О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Варна, 30.11.2016г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXV
състав в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
След като разгледа докладваното гр.д.
№10733 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Е.П.Т. и И.А.Т. срещу М.П.Т. и А.В.Ц. за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на реална част, заключена между точки 1,2,3 и 4 и
повдигната с жълт цвят на приложената по делото скица с площ от 121 кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2723.783, находящ се в гр.Варна, с.о. „Валаяр” с
площ от 577 кв.м. по КК и КР и 600 кв.м. по документ за собственост, при
граници : имоти с идентификатори 10135.2723.597; 10135.2723.974;
10135.2723.601; 10135.2723.595; 10135.2723.596 и 10135.2723.9534.
Ищците
твърдят,че са собственици на поземлен с идентификатор 10135.2723.783 съгласно
нот.акт №73, том I, рег. №1130, дело №71 на нот. Юлия Каменова-Костадинова,
вписан в СВ под №128, том 24, рег. 8157, дело 5826 от
30.03.2007г. и Решение №799/15.06.2016г. на ВОС по гр.д. №754/2016г. Сочат,че имотът е възникнал по силата на
съдебна делба , извършена от ВРС , 7с. гр.д.
№3048/1988г. като собствеността
на имота била установена със сила на пресъдено нещо, съгласно влязло в сила
решение към дата 28.07.1989г. съгласно, което ПИ 1746 по КП на м.Траката от
1987г. е с площ от 1196 кв.м. и е разпределен в два равни дяла. След приключване на
производството по делбата на 21.12.2006г. Славчо Т. Славов продал на Красимир Бисеров Йовев и
съпругата му Десислава Валериева Йовева придобития въз основа на делбата имот
при непроменени граници, като на 30.03.2007г. последните продали на ищците
същия имот при непроменени граници.
С решение №799/15.06.2016г.
на ВОС по гр.д. №754/2016г. собствеността на
ищците по отношение на Община Варна била доказана със сила на пресъдено нещо и
въпреки това ответниците продължавали да предявяват претенции към ищците и да
ги препятстват да упражняват правото си на собственост в пълен обем. С
решението на ВОС било прието,че процесната реална част попада в границите на
имот с идентификатор 10135.2723.783, на които са собственици ищците и тя не е
била път /улица/, предназначен и отворен за обществено ползване. Сочат,че по
отношение на имота им ПУП-ПУР на СО”Валаяр” е влязъл в сила на
03.12.2014г. с влизане в сила на Решение
№14507/03.12.2014г. на ВАС по адм. дело №2173/2014г. , съгласно което е отменена предвидената в
имот 10135.2723.783 улица –тупик. Твърдят,че процесната част не е път и не
служи за обществено ползване. Твърдят, че ответниците нарушават правата им и ги
обвиняват пред надлежните органи на
властта,че са затворили път. А.Ц. претендирала, че собственият й имот граничи с
източния край на пътя/точки 3 и 4/ и считала, че имотът й имал входна врата към
този път, която претендира,че ищците са затворили. М.Т. претендирал, че са
затворили този път от западната му страна /точки 1 и 2/ и по този начин, че
възпрепятствали общетсвеното ползване на този път,заключен между точки 1,2,3,4.
Въз основа на претенциите на А.Ц. ищецът И.Т. бил обвинен в извършване на
престъпление с Постановление за привличане на обвиняем по д.п. №53/2015г. по описа на Пето РУП.Въз основа на претенциите
на М.Т. на ищеца И.Т. бил съставен протокол за полицейско предупреждение .
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.Т. е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за нередовност
на претенцията, както за недопустимост на същата.
Сочи, че по
гр.д. №7360/2015г. по описа на ВРС,
25с. е висящ процес между същите страни с правно основание чл.108 ЗС за
установяване на общата западна граница на имота с имота на ищците, поради което
отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо. Излага, че
ищците нямат правен интерес от предявяване на иска, тъй като разполагали с друг иск. Предявеният установителен иск
съдържал в себе си искане за приемане за установена западната граница на имот с
идентификатор 597 като практиката приемала, че такъв иск е недопустим относно
урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се
определяли по административен ред с приемането на плана и след влизането му в
сила не можело да има спор за точното местоположение на границата. Ищците
разполагали с иск по ЗКИР, който имал предмет установяване на правото на
собственост към минал момент-към влизане в сила на регулационния план. При спор
за граници на имоти, за които имало влязъл в сила план ситуацията била
идентична. Сочи, че чл.28,ал.4 ППЗСПЗЗ изрично постановявал,че ПНИ установява
границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива,
съответно възстановява по реда на п.4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следвало да се приеме,
че границите на новообразуваните имоти също са установени по административен
ред, както тези на УПИ, поради което иск за установяване на границите на такива
имоти също бил недопустим.
Твърди, че със Заповед №РД -18-92/14.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК са установени границите на имота на ищците,
като заповедта била издадена въз основа на Заповед РД -00-770
6-321/29.11.2006г. на Областния управител на административен център гр.Варна.
Оспорва основателността на иска.
Оспорва твърденията на ищците,че защрихованата в жълт цвят и заключена в точки
1,2,5 и 6 част никога не е била път за обществено ползване. В представената
скица тази част не била отразена като част от имот с идентификатор
10135.2723.783, а като част от обществен път. Сочи, че защрихованата част 1,2,3
и 4 до 2015г. обслужвала достъпа до имот 1149, собственост на другата ответница,
както по силата на одобрен ПУП-ПУР за с.о. Траката, с.о. Валаяр и с.о. Горна
трака, приет с решение №551-6/26,2707.2012г. на Общински съвет Варна, така и по
силата на учредено в полза на нейния праводател право на преминаване със
Заповед №19/14.01.1982г., издадена от Зам Председателя на ОНС и
договорка постигната между Марично Т. и праводателя на ответницата Ц. и
тогавашния собственик на имота на ищците за отстъпване на част от имотите си и
осигуряване на път за обслужване и застрояване на имоти 783 и 1149. Твърди,че
при описване на местоположението и граници на имота му, претендираната част до
влизане в сила на Заповед за одобряване на ПНИ, винаги била фигурирала като
път- в Договор за доброволна делба №140
от 2001г. , НА за замяна №89
1987г. Тази част от имота се ползвала за път до момента, в който ищците не
решили, че желаят възстановяване на отстъпената част от придобития от тях имот.
Към този момент те били пропуснали преклузивните срокове за оспорване на Заповед
РД -00-770 6-321/29.11.2006г. на Областния управител на административен център
гр.Варна, както и за оспорване учреденото право на преминаване през имот 783 до
обслужвания 1149, не била оспорена и заповедта за одобряване на КККР.
Оправя искане за отхвърляне на
иска.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата А.Ц. е
депозирала отговор
на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на претенцията, както за недопустимост на същата. Заявява,че не твърди
да е собственик на процесната реална част, нито отрича собственическите права
на ищците.
По същество излага,че е собственик на два съседни имота
10135.2723.1149 и имот 10135.2723.1150. Твърди, че до имот 10135.2723.1149 през
последните
Съдът след
като съобрази изложените от ищците
твърдения, както и аргументите, с които обуславят правния си интерес и
отправеното съда искане съобразно тях, намира
следното :
Съгласно разпоредбата
на чл.124,ал.1 ГПК всеки може да предяви иск,за да възстанови правото си,когато
то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.При установителните
искове една от положителни процесуални предпоставки за предявяването им е
наличието на правен интерес от предявяването им. Това е абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Като самостоятелна
форма на защита установителните искове за собственост са допустими в случаите,
когато ищецът няма на разположение друг иск, чрез който да защити правата си.
За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск и в двете му
разновидности - положителен и отрицателен, е необходимо ищецът да владее вещта
и с поведението си ответникът да застрашава правното му положение. Конкретният
правен интерес за предявяване на положителен или на отрицателен установителен
иск се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните
извънсъдебен правен спор. Когато той вземе формата на оспорване на претендирано
от ищеца право на собственост, последният има правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на неговото право.
Предявената
установителна претенция по реда на чл.124,ал.1 ГПК цели да установи
собственическите права на ищците спрямо ответниците, като последните съобразно
взетото становище в депозираните отговори не оспорват правото на собственост на
ищците, нито предявяват собственически права спрямо спорната реална част. Съобразно
изложените факти и обстоятелства от страните съдът намира, че спорът между тях се
свежда до съществуването на сервитутно право върху процесната реална част, респ.
правото на ответниците да преминават през
нея. Не е налице спор за принадлежността на правото на
собственост, което да обуслави правния интерес от предявяване на установителния иск по
чл.124, ал.1 ГПК. Правният интерес предполага
конкуриране на права и на двете страни върху едно и също право. При уважаването на
положителен установителен иск за собственост силата на пресъдено нещо обхваща
принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича
претендираното от ответника право на собственост без да обхваща спорове относно съществуването
на ограничени вещни права, каквото е правото на преминаване. В тази ситуация за
ищците липсва правен интерес от предприетата форма на защита доколкото от една
страна липсва оспорване на собственическите им права, а от друга евентуално
позитивно решение по предявения положителен установителен иск за собственост не
би ползвало ищците и не би разрешило спора относно съществуването или не на сервитутно право в полза на
ответниците.
На гореизложените съображения
съдът намира предявената установителна претенция за недопустима, предвид и на
което производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.
С
оглед горното съдът :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №10 733/2016г. по описа на ВРС, XXVс. , на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :