П Р О Т О К О Л
09.03.2020
година Град Ботевград
Ботевградски
районен съд ІІІ-ти състав
На девети
март Година 2020
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ц.Г.
Секретар И.Т.
Прокурор Н.Г.
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ Г.
НОХД №275 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11,20 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Г., с
разпореждане на Зам. районен прокурор при БРП
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. - ред.пр., се явява лично и
с адв. Г.Д., с пълномощно по делото.
По даване ход
на делото
ПРОКУРОРЪТ –
Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. – Да
се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В.–
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за разглеждане в
открито разпоредително заседание, при което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на
делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ
В.Т.В., роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН: **********
Данните
снети по лична карта № ***, издадена на ***г. от МВР-София област, след което
връща личната карта на лицето
На основание чл. 274, ал.1 от НПК СЪДЪТ разяснява на страните правото им на
отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да правя отводи.
АДВ. Д. – Няма да правим отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. - Няма да правя отводи.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК,
СЪДЪТ разяснява текстово правата на подсъдимия по чл. 55, 94, 97, 138, 279,
ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от НПК, чл. 370, 371, т.1 и т.2 от НПК и
чл. 384, ал.1 от НПК.
СЪДЪТ
пристъпва към изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК, като явилите
се страни вземат отношение по въпросите, определени в същия член и
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОСТАВЯ на
обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, а именно:
1.
ПОДСЪДНО ЛИ Е ДЕЛОТО НА СЪДА:
ПРОКУРОРЪТ – Делото
е подсъдно на РС-Ботевград.
АДВ.
Д. - Делото е подсъдно на РС-Ботевград.
Представям писменно становище.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Делото е подсъдно на
РС-Ботевград.
2.ИМА ЛИ
ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЛИ СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО:
ПРОКУРОРЪТ –
Няма такива основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. Д. – Няма такива основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. По отношение обвинението по чл.270 от НК считам, че
в тази част при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени
процесуални нарушения и следва първо те да бъдат отстранени и след това да се
прецени. В този смисъл считам, че в съдебно заседание няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство и не правим такова
искане.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Няма
такива основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3.ДОПУСНАТО
ЛИ Е НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТСТРАНИМО СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, ДОВЕЛО ДО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВА НА
ОБВИНЯЕМИЯ, НА ПОСТРАДАЛИЯ ИЛИ НА НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ:
ПРОКУРОРЪТ – Няма допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
АДВ. Д. – Считам, че такова нарушение е
допуснато и то е свързано с изискванията и необходимите реквизити на
обвинителния акт, специално в частта му за обвинението по чл.270, ал.1 от НК и
те са в три насоки, в които считаме, че обвинителния акт не отговоря на
изискванията, предвидени в НПК, а именно: На първо място в съдебната практика,
ние сме цитирали такава на ВКС, се приема, че нормата на чл.270, ал.1 от НК е
бланкетна и следва да бъде попълнено съдържанието и, включително и при
повдигане на обвинението с норми, които тя следва да препраща. Тази бланкетна
норма е в две насоки. На първо място би следвало нормата на чл.270, ал.1 от НК
да предполага препращане към съдържането на определена норма, която съдържа
конкретно правило за поведение на извършителя, тъй като това е свързано с
обвинението. Действието на обвинението по чл.270, ал.1 от НК следва да е
противозаконно, т.е. той трябва да нарушава конкретна правна норма, която в
случая да има конкретно задължение по отношение на действията на полицейския
орган, което да е нарушил, т.е. считаме, че в случая е следвало да бъде
посочено, какво е било, от къде произтича и какво е било задължението на
подсъдимия да спре при подадения му сигнал от служителите на МВР. За да бъде
обстоятелството, че не е спрял на този сигнал, каквото е обвинението, за да
бъде това действие противозаконно, то би следвало да бъде посочено от къде
произтича това задължение, тъй като такова задължение да спре има веднъж по ЗДвП,
като водач на автомобила, който управлява - чл.103 от ЗДвП, но също такова задължение
може да произтича и от разпоредбата на чл.4, вр. чл. 64 от ЗМВР, която пък
предвижда, че гражданите трябва да изпълняват разпорежданията на полицейския
орган, които са дадени. Защитата ни в двете хипотези би била различна, едно е
ако ни е вменена, че това задължение е произтичало по ЗДвП, а друго от ЗМВР и
поради това считаме, че в тази насока е налице непълнота на обвинителния акт, от
която не става ясно, че няма такова
препращане към каква норма е нарушил, за да е това действия на обвиняемия
противозаконно. В този смисъл съм цитирал решение № 95/2017г. по НП №349/2017г.
