лице липсват данни от
заинтересованост от изхода на делото. Експертизата съответства и на
останалите събрани по делото доказателства, като в.л. отговори на
поставените от страните въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на
същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване
на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2
на същия законов текст срокът тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В случая срокът е спазен,
доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена
на 21.02.2025 г. на ищеца срещу подпис. Исковата молба от своя страна е с вх.
№ 130576/14.04.2025 г.
Посочената заповед съдът намира и за редовно връчена на ищеца –
10
лично срещу подпис, което обстоятелство не е оспорено от ищеца т.е.
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.02.2025 г.
По отношение на възраженията досежно това дали на ищеца са изискани
надлежно обяснения и дали заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана
от гл.т. вменените нарушения на трудовата дисциплина, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Когато обаче работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
В процесния случай ищецът е уволнен за две провинения – неявяване на
работа в рамките на пет последователни дни и непредставяне на отчети за
работата си. Обяснения обаче са му изискани единствено за първото
провинение – неявяване на работа в продължение на пет последователни дни.
Поради това и ищецът е предоставил обяснения само за това му вменено
нарушение на трудовата злополука.
Поради това и съдът приема, че ищецът е можело да бъде наказан с
уволнение единствено за първото посочено нарушение, а именно неявяване на
работа в офиса на дружеството в периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
По отношение на това деяние в случая между страните по същество
няма спор, а и от ангажираните доказателства се установява, че ищецът
действително е извършил същото – като действително не се е явил на място в
офиса на дружеството ответник в рамките на посочените пет последователни
дни в периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
Предвид наведените от страните доводи основният спорен по делото
въпрос е дали това деяние съставля нарушение на трудовата дисциплина и
дали същото е с такава тежест, че да обуслови налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Посоченото деяние действително формално попада в хипотезата на чл.
190, ал. 1, т. 2 от КТ. В конкретния случай по делото се установи, че съгласно
трудовия договор и съгласно споразумението за прекратяване на същия по
взаимно съгласие служителите на ответника действително са имали вменено
задължение да работят от офиса на дружеството. Извън тези два документа,
обаче е съществувал и паралелен документ, също сведен до знанието на
служителите – а именно политика на дружеството за работа от разстояние
/дистанционна работа или т.нар. хоум офис/. В тази връзка и тримата
свидетели еднозначно твърдят, че в дружеството е имало масова практика
служителите да работят от вкъщи по проектите си. В самия документ
„политика за работа от разстояние“ от своя страна също са предвидени
множество хипотези – на изцяло дистанционна работа или на смесен режим в
определени проценти – работа от офис/работа от разстояние – според ролятата
на съответния служител и проектът, по който същият е работел.
В случая по делото не се установява, няма и такива твърдения, каква
11
точно роля е изпълнявал ищеца в предприятието на работодателя от гл.т.
въведените с посочената политика модели на работа т.е. не става ясно в коя
група/модел ищецът изначално е попадал или е била приложима спрямо
възложената му задача. Не се установява и кой именно служител с ръководни
функции е имал правомощията да кумуникира със служителите съответно да
изисква от тях да се явят „на място“ в офиса на дружеството.
В тази връзка и свидетелите по делото сочат, че това е можело да бъде
както ръководител, така и служител от отдел ЧР като дори често уговорката за
идване на място е била постигана устно. В процесния случай св. Л. е
отправила до ищеца електронно писмо със съдържание да се яви на работа
едва с дата на писмото 07.02.2025 г. т.е. в последния ден от процесните пет
последователни дни. По-рано от този момент не се установява с
категоричност ищецът да е бил търсен да се яви на място, нито това да е било
задължително за него. Освен това именно в този си имейл св. Л. е предложила
на ищеца да уреди отсъствията си като платен годишен отпуск. Поради тази
именно причина и в писмените си обяснения ищецът е изразил съгласие с
такъв вариант като удачен.
На последно място по делото се установи, че ищецът е имал до края на
м. февруари 2025 г. достъп до системата на дружеството Jira. В тази връзка и
при възлагане на задача ищецът е могъл да възприеме същата. Нови задачи на
ищеца обаче след подписване на споразумението за прекратяване по взаимно
съгласие на трудовия договор, не се установи да са възлагани. Освен това
системата Jira съгласно разясненията на вещото лице е софтуер за възлагане и
изпълнение на задачи – като работата й е концентрирана именно върху тази
цел. Поради това и системата не води ясно проследима времева отчетност –
кой служител, кога и за каква цел влиза в достъпената му задача. Установява се
единствено възлагане и завършване на съответния проект.
