Р Е Ш Е Н И
Е
№ 84
гр.Сливница 02 октомври 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Ж. Б. като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 768 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.С.Р. ***, ЕГН: ********** е подал жалба
срещу наказателно постановление № 18-1204-003084 от 03.10.2018г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 300 /триста / лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП и административно наказание на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет / лева, за нарушение по чл.100, ал.1,
т.4 от ЗДвП .
В жалбата си заявява, че оспова процесното
НП. Твърди, че отразеното в него не отговаря на истината. Моли да бъде отменено
наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован не се вява не
представя доказателства.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР София,
редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител,
взема писмено становище по жалбата, в
което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, приема за установено то фактическа страна следното:
На 21.06.2018г., около 15,06 часа, на ПП І-8,
в района на 38-ти км., извън населено място, свидетелите, Н.М. – автоконтрольор
при ОДМВР София, С-Р „Пътна полици” и М.А., спират за проверка лек автомобил „Опел
Астра” с ДК № СА 5084 РН, управляван от жалбоподателя, В.Р.. При проверката,
свидетелите установили, че водача не притежава валиден винетен стикер от
категория К3 за движение по републиканската пътна мрежа и не представя
квитанцияза за закупузане или фактура. Също така, жалбодателят не представил
контролен талон към СУМПС.
Съставен е акт за установеното нарушение № 873438/21.06.2018г.
на жалбоподателя В.Р. от свидетеля Н.М., в присъствието на свидетеля М.А.,
подписан от жалбоподателя отбелязани възражения „ нямам”. Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 18-1204-003084 от 03.10.2018г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на
жалбодателя е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.4
от ЗДвП, “глоба” в размер на 300 /триста / лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП и административно наказание на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет / лева, за нарушение по чл.100, ал.1,
т.4 от ЗДвП .
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелия Н.М., както и
от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените
в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно
нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се
запозна с акт за установяване на административно нарушение с № 873438/21.06.2018г., намира, че същият отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които
следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 18-1204-003084 от 03.10.2018г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По
силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на
ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за
административно нарушение се оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха в
съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи по безспорен
начин от показанията на разпитания свидетел М.А., че с действията си
жалбоподателя Р. е нарушил виновно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП и
правилно му е наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл.179,
ал.3, т.4 от ЗДвП, тъй като в качеството му на водач на МПС – лек автомобил е
управлявал същото без да има заплатена винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа. Св. А., в с.з. потвърди, че акта за установяване
на административно нарушение е съставен от колегата му М., в качеството му на
контролен орган по транспорта. Потвърди, че актът е съставен в негово присъствие
и на нарушителя. Показанията на свидетеля не опровергават констатациите на
контролния орган, а са в подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение.
Съгласно разпоредбите
на чл.10а, ал.4, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при
заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена
"винетка", която удостоверява правото на ползване на републиканските
пътища, като винетката се състои от две части; първата част е оформена за
еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със
защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на
винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се
съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за
платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на
счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен
дефект на винетния стикер; собственикът или ползвателят на пътното превозно средство
има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само
когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното
превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно
средство е залепен валиден винетен стикер. Въз основа на изложеното се обосновава
извод, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа,
трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно да е налице
заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и винетният стикер
да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Предвид последното,
правилно наказващият орган е реализирал административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС
по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява ППС
по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса почл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, чийто размер се определя
съобразно вида на ППС.
Съгласно
чл. 139 ал.5 от ЗДвП, движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната
такса за тях, определена в Закона за пътищата.
Санкцията за неизпълнение на
задължението по чл. 139 ал.5 от ЗДвП, с оглед чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, е установена
в разпоредбата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП,
която от своя страна диференцирана нейния размер /в четири отделни точки/, в
зависимост от вида, предназначението на пътното превозно средство, броят на
пътниците и от допълнителни негови характеристики, при което глобата варира от 300 до 3000 лв. В процесното НП се съдържа пълна
индивидуализация на ППС, явяваща се достатъчна от гледна точка възможността за
законосъобразно прилагане на санкционната разпоредба, поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на Т. по чл.179 ал.3
т.4 от ЗДвП. Последната предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание -
глоба от 300 лв., обвързващо наказващия орган при реализиране отговорността на
нарушителя и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27
ал.2 от ЗАНН, каквато е била и наложена на жалбоподателя.
По отношение второто нарушение,
съдът намира същото за доказано по несъмнен начин. Правилно е ангажирана
админстративнонаказателната отговорност на лицето и по отношение на второто
нарушение, доколкото се установява, че към момента на проверката Р. не е
представил на проверяващите длъжностни лица контролен талон към СУМПС, в
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда
задължение за водача на моторно превозно
средство за носене на свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него, като за неизпълнението на
това задължение нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда с „глоба“ в размер
на 10 лв.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление № 18-1204-003084 от
03.10.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 18-1204-003084 от 03.10.2018г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на В.С.Р.
***, ЕГН: ********** му е наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП, “глоба” в
размер на 300 /триста / лева, за
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и административно наказание на основание чл.183,
ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП, “глоба” в размер
на 10 /десет / лева, за нарушение по
чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: