Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.11.2020г. гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
13.08.
2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 289 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.133 ТЗ във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от А.Б.В., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Ж.В. с ЕГН **********,
с адрес *** и З.Ж.В. с ЕГН ********** и с адрес *** против „Е.“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***, представлявано от
управителя П.К.П.. В
хода на съдебното производство ищцата А.Б.В. е
починала, като производството е продължило по отношение на останалите двама
ищци Д.Ж.В. и З.Ж.В., които са нейни наследници по закон, за техните права и правата на
наследодателката им.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Ж.Т. В. с
ЕГН **********, бивш жител на гр. С.З., при равни дялове по 1/3, съгласно чл.5,
ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, като преживяла съпруга, съответно
дъщеря и син. Наследодателят им е бил съдружник в „Е.“ ООД от момента на
учредяване на „Е.“ ООД и членственото му правоотношение е прекратено със
смъртта му на 23.02.2017г.
Сочи се, че капиталът на
дружеството е определен в дружествения договор и не бил променян до
23.02.2017г. Дружеството има капитал от 5 100лв., разпределен в 510 дяла
по 10 лева всеки, като наследодателят им е притежавал 102 дяла по 10 лв. /в
процентно съотношение 20 % от капитала/.
В исковата молба ищците
посочват, че на 17.09.2014г. е проведено общо събрание на дружеството и е взето
решение за разпределяне на неразпределената печалба за предходни години, като е
взето решение част от печалбата на стойност 526 315,79 лв. да се разпредели под
формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците. Това решение касае
печалбата от предходната финансова година 2013г., за която е бил приет годишен
финансов отчет, обявен в Търговския регистър на 28.11.2014г.
Сочат, че съответстващият на
дела от капитала дивидент, разпределена печалба след приемане на ГФО на
дружеството за 2013г. в размер на 105 263,16 лв., съответно в размер на 100 000
лв. след приспадане на дължимия данък в размер на 5 263,16 лв., не е получен от
наследодателя им до момента на смъртта му, нито от тях като негови наследници.
Считат, че е налице ликвидно и
изискуемо вземане в полза на съдружника Ж.Т. В., което след неговата смърт е
преминало в патримониума им, като законни наследници на това лице, като
имуществено право, поради което предявяват настоящия иск срещу дружеството.
Посочват, че през 2016г. са
проведени общи събрания на дружеството и са взети решения за разпределяне на
неразпределената печалба за предходни години както следва:
-
На
15.10.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 47500 лв. да се
разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
-
На
15.11.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 47500 лв. да се
разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
-
На
15.12.2016г. е взето решение част от печалбата на стойност 105000 лв. да се
разпредели под формата на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците.
Сочат, че тези решения касаят
печалбата от предходните финансови години 2014г. и 2015г., за които са били
приети годишни финансови отчети, обявени в Търговския регистър на 25.03.2016г.,
съотв. на 01.11.2017г.
Ищците твърдят, че
съответстващият на дела от капитала дивидент по тези решения за наследодателя
им е 9500лв. по първото решение, 9500лв. по второто решение и 21000лв. по
третото решение, или общият размер е 40 000лв., или 38 000 лв. след приспадане
на дължимия данък.
Посочват, че първоначално на
наследодателя им е била изплатена част от дължимата сума, а именно сума в
размер на 20 000лв., платена на 03.02.2017г. Скоро след изплащането на сумата
обаче, управителят на дружеството П.П. започнал да настоява пред наследодателя
им тази сума да бъде върната на дружеството. Междувременно Ж. В. починал на
23.02.2017г., като исканията за връщане на сумата били насочени към преживялата
съпруга А.Б.В., която на 14.03.2017г. върнала в касата на дружеството
посочената сума от 20 000лв., за което е съставен приходен касов ордер от
дружеството, изготвен от съдружника К.К.Н.. При връщането на сумата от
20 000лв. са присъствали и тримата законни наследници на Ж. В., управителят
на дружеството П.К.П., както и съдружниците Я.А.Я., К.К.Н. и Т.Г.Г.. Твърдят,
че тази сума не им е изплатена впоследствие от дружеството и до момента,
независимо от уверенията, че след плащане на дължимите данъци, ще бъде надлежно
изплатена.
Сочат, че от този момент не са
получили никакви плащания на следващия им се като наследници дивидент в общ
размер на 40 000лв., или съответно 38 000 лв. след приспадане на дължимия
данък.
Посочват, че задълженията за
дивидент към Ж.Т. В. са:
-
към
15.12.2016г. - 21 000лв.
-
към
15.11.2016г. - 9 500лв.
-
към
15.10.2016г. - 9 500лв.,
като задълженията за плащане на
дължимия данък върху дивидента:
-
към
15.12.2016г. - 1050лв.
-
към
15.11.2016г. - 475лв.
-
към 15.10.2016г.
- 475лв.
Сочат, че сумата от 40 000лв.
за дивидент на наследодателя им е различна по основание от сумите, начислени на
основание чл.115, т.8 от Търговския закон във връзка с чл.19, ал.4 от
дружествения договор, в който е предвидено правото на всеки съдружник при
навършване на нормативно определената възраст за пенсиониране, да се оттегли от
активната дейност в дружеството, като да запази участието си в дружеството и
продължи да получава месечно 6 минимални за страната пенсии за прослужено време
и старост. В дружествения договор не е предвидено приспадане на тези суми при
получаване на съответния дял от печалбата, правото по чл. 19, ал. 4 от
дружествения договор е отделно и независимо от правото на съдружника да участва
в разпределението на печалбата.
Заявяват, че за тези суми по
чл. 19, ал. 4 от дружествения договор от дружеството са съставяни разходни
касови ордери ежемесечно в периода януари 2016г. - декември 2016г. за 927лв.
месечно или общо 11 124лв. Същите не били надлежно осчетоводени от дружеството.
В счетоводните записвания дружеството е съставило Мемориален ордер за сума в
размер на 8343лв., като е посочило дата 15.10.2016г., без посочено основание за
плащане /най-вероятно сумата за 9 месеца по 927лв./, РКО от 30.11.2016г. за
927лв. без посочено основание за плащане, РКО от 30.12.2016г. за 927лв. без
посочено основание за плащане. РКО, датирани от м. октомври, ноември и декември
2016 и м. януари и февруари 2017, са съставени на 14.03.2017 и не са подписани
от Ж. В..
Твърдят, че междувременно,
видно от счетоводните записвания останалите съдружници през този период, са
получавали през различни интервали от време по 5 000лв. на месец, с платежно
нареждане, без посочено основание за плащане.
Сочат, че независимо от начина
на съставяне на изготвените от дружеството първични счетоводни документи -
разходни касови ордери и счетоводни регистри, по никакъв начин не може да се
приеме, че тези суми са за дивидент, получен от наследодателя им по решенията
от 15.10.2016г., 15.11.2016г. и 15.12.2016г., тъй като освен, че са дължими на
основание чл.19, ал. 4 от дружествения договор, тези суми в голямата си част
8343лв. /от януари до септември 2016г./ са получени преди решенията за
разпределяне на неразпределената печалба.
Сочат, че съгласно трайната съдебна
практика, правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружник да
получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала -
чл.133, ал.1 от ТЗ. За да може то да се трансформира в конкретно право на
дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да
се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва
пораждането на това вземане. Предпоставки за това са: изтичането на финансовата
година, приемането на годишния счетоводен отчет и решението на общото събрание на съдружниците за разпределение на
печалбата. Със завършването му
абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и
изискуемо вземане в полза на съдружника към капиталовото търговско дружество.
Ищците, като
наследници на Ж.Т. В., бивш съдружник в „Е.“ ООД с ЕИК *** молят съда да осъди „Е.“ ООД да им заплати
дължимата на наследодателя им Ж.Т. В. сума за дивидент - част от разпределената
печалба за 2013г. в общ размер на 100 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както и да им заплати дължимата на наследодателя им Ж.Т.
В. сума за дивидент за 2014г. и 2015г. в общ размер на 40000лв., съответно
38 000 лв., след приспадане на дължимия данък, от
които 20 000лв., неизплатен дивидент на наследодателя им и 20 000лв.,
неоснователно върната и получена от „Е.“ ООД с ПКО от 14.03.2017г. от А.Б.В.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендират и направените по делото разноски.
