Р Е Ш Е Н И Е
№ 249/ 15.07.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 433/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба на З.М.Ш., ЕГН **********, наследник на ***, от гр. Добрич, подадена чрез
адв. А.Ч.,*** Добрич, представлявана от Кмета – ***, с правно основание чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
С исковата молба се
претендират имуществени вреди в размер на 12 000.00 лева за периода от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., посочена в размер на 6094.73 лв. и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и неимуществени вреди в размер на 5 000.00
лева за причинените тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение, претърпени в резултат от
незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни
задължението си да предаде на ищцата отстъпения ѝ като обезщетение
апартамент за отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.).
Съгласно твърденията в
исковата молба и уточненията в хода на съдебното производство през 1983 г. имотът
на майката на ищцата е отчужден и завладян ефективно. Като обезщетение за
отчуждената собственост на праводателя на ищцата – нейната майка и сестра
ѝ ***(***) е отредено жилище от две стаи и кухня в ж.к. “9-ти септември”.
През 1993 г. обезщетението е заменено с апартамент от една стая и кухня в ж.к.
“9 – ти септември” (бл. „Добруджа“), а през 2009 г. ищцата и сестра ѝ,
която е с психически увреждания и с нужда от чужда помощ, са обезщетени с
апартамент № 5, секция „Б“, на четвърти етаж (втори жилищен) на блок „Добрич“ в
гр. Добрич, ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от една стая и кухня, с площ 50.48
кв.м, ведно с изба № 5 с площ 6.48 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж
върху общинската земя, върху която се строи блок „Добрич", който и до
настоящия момент не е довършен и не е реално предаден на ищцата.
Ищцата сочи, че отчужденият
с Протокол № 3/ 9.03.1983 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от майка ѝ
*** имот с пл. № 1512 в кв. 98 от плана на гр. Толбухин (сега Добрич) за 1983
г., находящ се на ул. "Ген.Киселов" № 8 е бил предназначен за
изграждане на обект „Окръжен съд" гр. Толбухин, поради което незабавно е завладян
от отчуждителя - ответник, а мероприятието е изпълнено.
Твърди, че тя, майка ѝ
и сестра ѝ ***са настанени в държавно оборотно жилище с определен месечен
наем в крайния за гр. Добрич квартал „Балик", където след смъртта на майка
ѝ със сестра си живеят и до днес. Счита, че след смъртта на майка ѝ
тя и сестра ѝ са встъпили в наследствени права по отношение на имота -
предмет на нейното обезщетение.
Добавя, че когато
собственият на семейството ѝ имот е отчужден и завзет, е била на 26 години,
а понастоящем е на 63 години. Изтъква, че от 2014 г. строежът на ж.б. "Добрич"
е спрян, което положение продължава до края на 2019 г., когато Общинският съвет на град Добрич
предприема мерки за довършване на строителството, но до настоящия момент
владението на отредения ѝ за обезщетение имот не ѝ е предадено. Счита,
че това обстоятелство продължава да препятства правото ѝ по чл. 1, §. 1
от Протокол № 1 на ЕКПЧ, а именно да се ползва свободно и необезпокоявано от
притежанието си. Позовава се на Решение № Р-81/ 06.10.2014 г. на Кмета на
Община град Добрич за прекратяване на процедурата по възлагане на обществена
поръчка по чл. 3 от Закона за обществените поръчки, според което обществената
поръчка, чието прекратяване е обект на решението, вероятно е била с предмет
довършване на строителството на жилищен блок "Добрич" с всички
намиращи се в него индивидуални обекти, предназначени за обезщетяване на
собственици на отчуждени имоти в центъра на гр. Добрич, между които и
отреденият ѝ.
Сочи, че след прекратяване
на тази обществена поръчка е налице ново бездействие на общинските власти на
Община град Добрич по отношение на изпълнението на поетото със Заповед № 1347/ 03.11.2009
г. на Кмета на Общината задължение за обезщетяването ѝ, което положение
продължава и досега. Прави оплакване, че това бедействие продължава твърде
дълго и е причинило на нея и на семейството ѝ, като свързани с нея лица,
както имуществени вреди, произтичащи от невъзможността ѝ/им да се ползват
от собствеността/ притежанието за нормално задоволяване на собствените си
жилищни потребности, така и неимуществени вреди, заради принизяващото положение
да живеят толкова дълго време в неуютно оборотно жилище, продължителните
тревоги, притеснения и негативни емоции от незачитащото и игнориращо отношение
на общинския съвет и общинската администрация спрямо тях и техните нужди.
Излага обстоятелства, че в
защита на накърненото си право е отправяла писмени и устни искания до кмета на
общината и до общинския съвет, целящи ефективно довършване на отчуждителната
процедура спрямо нея. Участвала е в колективни петиции и искания за предприемане
на мерки, включително и за гласуване на кредит за продължаване и довършване на
строителството на жилищен блок “Добрич” и намиращия се в него процесен
апартамент, но досега никое от обсъжданията по подадените от нея и другите
потърпевши собственици заявления не е завършило с позитивно за тях решение,
поради което и до настоящия момент не може да се ползва от законно придобитото
си притежание за задоволяване на жилищните си нужди. Сочи, че с надхвърлянето
на всякакви разумни граници относно срока на дължимото изпълнение на
задължението за предоставяне на определеното ѝ имотно обезщетение
ответната община е погазила по недопустим, неморален и нехуманен начин правото ѝ
на собственост и достойнството ѝ, поради което иска тя да бъде осъдена да
ѝ заплати обезщетение за нанесените ѝ имуществени и неимуществени
вреди, ведно с лихвите за забава. Претендира присъждане на сторените разноски
по делото, за което представя молба със списък (л. 437), като прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение, вкл. и относно присъждане на възнаграждение с вкл. ДДС.
Представя писмена защита, в която подробно излага своите съображения за
основателност на предявената претенция.
Ответникът – Община град Добрич, чрез процесуалния си
представител, в Писмен отговор (л. 75 – 78) и в съдебно заседание, оспорва
исковете по основание и размер и иска те да бъдат
отхвърлени. Прави възражение за погасяване по давност на част от главния иск за
обезщетение за имуществени вреди, без да излага конкретни съображения за това.
Прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на акцесорния
иск за лихва за забава за периода, който надвишава три години от датата на подаване
на исковата молба. Твърди, че ищцата се легитимира като правоимащо лице по
отношение на имота, предмет на исковата молба, едва със Заповедта на Кмета на
общината № 1347 от 03.11.2009 г., поради което от този момент насетне следва да
се преценява дали Общината е бездействала. Не оспорва, че ищцата не е получила
полагащото ѝ се имотно обезщетение, но твърди, че за времето след
03.11.2009 г. Общината изпълнява чрез активни действия своето задължение да
изгради и предаде процесния имот, поради което не е налице неправомерно
бездействие от нейна страна, което да е основание за ангажиране на
отговорността ѝ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Позовава се на Договор за
възлагане на строителство от 07.07.2010 г. и Договор за възлагане на
строителство № ДОП – 190/ 21.11.2019 г., като изтъква, че тези два договора са
приложени и от ищцата към исковата молба. Представя доказателства за
предприетите действия от Общината за финансиране на строителството от 2014 г.,
2015 г. и след това. Възразява също, че не е доказано по делото ищцата да е понесла
имуществени вреди от поведението на ответника. Позовава се на изявлението на
ищцата в исковата молба, че ответникът ѝ е предоставил жилище, което тя
ползва и до момента, като твърди, че ползването на жилището е безвъзмездно и
жилищната нужда на ищцата е удовлетворена. В съдебно заседание заявява, че оспорва
исковата претенция изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че ищцата
не е съумяла да докаже главно и пълно всички елементи от фактическия състав на
иска си. Настоява, че за да бъде уважен искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
който е сезиран съдебният състав, е необходимо ответният административен орган
не просто да не е изпълнил едно свое задължение, а да не полага и да не е
положил никакви усилия и да не извършва никакви действия по изпълнението на
това свое задължение. В този смисъл иска отхвърляне на исковата молба, а при
условията на евентуалност да бъде уважена според заключенията на вещите лица,
според критерия справедливост, който съдът да приложи с оглед събраните
доказателства. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, като прави възражение във връзка с молбата за разноски на
ищцата. Счита, че по делото следва да се присъдят само тези разноски, които са
неизбежни за нормалното осъществяване на защитата, с оглед на което възразява
срещу присъждане на разноски за самолетни билети, за каквито сочи, че няма и
доказателства, както и относно искането за присъждане на допълнителни 100 лв.
адвокатско възнаграждение за предварителен преглед на документация, консултиране
и даване на становище (л. 437), освен тези за процесуално представителство в
съдебно заседание от 1150 лв., като претендира, че това не са разноски,
свързани с процеса, а с действия, които стоят извън него.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич изразява становище, че в конкретния случай е налице
незаконосъобразно бездействие на Община град Добрич, от което като пряка и
непосредствена последица обаче не са настъпили имуществени вреди, а единствено
неимуществени вреди. Смята, че исковата претенция следва да бъде уважена
частично, що се отнася за наличието на неимуществени вреди, като бъде използван
критерият справедливост.
Административен съд -
Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.03.1983 г. е
съставен Оценителен протокол № 1 за оценка на имота на наследници на М. ***(баща
на ищцата), като са описани и законните му наследници. (л. 80 – 82)
Съгласно заповед № 423/ 06.04.1983
г. (л. 9 – 10) на председателя на ИК на ОбНС – Толбухин, издадена на основание
чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.) и протокол № 3 от 9.03.1983 г. на Комисията по
чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) е отчужден за обект „Окръжен съд“ гр. Толбухин недвижим
имот с пл. № 1512 по плана гр. Толбухин, определена е оценка на недвижимия имот
и са обезщетени собствениците:
а) *** – съпруга и *** –
дъщеря с жилище от една стая и кухня в ж.к. „9 – ти септември“, което да се
запише на името на двете
б) Боян М. Събев – син, обезщетява
парично
в) *** – дъщеря, с жилище
от две стаи и кухня.
С Акт за завземане на
отчужден в полза на държавата недвижим имот от 31.05.1983 г. е завзет
недвижимият имот на М. ***(баща на ищцата), съставляващ пл. № 1512 в кв. 98 по
плана на гр. Толбухин, намиращ се на ул. „Ген. Киселов“ № 8 и представляващ
полумасивно жилище от 30.86 кв. м, входно антре от 3.09. кв. м, полумасивна
лятна кухня от 13.28 кв. м, дворно място от 155 кв. м и подобренията, описани в
протокол № 1/ 7.03.1983 г. (л. 79)
С писмо от 31.08.2009 г.
управителят на „***“ ЕООД град Добрич уведомява *** и ***, че със заповеди,
издадени по реда на чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ (отм.), са обезщетени с жилище в
ж.б. „Добруджа“, но поради настъпили промени в ПУП на ЦГЧ на град Добрич за
неизградените входове „Д“ и „Е“ е изработен нов работен проект, като са
поканени да си изберат конкретно жилище в ж.б. „Добрич“ (л. 11).
Издадена е Заповед №
1347/ 03.11.2009 г., с която е видоизменена предходна Заповед № 558/ 1993
г., с която е изменено обезщетението на *** и ***, като са обезщетени З.М.Ш.
и ***с ап. № 5, бл. „Б“ на четвърти етаж (втори жилищен) на ж.б. „Добрич“ по
ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от една стая и кухня на 50.48 кв. м, ведно с
изба № 5 на 6.48 кв. м, с обща стойност от 13 605 лв. по НЦНИ от 1979 г.,
след деноминацията от 1999 г. – 13.60 лв. Именно във връзка с това жилище е
претенцията на ищцата. Макар и да е заявила исковата си претенция като
наследник на майка си, то видно от горната заповед, правото на обезщетение е
предоставено лично на нея със същата Заповед. На собствениците е отстъпено и
право на строеж върху общинска земя, където е построен ж.б. „Добрич“, като е
отразено, че сумата, внесена на блокиран влог на *** и *** следва да се
прехвърли на З.М.Ш. и Вилдан М. Садък.(л. 12)
През 2010 г. на 07.07. е
сключен Договор за възлагане на строителство между Община град Добрич и „***“
ООД, с който строителят се задължава да извърши строително – монтажни работи с
предмет „Строително – монтажни работи на обект: Жилищен блок „Добрич“ с
обслужваща част в УПИ II, кв. 12 по плана на ЦГЧ град Добрич“ (л. 22 – 27).
През периода 2010 – 2014
г. са извършени СМР от Изпълнителя. На 20.10.2014 г., във връзка с изтичане на
Договора от 07.07.2010 г. и невъзможността да продължи строителството на обекта
до края на 2014 г., е съставен Акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството. Отразено е, че съгласно Протоколи Актове (образец
19) за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР, са
изпълнени такива на стойност 2 839 229.91 лв.(л. 28)
С Решение № Р – 81 от
06.10.2014 г. (л. 30 – 34) е прекратена процедурата за възлагане на обществена
поръчка за горния обект на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП в актуалната
към онзи момент редакция. Описано е, че стоманобетонният скелет на сградите е
изпълнен, както и тухлената зидария, но поради прекъснато финансиране блокове
А, Б и В са с нарушена от атмосферни въздействия тухлена зидария и е необходимо
да се поиска от проектанта разрешение за възстановяването ѝ. Отразено е,
че през 2014 година са изпълнени блокове Г и Д, както и конструкциите на всички
тела (блокове от А до Д). Предстои да се изпълняват довършителни дейности:
мазилки, настилки, външна топлоизолация, дограма, покривна изолация, монтаж на
асансьори, повдигаща платформа за хора с увреждания, ел. инсталации, ВиК мрежи.
За изпълнението на обекта има изготвени проекти в част ТП за всички
специалности.
В Протокол № 14 от
29.11.2016 г. ищцата е отправила въпрос към местния парламент кога ще бъде
завършен блок „Добрич“. Разяснения са дадени от зам. – кмета по Устройство на
територията. Кметът на Община град Добрич сочи, че се обсъжда с експерти как да
се завърши блокът.(л. 83 – 84)
В заседание на Общински
съвет град Добрич на 18.12.2018 г., обективирано в Протокол № 42, е разгледано
Предложение за поемане на дългосрочен дълг чрез провеждане на процедура за
избор на кредитна институция, който дълг е свързан с реализацията на СМР на
жилищен блок „Добрич“. След обсъждане и многобройни изказвания (л. 85 – 95)
разглеждането на Докладната записка с внесеното предложение е отложена за
разглеждане на следващо заседание, след като бъде подготвена количествено –
стойностна сметка и др.
На 15.01.2019 г. е
проведено извънредно заседание на ОбС – Добрич, Протокол № 43, на което е
приета Докладната записка относно предложение за поемане на дългосрочен дълг за
целите на довършване на процесния блок. (л. 96 – 109)
На 25.01.2019 г. е
предложен проект за Решение на ОбС, с което да даде съгласие Общината да поеме
дългосрочен дълг при посочените в проекта условия. (л. 111)
Има последващи заседания
на ОбС, след което с Решение № 46 – 1 по Протокол № 46 от 26.02.2019 г. ОбС
приема Община град Добрич да сключи договор за краткосрочен банков кредит, по
силата на който да поеме краткосрочен общински дълг с цел финансиране на
реализацията на инвестиционен проект „Изпълнение на строително – монтажни
работи по довършване на ЖБ „Добрич“ при посочените в Решението параметри. (л.
127) Взети са и решения за начин на плащане и са приложени вариантите за
решаване на проблема. (л. 135 и сл.) Приети са като доказателство актуализации
на капиталовитее разходи.
През 2019 г. е открита
нова процедура за възлагане на обществена поръчка за същия обект, като на
21.11.2019 г. е сключен Договор за строителство с „***“ ЕООД, като Изпълнител.
(л. 35 – 51)
По делото не се спори, че
на ищцата е предоставено оборотно жилище до построяването на определения като
обезщетение имот. В съдебно заседание на 16.11.2020 г. ищцата уточнява, че
претенцията ѝ е от Заповедта за настаняване на майка ѝ, която 2006
г. е починала, а тя и болната ѝ сестра наследяват апартамента,
предоставен като обезщетение. В същото заседание обяснява, че и сега се борят
да го получат, да го довършат и да им го дадат, защото много години са това, от
1983 г. са отчуждени, а апартаментът още се строи и не знаят дали договорът ще
бъде спазен този път. Признава, че живее със сестра си в апартамент 6 на ж.к. „Балик“
и не заплаща наем за този апартамент (съгласно заповед № 35/ 10.05.1983 г. е
определено лицето да заплаща само сумата в размер на данъка върху сградите за
отчуждения имот от 2.77 лв. годишно, а остатъкът от месечния наем се поема от
СД „ИСС“ – л. 299), но прави оплакване, че „апартаментът е в краен квартал, крайно
жилище, няма отпред маркиза, отстрани не са защитени, в края на града са,
постоянно микробуси ползват…Много години вода не достига, много мизерии са
теглили, докато чакат им се възвърне имуществото, както им е обещано…“
Не се спори по делото, че
към настоящия момент се извършват СМР по процесния блок.
Като доказателства по
делото са приети удостоверение за идентичност на имена на *** ***и ***, на
З.М.Ш. и ***, както и удостоверение за наследници на *** (*** ***), адресна
регистрация за З.М.Ш. и решение на ТЕЛК за сестра ѝ ***(***).
Разпитаната по делото св. ***(приятелка
на ищцата) споделя: “…в момента ищцата живее в кв. Балик, бл. 3, който е краен
квартал. Живее със съпруга си и със сестра си Вилдан, която е болна… Живеят в
гарсониера, краен апартамент и е ужасно студено в тях. Имат и други битови
проблеми – нямат маркиза, не смеят да си направят. Вода на горните етажи няма.
Слабо тече водата в кв. Балик…Аз често ходя в тях. Проблеми от жилищно естество
има и зная за това. Отначало го научих по този начин, майка ѝ беше жива и
имаше голямо желание да си отиде в блока, който в момента се строи, да си
отиде, да си взема дъщерята, болната и да ѝ е малко по-топло. Това е
краен апартамент, където живеят сега и е много студено. И така милата искаше и
с това желание си почина. З. се притеснява жената, децата ѝ заминаха за
чужбина. Иска да си влезе в блока и да си гледа болната сестра и вече да е
тяхно жилището. Друго е, и е по-топло, докато тук, където сега живеят, е краен
апартамент…. Бяга за това, за да се изместят и да знаят вече, че е тяхно
жилище. Това всичко ѝ се отразява на нея, притеснена е … Вдига кръвно жената и дори ми се налагаше да ходя да ѝ вземам хапчета
за кръвното, мерила съм ѝ кръвното, защото тя се притесняваше много, иска
да се оправи жилището, да си го оправи и да си живеят там. Телевизия викаха за
това..“
Св. Гюлсерем Ахмед сочи:
“… Познаваме се с ищцата от 27-28 г. После и като комшии се
познаваме. Аз съм в съседния блок. Много добре се познаваме, края на седмицата
се събираме на кафенце, да си споделим някои работи. Особено с тази пандемия
всеки си има някакви затруднения. Кой с каквото може, да си помогне…Тя живее в
жилището с мъжа си и с болната си сестра. Сестра ѝ е болна, психично
болна… Има деца З., но те са в чужбина. Те се принудиха, защото
нямаше къде да останат. Принудиха се и едното ѝ дете стана семейно и се
принуди да се изсели. И да искат да се приберат, няма къде да се прибере.
Жилището, в което живее З., е оборотно, а тя си има жилище, но мисля, че е на
едно от децата ѝ... За това, че не ѝ се дава жилището, се изнерви
жената, стресирана е, дори понякога, като има нещо за този блок във фейсбук,
вечер се е обаждала да ми каже, така и така да споделя, да имаме гласност, че
аз имам повече приятели, да се чуе и види за това, за апартамента, който чака и
не може да си влезе там. Това не са малко години, това са 37-38 години, един
човешки живот. Това жилище, което чака, заради сестра си повече, заради децата
си, за това, да могат да се завърнат децата и да имат къде да останат. Вече да
се приберат децата и в България. Тя е в напреднала възраст…“
Показанията и на двете
свидетелки са израз на преките и непосредствените им наблюдения и впечатления
от поведението и емоционалното състояние на ищцата през годините. Те
съответстват на останалите писмени доказателства по делото и не се опровергават
от други годни доказателствени средства в процеса, поради което съдът ги
кредитира изцяло като обективни и достоверни.
По делото е изслушана една
единична съдебно – икономическа експертиза, която е дала заключение, че
средният месечен пазарен наем за отстъпения в обезщетение апартамент № 5,
секция „Б“, етаж 4 (втори жилищен) в жилищен блок “Добрич”, състоящ се от стая
и кухня с площ общо от 50.48 кв. м, за процесния период от 01.09.2015 г. до
01.09.2020 г. се равнява общо на сумата от 9 998.94 85 лв., а лихвата за
забава върху него за същия период възлиза на 2 273.27 лв.
Ищцата е оспорила тази
експертиза с основния мотив, че специалността на вещото лице е икономическа, а
не оценителска, поради което съдът е допуснал извършването на допълнителна
комплексна съдебно – оценъчна и икономическа експертиза (л. 376 – 407), първото
вещо лице по която е дало заключение за размера на средния месечен пазарен наем
за определения като обезщетение жилищен имот за исковия период, а второто вещо
лице – за размера на мораторната лихва върху този наем за същия период. Според
тази експертиза общият размер на справедливата пазарна наемна стойност за имота
като необзаведен апартамент за периода 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г. възлиза на
сумата от 9 680.00 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума
за същия период е 2 266.39 лв. При определяне на тази стойност вещото лице
- оценител е взело за база състоянието, в което един апартамент се предава от
строителя на новите собственици съгласно утвърдения в търговската практика БДС
(имоти ново строителство) – шпакловани стени, поставена входна врата и дограми
на прозорците, подове на циментова замазка, бани без плочки, аксесоари и
санитария, изградена канализация и течаща вода, но с ВиК до тапа, изградена ел.
инсталация, но без поставени контакти или електрически ключове. Извършило е
проучване на пазара съобразно зададените критерии за вид, местонахождение и
функционална характеристика на имота, като е ползвало за сравнение данните на
две водещи имотни агенции в района (Адрес и Форос), както и източници от
собствената си оценителска практика. При изготвяне на експертизата са приложени
подходите на приходната стойност и на сравнителната стойност (респективно метод
на пазарните аналози), като при оценката по сравнителния подход е обработена
първичната информация от сравнимите данни, представени в приложение 5, 6 и 7
към заключението (л. 391 – 393), като са дадени и обобщени цени за наеми в
приложение 8 към заключението.
Ищцата е оспорила и тази
експертиза главно в частта, в която средните пазарни наемни цени за аналогични
по вид и характеристики имоти са намалени, възразявайки, че вещото лице е
ползвало неприложими и неясни критерии и коефициенти за коригиране на оценката,
както и че не се е съобразило с относимите данни за наемни цени от националния
сайт за недвижими имоти www.imot.bg. Съдът не е допуснал нова
експертиза.
След съпоставка на двете
експертизи съдът намира, че следва да кредитира като обективна и безпристрастна
комплексната експертиза, тъй като тя е изготвена от компетентни вещи лица, с
необходимите специални знания и дава достоверна и надеждна оценка според нейните
цели, обхват и съдържание. Вещото лице – оценител е избрало правилно базата за
стойността с оглед характера на задължението на ответника (предаване на
новопостроен имот) и съдържанието на допълнителната заповед по чл. 100 от ЗТСУ
(отм.) от 03.11.2009 г., приложило е подходящи подходи и методи за оценка,
извършило е необходимите справки и сравнителни анализи, използвайки информация
за реално сключени сделки от действащи агенции за недвижими имоти на национално
ниво, а не офертни цени от интернет платформи, какъвто е националният сайт за
недвижими имоти www.imot.bg. Определило е съответната тежест, т.е. степен на
достоверност, която се придава на отделните индикации за стойност при формиране
на мнението за стойност, след което е дало най - адекватните средни пазарни
стойности за месечен наем за процесния недвижим имот съобразно неговия вид,
местонахождение и функционална характеристика, свеждайки до минимум
относителната грешка и субективните фактори в процеса на оценяване.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
Предявените искове за обезщетение за вреди и
акцесорният иск за обезщетение за забава са допустими с оглед установената
надлежна процесуална легитимация на всяка от страните по делото, поради което
подлежат на разглеждане по същество.
Исковете за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Отговорността за вреди по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е гаранционно обезпечителна и не изисква наличие на вина.
За да се обоснове тази отговорност следва да са налице следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Предпоставките следва да са налице кумулативно, като при липсата
на която и да е от тях не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая ищцата обосновава
твърдението си за причинени ѝ имуществени и неимуществени вреди с
продължителното противоправно бездействие на общината да ѝ предостави
определения ѝ като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим имот по
реда на ЗТСУ (отм). Указала е, че претенцията ѝ е с оглед имота,
предоставен като обезщетение със Заповедта от 03.11.2009 г., като на база този
имот е и претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В този случай
съдът по обезщетението инцидентно следва да се произнесе, налице ли е
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на ответната община в
отчуждителната процедура.
Безспорно отчуждаването на
недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации и обезщетяването на собствениците им по реда на чл. 95 и
сл. от ЗТСУ (отм.) е административна по своя характер дейност, основана на
власт и подчинение, която се осъществява от органите при общините по
местонахождението на имотите. Длъжностните лица, овластени от закона да
провеждат отчуждителното производство, осъществяват публичноправни функции,
поради което и всички техни актове, действия и бездействия в изпълнение на тези
функции попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е
налице административна дейност от длъжностните лица на ответника, при и по
повод на която се претендира бездействие.
Терминът
"действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203, 204 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ.
Легално определение на термина "действие", респ.
"бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под
"действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен
орган или длъжностно лице което не е юридически акт, а тяхна физическа изява,
но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена
нормативна разпоредба. За да е налице "бездействие", то задължително
е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията
е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос обаче за
фактически действия, пряко дължими от норма, закон. Това има предвид и
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно
бездействие. В този случай задължението на административния орган, произтичащо
пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт
субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставляват
регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение.
Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при
което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде
реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му
действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване
на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да
се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен
орган, в случая от длъжностните лица на Община град Добрич и дължали ли са те
определено фактическо действие, неопосредено от административен акт. По
разбирането на настоящия състав не е налице такова притовоправно фактическо
бездействие, което да изпълнява изискванията на закона. Твърдяните от страна на
ищцата бездействия не са фактически, а правни такива. Извършването на СМР и
предаването на определения в обезщетение апартамент е обвързано с предхождащи
решения на Общинския съвет, заповеди на кмета на съответната община, сключване
на договори за изпълнение, в случая и за изпълнение на законови изисквания за
финансиране на обекта, за да може да бъде осъществен същият. Претенцията в
исковата молба е именно, че не са били налице такива действия от общинските
служители, които да доведат докрай обезщетителната процедура. От описаните по –
горе доказателства за заседания на Общинския съвет, взети по тях решения,
включително за кредит с оглед финансиране на обекта, договори за възлагане на
строителство, решения за обявяване на обществени поръчки се установява, че са
били издавани съответни административни актове, целящи изпълнението на задължението
на ответника да предаде определения като обезщетение имот на ищцата. От
приетите по делото доказателства се налага изводът, че както през процесния
период по исковата молба, така и още от 2010 г., а и след това – 2014, 2016,
2018, 2019 г. ответникът е изпълнявал своето задължение, което поради
обстоятелството, че е обвързано с финансиране, е било затруднено. Това обаче не
означава, че е налице фактическо бездействие, в какъвто смисъл са разписаните
от законодателя елементи на фактическия състав от отговорността на Общината.
С оглед изложеното съдът
намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като сочените от ищцата бездействия не са фактически, а
правни. Няма спор, че общинските органи са имали и все още имат задължение да
обезщетят правоимащото лице с имот в жилищен блок “Добрич”, който и понастоящем
не е изграден, но реалното получаване на дължимото имотно обезщетение, за да е
завършено отчуждителното производство, е обвързано с прехождащи административни
актове, касаещи изграждането на процесния блок, актове по приемането на
строителството, за да се изпълни процедурата.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от
ЗТСУ (отм.) правоимащото лице придобива собствеността върху отстъпения като
обезщетение имот с влизане в сила на заповедта за неговото конкретизиране,
поради което значителната забава на имотното обезщетение съставлява
посегателство върху правото на ищцата да ползва притежанието си съгласно чл. 17,
ал. 5 от КРБ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Вярно е, че процесният случай е
част от други такива за отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.) непосредствено
преди промените в страната от м. ноември 1989 г., които поради различни причини
не са приключили в недопустимо продължителен период, както и че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал
повод да се произнесе с решение от 09.06.2005 г. по жалби № 42908/98, 44038/98,
44816/98 и 7319/02, по дело Кирилова и други срещу България, в което изрично е
посочил (т. 105 от решението), че посегателството върху правата на
жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото
неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. Вярно е, че държавните органи са длъжни да действат
своевременно и по подходящ и последователен начин, както и че необичайно продължителната забава на
обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за
лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на
несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави като нашата парично обезценяване. Всеки случай обаче следва да бъде анализиран и
разгледан съобразно събраните за същия и относими доказателства. Така в
конкретния случай събраните по делото доказателства установяват, че общинските
органи не са възприели пасивно
поведение, не са пренебрегвали проблема, а напротив. През процесния период са извършени
многобройни дейности с цел изпълнение на задължението на ответника.
С оглед изложеното следва
да се приеме, че безспорно е налице неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на ищцата, но то не е резултат от конкретно противоправно фактическо бездействие
на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица.
При липсата на тази
предпоставка е излишно да се обсъждат останалите предпоставки, доколкото, за да
възникне отговорността на ответника, следва да са налице кумулативно елементите
от фактическия състав.
При този анализ исковата
молба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли изцяло.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ на ответника при изрично стореното в тази насока
искане от процесуалния му представител следва да бъдат присъдени сторените
съдебно – деловодни разноски в размер на 1800.00 лева с ДДС (хиляда и
осемстотин лева) съобразно представените по делото доказателства за платен
адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение, защото то (без начисления
ДДС) е към минималния размер, определен в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на
изменение от страна на съда. Неоснователно е възражението и срещу включения в
адвокатското възнаграждение ДДС, като това следва по аргумент от разпоредбата на § 2, предл. второ от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на З.М.Ш., ЕГН **********,
наследник на ***, от гр. Добрич, срещу Община град Добрич, представлявана от
Кмета – ***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините с претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер
на 12 000.00 лева за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно с
лихвата за забава, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на
6094.73 лв. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на обезщетението, както и неимуществени вреди в
размер на 5 000.00 лева за причинените тревоги, притеснение, унижение и
отрицателни емоции за същия период от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение, претърпени в резултат от
незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни
задължението си да предаде на ищцата отстъпения ѝ като обезщетение
апартамент за отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.).
ОСЪЖДА З.М.Ш., ЕГН **********,*** да заплати
на Община град Добрич съдебно – деловодни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат, в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева)
с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се
оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: