ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 07.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 1436/2020 г. по описа на СГС,
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Н.И.К.,
насочена срещу БР И.Х.Инк и срещу Патентното ведомство на Република България, в
която са изложени твърдения, че заявка от 10.03.2010 г. подадена от първия
ответник в Патентното ведомство за регистрация на марка, въз основа на която е
регистрирана марка с рег.№ 97299, BUSINESS ROYALS, е подписана от пълномощник, като заявката и пълномощното не са
отговаряли на изискванията, установени в
Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация
на марки и географски означения - към заявката не е било приложено
удостоверение за актуално състояние и актуален дружествен акт на дружеството –подател,
които да установят валидно учредяване на представителна власт от упълномощителя,
съдържанието на пълномощното не конкретизира обема на представителната власт и
не учредява такава за подаване на заявка за регистрация на марка.
При тези твърдения се заявява петитум за установяване
по исков ред, че заявката с вх.№ 113694/10.03.2010 г., подадена от името на БР И.Х.Инк
пред Патентното ведомство на Република България е подадена от лице без валидно
учредена представителна власт, както и да се установи, че в резултат на
подаването на тази заявка е заличена регистрацията на притежавана от ищеца
търговска марка с рег.№ 90953, заявена на 28.10.2014 г. и регистрирана на
31.03.2015 г.
Изложените твърдения и формулирания петитум не
обуславят допустим предмет на защита чрез установителен иск, поради което и
исковата молба подлежи на връщане, като е безпредметно на ищеца да се дават
указания, тъй като въз основа на твърденията не може да се изведе подлежащо на
защита .
По същество със заявения петитум ищецът се домогва да
установи нарушения, изразяващи в ненадлежно сезиране (от лице без представителна
власт) на решаващ орган в административно производство (разглеждане на чужда
заявка за регистрация на марка), по което не е страна, респективно не е
легитимиран да участва, нито да оспорва издадения в производството индивидуален
административен акт (решение на Патентното ведомство за регистрация на
търговска марка рег.№ 97299, BUSINESS ROYALS) и на следващо място се домогва да установи
материална незаконосъобразност на административен акт (решение на Патентното
ведомство за заличаване на регистрирана по-късно търговска марка на ищеца с рег.№ 90953 BUSINESS ROYALS), издаден в производство, по което ищецът е бил страна, респективно е
могъл да обжалва издадения акт.
По отношение на искането за установяване на липса на
надлежно учредена представителна власт
от БР И.Х.Инк по отношение на заявката с вх.№ 113694/10.03.2010 г. искът
е недопустим по аргумент от разрешението, дадено по т.2 от Тълкувателно решение
№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК във връзка с договорите и приложимо и към останалите
сделки и правни действия, съгласно което легитимирано да се позове на
недействителност поради липса на представителна власт е само лицето, от чието
име е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Следователно
ищецът не е легитимиран нито материално, нито процесуално да оспорва валидност
на упълномощаването, извършено от друго лице, още повече, че дори и при
невалидност на упълномощаването по подаване на заявка не отпадат автоматично
последиците на постановения в производството, инициирано от заявката,
административен акт за регистрация на чуждата търговска марка, а още по-малко
това може да доведе до отпадане на последиците от акта по заличаване на
собствената на ищеца търговска марка и до възстановяване на регистрацията й,
поради което и за ищеца липсва дори фактически интерес от поставяне на въпроса
за упълномощаването от първия ответник.
Що се отнася да искането за установяване, че
собствената на ищеца марка е заличена по причина на регистрираната въз основа
на чуждата заявка, която ищецът счита да е подадена от лице без представителна
власт, то искът е недопустим, тъй като касае установяване на факти с правно
значение, за които законът не предвижда такава възможност и на следващо място
цели да заобиколи, установения ред за оспорване на административни актове. В
производството по заличаване на собствената му марка ищецът е бил страна,
респективно защитата срещу издаденото решение за заличаване е чрез обжалването
му пред съда по административен ред. При пропускане или неуспех от съдебното
оспорване, актът е стабилизиран и ищецът не може да се позовава на материалната
му незаконосъобразност, още по-малко чрез иск пред гражданския съд.
По
тези съображения исковата молба е недопустима, поради което и на основание
чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 77514/31.07.2020
г.,
по която е образувано т.д. № 1436/2020
г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: