№ 282
гр. П., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720100292
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр.
чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. А. А., срещу „***” АД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД , и искане да бъде
осъден ответника да заплати (да върне) на ищеца сумата от 215.42 лева,
представляваща получена от ответника сума без основание и платена от
ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** по описа на ЧСИ – С.Б., за
която впоследствие има влязло в сила на 23.07.2023 г. решение № *** г. на
ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по давност, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
19.01.2024 г. до окончателно й изплащане. Моли да му се присъдят сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***“ АД не са подали отговор
на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. А.,
1
която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез ю.к. М., оспорва иска и моли съда да го отхвърли,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният главен иск е допустим и следва да
бъде разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната
квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от
твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира,
че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесната
сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на
плащането и е имало валидно правно основание. В този смисъл е и Решение
№ 112/11.02.2010 г., постановено по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно
основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на
основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването
на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника,
както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото.
В процесния случай видно от приложеното към исковата молба
решение № *** г., съдът е признал за установено по отношение на „***“ АД
по предявен от ищеца, в качеството си на наследник на наследник на ¼ част
2
от наследено топлофицирано жилище на посочен в гр.П. административен
адрес ***, на починалия собственик С.Е.Н. / починал *** /, че не му дължи
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
сумата 257.75лв. представляваща ¼ част от общото задължение по
изпълнителен титул- а именно – изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.гр.д.
№ *** г. на ПРС-за сумата 1031.01лв. от която: сумата 174.23 лева - главница
за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2012 г., сумата 52.27 лева законна лихва за
забава за периода 30.06.2009 г. - 28.01.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 174.23 лева считано от 05.03.2013 г. до окончателното
изплащане на сумите, и направените по делото разноски в размер 31.25 лева
за държавни такси и юрисконсултско .възнаграждения, присъдени с
изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и
предмет на събиране по изп.дело № *** г. на ЧСИ С.Б. Няма спор, че
решението е влязло в законна сила на 23.11.2023 г., а и това обстоятелство се
установява от направеното отбелязване върху същото.
Видно от удостоверение от 12.12.2023 г. на ЧСИ – С.Б., ищецът е
платил процесната сума възлизаща на 215.42 лева по изп.д. № *** г. на ЧСИ
С.Б., която е преведена от ЧСИ по сметка на взискателя - ответник. По
отношение размера на иска няма спор между страните. В депозираната по
делото писмена молба ответника е заявил бланкетно становище за отхвърляне
на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Поради това и съдът
приема, че между страните не е налице спор по отношение размера на иска.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са
налице и трите елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради
което и следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 215.42 лева,
платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б..
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присадена и
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски от ищеца, за което е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищецът претендира разноски в размер на
400.00 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – такса за образуване на
3
дело. Претендираните от ищеца разноски са доказани от съдържащите се в
дулото документи, поради което и следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ж.к. „Мошино“, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 215.42 лева, представляваща получена от ответника сума без
основание и платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** по
описа на ЧСИ – С.Б., за която впоследствие има влязло в сила на 23.07.2023 г.
решение № *** г. на ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по
давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 19.01.2024 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
гр.П., ж.к. „Мошино“, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата в размер на 450.00 лева, представляваща разноски по
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4