№ 10279
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110162919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх.
№ 327498/16.11.2023г. от „А.“ ООД, срещу Г. Г. И. за вземания по запис на заповед, издаден
на 27.01.2023г. с падеж 26.02.2023г.
С молба-уточнение от 19.12.2023г. заявителят е посочил, че претендираната сума в
размер на 1962 лева включва 1000 лева- главница по Договор за заем № 70000000332416R
от 27.01.2023г., 178,64 лева- възнаградителна лихва за период от 26.02.2023г. – 26.10.2023г.,
и 783,36 лева- задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 26.01.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е издадена. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали
обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която
1
се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който
въпрос съдът намира следното:
В чл. 1, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг е уговорено, че „А.“ ООД е приел да изготви кредитен рейтинг на
изпълнителя, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото
състояние и възможност за поемане на задължения от страна на Г. И.. След изготвянето на
кредитния рейтинг изпълнителят предава на възложителя удостоверение за кредитен
рейтинг, изготвено съобразно утвърдена Методика на изпълнителя. В чл. 4, ал. 1 е уговорено
възнаграждение в размер на 783,36 лева, съгласно ал. 6 от договора в случай че
изпълнителят сключи с възложителя договор за потребителски кредит, изпълнителят може
да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към
общата дължима по договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите
отделни вноски. Последното не променя ГПР по договора за потребителски кредит и
самостоятелния източник на паричните задължения, като общото посочване с
възнаграждението за услуга по договора е за улеснение на възложителя.
Доколкото и двата договора – този за заем и този за имуществено проучване и издаване
на удостоверение, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази услуга е
посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски заедно с
останалите задължения по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ
/написан на отделен лист хартия, отделно подписан от страните/ договорът за имуществено
проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора за
потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на
императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че
клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са
нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В
този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за
него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да
вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за
подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.
Следователно не се дължи плащането на гореописаните суми и по менителничния
ефект, издаден за обезпечаването на гореописаните вземания. С оглед на изложеното, съдът
намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част /783,36 лева
по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг/
следва да се отхвърли. Т.е. заявлението следва да се отхвърли за разликата над 1178,64 лева
до пълния размер от 1962 лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 23,57 лева за държавна такса и над 288,35 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
2
по чл. 417 ГПК, с вх. № 327498/16.11.2023г. от „А.“ ООД, срещу Г. Г. И. над сумата от
1178,64 лева до 1962 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 27.01.2023г.,
както и в частта за разноските над 23,57 лева за държавна такса и над 288,35 лева за
адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3