О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     №                      08.02. 2021 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На осми февруари                                             2021 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                              ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 31,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 238, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, представлявано от ю.к. Г. Георгиев, против определение от № 260367 от 11.11. 2020 г., по гр.д. № 1959/ 2017 г на РС–Търговище, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност и процесуални нарушения. Действително има пасивност на ищеца по делото, но това се дължало на прехвърлянето на вземането, в лицето на жалбоподателя, който е встъпил като трето лице, да подпомага ищеца. Жалбоподателят е проявил нужната активност, представил е становища, направил е искания по доказателства. Тази процесуална активност на третото лице не може да бъде игнорирана и не са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Моли определението да бъде отменено и делото да продължи.

Въззиваемият С.Й. счита жалбата за неоснователна и моли определението да бъде потвърдено. Ищецът е проявил пасивност в делото и са налице основанията за прекратяване. Ирелевантен бил фактът, че има прехвърляне на вземането. Не е поискано заместване по реда на чл. 222 от ГПК. Активността на третото лице не може да санира пасивността на ищеца. Третото лице не може да бъде пълномощник и неговите действия да заместват действията на главната страна в процеса.

 Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е допустима, като подадена в срок и от оправомощено лице, при наличието на правен интерес. По същество е неоснователна.

Искът по гр.д. № 1959/ 2017 г. на РС–Търговище е бил предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София, ЕИК *********, срещу С.Й., по реда на чл. 422 от ГПК, след издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК. След получаване на препис, ответникът е поискал в производството да бъде конституирана като помагач неговата съпруга и е подал отговор на 01.02. 2018 г. На 12.11. 2018 г. ищецът е подал писмена молба със становище по конституирането на съпругата на ответника като негов помагач. Следват множество искания и обжалвания на актовете на съда по  молбите на ответника за предоставяне на правна помощ и по молбите за освобождаване от държавни такси за тези обжалвания.

Затова, едва на 07.01. 2020 г. съдът постановява определението си по чл. 140 от ГПК и насрочва делото за 19.02. 2020 г. Призовката е връчена на 16.01. 2020 г. На 17.02. 2020 г. постъпва молба от жалбоподателя „А.з.с.н.в.“ АД, за конституирането на дружеството като трето лице помагач, на страната на ищеца. Заявява се, че интересът произтича от договор за прехвърляне на вземането и третото лице вече е кредитор на ответника по процесното вземане. Представен е договор за цесия, от който се установява това обстоятелство. С молба от същата дата третото лице поддържа исковата молба от свое име, представя и списък на разноските. На 19.02. 2020 г. съдът провежда първото по делото заседание и дава ход на делото. Конституира жалбоподателя като трето лице помагач на ищеца и отлага делото за 08.04. 2020 г. Следва молба за събиране на доказателства от жалбоподателя, а съдът отсрочва делото за 10.06. 2020 г., предвид епидемичната обстановка в страната. На 10.06. 2020 г. съдът провежда второ заседание и отново дава ход на делото.  Ищецът не изпраща представител и не  взема становище, както е било и при първото заседание. Делото отново е отложено за събиране на доказателства за 16.09. 2020 г. Следват молби от ответника, както и от жалбоподателя. Отново няма становище или молба от ищеца. На 19.09. 2020 г. съдът провежда трето заседание и приключва съдебното дирене. След това то е възобновено и се провежда ново заседание, като с молба от 09.11. 2020 г. ответникът прави искане за прекратяване на делото по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Отново няма молба от ищеца и каквото и да било становище по отговора на исковата молба. Съдът се произнася по тази молба с протоколно определение и прекратява делото.

Видно е от всички материали, че след вземане на становище по искането за конституиране на съпругата на ответника като негов помагач, ищецът не е подавал каквито и да било молби. Всички искания са правени от третото лице. Не е искано то да замести ищеца, няма пълномощни, от които да е видно, че третото лице е упълномощено да представлява ищцовата страна.

При така описаните факти, съдът намира, че са били налице основанията на чл. 238, ал. 2 от ГПК за прекратяване на делото. Следва да са налице четири кумулативно дадени предпоставки за подобно прекратяване: искане от ответника, неподаване на становище по отговора на исковата молба от ищеца, неявяване в първото по делото заседание и липса на молба то да бъде проведено в негово отсъствие. Всички тези предпоставки са налице и те не се оспорват от жалбоподателя.

Обяснимо е освен това и бездействието на ищеца, предвид установеното прехвърляне на вземането му към третото лице. За да бъдат избегнати обаче последствията на чл. 238, ал. 2 от ГПК, не е достатъчно третото лице да е проявило нужната активност. Каквито и действия да бъдат извършвани от това трето лице, то ги върши от свое име и те не могат да заместят действията на главната страна. Няма налице и пълномощия в този смисъл, няма искане за заместване между двете страни. Изложените в жалбата доводи по приложението на процесуалния закон не могат да бъдат споделени от съда.

Определението на съда е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не следва да се присъждат, предвид изхода от делото и липсата на такива за въззиваемия.

По обжалваемостта. Определението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска – чл. 274, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, представлявано от ю.к. Г. Георгиев, против определение от № 260367 от 11.11. 2020 г., по гр.д. № 1959/ 2017 г. на РС–Търговище, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението  не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 

          2.