Предвид създадения от самото дружество двойнствен режим на работа
без ясно разграничени правила за прилагането му – вкл. от гл.т. служители,
правомощия на ръководния персонал и вид проекти и съдът приема, че в
случая не се доказва т.нар. самоотлъчка – а именно неявяване на работа.
На последно място в случая предвид обстоятелството, че между
уволнението и самото вменено нарушение до прекратяване на договора по
взаимно съгласие са оставали броени дни, съдът намира, че дори ищецът да е
бил надлежно задължен да се яви на работа, то в случая и при обсъдените по-
горе обстоятелство, това нарушение не е от такава тежест да обуслови
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид всичко гореизложено съдът достигна до извод за
незакосъобразност на заповедта за уволнение, което от своя страна налага
уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:
Предвид незаконността на извършеното уволнение и отмяна на
заповедта поначало ищецът следва и да бъде възстановен на работа. В случая
обаче между страните е било налице споразумение за прекратяване на
трудовото правоотношение на 04.03.2025 г. Поради това и по аналогия от
12
дадените в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г.
на ОСГК разрешения съдът приема, че след като този срок е минал във
времето ищецът няма как да бъде възстановен на работа. Ето защо и
посоченият иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1 от
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи на
отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже
претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди
и техния размер.
По делото се установява, че до 12.06.2025 г. ищецът действително е бил
без работа. Установява се и че месечното му възнаграждение при ответника е
било в размер на 4 844,92 лева.
Както правилно изтъква ответното дружество обаче липсва причинна
връзка между уволнението и оставането на ищеца без работа след 04.03.2025 г.
– доколкото към този момент трудовото правоотношение, така или иначе е
щяло да бъде прекратено по взаимно съгласие. Поради това и на ищеца се
дължи обезщетение единствено за работните дни между 21.02.2025 г. и
03.03.2025 г. или общо 6 дни от м. февруари 2025 г.
При 20 работни дни за м. февруари 2025 г. това обезщетение възлиза на
242.25 лева на ден или 1453.50 лева – до който размер съответно период искът
следва да бъде уважен, а за оставащия период и разликата до пълния размер
съответно отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски от 4000 лева – като при липса на
разграничение съдът приема, че за всеки иск се претендира еднаква сума или
по 1333.33 лева.
В тази връзка и посочената сума се дължи за първия унажен иск, но не и
за втория, който е отхвърлен.
По отношение на третата претенция съобразно уважената част се дължат
66.66 лева /като тук съдът приема за изчисленията си пълният първоначален
размер на иска/.
13
Ответното дружество претендира възнаграждение за адвокат от 5124
лева. Съдът отново разделя сумата на три равни части с оглед липсата на
уточнение или по 1708 лева на иск.
Така за първия иск на ответника не се дължат разноски, а за втория му се
дължат 1708 лева.
Относно третия иск съобразно отхвърлената респ. оттеглена част от
същия на ответника се дължат 1622.61 лева.
Разноските и от двете страни са действително извършени като съдът не
намира същите за прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 58.13 лева /върху иска за
обезщетение за оставане без работа в уважената част/ и 700 лева – за съдебна
компютърно техническа експертиза / доколкото същата е относима към
първия иск, който като основателен, е уважен/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на Б. К. С.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ********** срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4,
уволнението на Б. К. С., извършено със заповед № Т0-131/21.02.2025 г.,
връчена на 21.02.2025 г., за прекратяване на трудово правоотношение, поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за НЕЗАКОННО като
ОТМЕНЯ заповед № Т0-131/21.02.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б. К. С., с ЕГН ********** и
адрес: гр. София, ********** срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4, за възстановяване
на Б. К. С. на заеманата преди уволнението длъжност „разработчик софтуер“
при условията от преди уволнението.
ОСЪЖДА „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. С., с ЕГН
********** и адрес: гр. София, **********, сумата от 1453.50 лева / 6 дни по
242.25 лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1,
т. 3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът Б. К. С. е останал без
работа поради незаконното уволнение – за периода от 21.02.2025 г. до 03.03.2025
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.04.2025 г.,
до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер или за сумата от 16 501.93 лева и за периода от 04.03.2025 г. до
12.06.2025 г.
ОСЪЖДА „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на Б. К. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ********** сумата
14
от общо 1400 лева адвокатско възнаграждение в настоящото производство по
гр.д. № 21350/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4
сумата от общо 3330.61 лева адвокатско възнаграждение в настоящото
производство по гр.д. № 21350/2025 г. на СРС – съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 58.13 лева за държавна такса и
сумата от 700лева разноски за вещо лице.
УКАЗВА на „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК ********* да внесе възложените
в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева
за издаване на листа и ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
18.11.2025 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15