Ищците са депозирали уточняваща молба, в
която посочват, че като наследници по закон на Ж.Т.
В. с ЕГН **********, бивш жител на гр. С.З., при равни дялове по 1/3 съгласно
чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал. 1 от Закона за наследството, като преживяла съпруга,
съответно дъщеря и син, към настоящия момент не са правили делба на наследство.
Посочват, че вземанията, предмет на настоящия иск, няма са бъдат обект на делба отделно от делбата на
наследството като цяло. В този смисъл исковата им претенция е неделима и към
настоящия момент я предявяват общо, без да определят конкретен дял от вземането
за всеки един от тях.
Сочат, че на 17.09.2014г. е
проведено общо събрание на дружеството и е взето решение за разпределяне на
неразпределената печалба за предходни години, като е взето решение част от
печалбата на стойност 526 315,79 лв. да се разпредели под формата на
дивидент, съгласно дяловете на съдружниците. Съответстващият на дела от
капитала дивидент, разпределена печалба след приемане на ГФО на дружеството за
2013г. в размер на 105 263,16 лв., съответно в размер на 100 000 лв. след
приспадане на дължимия данък в размер на 5 263,16 лв., не е получен от
наследодателя им до момента на смъртта му, нито от тях като негови наследници.
Считат, че вземането за дивидент - част от разпределената след приемане на ГФО
за 2013 г. печалба, е възникнало на 17.09.2014 г. - датата на приемане на
съответното решение на Общото събрание на съдружниците - обективирано в
протокола от 17.09.2014 г., като от този момент вземането е станало изискуемо в
пълния му размер от 100 000 лв.
Считат, че към датата на
подаване на исковата молба дължимото главно вземане е в размер на 100 000 лева.
Посочват, че през 2016г. са
проведени общи събрания на дружеството и са взети решения за разпределяне на
неразпределената печалба за предходни години, т.е. за разпределяне на печалба
след приемане на ГФО за 2015 г.
-
На
15.10.2016г. е взето решение част от печалбата след приемане на ГФО за 2015 г.
на стойност 47500 лв., да се разпредели под формата на дивидент, съгласно
дяловете на съдружниците. При липса на друго волеизявление относно датата на
възникване и датата, от която е изискуемо вземането, считат, че съответстващото
на дела на наследодателя им вземане за дивидент - част от разпределената с
посоченото решение печалба в размер на 9 500 лв. е възникнало на 15.10.2016 г.
Към датата на подаване на исковата молба дължимото главно вземане е в размер на 9 500 лева.
-
На
15.11.2016г. е взето решение част от печалбата след приемане на ГФО за 2015 г.,
на стойност 47500 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно
дяловете на съдружниците. При липса на друго волеизявление относно датата на
възникване и датата, от която е изискуемо вземането, считат, че съответстващото
на дела на наследодателя им вземане за дивидент - част от разпределената с
посоченото решение печалба в размер на 9 500 лв. е възникнало на 15.11.2016 г.
Към датата на подаване на исковата молба дължимото главно вземане е в размер на 9 500 лева.
-
На
15.12.2016г. е взето решение част от печалбата след приемане на ГФО за 2015 г.
на стойност 105 000 лв. да се разпредели под формата на дивидент, съгласно
дяловете на съдружниците. При липса на друго волеизявление относно датата на
възникване и датата, от която е изискуемо вземането, считат, че съответстващото
на дела на наследодателя им вземане за дивидент - част от разпределената с
посоченото решение печалба в размер на 21 000 лв. е възникнало на 15.11.2016 г.
Към датата на подаване на исковата молба дължимото главно вземане е в размер на 21000 лева.
Твърдят, че тези решения касаят
разпределение на печалбата от предходните финансови години 2014г. и 2015г.,
като решението за разпределяне на печалбата са приети след приемане на ГФО за
2015г. в Търговския регистър на 01.11.2017г.
Излагат подробни обстоятелства,
които вече са били изложени с исковата молба.
С постъпилия по делото писмен отговор ответникът оспорва
подадената искова молба по основание и размер.
Не оспорва факта, че
съдружникът Ж.Т. В. *** е наследодател на ищците, както и че е притежавал 102
дяла по 10лв. от капитала на дружеството.
Оспорва размера на исковата
претенция, като твърди, че изложените твърдения на ищците са неверни, тъй като
дружеството е изплатило дивиденти за периода 2013г.- 2016г. /вкл./, като
съдружникът Ж. В. е получил лично дивидентите. Дивидентите да изплатени, както
следва:
- 2012 год. - 526 315,80 лв.
/Решение от 12.11.2012 год. на ОС /.
- 2014 год. - 526 315,80 лв.
/Решение от 17.09.2014 год. на ОС/.
- 2016 год. - 200 000.00 лв.
/Решение от 15.10.2016г. на ОС за 47500.00 лв., Решение от 15.11.2016г. на ОС
за 47 500.00 лв., Решение от 15.12.2016 г. на ОС за 100 500.00 лв./.
Сочи, че за разпределения през
2012 год. дивидент в размер на 526 315,80 лв. на всички съдружници е
начислен дължим данък дивидент в размер на 26 315,79 лв. С банково бордеро
от 21.12.2012г. сумата е внесена по сметка на ТД на НАП в съответствие с чл.65,
ал.1 и чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ в срок. Сумите са отразени по Сметка 122
/неразпределена печалба/ и Сметка 425 - задължения за съучастие.
Посочва, че за изплатените
дивиденти по чл.73 от ЗДДФЛ за 2012г. дружеството е декларирало, че е заплатило
на всеки един от съдружниците дивидент в размер на 105 263,15 лв., включително
и на Ж.Т. В., от които е удържан данък по 5263,15 лв. Тези плащания са отразени
в баланса и ГФО на дружеството, които са обявени в Търговския Регистър.
В изпълнение Решение от
17.09.2014г. на ОС на дружеството е разпределена печалба в размер на 526 315,80
лв., като на Ж.Т. В. е изплатен дивидент, съответстващ на дела му, както
следва:
- С банково бордеро от
18.09.2014г. в сметката му в ОББ АД е преведена сумата 25 000.00 лв. за
изплащане на дивидент.
- С банково бордеро от 02.10.2014г.
в сметката му в ОББ АД е преведена сумата 25 000.00 лв. за изплащане на
дивидент.
- С банково бордеро от
17.10.2014г. в сметката му в ОББ АД е преведена сумата 25 000.00 лв. за
изплащане на дивидент.
- С банково бордеро от
05.11.2014г. в сметката му в ОББ АД е преведена сумата 25 000.00 лв. за
изплащане на дивидент.
Твърди, че това се потвърждава
от справката извлечение от сметката на дружеството, както и от справката
извлечение от сметката на Ж.Т. В. в ОББ АД от която е видно, че е получил тези
суми като дивидент.
Сочи, че с Решение на Общото
събрание на дружеството - Протоколи от 2016г. е разпределен следният дивидент в
размер на 200 000.00 лв.:
- С Протокол от 15.10.2016г. е
разпределен дивидент от 47 500.00 лв.
- С Протокол от 15.11.2016г. е
разпределен дивидент от 47 500.00 лв.
- С Протокол от 15.12.2016г. е
разпределен дивидент от 105 000.00 лв.
Посочва, че на основание трите
Решения на Общото събрание на дружеството през 2016 год. е разпределен дивидент
в размер на 200 000,00лв., като петимата съдружници е следвало да вземат
сума, съответстваща на дяловото им участие в капитала на дружеството. На това
основание на Ж. В. е разпределен дивидент 40 000,00лв., за което
дружеството е платило 5% данък дивидент - 2 000,00лв. Сумите са получените
от него, както следва:
- 20 000,00лв. по банков
път, съгласно банково бордеро от 03.02.2017г. и справка извлечение от банковата
сметка на дружеството, касаеща преводи на Ж. В. в сметката му в ОББ АД;
- Сумата 13 124.00лв. е платена
на Ж. В. и неговия наследник З.Ж.В. на каса с 14 броя РКО, както следва: С РКО
от 29.01.2016 г., РКО от 28.02.2016 г., РКО от 31.03.2016 г., РКО от 25.04.2016
г., РКО от 27.05.2016 г., РКО от 30.06.2016 г., РКО от 31.07.2016 г., РКО от
31.08.2016 г. и РКО от 30.09.2016г.
Лично на Ж. В. авансово бил изплатен дивидент за 2016г. С 5 броя РКО - РКО от
28.10.2016 г., РКО от 30.11.2016 г., РКО от 30.12.2016 г., РКО от 31.01.2017 г.
и от 03.02.2017 г. дивидент е изплатен на наследника му - З.В..
Заявява, че реално сумата, която следва да бъде изплатена на ищците като
разпределен дивидент възлиза на 6 876.00лв.
Твърди, че в дружеството няма
неподписани документи от съдружника Ж. В..
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че в Окръжен съд гр.С.З. по искова молба на същите ищци
против ” Е. ” ООД е повдигнат правен спор, по които е образувано т.д. №
249/2017г., което е висящо. Предмет на спора е изплащане на дружествен дял на
съдружника Ж.Т. В. *** и наследодател на ищците, предвид което моли съда
настоящото дело да бъде присъединено към т.д. № 249/2017г., по описа на Окръжен
съд гр.С.З., което е преюдициално по спора. Излага съображения.
В случай, че молбата му не бъде
уважена, моли съда да постанови решение, с което да осъди дружеството да
изплати на ищците сумата 6876,00лв, представляваща дивидент за 2016г., дължим
на Ж.Т. В. *** и наследодател на ищците, като му присъди направените по делото
разноски.
С допълнителната искова молба ищците поддържат исковите си претенции
срещу Е. ООД по основание и размер, така както са предявени в исковата молба и
уточняващата искова молба.
Твърдят, че представените с
отговора на исковата молба от ответника РКО - общо 22 бр., доказват изпълнение
на друго задължение на дружеството към баща им, което произтича от клаузата на
чл. 18, ал. 4 от дружествения договор на „Е.“ ООД и е различно по основание и размер от вземането,
обект на исковата претенция по настоящото дело. Излагат подробни съображения.
Сочат, че представените с
отговора на исковата молба копия от платежни нареждания общо 4 бр., съответно
от 15.11.2012, 22.11.2012, 30.11.2012 и 14.12.2012, всяко за сумата от 25 000
лева също са неотносими към спора, доколкото касаят плащане на задължения,
възникнали по основание и размер във връзка с разпределение на печалбата на
дружеството за 2010 г. и преди това и съответно не са обект на исковата претенция
по настоящото дело.
В допълнителният
отговор ответникът оспорва подадената допълнителна искова молба по
основание и размер, като взима становище по изложените от ищците допълнителни
доводи и съображения.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди дружеството да изплати на ищците сумата 6876,00лв,
представляваща разпределен и неизплатен дивидент на съдружника Ж.Т. В. *** и
наследодател на ищците, а исковата претенция над тази сума бъде отхвърлена като
неоснователна, както и да присъди направените по делото разноски.
Съдът
обсъди доводите и становищата на страните, както и представените по делото
доказателства, при което намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно установено по
делото, че ищците са наследници по закон /деца/ на Ж.Т. В. ***, поч. на
23.02.2017г. Не се спорва по делото, че наследодателят на ищците
е бивш съдружник в ответното дружество. Видно от данните по делото, дружеството
е имало регистриран капитал от 5 100лв.,
разпределен в 510 дяла по 10 лева всеки, като наследодателят на ищците е притежавал 102 дяла по 10 лв. /в процентно
съотношение 20 % от капитала/.
В хода на съдебното производство
ищцата А.Б.В.,
съпруга на Ж.Т. В., е починала, като производството е продължило по отношение
на останалите двама ищци Д.Ж.В. и З.Ж.В., които са нейни наследници по закон,
за техните права и правата на наследодателката им.
Не е спорно обстоятелството, че членственото
правоотношение на съдружника Ж.Т. В. е прекратено със смъртта му на 23.02.2017г.,съгл.
разп. на чл.125,ал.1, т.1 от ТЗ.
Претенциите на ищците се отнасят до
част от реализираните печалби на дружеството, чийто съдружник е бил наследодателя
им, съразмерно на неговия дял.
По отношение на претенцията за
присъждане на дължимия дивидент на наследодателя на ищците Ж.Т. В. в общ размер
на 100 000лв., представляващ част от разпределената печалба след приемване
на ГФО за 2013г. и съобразно приетото на 17.09.2014г. от ОСС съдът приема
следното:
Видно от представените по делото
доказателства – Протокол №4/06.06.2014г. , ОСС на „Е.“ ООД е приело ГФО на дружеството за 2013г. и е взело
решение натрупаната печалба за 2013г. да не се разпределя към датата на
приемане на отчета.
Впоследствие, на ОСС от 17.09.2014г.
съдружниците са взели решение за
разпределяне на неразпределената печалба от предходни години, като са решили
„част от печалбата на стойност 526 315.79лв. да се разпредели под формата
на дивидент, съгласно дяловете на съдружниците и част от печалбата да се
реинвестира.“
С оглед установяване на спорните
обстоятелства по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение беше частично оспорено от ищците по делото.
От заключението на експертизата се
установява, че сумите, разпределени като дивидент са еднакви за всички
съдружници и са определени спрямо дяловото им участие. През 2014 г. има
разпределен дивидент на Ж. В. в размер на
105 263,15лв. Върху тази сума е удържан данък от 5% - 5263,15 лв., като
сумата, която съдружникът е получил, след приспадане на този данък е в общ
размер на 100 000лв. Сумата представлява изплатен дивидент от 100 000 лв., като същата е преведена по банков
път по лична сметка на съдружника на следните дати:
пл.нарежд. от 18.09.2014г. -25 000лв. в П.,
пл.нарежд.от 02.10.2014г. -25 000лв. в П.,
пл.нарежд.
от 17.10.2014г. -25000лв. в П. и пл.нарежд. от 05.11.2014г. -25 000лв. в П..
Заключението в тази част е оспорено от
ищцата по делото. Съдът, обаче, го възприема, тъй като счита, че същото е
изготвено добросъвестно, задълбочено и въз основа на събраните по делото
доказателства, както и въз основа на счетоводни документи, предоставени от
счетоводството на ответника. Въпреки направеното оспорване в тази част, ищцата
не е поискала назначаване на повторна експертиза по тези спорен въпрос, не е
представила доказателства, нито е направила доказателствени искания за
установяване на твърденията си.
При тези данни, съдът счита за
неоснователен предявеният от ищците иск за присъждане на дължим дивидент на
наследодателя им Ж.Т. В. в общ размер на 100 000лв., представляващ част от
разпределената печалба след приемване на ГФО за 2013г., съобразно приетото на
17.09.2014г. от ОСС решение. Съдът приема за установено по делото, че този
дивидент е бил изплатен на съдружника Ж.Т. В., като сумата е преведена по банков
път по лична сметка на съдружника.
По отношение на претенцията на ищците за
дължима на съдружника Ж.Т. В. сума за дивидент за 2014г. и 2015г. в общ размер
на 40000лв., съответно 38 000 лв., след приспадане на дължимия данък, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, съдът приема следното:
Видно от представените по делото
доказателства – Протокол от 15.10.2016г., Протокол от 15.11.2016г., Протокол от
15.12.2016г., ОСС на „Е.“ ООД е взело решения за разпределяне под формата на
дивидент, съгласно дяловото участие на всеки от съдружниците на следните суми :
47 500лв. /съгл. Решение от 15.10.2016г./, 47 500лв. /съгл. Решение от
15.11.2016г./, 105 000лв. /съгл. Решение от 15.12.2016г./.
Видно от назначената съдебно-счетоводна
експертиза, в материалите по делото са приложени 22 броя РКО без номер. На
всички РКО е записано, че сумата е изплатен дивидент. Два от РКО от
30.09.2014г. и 29.08.2014г. не са подписани от Ръководител, РКО от 30.10.2014г.
не е подписан от Получател на сумата.
Видно от заключението, осчетоводени са
само 3 броя РКО от 28.10.2016г., 30.11.2016г. 30.12.2016г., като основание за
плащане е записано дивидент. Останалите 19 броя ордери на стойност 19305.00 лв.
не са осчетоводени в счетоводните регистри на „Е.“ ООД.
Според експерта, по счетоводни данни през
2016г. на съдружника Ж.Т. В. е изплатена сума от 11 124.00 лв. в брой. От тази
сума за дивиденти е изплатена сумата 2781,00 лв., според счетоводните
записвания.
Видно от разясненията, дадени от
експерта в съдебно заседание на 13.08.2020г., придвид чл. 19, ал. 4 от Дружествения договор, не би
следвало тези суми да се осчетоводяват като дивидент, а като разход, тъй като
всички предприятия провизират разходи за пенсии и тези провизии са точно за
това. Когато човек се пенсионира, от тази сума, която е заделена, да се
изплащат тези разходи. Според експертизата, в случая тези суми трябва да бъдат отразени като разход, а не
дивидент. По отношение на представените по делото ордери, описани подробно в
заключението /на стр. 6 и 7/, те нямат номер, имат дата, всички са за 927 лв. Според
експерта, сумата от 927лв. е приблизително около шест минимални работни
заплати.
Тези суми са изплащани всеки месец от
28.12.2014 до 31.01.2017г. На всички тези разходни ордени пише дивидент, но не
са осчетоводени в счетоводството всички ордери, а само три от тях – за м. 10, м
11, и м. 12.2016г. На тях също пише дивидент. Експертът посочва, че не може да
каже какво е представено в счетоводството. От цялото извлечение, което му е
представено, само те били представени като изплатен дивидент. Според експерта,
другите въобще не фигурират в счетоводството. Не фигурират в сметката за
разпределение на дивидент.
Съдът възприема експертизата, тъй като
счита, че заключението е изготвено добросъвестно, задълбочено и въз основа на
събраните по делото доказателства, както и въз основа на счетоводни документи,
предоставени от счетоводството на ответника.
При тези данни, като взе предвид
заключението на експертизата, представените по делото РКО -9бр. за 2014г., 9
бр. за 2015г., 3 бр. за 2016 и 1бр. за 2017г., приложения дружествен договор, съдът
счита, че изплатената сума от 11 124.00
лв. в брой през 2016г. на съдружника Ж.Т. В. по счетоводни данни представлява
предвидените плащания, дължими на всеки от съдружниците при наличие на
основанията, посочени в чл.18, ал.4 от Дружествения договор – по 6 минимални за страната пенсии за
прослужено време и възраст на месец. Или за 12мес. от 2016г. по 927лв., на съдружника
Ж.Т. В. са изплатени общо 11 124.00 лв. Или тази сума, посочената в
заключението на експертизата, като заплатена в брой през 2016г. на съдружника Ж.Т.
В., представлява плащания, дължими на всеки от съдружниците при наличие на
основанията, посочени в чл.18, ал.4 от Дружествения договор. Такива основания,
безспорно, са били на налице за наследодателя на страните за цялата 2016г. Тази
сума, според съда, е различна от претендираната от ищците сума за дължим
дивидент за 2014г. и 2015г. в общ размер на 40000лв., съответно 38 000 лв.,
след приспадане на дължимия данък.
Според експертното заключение /л.401 от
делото/, през 2016 г. на съдружника Ж.Т.
В. е разпределен дивидент в размер на 40000 лв., като е начислен и удържан
данък 2000 лв. Съдът приема, че сумата от 38 000лв., разпределен дивидент /след
начислен и удържан данък от 2 000лв./ в случая е дължима. Това е така, защото, както беше
посочено по-горе в изложението, сумата 11 124.00 лв. представлява плащания,
дължими съгласно чл.18, ал.4 от Дружествения договор за 2016г. Отразените в
счетоводството суми като изплатен дивидент, получени от съдружника Ж.Т. В. на
28.10.2016г., 30.11.2016г. и 30.12.2016г. по 927лв. за всеки месец или общо в
размер на 2781лв., всъщност са част от дължимите плащания, дължими на основание
чл.18, ал.4 от Дружествения договор. С оглед на изложеното, съдът приема, че
заплатената на съдружника Ж.Т. В. сума от 11 124.00 лв. представлява плащания,
дължими съгласно чл.18, ал.4 от Дружествения договор за 2016г., като
сумата 2781лв., всъщност е част от дължимите
плащания, дължими на чл.18, ал.4 от Дружествения договор или е част от
изплатената сума от 11 124.00 лв.
Видно от експертизата, с платежно
нареждане от 03.02.2017г. е изплатена сумата от 20000.00 лв. по личната банкова
сметка *** В. № BG55UBBS80021040326111. Впоследствие, обаче, тази сума е
върната в счетоводството на ответното дружество от съпругата на съдружника Ж.Т.
В. – А.Б.В., видно от представената квитанция към ПКО /14.03.2017г. /л.16, т.I от делото/. Тази операция, обаче, не е намерила
отражение в счетоводството на ответника, видно от данните по делото и
заключението на вещото лице. Поради това, както и предвид обстоятелството, че
част от представените по делото РКО /19 на брой/ не са осчетоводени в счетоводните
регистри на ответника, съдът приема, че счетоводството на ответното дружество
не е водено редовно и вписванията следва да се преценяват от съда с оглед на
всички събрани по делото доказателства.
Следователно, съдът приема с оглед на всички събрани по делото
доказателства, че към настоящия момент ответното дружество дължи на ищците
сумата от
38 000лв., разпределен дивидент /след начислен и удържан данък от 2 000лв. Предявеният
иск за сумата 38 000лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Тази сума представлява имуществено право на съдружника Ж.Т. В. ***,
което не е било реализирано от него приживе, поради което наследниците му по
закон – неговите деца Д.Ж.В. и З.Ж.В. следва да получат сумата, като негови
наследници, съгласно чл.5, ал.1 ЗН.
С оглед изхода на спора, съдът счита, че
на осн.чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди на ищците направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част на исковете. Видно от представения списък
на разноските, ищците са направили разноски в производството в размер на
5770лв. Съразмерно на уважената част на исковете, следва да им се присъди
сумата 1588.84лв. Посочената сума включва внесената ДТ по настоящото дело и
заплатените разноски за експертиза, за които има данни по делото, че са
заплатени от ищците.
Разноски следва да се присъдят и на
ответното дружество, съразмерно с отхвърлената част на исковете. Видно от
представения списък на разноските по чл.80 ГПК, разноските на ответното
дружество са в размер на 7 140лв., като включват адвокатско възнаграждение
по настоящото дело, адвокатско възнаграждение по ч.т.д.№785/19 по описа на ПАС
и възнаграждение за експертиза. Ищцата е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и
възражение за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в
производството, свързано с обжалване на наложеното обезпечение. Съдът намира
възраженията на ищцата за неоснователни. Както възнаграждението, заплатено на адвоката
на ответника за настоящото производство, така и това, заплатено за
производството, свързано с обезпечителното производство са съобразени изцяло с НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
са в предвидените минимални размери, съобразно Наредбата. Разноските, направени
в обезпечителното производство, чийто размер в случая е 2600лв., се присъждат с окончателния съдебен
акт. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението. Съгласно ТР №6/2012,
постановено на 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС , направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Поради това,
настоящият състав на съда следва да се произнесе и по въпроса за разноските,
направени в обезпечителното производство.
Съдът приема, че съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 5 176.50лв.
Водим от горното, Окръжен съд –
гр. С.З.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***,
представлявано от управителя П.К.П. да заплати на Д.Ж.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** и З.Ж.В. с ЕГН ********** и с адрес: ***, като наследници на Ж.Т. В.
*** и бивш съдружник в „Е.“ ООД общо сумата
38 000лв./тридесет и осем хиляди лв./, представляваща разпределен дивидент за
2014г. и 2015г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба -13.09.2019г. до изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от Д.Ж.В. с ЕГН **********, с п.а. и З.Ж.В.
с ЕГН **********, с п.а. иск за
присъждане на дължим дивидент на наследодателя им Ж.Т. В.,*** и бивш съдружник в „Е.“ ООД в общ размер на 100 000лв., представляващ част от разпределената печалба след
приемане на ГФО за 2013г., съобразно решение от
17.09.2014г. на ОСС на„Е.“ ООД.
ОСЪЖДА „Е.“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***,
представлявано от управителя П.К.П. да заплати на Д.Ж.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** и З.Ж.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 1588.84лв. /хиляда петстотин осемдесет и осем лв. и 84 ст./,
разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д.Ж.В.
с ЕГН **********, с адрес: *** и З.Ж.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплатят на Е.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
кв. ***, представлявано от управителя П.К.П. сумата 5 176.50лв. пет хиляди сто седемдесет и шест лв. и 50ст./,
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: