О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр. Русе, 11.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в закрито заседание на 11 юли две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр.
дело №116 по
описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.130 ГПК.
Ищците твърдят, че са синове и законни наследници
на Н. Г. К.,***, починал през 1969г. Наследодателят им бил собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Р. по ул.****, представляващ
имот ХІІ-23 в кв.95 по плана на гр.Русе, при граници: АЗД“Б.“, АД“К. „Р.“, д. и
улица, целият с площ 460кв.м, с построените в него два дюкяна и две кантори от
1854кв.м и масивен склад от 103кв.м. С решение №949/08.10.1948г. на комисията
по чл.11 от ЗОЕГПНС била отчуждена дясната част от постройката, състояща се от
дюкян и кантора /защрихована с червен молив на скицата/ и цялото празно дворно
място от 420кв.м, за което било определено обезщетение в размер на 2220000лв. С
решение №10/14.06.1950г. били определени следващите се на отчуждените магазин и
кантора в сграда по ул.*** в гр.Р. дял от ½ ид.ч.
от общите части на сградата и от общото дворно място, като отчуждава ½ ид.ч. общите части на сградата, таван и маза и от общото
дворно място. С решението е определен и окончателния размер на обезщетението на
1223000лв. За одържавения имот е съставен акт за завземане на недвижим имот
№355/28.12.1950г. На наследодателя не било изплатено определеното обезщетение
за отчуждения и одържавен имот.
Останалата част от имота
била заменена с решение на ИК на ГНС-Русе по протокол №9/18.04.1958г. по т.6,
ст.19, одобрено с решение 8/25.04.1958г. на ИК на ОНС-Русе, като по замяната
наследодателят им получил част от държавен имот в гр.Р. по ул.***, съставляващ
парцел Х-29 в кв.305 по плана на града, състоящ се от два магазина в партера на
двуетажната сграда в източната страна, заедно с 14/50 ид.ч.
от мазите под дюкяните и от дворното място, цялото с площ 229кв.м.
Било очевидно, че в резултат
на отчуждаването и последващата неравностойна замяна,
обявени за противозаконни от приетите през 1992г. закони, държавата неоснователно
се била обогатила за сметка на обедняването на наследодателя им и това
обуславяло интереса от предявяване на исковете. Основание за претенцията им за
обезщетяване било наличието на 4-етажна масивна административна сграда с
тавански полуетаж, построена в принудително отчуждения имот на наследодателя им
по ул.***, предназначена за Д. на р., използвана в последствие от ЦС на НТС, а
понастоящем и за банка в партера, от която те можели да бъдат имотно обезщетени
със съответната част от сградата, равностойни на описаните принудителни
отчуждавания, което обезщетение да включва два магазина, построени на 70кв.м,
както и 240кв.м от дворното място. Молят съдът да постанови решение, с което да
ги обезщети имотно с част от построената в имота на наследодателя им сграда.
При условията на евентуалност предявяват искове да бъдат парично обезщетени със
сумата 5587 евро за всеки от тях, представляваща част от равностойността на неизплатеното
обезщетение за отчуждения от наследодателя им недвижим имот по ЗОЕГПНС и
равностойността на разликата в квадратурите на заменените дворни места и
застроените площи при второто одържавяване чрез принудителната замяна, ведно
със законната лихва.
Б. д., представлявана от М. на р. р. и б. чрез о.
у. на Р. о. и М. на ф., оспорва основателността на предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Наследодателят на ищците е бил собственик на имота
в гр.Р. по ул.***, състоящ се от дворно място от 420кв.м, заедно с построените
в него два дюкяна и две кантори и масивен склад от 130кв.м. С решение №949 от
08.10.1948г. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС е бил отчужден в полза на държавата
част от този имот, включващ дясната част от постройката, включваща дюкян и
кантора, заедно с цялото празно дворно място. С допълнително решение
№10/14.06.1950г. е изменено това решение, като е определено обезщетението за
отчуждената част от имота, включваща дюкян, кантора, ½ ид.ч. от мазите, тавана и общите части на сградата и
½ ид.ч. от празното дворно място, на сумата
1223000лв. За одържавения имот е съставен Акт за държавна собственост №***/28.12.1950г.
С протокол №*, т.6, ст.19 от 18.04.1958г. на ИК на ГНС-Р. е извършена замяна на
останалата собственост на наследодателя на ищците част от имота по ул.*** с
държавен имот №*** по ул.***, като целият имот е предоставен на ЦС на НТС
безвъзмездно за строеж на Дом на рационализатора. Заменените през 1958г. имоти
са били неравностойни, като съгласно решението на ИК на ГНС-Р. разликата в
стойността на имотите в размер на 4035.90лв. е следвало да се заплати от
наследодателя, което той е сторил.
Със заявление №34-00-2387 от 21.04.1992г. М. Ф. К.
и ищците са поискали възстановяване собствеността им върху одържавените
недвижими имоти – два магазина и два склада на ул.***/, отчуждени по реда на
ЗОЕГПНС. К. на О. Р. издал отказ за отписване на имота по Акт за държавна
собственост №***/28.12.1950г. по ул.***, бивша собственост на Н. Г. К., тъй
като същият не съществувал реално до размера, в който бил отчужден и не бил
собственост на общината.
Със заявление №94-В-314/06.04.1998г. до О. у. на Р.
о. двамата ищци поискали да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения от
наследодателя им през 1950г. имот – един дюкян, една кантора, заедно с ½
ид.ч. от общите части на сградата, мазата и тавана и
½ ид.ч. от дворното място. С решение №1268 от
29.07.1999г. О. у. е признал правото им да бъдат обезщетени с жилищни
компенсаторни записи за одържавения от наследодателя им имот. Решението е
обжалвано от ищците пред съда, като с влязло в сила решение №303/01.11.1999г.
по адм.д.№287/99г. по описа на Р. о. с., потвърдено с
решение №3130/15.05.2000г. по адм.д.№7685/99г. по
описа на ВАС, е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищците против решението
на О. у. и искането им да бъдат имотно обезщетени. С последващо
решение №1268-І от 29.09.2000г. О. у. е определил оценката на одържавения по
ЗОЕГПНС имот на 18144лв. Решението е връчено на М. К. лично, а В. К. е отказал
получаването на пратката.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира предявените искове за недопустими. От наследодателя на ищците е бил
отчужден част от собствени му недвижим имот в гр.Р. по ул.*** по ЗОЕГПНС, за
което той не е бил надлежно обезщетен. Реституция на отчуждения имот не е могла
да настъпи по реда на ЗВСОНИ, тъй като същият не е съществувал във вида, в
който е бил към момента на одържавяването – сградите са били съборени, а върху
дворното място е била построена 4-етажна масивна административна сграда /по
което обстоятелство не се спори/. В полза на ищците като наследници на Н. Г. К.
е възникнало правото да претендират да бъдат обезщетени за отчуждения имот по
реда на ЗОСОИ – имотно или с компенсаторни записи. Те са се възползвали от тази
възможност и решението на О. у. за обезщетяването им е влязло в сила. Налице е
специален ред за обезщетяване на собствениците на отчуждени по ЗОЕГПНС имоти
/ЗОСОИ/, който изключва възможността те да претендират обезщетение от
гражданския съд по общия ред. На това основание предявения иск за имотното им
обезщетяване се явява недопустим и производството по него следва да се
прекрати. Недопустими са и евентуалните искове за паричното им обезщетяване на
одържавения по ЗОЕГПНС имот и този, предмет на замяната през 1958г., тъй като искът
по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и е приложим само в
случаите, при които страната не може да защити правата си с друг иск.
Евентуалният иск за парично обезщетение на ищците за одържавения по ЗОЕГПНС
имот е недопустим, тъй като те разполагат с правото да бъдат обезщетени за него
по ЗОСОИ. Те са обезщетени с жилищни компенсаторни записи в размера по оценката
на одържавеното имущество, поради което не могат да претендират второ
обезщетение за същото имущество. Замяната на частни с държавни имоти не е
измежду основанията за реституция по приетите през 1992г. реституционни закони.
Страната не разполага с иск за присъждане на обезщетение при неравностойна замяна,
тъй като тази сделка включва две насрещни продажби, които са консенсуални сделки и за сключването им е достатъчно
страните да постигнат съгласие по цената, която е съществен техен елемент.
Съдът не може да се вмесва в отношенията между страните и да променя съгласието
им за сключване на замяната, като определи същата като неравностойна, респ. да
определя цена, различна от тази, на която те са се споразумели. На това
основание съдът намира, че искането за присъждане на обезщетение за сключената
през 1958г. замяна е недопустим и производството и по него следва да се
прекрати. Предвид изхода на спора, в полза на държавата, представлявана от
министъра на финансите, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение /каквото е поискано/, тъй като тя е представлявана по делото от
юрисконсулт. Такова в полза на областната управа не се следва, тъй като
отговорът на исковата молба изхожда от О. у..
По изложените съображения Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№116/2017г. по
описа на Русенския окръжен съд поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА В.Н.К. и М.Н.К.,***, да заплатят на Б. д.,
представлявана от М. на ф., 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: