Р Е Ш Е Н И Е
№ 209 15.03.2012 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХХ граждански състав
На втори февруари две хиляди и дванадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иван Дечев
при секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело №
6906 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от Н.К.П., ЕГН **********
и Т.К.П., ЕГН **********,*** 3 против Р.К.П., ЕГН ********** и П.Д.П.,*** 3а, с
която се иска постановяване на решение, с което съдът допусне между страните
делба на следните недвижими
имоти: 1. имот с идентификатор
07079.823.375, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, с
площ от 634 кв.м., с адрес гр.Бургас, ул.”Елин връх” 3-3а, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: 07079.823.372, 07079.823.374, 07079.823.376,
07079.823.378, 07079.823.377, 07079.823.370, 07079.823.371, 2. ведно с построената в имота жилищна
сграда с идентификатор 07079.823.375.1, фактически представляваща сгради
близнаци, 3. имот с идентификатор
07079.823.377, с площ от 621 кв.м., с адрес гр.Бургас, ул.”Елин връх” 1, при
съседи: 07079.823.375, 07079.823.378, 07079.823.475, 07079.823.370.
Твърди се, че Н.П. и Р.П.
са собственици на имот с идентификатор 070709.823.375, като имотът е придобит
по наследство и в резултат на извършена съдебна делба по гр.дело № 1564/1974г. на БРС и двамата
съделители притежават по ½ ид.ч. В имота били построили жилищна сграда,
която фактически представлява две сгради – близнаци, построени в различно
време. Източният близнак се владее от ищците, а западният – от ответниците.
Сградите са построени по време на брака на страните, поради което са в режим на
СИО. По отношение на третия делбен имот, с идентификатор 07079.823.377, ищецът
твърди, че притежава 340/590 кв.м.ид.ч. от него, а ответникът Р.П. от своя
страна има 250/590 кв.м.ид.ч. В имота се намира сграда с идентификатор 07079.823.377.3,
която е лична собственост на ответника Р.П.. С тези мотиви се иска съдът да
допусне до делба процесните имоти.
Искът е по чл.34 ЗС вр. чл.69 ЗН.
Ответниците не са подали отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание
молят делбата да се допусне при равни квоти.
В съдебно заседание ищците са оттеглили иска си за делба на третия от
процесните имоти – идентификатор 07079.823.377, с площ от 621 кв.м., с
адрес гр.Бургас, ул.”Елин връх” 1, при съседи: 07079.823.375, 07079.823.378,
07079.823.475, 07079.823.370 и производството по отношение на него е
прекратено.
За другите два имота страните молят делбата да се допусне
при равни квоти.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и становището на ответниците,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът за делба е основателен по отношение на Н.П. и Р.П. и делба следва
да се допусне само между тях.
Видно е от представения протокол от 06.07.1974г. от съдебно заседание по
гр.дело № 1564/1974г. по описа на БРС, че между Ч. Т. П. от една страна и Р.К.П.
и Н. К.П. от друга страна е била сключена съдебна спогодба, според която
братята Р.К.П. и Н. К.П. получават в общ дял дворно място, парцел III-185 от кв.22 по плана на
с.Лозово, съдържащ 600 кв.м., при граници: от север – улица, от изток – парцел IV-185 на наследници на Кирил П.,
от юг – парцел V и VI на К. Д. Ат. и от запад – парцел
II-186 на Ат. Д. Ат. Няма спор, че
описаният в спогодбата имот е идентичен с процесния имот с идентификатор
07079.823.375, още повече че в скицата на имота, издадена от СГКК-Бургас, за
собственици са посочени първия ищец и първия ответник Панайотови именно на
основание протокола на БРС от 1974г. Ето защо се налага извод, че Н.П. и Р.П.
са придобили по наследство от Кирил П. и по силата на съдебната спогодба
собствеността върху имот 07079.823.375 и всеки от тях има по ½ ид.ч.
Няма
спор, че в парцела страните са построили сгради – близнаци, като източният близнак
се владее от ищците, а западният – от ответниците. От представената скица на
СГКК – Бургас е видно, че тези сгради са заснети в кадастъра като една сграда с
идентификатор 07079.823.375.1. В исковата молба е записано, че сградата се
притежава от ищците Н. и Т. П. и от ответниците Р. и П. П. в режим на СИО, тъй
като е построена по време на брака на страните. Съдът не споделя това становище
по следните съображения:
Наистина не е спорно, че
сградите – близнаци са построени по време на брака на страните. Както вече беше
изяснено, собственици на терена са Р.К.П. и Н. К.П. и те са построили сградите
по време на браковете си съответно с Т.К.П. и П.Д.П.. Според ППВС № 5 от
31.X.1972г. построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална
собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и
принадлежи общо на двамата съпрузи. Следователно това е принципът, като се има
предвид презумпцията за съвместен принос на съпрузите. Обаче това важи само ако
целият терен е индивидуална собственост на единия съпруг. Ако обаче имотът е
съсобствен между единия съпруг и трето лице и в него по време на брака бъде
построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи
общо на двамата съпрузи само ако строежът е осъществен въз основа на надлежно
учредено право на строеж, тъй като само в този случай установената в чл.92 ЗС
презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е
надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на чл.92
ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и на
съпруга – съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установеният в чл.19,
ал.1 СК принцип за придобиване на правото и от другия съпруг е противопоставим
само на съпруга - собственик на съответната идеална част от мястото, но не и на
трети лица, и не може да дерогира принципа на приращението, независимо от
обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Построената по време
на брака сграда би представлявала имущество в съпружеска имуществена общност
само ако цялото дворно място е собственост на единия съпруг, респективно, ако
по време на брака се е осъществил фактическият състав на друг придобивен
способ, различен от предвидения в разпоредбата на чл.92 ЗС /така Решение № 115 от 1.03.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 696/2005 г., I г. о., Решение № 517 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2340/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов/.
В случая парцелът не е еднолична
собственост, а е съсобствен между Н. и Р. П. Ето защо, за да може построената
сграда да е в режим на съпружеска имуществена общност, трябва Н.П. и Р.П. да са
си учредили взаимно право на строеж. По делото обаче няма такива доказателства.
Представено е единствено разрешение за строеж /на стр. 15/, което е
административен акт и съответно няма връзка с учредяването на правото на строеж
като ограничено вещно право. А след като няма данни за учредено право на
строеж, налага се извод, че собствеността върху сградата по общото правило на чл.92
ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, но не и на техните
съпрузи. Случаят е точно такъв, поради което настоящият съдебен състав намира,
че съпругите на Н. и Р. не са станали съсобственици на сграда при условията на
СИО. Наистина в съдебно заседание страните са изразили желание да постигнат
спогодба по делбата. Такава спогодба обаче не бе подписана, а и по отношение
участието на съпругите Т. и П. в съсобствеността тя би била недопустима,
доколкото ще противоречи на закона. Институтът на съпружеската имуществена
общност е уреден с императивни правни норми и не може режим на СИО да бъде
създаван по волята на страните.
По
изложените съображения ищецът Н.П. и ответникът Р.П. са собственици при равни квоти
на двата процесни имота – терен и сграда и делба следва да се допусне между тях
двамата. Съпругите им не участват в съсобствеността и не следва да бъдат
включвани в делбата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Н.К.П., ЕГН **********,*** 3 и Р.К.П.,
ЕГН **********,*** 3а, по отношение на
следните недвижими имоти: 1. имот с
идентификатор 07079.823.375, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, с площ от 634 кв.м., с адрес гр.Бургас, ул.”Елин връх” 3-3а, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: 07079.823.372, 07079.823.374, 07079.823.376,
07079.823.378, 07079.823.377, 07079.823.370, 07079.823.371, 2. ведно с построената в имота жилищна
сграда с идентификатор 07079.823.375.1, при квоти: ½ ид.ч. за Н.К.П., ЕГН ********** и ½
ид.ч. за Р.К.П., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.К.П., ЕГН **********,***
3 за допускане на делба на посочените имоти.
ОТХВЪРЛЯ иска против П.Д.П.,*** 3а за
допускане на делба на посочените имоти.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Иван
Дечев
Вярно с оригинала: Зинаида Монева