на Окръжен съд-Варна, в което е казано, “… че бланкетният характер на състава на
престъпление по чл. 270, ал, 1 НК предполага препращане на отделен елемент от
състава на престъплението към съдържанието на определена правна норма от друг
нормативен акт, съдържащ конкретно правило за поведение..“, т.е. конкретното
правило на поведение на обвиняемия. Дали, че трябва да спре на орган по ЗДвП или
пък трябва да изпълни разпореждане на органа и по този начин да бъде обоснована
противозаконността на неговото действие. На второ място бланкетността на
нормата произтича и от обстоятелството, че би следвало да бъде посочено
описателно, какво съответно задължение органа на власт в случая лицето
извършител е попречил да се изпълни. В случаят не става ясно, какво е било също
в обвинителния акт това конкретно задължение. Има едно позоваване на нормата,
че е попречил да се изпълнят задълженията по чл.67 от ЗМВР, а именно
полицейските органи предотвратяват пресичат и разкриват престъпления. Така
формулирано само с препращането към тази норма считам, че обвинителния акт
несъдържа необходимата информация за обвиняемия да разбере обвинението и да се
задължи. Тук би следвало да бъде посочено описателно, какво точно действие в
момента преди да извърши инкриминираните действия обвиняемия са извършвали
полицейските органи, по пресичане, по разкриване или разследване на конкретно
престъпление. В този смисъл е решение № 122 от 24.01.2018г. по н. д. №
4023/2017 г. на Софийски градски съд, в което също е казано, че в описанието на
фактическата обстановка няма данни за извършено престъпление във връзка, с
което полицейските служители да са инициирали полицейската проверка на
управлявания от подсъдимия лек автомобил, чрез подаване на сигнал със „стоп
палка“, т.е. тука след като обвинението е че той пречи да
изпълни някакви задължения по чл.67 от ЗМВР на полицейски орган би следвало да
се посочи описателно, какви задължения те са изпълнявали. И третото и може би най- ясно видното е, съставомерните
признаци на деянието трябва да са посочени ясно и несъмнено и в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Тук единият
съставомерен признак е, че се пречи не просто на някого по чл.270 от НК, а на
орган на власт. Никъде, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито
в диспозитива – орган на власт, че той пречи на орган на власт. Да, посочено е
че е на полицейски служител, посочена е длъжността на полицейския служител, но
считам, че това не е достатъчно, тъй като в описанието на деянието по чл.270
ал.1 от НК задължително би следвало да се посочи, че орган на власт, дори да се
посочат обстоятелства във връзка с това, на какво основание, при какво
изпълнение на функции, защото преченето на полицейски служител може да бъде и в
качеството му на длъжностно лице и в
качеството му по НК, където се използва термина полицейски орган, дори и като
физическо лице ако това не е станало по повод или при изпълнение на службата.
Ето защо считам, че този съставомерен признак не е включен, нито в диспозитива,
нито в обстоятелствената част на обвинителния акт за качеството орган на власт,
не е предявен по надлежния ред на обвиняемия и в тази част също е налице
нарушение, като и трите нарушения касаят обвинителния акт по начало са
отстарними, но това не може да стане в съдебно заседание и обуславя връщането
на делото на БРП за отстраняване на тези недостатъци, тъй като винаги това
нарушение на процесуалните изисквания на чл. 246 от НПК, относно съдържанието
на обвинителния акт е съществено и ограничава правото на защита на подсъдимия. В
този смисъл считаме, че са допуснати на досъдебното производство отстраними нарушения на процесуални правила, довели до
нарушаване на процесуалните права на обвиняемия които обуславят отстраняването
им чрез прекратяване на делото и връщане на БРП.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Поддържам казаното от адвоката
ми.
4.НАЛИЦЕ ЛИ
СА ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ОСОБЕНИТЕ ПРАВИЛА:
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че с оглед депозираното писмено
становище от защитата не са налице такива основания.
АДВ. Д. – Не са
налице такива основания и нямаме искания делото да се разглежда по реда на
особените правила. Желаем делото да се разгледа по общия ред.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. - Поддържам казаното от адвоката
ми.
5.РАЗГЛЕЖДАНЕТО
НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ, ПРИВЛИЧАНЕТО НА РЕЗЕРВЕН СЪДИЯ ИЛИ СЪДЕБЕН
ЗАСЕДАТЕЛ, НАЗНАЧАВАНЕТО НА ЗАЩИТНИК, ВЕЩО ЛИЦЕ, ПРЕВОДАЧ ИЛИ ТЪЛКОВНИК И
ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНИ СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПО ДЕЛЕГАЦИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Не
са налице такива основания.
АДВ. Д. - Не са налице такива основания.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В.– Поддържам казаното от адвоката ми.
6. ВЗЕТИТЕ
МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА:
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че не са налице основания за
промяна на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“
спрямо подсъдимия.
АДВ. Д. – Считам, че не са налице основания
за вземане на друг вид мярка за процесуална принуда.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Поддържам казаното от адв.Д..
7. ИСКАНИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
ПРОКУРОРЪТ – Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Д. –Имаме искания за събиране на нови доказателства: На първо място
това е разпита на четирима свидетели, като искам да обърна внимание, че на ср.
68 от досъдебното производство има постановление на БРП, разпита на тези свидетели
ги е поискал подсъдимия още при предявяване на разследването, с тогава
представляващия го защитник, но с това постановление на БРП наблюдаващия прокурор не е уважил тези искания.
Касае се за свидетели двама, от които живеят на адреса, на който се твърди, че обвиняемият
е спрял като е управлявал автомобила, на мястото където твърдят свидетелите - полицейските служители, че са
установили лицето, където са го задържали и показанията на тези свидетели считаме,
че са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка. Друг от свидетелите
е бил в управлявания автомобил заедно с подсъдимия и също може да изясни
обстоятелствата по делото. Искаме тези свидетели във връзка с обстоятелствата дали
именно подсъдимия е управлявал автомобила по време на твърдяната извършена проверка.
Също така сме поискали да се изиска от Община Ботевград схема на уличната мрежа
на с. Л. и на уличното осветлението за двете улица споменати от обвинението, тъй
като считаме, че на досъдебното производство не са събрани надлежни доказателства
и в същност показанията на свидетелите - полицейските служители, които твърдят,
че след подаване на сигнал, подсъдимия е бил и е имало улица в ляво, където те
са били и техния патрул. В същност не отговаря на фактическата обстановка, че няма такава улица и свиване в ляво, тъй като
те твърдят, че са видели подсъдимия, като описват височина, белези, татуировки
и за това искаме схема на уличното осветление. Също така моля да се изиска от
Началника на Зонално жандармерийско управление - гр. София, ул. „***“ № 202
документация във връзка с отчетността на патрулно-постовата дейност и сме
посочили три документи съставляващи съгласно инструкцията - картата за
дейността на наряда; докладът за
проверени лица и превозни средства; разпореждането за разстановката на силите и
средствата, изпълняващи ППД отнасящи се до ППД, извършена на 30.08.2019 г. от
служителите на ЗЖУ - София, командировани за провеждане на съвместна дейност с
ОДМВР - София на територията на РУ - Ботевград , за да се установи, че е свързано с пречене на изпълнение на действията
на тези служители и да установим какви са техните задължения къде са били, къде
е следвало да бъде разположен патрула на проверката и как е отразена самото извършване
на тази проверка и установяване на нарушението
свързано с действието на подсъдимия и там има доклад кои лица са проверени и МПС-та
и да видим тази информация, къде е станало
това.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Поддържам казаното от адв.Д..
8. НАСРОЧВАНЕТО НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ И ЛИЦАТА, КОИТО
СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЗОВАТ ЗА НЕГО.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да насрочите делото за открито съдебно
заседание по общия ред, като бъдат призовани лицата посочени в приложението към
обвинителния акт.
АДВ. Д. – Делото не следва да се насрочва в
отрито съдебно заседание и следва да се върне на БРП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В.
– Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ, с оглед
разпоредбата на чл. 248, ал.5, т.4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
Като взе
предвид отговорите и обсъжданията на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК от
страните, съдът намира, че делото е местно и родово подсъдно на РС-Ботевград;
няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения ограничаващи процесуалните права на обвиняемия, които се изразяват в
следното: Искането на адв. Д. и изложените съображения, относно допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт
и обвинението, относно извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК са
основателни, при което съдът приема, че действително, както в диспозитива, така
и в мотивите, относно излагане на обстоятелствата за извършено престъпление по
чл.270, ал.1 от НК са неясни и не установяват съставомерно деяние на подсъдимия
В.Т.В. за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Действително не е
съобразена нормата на чл.270, ал.1 от НК, която изисква за това деяние дееца
противозаконно да пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, за което
е предвидено съответно наказание. Както в диспозитива, така и в мотивите на обвинителния
акт е извършено описание на деянията на подсъдимия, че същия на 30.08.2018 г. в
с. Л., Община Ботевград, обл. Софийска по ул.„***“, в посока към ул. „***“, при управление на моторно превозно
средство, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“, с peг. № ***, не е спрял
на подадения му сигнал със стоп палка за извършване на проверка от полицейския
служител А.И.Б., назначен на длъжност „полицай“ в група 03 в сектор 01
„Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско
управление - София към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална
полиция“ - МВР, но не е направена характеристика, в какво качество е бил
назначен на длъжност „полицай“ и дали подсъдимия е попречил противозаконно на
орган на властта да изпълни задълженията си да
участва пряко в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови
мероприятия, охрана на обекти и противодействия на престъпността и
възстановяване на обществения ред при масови безредици в съответния с
нормативната база, както и да изпълни правомощията си по чл. 67 от Закона за
министерството на вътрешните работи и в какво се е изразявало деянието на подсъдимия, относно преченето на полицейските органи да
предотвратят, пресичат или извършват разследване. Макар инициирана нормата на
чл.67 от ЗМВР, относно регламентацията на правомощията на полицейския служител А.И.Б.,
съобразно закона не се изясняват на първо място фактите и обстоятелствата,
които характеризират съставомерността на деянието по чл.270, ал.1 от НК и в какво
се е изразило препятстването на изпълнението на задълженията на полицейските
служители. В случаят се касае за отстранимо съществено нарушение при изготвяне
на обвинителния акт, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняването му и за депозиране на ново обвинение,
относно извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, което в обвинителния
акт да е ясно и конкретно формулирано с факти и обстоятелства, които
характеризират деянието като неправомерно деяние; не са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила; не е необходимо
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация; по отношение
мярката за неотклонение на подсъдимия, която е „подписка“ съдът намира, че
следва да я потвърди, тъй като гарантира явяването на подсъдимия в съдебно
заседание и обслужва процеса и няма основания за изменението и в по-тежка или
за отмяната и, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на подсъдимия В.Т.В. мярка за неотклонение “подписка“.
Относно
искания за събиране на нови доказателствата, предвид на обстоятелството, че на досъдебното
производство е отказано искането за
разпит на нови свидетели, съдът намира, че следва да допусне тези доказателства
след като бъде насрочено отново разпоредително заседание, тъй като към настоящия
момент производството ще бъде прекратено и върнато за доразследване, а предвид
на обстоятелството, че прокурора вече се е произнесъл по искането за събирана на доказателства, съдът не следва
да му указва събирането им на досъдебно
производство, а следва да се произнесе при новото разглеждане на делото
разпоредително заседание, при което към настоящия момент не уважава искането за
събиране на доказателства посочени в писменното становище на защитника на
подсъдимия. Съдът намира, че не следва да насрочва делото в открито съдебно
заседание и следва да върне делото на прокурор при БРП за доразследване и
отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на основание чл. 249, вр. чл.
248, ал.1, т.3 от НПК
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по НОХД № 275/2019г. по описа на БРС и изпраща делото на прокурора
за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до ограничаване процесуалните права на обвиняемия при изготвяне
на обвинителния акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
по чл. 248 ал.1, т.3 и т.6 от НПК може да се обжалва и протестира в 7-дневен
срок от днес, по реда на глава ХХІІ от НПК, съгласно чл. 249, ал.3 от НПК.
Протоколът
се изготви в с.з., което приключи в 11,52
часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: