№ 612
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500635 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 4989/28.08.2024 г., по гр.д.№ 10020/2022 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-10 състав съдът е осъдил Агенция за публичните предприятия и контрол и
Народното събрание на Република България да заплатят солидарно на „Хелио-тур-С“ АД на
основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, сумата от 9 592 180 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което нарушение е
осъществено чрез приемане от първия ответник и чрез прилагане от втория ответник на
нормативен акт – закон, съдържащ разпоредба - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр.
65/22.07.2008 г.), позволяваща вписване на законна ипотека в полза на държавата за
задължение на лице, различно от собственика на имота, което обезщетение представлява
пазарната цена на имот, изнесен на публична продан и отчужден от ищеца за погасяване на
задължения на негов акционер, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.8.145
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, общ. Созопол, заедно
със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 13 100 838 лв. С решението съдът е осъдил
Агенция за публичните предприятия и контрол да заплати на „Хелио-тур-С“ АД, на
основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, сумата от 327 190 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което нарушение е
осъществено чрез приемане от първия ответник и чрез прилагане от втория ответник на
нормативен акт – закон, съдържащ разпоредба - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр.
65/22.07.2008 г.), позволяваща вписване на законна ипотека в полза на държавата за
задължение на лице, различно от собственика на имота, което обезщетение представлява
пазарната цена на имот, изнесен на публична продан и отчужден от ищеца за погасяване на
задължения на негов акционер, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.42.77
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, м. „Ликовуня”, заедно
1
със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 328 184 лв. и по отношения на ответника
Народното събрание на Република България, адрес: гр. София, пл. Княз Александър I №1.
Срещу това решение, в осъдителната спрямо нея част, е подадена въззивна
жалба от Агенция за публичните предприятия и контрол, която моли то да бъде обезсилено
поради липса на надлежно процесуално представителство по отношение на ищцовото
дружество. В случай, че въззивният съд приеме исковете допустими, моли решението да
бъде отменено като незаконосъобразно. Първоинстанционният съд се произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка като не се съобразил с изготвените в изпълнителното
производство експертизи, както и с представените от Агенция за публичните предприятия и
контрол справки за продажба на имоти. Счита, че липсвали предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата за неспазване на правото на ЕС по реда на ЗОДОВ. Агенция за
публичните предприятия и контрол прилагала действаща правна норма, чиято съответност с
правото на ЕС е следвало да бъде съобразена при приемането й от Народното събрание. Не
били изпълнени предпоставките за наличие на достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС. Липсвала причинно-следствена връзка между нарушението и вредите.
Ответникът по жалбата „Хелио-тур-С“ АД я оспорва и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Срещу решението, в осъдителната спрямо него част, е подадена въззивна
жалба от Народното събрание на Република България, което сочи, че същото е недопустимо
и моли въззивният съд да го обезсили и да прекрати производството по делото. Счита, че
Народното събрание не е сред държавните органи по чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, които могат да
отговарят по искове по този закон. В случай, че съдът приеме решението допустимо, моли
то да бъде отменено като неправилно и необосновано, като съдът отхвърли изцяло
предявените искове. Неправилно съдът прием, че е приложем чл.63 от ДФЕС.. Не било
налице съществено нарушение на правото на ЕС. Липсвало злонамерено нарушение или
умисъл. Не била обоснована причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.
Претендираните вреди били изцяло неоснователни.
Ответникът по жалбата „Хелио-тур-С“ АД я оспорва и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от
„Хелио-тур-С“ АД, което моли то да бъде отменено като съдът уважиотхвърли изцяло
предявените искове. Счита, че съдът неправилно определил размера на дължимото
обезщетение като се позовал единствено на заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза. Заключенията на вещите лица по единичните експертизи били пълни, ясни и
мотивирани и следвало да бъдат съобразени. По отношение на вещото лице Д. С., включен в
състава на тройната съдебно-техническа експертиза следвало да се вземе предвид, че същият
не е включен в списъка с вещи лица към съда, а от друга страна и обстоятелството, че бил
служител в държавно учреждение.
Ответниците по жалбата Агенция за публичните предприятия и контрол и
Народното събрание на Република България я оспорват и молят съда да потвърди решението
в обжалваната част.
Софийска апелативна прокуратура поддържа жалбите на ответниците и
2
оспорва жалбата на ищеца.
В хода на съдебното производство във въззивната инстанция е постъпило
становище от Софийска градска прокуратура, но същата не представлява конролираща
страна в настоящото производство, поради което становището не следва да бъде взето
предвид, още повече, че същото е представено след изтичането на срока на тази страна за
становище при уведомяването й за първоинстанционното решение, както и за постъпилите
от страните по делото въззивни жалби.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ от „Хелио-Тур-С“ АД
срещу Държавата, представлявана от Народното събрание на Република България и от
Агенция за публичните предприятия и контрол за солидарното им осъждане за сумата от 13
429 022 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено чрез приемане от първия ответник и
чрез прилагане от втория ответник на нормативен акт, представляващ закон, съдържащ
разпоредба - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.), позволяваща вписване
на законна ипотека в полза на държавата за задължение на лице, различно от собственика на
имота, което обезщетение представлява пазарната цена на имоти, изнесени на публична
продан и отчуждени от „Хелио-тур-С“ АД за погасяване на задължения на неговия акционер
„Приват Турист“ ЕООД и е в размер 13 100 838 лв. за поземлен имот с идентификатор
81178.8.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, общ.
Созопол и 328 184 лв. за поземлен имот с идентификатор 67800.42.77 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Созопол, м. „Ликовуня”. В исковата молба се сочи,
че след провеждане на приватизационна процедура през 2000 г. е сключен договор за
приватизационна продажба на 40% от капитала на „Хелио-Тур-С“ АД, като акциите са
прехвърлени на „Приват Турист“ ЕООД. Поради неизпълнение на вноските от продажната
цена срещу „Приват Турист“ ЕООД са издадени изпълнителни листи. На 01.10.2008 г.
Служба по вписванията при РС - гр. Бургас е вписала по искане на АСПК законни ипотеки
върху поземлени имоти, сред които поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 с обща
площ от 63 194 кв.м., находящ се в гр. Черноморец, м. „Аклади чеири“ и поземлен имот с
идентификатор 67800.42.77 с обща площ от 1 583 кв.м., находящ се в гр. Созопол, м.
„Ликовуня“. Вписването е извършено на основание § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр.
72/01.09.2006 г.) вр. § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК /в сила то 22.07.2008 г./. След образуване на
изпълнителни производства с постановление за възлагане от 26.04.2011 г., в сила от
02.05.2011 г., поземлен имот с идентификатор 67800.42.77 е възложен на С. Р. Р. за сумата от
77 777 лева с ДДС, а с постановление за възлагане от 07.05.2012 г. поземлен имот с
идентификатор 81178.8.145 е възложен на „Камп Интернешънъл“ ООД за сумата от 1 700
003 лева. С това спрямо „Хелио-тур-С“ АД били допуснати нарушения на чл. 1 от
Допълнителния протокол 1 към КЗПЧООС, чл. 43, чл. 56 и чл. 58 от Договора за създаване
на ЕО, поради лишаването му от неговите притежания без правно основание. С нормите на §
8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК, които са отменени впоследствие, се
нарушавала забраната за ограничението на свободното движение на капитали и плащания
(чл. 63 от ДФЕС), а подобно ограничение се допускала само в хипотезите на чл. 65 от ДФЕС.
Претендира обезщетение в размер на пазарната цена за всеки от имотите, ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2013 г.
Ответникът Народно събрание оспорва исковете. Оспорва да са допуснати
твърдените нарушения на правото на ЕС, позовава се на липсата на трансграничен елемент,
3
поради което счита разпоредбата на чл.63 от ДФЕС за неприложима, както и се позовава на
приложение на изключението по чл.65, пр.1 ДФЕС, следващо от това, че мярката е
предприета за предотвратяване на нарушения на национални законови норми и в интерес на
обществения ред и обществената сигурност. Оспорва размера на исковете. Възразява, че
нормата е приета през 2006 г., което е преди присъединяване на държавата към ЕС, поради
което няма как приемането на закона да е противоправно действие. Прави възражение за
погасяване на вземането по силата на изтекла погасителна давност.
Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол /с предходно
наименование - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/, оспорва
исковете. Оспорва допустимостта на производството поради липса на процесуална
легитимация да отговаря за претендираните вреди. Възразява да е налице нарушение на
правото на ЕС като сочи, че нормата е приета през 2006 г. - преди присъединяване на
държавата към ЕС, поради което няма как приемането на закона да е противоправно
действие.
Софийска градска прокуратура оспорва исковете като неоснователни и моли
съда да ги остави без уважение.
С Решение № 109-А от 06.08.1991 г. на Комитета по туризъм Държавна фирма
„Хелиотурс” – Созопол е преобразувана в еднолично акционерно дружество с наименование
„Хелио-Тур-С“ ЕАД, с капитал - собственост на държавата.
С Решение на Народното събрание на Република България за приемане на
програма за приватизация с инвестиционни бонове, „Хелио-Тур-С“ ЕАД е включено в
списъка на търговските дружества за приватизация.
От представените писмени доказателства и приетите по делото икономическа
експертиза и техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. В. П., се установява:
С Акт №1/12.07.1972 г., ТК „Балкантурист”- Бургас е въведен във владение на
отредени му терени за изграждане на къмпинги и курортни комплекси. С Решение от
10.05.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана фирма с държавно
имущество „Хелио-Тур-С” ЕООД и е постановено прекратяването на ТП „Балкантурист”. С
Акт за държавна собственост № 196/06.08.1996 г. Областна Администрация - гр. Бургас
предоставя на държавно предприятие „Хелио-Тур-С“ ЕАД за оперативно управление имот с
описание: „Къмпинг Градина“, с площ от 73 000 кв.м. Техническата експертиза приема, че
имотите, предмет на претенцията за вреди, изнесени на публична продан, са част от терена
на къмпинг „Градина”, предоставен за стопанисване и управление на държавно дружество
„Хелио-Тур-С” ЕАД, съгл. АДС № 196 от 06.08.1996 г., с площ от 73 000 кв.м. Установява се
от икономическата експертиза, че в площта от 73 000 кв.м. на имот с описание „Къмпинг
Градина“ се включват поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 с номер по предходен
план: 442, местност „Аклади Чеири“, с площ 63 192 кв.м., находящ се в гр. Черноморец,
общ. Созопол, обл. Бургас и поземлен имот с идентификатор: 67800.42.77 представляващ
терен с площ от 1 583 кв.м. на находящ се в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, със стар
идентификатор: 958, местност „Ликовуня“. Имотът, представляващ „Къмпинг Градина“ с
площ от 73 000 кв.м. е с инвентарен номер 97080 в инвентарната книга на дружеството, с
посочена дата на придобиване - 31.12.1994 г. и стойност 584 848.79 лв. Към датата на
преобразуване на дружеството - 20.05.1997 г., процесните имоти с идентификатор:
81178.8.145, с площ от 63 192 кв.м. и с идентификатор 67800.42.77, с площ от 1583 кв.м., са
включени в баланса на дружеството „Хелио-Тур-С“ ЕАД, преобразувано в „Хелио-Тур-С“
АД. Към датата на договора за приватизация на 40% от капитала на „Хелио-Тур-С“ АД,
сключен на 05.07.2000 г. между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и
„Приват турист“ ООД, процесните имоти са били в баланса на дружеството „Хелио-Тур-С“
4
ЕАД, преобразувано в „Хелио-Тур-С“ АД. След извършване на приватизацията, респ. от
05.07.2000 г. до вписване на законните ипотеки на 14.02.2011 г., процесните два имота:
поземлен имот с идентификатор: 81178.8.14 с площ от 63 192 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор: 67800.42.77 с площ от 1 583 кв.м., са част от баланса на дружеството
„Хелио-Тур-С“ АД и не са излизали или не са изваждани от баланса на дружеството.
С договор за приватизационна продажба на пакет от акции, сключен на
05.07.2000 г. министъра на икономиката, като представител на държавата от една страна е
прехвърлил на „Приват турист" ООД, на основание чл. 25 от ЗППДОбП, пакет от акции,
представляващи 40% от капитала на „Хелио-Тур-С“ АД.
По делото няма спор и видно от представените изпълнителни листи от
19.09.2005 г., 20.09.2007 г., 23.11.2007 г., 23.11.2007 г., 23.02.2009 г. 02.11.2009 г., 17.01.2010
г., 13.12.2010 г., поради неизпълнение на вноските от продажната цена срещу „Приват
Турист“ ЕООД същите са издадени и установяват задължения на „Приват Турист“ ООД към
Агенция за следприватизационен контрол, произтичащи от неизпълнение на Договор за
продажба на акции от „Хелио-Тур-С” АД, гр. Созопол от 05.07.2000 г.
За удовлетворяване на вземанията на държавата от „Приват Турист“ ООД са
вписани по искане на АСПК законни ипотеки върху поземлени имоти, сред които върху
притежаваните от ищеца поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 с обща площ от 63 194
кв.м., находящ се в гр. Черноморец, м. „Аклади чеири“ и поземлен имот с идентификатор
67800.42.77 с обща площ от 1 583 кв.м., находящ се в гр. Созопол, м. „Ликовуня“.
Вписването е извършено на основание § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 72/01.09.2006 г.)
вр. § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК (в сила то 22.07.2008 г.).
По образуваните изпълнителни производства с постановление за възлагане от
26.04.2011 г., в сила от 02.05.2011 г., поземлен имот с идентификатор 67800.42.77 е възложен
на С. Р. Р. за сумата от 77 777 лева с ДДС, а с постановление за възлагане от 07.05.2012 г.
поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 е възложен на „Камп Интернешънъл“ ООД за
сумата от 1 700 003 лева.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа
експертиза за определяне пазарната цена на процесните имоти. Вещото лице инж. Б. И. Т. е
приложило метода на посредственото сравнение - стойността на даден имот се определя при
сравняване на оценявания имот с други подобни, които са били продадени или се предлагат
за продан в период, близък до датата на оценката. Отетени са отклоненията в качествата на
оценявания недвижим имот спрямо сходните/подобни такива, като са сравнени само
факторите оказващи най-съществено влияние върху цената, а именно: местоположение на
имота спрямо сравняваните обекти, предназначение на сравняваните обекти, възраст на
сравняваните обекти, начин на строителство и строителни недостатъци на сравняваните
обекти. Разликите в сравняваните еталонни обекти спрямо оценявания имот се коригират
съответно в „плюс“ и „минус“ според по-добрите и по-слаби характеристики на обектите с
експертни коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествени отклонения от
сравнявания обект. Вещото лице е изчислило, че пазарна стойност на имотите е: 325 195,69
лева за поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.42.77 и пазарна стойност 12
158 772.72 лева за поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.8.145.
Допусната е повторна съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната
цена на процесните имоти. Вещото лице инж. Й. П. Н. е използвало метода на пазарните
аналози като е ползвало за сравнение нотариални актове от реализирани сделки с поземлени
имоти на територията на гр. Черноморец и гр. Созопол. Взело е под внимание
индивидуалните характеристики на имотите: като местоположение, площ, предназначение
за трайно ползване, тяхната функционалност и при липса напълно идентични имоти с
оценявания, са използвани коефициенти: Км - коефициент за местоположение, който отчита
разликите в местоположенията на различните имоти спрямо оценявания, Кс - коефициент за
5
съпоставимост, който отчита площ на имота, характер на терена, достъпност и Кп, който
отчита разликите за начина на трайно ползване. Със заключението са представени два
варианта на пазарна стойност, в зависимост от различните пазарни аналози, а именно:
302 577.78 лв. или 330 713.03 лв. за поземлен имот с кадастрален идентификатор
67800.42.77 и 13 331 573 лв. или 13 662 110 лв. за поземлен имот с кадастрален
идентификатор 81178.8.145.
По делото е изслушана и тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещите лица доц. Д. Ж. С., инж. А. Р. Р. и в.л. В. Д. П. при използва Метод на пазарните
сравнения /аналози/, така както е възприет от Българските стандарти за оценяване, при който
стойността се изчислява чрез сравняване на обекта/актива, предмет на оценка, с идентични
или сходни/подобни обекти/активи, за които е налична ценова информация – недвижимите
имоти, които съответстват в най-голяма степен на оценявания обект по отношение на
факторите, оказващи влияние върху стойността: местоположението, устройствените
показатели на УПИ, техническите характеристики и възрастта на сградите и условията на
пазара към момента на сделките. Експертите са посочили и обяснили, че за оценяваните
имоти е било най подходящо да се приложи метода на посредствените сравнения,
вследствие на което са приложени и корекционни коефициенти, които отчитат отклоненията
качеството на сравняваните обекти спрямо сходни/подобни такива. Обяснили са защо
независимо, че методът на предполагаемия приход е значително по-надежден, същият е
неприложим в процесния случай. Въз основа на тези критерии вещите лица сочат пазарна
стойност 327 190 лева за поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.42.77 и пазарна
стойност 9 592 180 лв. за поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.8.145. В
съдебно заседание вещите лица дават подробни разяснения за факторите, повлияли при
оценяването на имотите, сред които е пазарната обстановка към датата на оценката –
изключително малкото на брой сделки към момента на извършената публична продан на
имотите /между лятото на 2011 г. и лятото на 2012 г./.
Във въззивната инстанция жалбоподателят Агенция за следприватизационен
контрол е представил публикация от Интернет от 31.101.2025 г., копие на договор за
покупко-продажба на обособена ч аст от търговско предприятие, сключен на 05.12.2024 г. По
силата на съдебно удостоверение, издадено от въззивния съд се е снабдил и е представил по
делото молбата за вписване в Служба по вписвания гр.Бургас и документите, послужили за
вписването на договор № 21503/17.12.2024 г. От тези документи е видно, че обособената
част от търговското предприятие включва дванадесет поземлени имота, находящи се в
местностите „Каваци“, „Мапи“ и „Синетудис“, подробно индивидуализирани в договор за
покупко-продажба като уговорената цена е 2 000 000 лева. Документите са представени като
удостоверяващи сделка – пазарен аналог.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирана страна, като същите са процесуално допустими.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща целия
предмет на първоинстанционното дело /целия фактически състав, от който произтича
правото на ищеца спрямо ответниците/.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
6
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Неоснователно е възражението на Агенция за публичните предприятия и
контрол за липса на представителна власт на адв. Ж. К.. Такава е редовно учредена с
представеното по делото пълномощно. Към датата на предявяване на исковата молба
16.05.2016 г. по партидата на дружеството ищец като негови представители са вписани на
ТХ Русалка холидейз, представлявано от З. И., от чието има изхожда предоставеното
пълномощно. Наред с това по делото е представено и пълномощно от представителя на
ищеца към момента - Е. Б. за пълномощника на ищеца по делото. Друг е въпросът, че
възражения за нередовно представителство по делото може да има единствено
представляваната страна, но не и насрещната такава /така Решение № 296/05.04.2017 г. по
гр.д.№ 1776/2016 г. по описа на ВКС/. Интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършените от пълномощника действия има единствено лицето, което се счита обвързано
от тях. Правото на потвърждаване на извършени от пълномощник действия принадлежи
единствено на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт. Това
е причината само лицето, от чието има са извършени действия да се позовава на липсата на
представителна власт. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна
власт и да искат съответно да се прилагат последиците на действия без представителна
власт. В противен случай би могло да се стигне до хипотеза, в която представлявания да не
може да потвърди действията, извършени от негово име /това може да се изведе от дадените
разяснения с т.2 и мотивите към нея на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по
тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – при липса на потвърждаване на недействителността
може да се позове единствено лицето,у от името на което е сключен договора или неговите
универсални правоприемници/.
Предявените искове са по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, съгласно която
правна норма, в случаите, в които се ангажира отговорност на държавата за нарушения,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете
се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът
по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма, искът за
обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането или по настоящия адрес
или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съгласно Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о.,
ГК, постановно по реда на чл.290 от ГПК: „Държавата отговаря за вредите от нарушаване на
правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната
отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните
органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е.
отговорността за вреди е обективна. Отговорността по ЗЗД е виновна, т.е. деецът има
възможност да се екскулпира, като докаже по несъмнен начин, че е положил дължимата
грижа и това изключва неговата отговорност. Отговорността на държавата за вреди от
нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено
умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на
дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа:
когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно
формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване
и др. Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право
на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване
до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици.
Поведението на различните държавни органи в този причинен процес има значение
7
единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за
обезщетение. Обезщетение за нарушение на правото на Европейския съюз може да се
претендира, както поради нарушения от нормотворчески, правораздавателни и
правозащитни органи, на органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление,
така и за допускането на нарушения от частноправни субекти.“ Това е продължение на
разяснението, дадено в ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че държавата отговаря за
причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват
държавата като процесуални субституенти.
По въпроса дали държавата отговаря по иск за обезщетение за вреди от
законодателната дейност на Народното събрание има формирана практика на ВКС,
обективирана в решение № 72 от 21.04.20 г. по гр. дело № 2377/19 г. на Четвърто г. о.
и решение № 71 от 6.04.19 г. по гр. дело № 3804/19 г. на Четвърто г. о., в които е прието, че
съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни
актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните
представители, като длъжностни лица. В публичните правоотношения държавата участва
чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските
правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от
министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг
свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ).
Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез
процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо
основание /чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от
поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа/. Това
практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение
на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно
производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е,
когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното
решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна
страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва
възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса
като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на
действието на съдебното решение. Отговорност на Народното събрание е приетите от него
закони да съответстват на правото на Европейския съюз. Приемането на закон,
противоречащ на това право е въведено като нарушение с чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Така, с
решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено
по реда на чл.290 е посочено, че: „Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4
на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и
другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази
отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди
от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и
поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на
Европейския съюз.“
Искът, насочен срещу Народното събрание е основан на изпълнение на
функцията по извършване на законодателния процес в съответствие с правото на
Европейския съюз като се твърди, че вследствие приемането и въвеждането на правна
норма, са причинени вреди на ищеца. По тази причина въззивният съд приема, че този
ответник е процесуално легитимиран да отговаря по иска, в качеството си на процесуален
субституент на държавата. С оглед на това са неоснователни възраженията за липса на
8
пасивна процесуална легитимация на този ответник.
Искът срещу Агенция за публичните предприятия и контрол също е основан
на твърдение за нарушения на правото на Европейския съюз, изразяващо се във вписване на
законни ипотеки, представляващо прилагане на противоречащ на правото на Европейския
съюз нормативен акт - §8, ал.1 ПР към ЗИД ЗПСК и §11д, ал.2 ДР ЗСПК в Службата по
вписвания –гр. Бургас в полза на Агенцията, във връзка с вземания на Агенцията по
договор, сключен на 05.07.2000 г. с трето за делото лице приватизационен договор и
проведено от страна на Агенцията принудително изпълнение на вземанията чрез публична
продан на имоти на ищеца. Това обуславя наличие на пасивна процесуална легитимация по
отношение на Агенция за публичните предприятия и контрол, по чието искане е вписана и
реализирана законна ипотека върху имотите на ищеца, в качеството й на орган, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ).
По съществото на исковете, въззивният съд намира, че те са основателни по
следните съображения:
Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския
съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без
значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени
вредите. Каакто е посочено по-горе, за отговорността по ЗОДОВ вината е без правно
значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено
умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено"; но това не означава, че полагането на
дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа:
когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно
формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване
и др.
В Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК
Върховният касационен съд е посочил, че: „международните договори и правото на
Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг
правоприлагащ орган. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията съответствието на
законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които
България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е
окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния
съд не е уредено в Конституцията, а в чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд и
търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по
отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори, които
подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд
имат решенията на Съда на Европейския съюз, съответно на органа по приложението и
тълкуването на международния договор. Правото на Европейския съюз има особено
положение в системата на българското право. Както беше изяснено по-горе, то има
международен произход, което налага неговото автономно тълкуване и поставя в особено
положение Съда на Европейския съюз, като източник на задължителна съдебна практика.
Международният произход на това право обуславя и неговото надмощно положение по
отношение на националното право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 на Конституцията. Подобно на
международното публично право, което урежда отношения между държави, но може да
уреди и публичните отношения между държавите – страни по договора и техните граждани
(напр. ЕКПЧОС) и подобно на международното частно право, което намира приложение при
частноправни отношения с международен елемент (напр. Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки), но може да уреди и частноправни отношения
9
без международен елемент (напр. Конвенцията на ООН за правата на детето); правото на
Европейския съюз, като част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 1 на
Конституцията урежда, както публичните отношения между държавата-членка и нейните
граждани в обществено значими области като свободата на движение на хора, стоки, услуги
и капитали, и др., така и частноправните отношения с международен елемент (напр. в
областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично
значение), но също и частноправни отношения без международен елемент, напр. защитата
на потребителите.“
По отношение на съществувалата в националното право възможност да бъде
вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на
негов акционер, в практиката на ВКС еднозначно е прието, че тя е съставлявала ограничение
на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на
установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно
лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило
по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг. Реализирането на такава
възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и
да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на
нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха
се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството, тъй като
правото на Европейския съюз е част от вътрешното право. Показателно за значението на
допуснатото нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския
съюз, уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното
право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не
напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната
на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение
№ 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с
разпоредбите на ДФЕС. Това становище е намерило израз в решение № 147 от 27. 01. 2016 г.
по т. д. № 3013/2013 г., ІІ т. о., решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г., IV ГО,
решение № 37 от 30. 06. 2017 г. по т. д. № 2637/2014 г., І т. о., решение № 60175 от 09.09.2022
г. по т. д. № 2415/2020 г., ТК I ТО. Показателно е и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР
ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение №
2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с
разпоредбите на ДФЕС.“
От събраните по делото доказателства се установява, че за задължение към
държавата на длъжник по сключен приватизационен договор от 05.07.2000 г., акционер в
ищцовото дружество, е вписана ипотека върху недвижими имоти, собственост на ищеца и
същите са изнесени на публична продан за удовлетворяване на дълга. Имотите са продадени
на публична продан и ищецът е изгубил правото си на собственост върху процесните имоти
- поземлен имот с идентификатор: 81178.8.14 с площ от 63 192 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор: 67800.42.77 с площ от 1 583 кв.м. Така на ищеца е причинена имуществена
вреда, която в пряка причинна връзка, както с приемането на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК, така и с
приложението на тази разпоредба при налагането на ипотеки върху процесните имоти и
тяхното изнасяне на публична продан.
При тези доказани факти, напълно неоснователни и неверни са твърденията, че
причинно-следствената връзка била прекъсната от действията на ищеца и бездействието му
да предяви иск по чл. 440 от ГПК. Защита с иска по чл. 440, ал.1 от ГПК се постига, поради
това, че се установява, че вещта срещу която е насочено изпълнението не е собственост на
длъжника и изпълнителното производство се прекратява. В настоящия случай не е било
спорно, че имуществото, срещу което се изпълнява, не е собственост на длъжника „Приват
турист“ ООД, а е собственост на „Хелио-тур-С“ АД. Дори и такъв иск да е бил предявен,
това по никакъв начин е нямало да защити правата па ищцовото дружество, тъй като
разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК създава за Държавата привилегировано право
да изпълнява срещу имуществото на трети лица, които не са длъжници, като срещу тази
10
привилегия в действащото ни законодателство не съществува адекватна мярка за защита.
Отделно от това следва да се отбележи, че предявяването на какъвто и да е иск, включително
на този по чл.440, ал.1 от ГПК е право, а не задължение и непредявяването на иск не може
да се свързва с възникване на някакъв вид отговорност за страната.
Вредата на неправомерно отстранения от имота му собственик, който е
изгубил правото на собственост, е съизмерима с пазарната цена, на такъв имот на същото
място към момента на отстраняването. За оценка на пазарната стойност на тези имоти са
изслушани две единични и една тройна експертиза, като въззивният съд счита основателни
съображенията на първоинстанционния съд при приемане оценката, дадена от стройната
съдебно техническа експертиза, която е представила действителната средна пазарна цена
към момента на отчуждаването на имотите при проведената публичнапродан. В състава на
вещите лица са включени експерт с инженерно образование, икономист и експерт-оценител,
което е осигурило комплексно, пълно, задълбочено и всестранно съобразяване на всички
обстоятелства, имащи отношение към оценката на пазарната стойност, като това е дало
възможност и да бъдат изяснени и отстранени противоречията относно спорните
обстоятелства. Заключението е мотивирано, убедително защитено и изготвено след
задълбочен анализ и комплексно изследване на обекта, доказателствата, оценяваните имоти
и техните пазарни аналози. Единствено тройната експертиза е съобразила, действителната
икономическа и пазарна обстановка и пазарните условия в сектора на недвижимите имоти в
страната към момента на проданта на процесните имоти, както и че тя представлява
съществен фактор, който ще изясни коя е справедливата обезвреда - паричната сума, за
която може да се закупи друго подобно имущество към момента на загубата му, без това да
води до неоснователно обогатяване на правоимащия да получи обезщетението. При
изготвянето на заключението вещите лица са използвали ценова информация от надеждни
източници, идентични и сходни обекти за сравнение, приложили са подходящи корекционни
коефициенти, които са съобразени с конкретните разлики и специфики в сравняваните имоти
- достъпност до имота, площ, характер на терена, предназначение, начин на трайно ползване
и др. и едновременно с това – при отчитане на пазарното търсене и предлагане на
аналогични обекти в относимия период. Пазарната стойност на процесните имоти, към
момента на влизане в сила на постановленията за възлагане на всеки от тях, е в размер на 9
592 180 лева за ПИ с идентификатор 81178.8.145, находящ се в гр. Черноморец, общ.
Созопол. обл. Бургас, местност Аклади чеири, с площ 63 192 кв.м и в размер на 327 190 лева
за ПИ с идентификатор 67800.42.77, находящ се в гр. Созопол. общ. Созопол, обл. Бургас,
местност Ликовуня, с площ 1 583 кв.м.
Настоящият съдебен състав не счита, че следва да възприема като пазарен
аналог сделката, удостоверена от писмените доказателства, представени във въззивната
инстанция. Тази сделка е осъществена през 2024 г. или 12-13 години след осъществената
публична продажба. От друга страна същата касае имоти, за които не е установено по делото
дали са аналогични на имотите, предмет на настоящото дело.
Въззивният съд не счита, че следва да съобразява като пазарен аналог
сделката, извършена в края на 2024 г., установена от доказателлствата представени във
въззивната инстанция. Същата касае различни от процесния имоти и е извършена съответно
12 и 13 години след възлагането на процесните имоти при съвсем различни пазарни условия.
Прехвърлянето на обособената част от търговско предприятие е извършено през 2024 г.
Пазарни аналози биха могли да бъдат само сделки извършени в релевантния период, а
именно през 2011 г. и през 2012 г. Предназначението на територията, в която се намират
поземлените имоти е земеделска земя, за разлика от терена на къмпинг „Градина“, който е в
урбанизирана територия, което позволява значително повече възможности за реализация на
инвестиционни проекти в имота. Площта на поземлените имоти от къмпинг „Каваци“ е в
пъти по-малка от площта на терена на къмпинг „Градина“.
11
Съдът не счита, че е допустимо и възможно по делото да бъдат пренебрегнати
заключенията на изслушаните експертизи, а съдът да се съобрази с цената, която е
постигната при продажбата на имотите в изпълнителните дела, по които са били възложени
на трети лица. Следва да се има предвид, че целта на изпълителното производство не е
постигането на пазарно приемлива цена, а бързото удовлетворяване на взискателя в
изпълнителното дело, при което не винаги се постига продажба, която да е съобразена с
нивата на цените на съответните имоти на пазара.
Не следва да се обсъжда възражението, посочено от Софийска градска
прокуратура за пръв път със становището от 09.04.2025 г., че Софийски градски съд не е
изследвал въпроса как е разпределена продажната цена. Такъв довод не е посочен в
отговорите на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство.
На основание чл.53 ЗЗД, тъй като вредите са причинени от двамата ответници,
те следва да носят солидарна отговорност спрямо увредения ищец като дължат да
възстановят патримониума на пострадалия в състоянието преди увреждането, като му
заплатятобезщетение в размер на сумата необходима за набавяне на заместващо имущество.
Дължимото солидарно от тях обезщетение е в размер на 9 592 180 лв. за вреди от загуба на
собствеността на ПИ с идентификатор 81178.8.145 и в размер на 327 190 лв. за загуба на
собствеността на ПИ с идентификатор 67800.42.77. Поради уважаване на главния иск за
имуществени вреди до посочения по-горе размер, следва да се уважи и акцесорният иск за
законна лихва, както е претендирана - от 16.05.2013 г. до окончателното плащане.
Ответникът Народно събрание е въвел в процеса възражение за изтекла
погасителна давност. По отношение на давността при исковете, предявени срещу държавата
за обезщетяване на причинените от нея вреди се прилагат националните правила - общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността в случая започва
да тече от момента, в който са се породили вредоносните последици от увреждането.
Процесното вземане представлява обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и
произтича от сложен фактически състав, като възниква с осъществяване на последният
елемент от състава – момента, в който от патримониума на ищеца е отнето процесното
имущество, което става с влизане в сила на постановленията на възлагане на процените
имоти. За постановлението за възлагане на ПИ с идентификатор 81178.8.145, съставено на
07.05.2012 г., не е посочена дата на влизането му в сила, поради това съдът приема, че това е
станало в двуседмичен срок след съобщаването му на страните, т.е. не по-рано от 22.05.2012
г. В Постановлението за възлагане на ПИ с идентификатор 67800.42.77 е посочено, че е
влязло в сила на 02.05.2011 г.. Вземането за обезщетение се погасява с изтичане на 5-
годишен давностен срок, който е започнал да тече от 02.05.2011 г. за обезщетението за имот
67800.42.77 и от 22.05.2012 г. за обезщетението за имот 81178.8.145. Исковата молба е
предявена на 16.05.2016 г., т.е. в срок, превишаващ 5 години за вземането за обезщетение за
имот 67800.42.77 и непревишаващ 5 години за вземането за обезщетение за имот
81178.8.145. Ето защо искът срещу Народното събрание следва да бъде отхвърлен в частта
му за сумата от 327 190 лв., представляваща обезщетение за загуба на собствеността на ПИ с
идентификатор 67800.42.77.
Предвид изложеното въззивният съд намира въззивните жалби неоснователни.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
По разноските:
12
Въззивните жалби, подадени от всички страни в първоинстанционното
производство са неоснователни с оглед на което разноски във въззивната инстанция не
следва да се присъждат.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4989/28.08.2024 г., по гр.д.№ 10020/2022 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-10 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13