Решение по дело №10696/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /26.07.2019г.; гр. ***

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - ***, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 10696 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по предявена искова молба от Г.Г.Г., ЕГН **********, срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 596,63 лв., представляваща продажната цена, дължима съгласно т.3. от договора за прехвърляне на вземане от 24.08.2016г., сключен между Г.Г.Г. и „С.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

              Твърди се, че на 24.08.2016г. с договор за прехвърляне на вземания Г.Г., в качеството си на потребител на ел. енергия от гр. ***, чрез пълномощника си П.К., е прехвърлил на „С.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането си спрямо *** в размер на сумата от 606,63 лв., представляваща платена без основание стойност на коригираната потребена ел. енергия за периода от 20.08.2010г. до 28.01.2011г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на потребление в гр. ***, кв. „***“, за цена от 596,63 лв. Ищецът е изправна страна по договора за цесия. Цесионерът се задължил да изплати изцяло сумата от 596,63 лв. в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора – 24.02.2018г. Към настоящия момент такова плащане не е извършено.

              В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не се спори, че е налице договор за цесия от 24.08.2016г. Оспорва се дължимостта на цесионната цена, като се сочи, че същата е заплатена в срок на лице, притежаващо представителна власт от името на ищеца, в качеството на негов пълномощник. Твърди се, че при сключване на договора за цесия ищецът е бил представляван от П.Н.К.. Пълномощното включва възможността пълномощникът да получава всякакви дължими суми от името на упълномощителя. На 10.07.2017г. управителят на „С.Б.“ ЕООД лично е предал дължимата сума на пълномощника на цедента П.К.. Изготвена е разписка за предадена и получена сума в размер на 596,63 лв. С оглед на изложеното се твърди неоснователност на претенцията.

              На 11.03.2019г. е постъпил обратен иск в условията на евентуалност от Г.Г.Г. срещу П.Н.К., ЕГН **********, с искане ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 596,63 лв., представляваща получена от ответника сума, в качеството му на пълномощник на Г., дължима по сключен договор за цесия между Г.Г. и „С.Б.“ ЕООД.

                В срока за отговор на обратния иск ответникът К. е направил признание на иска изцяло. Излага, че в качеството му на пълномощник на ищеца е получил от „С.Б.“ ЕООД, сумата от 596,63 лв., представляваща заплатена цена по договор за цесия, сключен между ищеца и „С.Б.“ ЕООД.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е между страните, а и от представения по делото договор за прехвърляне на вземане се установява, че на 24.08.2016г. в гр. *** Г.Г.Г. и „С.Б.“ ЕООД сключили договор, по силата на който ищецът прехвърлил на ответното дружество вземането си за сума от 606,63 лв., спрямо ***, представляваща недължимо заплатена от ищеца в полза на дружеството сума, начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за консумирана ел. енергия за изминал период, с период на корекцията от 20.08.2010г. до 28.01.2011г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********. Установява се, че продажната цена е в размер на 596,63 лв. и същата следва да бъда заплатена в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора за цесия. Видно от Договора, същият е подписан от пълномощника на ищеца Г.Г. – П.К..

                Видно от представеното по делото пълномощно, неоспорено от ищеца, последният е упълномощил адв. П.К. да получава изпълнителни листове, както и да получава всякакви дължими суми по изпълнителни дела, образувани срещу ***.

                По делото е представена разписка, от която се установява, че на 10.07.2017г. П.К., в качеството му на пълномощник на Г.Г., е получил от ***К., управител на „С.Б.“ ЕООД, сумата от 596,63 лв., представляваща заплатена цена, съгласно чл. 3 от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.08.2016г. между Г.Г. и „С.Б.“ ЕООД.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД. Ищецът следваше да установи, че с ответника по главния иск са сключили договор за цесия, както и  изправността си по него. В тежест на ответника по главния иск бе да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за цесия.

                 Безспорно се установи по делото, че между ищеца и „С.Б.“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ответното дружество се задължило да заплати в полза на ищеца сумата от 596,63 лв. Следователно спорният въпрос в настоящия казус е дали „С.Б.“ ЕООД е изпълнило своите задължения и е заплатило дължимата сума на ищеца.

                 От събраните по делото доказателства се установи, че тази сума е заплатена от ответното дружество на лицето П.К.. Дружеството длъжник е приело, че П.К. разполага с представителна власт да получава суми по сключения договор за цесия от името на Г.Г..

                 В действителност обаче от представените по делото доказателства не се установи, че П.К. е бил упълномощен да получи сумата от 596,63 лв., доколкото от представеното по делото пълномощно се установи единствено, че К. е упълномощен от Г. да сключва договори за цесия във връзка с отношенията на потребителя с ***, както и да получава всякакви дължими суми по изпълнителни дела, образувани срещу ***. Т.е. от това пълномощно по никакъв начин не се установява представителната власт на К. да получава дължимата сума по сключения между ищеца и „С.Б.“ ЕООД договор за цесия. Договорът за цесия е създал облигационна обвързаност единствено между Г. и „С.Б.“ ЕООД и няма връзка с ***.

                 Именно поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че „С.Б.“ ЕООД не е изпълнило своето задължението нито на кредитора, нито на овластено от него лице, както изисква чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Наистина, чл. 75, ал. 2 ЗЗД урежда, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти - дали тези факти сочат, че условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението.

                 Предвид, че по делото се установи, че към момента на приключване на устните състезания ищецът все още не е получил дължимата от „С.Б.“ ЕООД сума, то съдът намира, че престацията не е била одобрена от кредитора. Това се доказва и от обстоятелството, че Г. предяви своя главен иск именно срещу страната по договора за цесия, а не спрямо П.К.. Т.е. към момента на предявяване на иска лицето дори не е знаело, че ответното дружество е извършило някакво плащане.

                 С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че е налице лошо изпълнение от страна на „С.Б.“ ЕООД. Дружеството не е изпълнило своето задължение, както урежда чл. 75, ал. 1 ЗЗД и не може да бъде освободено от задължението си по реда на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Следователно към момента задължението на ответната страна не е погасено и предявеният главен иск се явява основателен. Доколкото предявяваният обратен иск е в условията на евентуалност, съдът не намира, че следва да се произнася с отделен диспозитив по него, при положението че главният иск е уважен.

                 По разноските:

                 С оглед изхода на спора „С.Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство и предхождащото го обезпечително производство по ч.гр.д. номер 10113 по описа на ВРС за 2018г. в общ размер от 690,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

                

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 596,63 лв., представляваща продажната цена, дължима съгласно т.3. от Договора за прехвърляне на вземане от 24.08.2016г., сключен между Г.Г.Г. и „С.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2018г. до окончателното изпълнение на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

 

                ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 690,00 лв., представляваща сбор от сторени от ищеца разноски в настоящото производство и предхождащото го обезпечително производство по ч.гр.д. номер 10113 по описа на ВРС за 2018г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.

                              

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................