О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1636/14.11.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІV - административен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова адм. дело № 347 по описа за
2023 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Легоринец“ № 4, представлявано
от Б. М. Р., чрез адв. Н.Б., САК против Мълчаливо потвърждаване (така както е
записано в жалбата) на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. за отказ
по Искане по чл. 129, ал. 5 от ДОПК вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. за
възстановяване на събрани суми по Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 13/311/00689/3/01/04/01.
В
петитума на жалбата е направено съответно искане да бъде отменено Писмо изх. №
01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г.
Установява
се по делото, че срещу жалбоподателят е бил издаден /АУПДВ/ №
13/311/00689/3/01/04/01 по повод Договор № 13/311/00689 от 19.11.2014 г.,
сключен между „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК ********* и Държавен фонд
„Земеделие“. В срока за доброволно изпълнение жалбоподателят е изплатил сумата
по АУПДВ по сметка на Държавен фонд „Земеделие“. Същевременно актът бил оспорен
по съдебен ред и бил отменен с Решение № 531/30.06.2021 г. постановено по адм.
д. № 1299/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила
с Решение № 9513/26.10.2022 г. по адм.д. № 11409/2021 г. на Върховен
административен съд на Република България - Първо отделение. В мотивите на АС –
Пазарджик и ВАС била застъпена тезата, че отговорността за процесната сума
следва да бъде търсена по реда на ЗУСЕСИФ, чрез налагане на финансова корекция.
Последвало
е издаването на Решение за налагане на финансова корекция №
13/311/00689/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6428#22 от 31.01.2023 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, приобщено като
доказателство по настоящото дело и което е предмет на съдебен контрол по адм.д.
№ 346/2023 на Административен съд – Пазарджик.
Междувременно
с оглед отмяната на АУПДВ с влезли в сила съдебни решения, с Искане вх. №
01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. от страна на жалбоподателя е направено искане
за възстановяване на събраните суми по цитирания АУПДВ.
По
повод искането е издадено процесното писмо изх. № 01-2600/6428 #17 от
02.12.2022 г. (л. 26, том I от делото) на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с което жалбоподателят е уведомен, че е инициирано производство
по издаване на финансова корекция във връзка с процесния договор. Писмото е
връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г. с писмо с обратна разписка (л. 751,
том III
от делото).
Посоченото
писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието с
Жалба вх. № 01-2600/6428 #18 от
29.12.2022 г. (л. 752, том III от делото). По жалбата се е
произнесъл Георги Събев, Заместник-министър на земеделието с писмо изх. №
10-88/30.03.2023 г. (л. 776, том IV от делото).
В
съдебно заседание, провело се на 22.06.2023 г., производството по настоящото
дело е прекратено като недопустимо поради съображения, че липсва годен за
оспорване индивидуален административен акт, че в случая не са налице
предпоставките на заявената защита по реда на чл. 129 от ДОПК така както е
посочено в жалбата, с която е сезиран съда и поради липса на правен интерес,
предвид вече издаденото решение за налагане на финансова корекция.
Прекратителното
определение е оспорено пред Върховния административен съд, който с Определение 91158/02.10.2023
г., постановено по адм.д. № 8323/2023 г. по описа на ВАС е отменил същото с
мотиви, че действително в случая не е приложим реда на чл. 129 от АПК, но
оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, засягащ
интересите на жалбоподателя, макар и да липсва диспозитив в този смисъл.
Съответно делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
оглед горните, настоящият състав намира, че е сезиран с жалба срещу
индивидуален административен акт, а именно Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от
02.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Поради
това приложение намират общите правила за оспорване на индивидуални
административни актове, като съдът дължи надлежна проверка за допустимост на
жалбата.
След
извършена проверка на допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.159
от АПК, съдът констатира, че същата е недопустима, като просрочена, по следните
съображения:
Процесното
писмо е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г. Жалба пред Административен
съд – Пазарджик е депозирана на 29.03.2023 г.
Съгласно
чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен
срок от съобщаването им. Съответно по аргумент от чл. 140, ал. 1 от АПК, когато
в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца.
В
случая се установява, че в процесното писмо не е указан срок за неговото
обжалване. Поради това приложение намира
чл. 140, ал. 1 от АПК и право на жалба може да бъде упражнено в двумесечен срок
от уведомяването, т.е. до 14.02.2023 г. Жалбата обаче е депозирана след този
срок, а именно на 29.03.2023 г.
Освен
това, както бе посочено и по – горе писмото е оспорено и по административен
ред, чрез сезиране на Министъра на земеделието и храните с жалба от 29.12.2022
г.
Съгласно
чл. 97, ал. 1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е
едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа
жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява
оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен
или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
Според
чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста
орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния
акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако
актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
Според
предвиденото в чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по
административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че
по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът
не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
Според
т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г.,
ОСС, І и ІІ колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо,
когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за
произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля
жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален
административен акт.
Това
тълкувателно разрешение е обосновано посредством следните съображения: С чл.
97, ал. 1 АПК практически се поставя началото на срока за произнасяне, като
законодателят в тази разпоредба не е предвидил конкретно по какъв начин оспорващият
може да следи за момента на получаване на преписката от по-горестоящия орган.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато компетентният да
разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1,
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по
чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния
административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен.
Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок,
не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по
съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито
се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко
свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат
съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове
за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е
правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в
случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с
мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл
в същия срок.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 3 АПК съдържа три хипотези при оспорване по административен
ред: оспорване при изрично произнасяне от издателя на първоначалния акт, при
мълчалив отказ и при мълчаливо съгласие, като броенето на срока за обжалване по
съдебен ред започва да тече в първата хипотеза - от произнасянето на
по-горестоящия административен орган в срока по ал. 1, а във втората и третата
хипотеза - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Трудността,
която възниква при прилагането на последните две хипотези, е свързана с
началната дата, от която следва да започне да се брои срокът за произнасяне,
тъй като неговото начало е от получаване на преписката от горестоящия
административен орган съгласно чл. 97, ал. 1 АПК. Посочената трудност следва да
се преодолее само de lege ferenda, но не може срокът по чл. 149, ал. 3 АПК да
се характеризира като инструктивен и да дава възможност на засегнатия от оспорения
административен акт да го обжалва по съдебен ред и след изтичането му.
Неопределеността на срока за произнасяне на по-горестоящия административен
орган и обжалването пред съда в случаите, когато решението му е постановено
след изтичане на срока за произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата,
противоречи на принципа на правната сигурност.
В
настоящия случай, горестоящия едноличен административен орган -министъра на
земеделието, пред който е оспорено писмото, е получил жалбата на 27.01.2023 г.
(виж л. 774, том IV
от делото). Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне на
компетентния орган е бил до 10.02.2023 г. (петък – работен ден) От 11.02.2023
г. за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 вр. с
ал. 1 от АПК, за обжалване на процесното писмо, като същият е изтекъл на
24.02.2023 г. (петък – работен ден).
Жалбата
пред съда е подадена едва на 29.03.2023 г., или много след изтичане на
преклузивния срок за обжалване.
Не
води до друг извод и неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК за
уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на административната
преписка, тъй като това задължение не е свързано с удължаване на срока за
обжалване. Срокът за произнасяне от горестоящия административен орган е
нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на
задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК (в този смисъл ТР № 6 от 30.06.2015 г. на
ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, I и II колегия и Определение № 10296 от
3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2019 г., IV отд.).
Предвид
изложеното и при наличните по делото на доказателства, че индивидуалният
административен акт, предмет на настоящата проверка е влязъл в сила, поради
необжалването му в законоустановения срок и с влизането му в сила,
процесуалното право на оспорване е било погасено, поради което жалбата следва
да се остави без разглеждане, а образуваното производство подлежи на
прекратяване.
В
горния смисъл Определение № 4069 от 28.04.2022 г. по адм. д. № 2850/2022 на
Върховния административен съд и Определение № 11917 от 23.11.2021 г. по адм. д.
№ 7144/2020 на Върховния административен съд.
С
оглед гореизложените и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд -
Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК ********* против
Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 347/2023 г., по описа на Административен съд- Пазарджик.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/П/